Еди Назарян: Разбрах, че не трябва да се бърза и че нищо не е на всяка цена
Едмонд Назарян, огромната звезда в новото потомство на българската битка, приказва извънредно за предаването " Код Спорт " по RING.
20-годишният гений избухна през 2020 година с европейска купа при мъжете на шампионата в Рим, а тази година завоюва сребро от континенталното състезание в Будапеща. Синът на именития повторен олимпийски първенец Армен Назарян се цели в ново отличие през идната седмица на международното в Белград.
Предлагаме акценти от изявлението с Едмонд Назарян:
- Едмонд, през 2021 година попадна в клопката на травмите - близо година вървене по тъгите. Колко вреди ти нанесоха контузиите? Как съумя да излезеш от тежката обстановка? Какво ти коства всичко това?
- Да, в действителност имаше сложни времена с тези контузии, тъй като стопира всичко - и тренировките, и мисленето. Мислиш да се развиваш, а то те връща да почиваш, да спиш. Не знаеш в какво положение си, когато имаш контузия. Не знаеш ще продължиш ли, тъй като беше сериозна травма. Имах дискова херния на врата. Даже не можеше да подвигна чашка или нещо да върша с дясната ми ръка. Толкова бях зле. Но минаха някъде два месеца в това положение и някак си съумях да го преживея. Завърнах се малко по малко.
Двама братя попаднаха в националния тим по битка за идното международно в София
Схватките стартират в понеделник, 15 август
- Ти си на 20 години и действително на старта на кариерата си в мъжката битка. Какво ти даде като уроци този тежък интервал? Загубите, които пристигнаха ненадейно, откакто ти излезе триумфално на европейската сцена с купа в Рим през 2020 година - промени ли се мисленето ти?
- Да, разбрах, че всичко си има своето време. Не би трябвало да се бърза. Тази контузия стана от бързане. Исках бързо да вляза при мъжете, бързо да наваксам. Всичко това се отрази и даде противоположен резултат. Разбрах, че не би трябвало да се бърза, а би трябвало умерено да се работи и че нищо не е непременно. Пак да си максималист, само че да имаш вътрешното успокоение, да не бързаш. Да знаеш, че някой ден ще пристигна и твоето време и ще вземеш това, което искаш от живота.
- Това е верую на твоя персонален треньор Емил Иванов, който наричаш Швейцареца, тъй като е прецизен, пореден в дейностите си, а освен, тъй като се е борил в швейцарската Бундеслига. Вие с него упражнявате по пробна стратегия и от време на време отвън националния тим. Как се чувстваш? Как ти въздейства този модел на подготовка?
- Много добре въздейства. С бат Емо доста добре се разбираме. Още от дребен ми е треньор. Само като се погледнем, без думи се разбираме. Голям експерт е в действителност. Може да се каже професор в битката! Помага ми доста. Той ми оказа помощ да се подвигна на крайници, да се върна по-нахъсан в битката. Засега се получават нещата, дай боже да продължим по този начин и да радваме с нашите резултати. Той доста е вложил в мен и за него е също огромна наслада, тъй че взаимно си оказваме помощ.
- В новата обстановка каква е ролята на татко ти именития Армен Назарян? Колко надалеч е от теб или към този момент имате нова система на контакт в подготовката ти?
- Да, той към този момент не е непрекъснато с мен, само че си приказваме, оказва помощ ми със препоръките си, към момента ме поддържа, идва на надпревари. Вика, дава своите страсти, въпреки че с тях напряга от време на време. Но пък и ми дава доста мощ. 50 на 50.
- Върнаха ли се огромните упования за трофеи и медали към теб през днешния ден? Колко тежат сравненията с татко ти и пожеланията да го надминеш по брой на оценките?
- Да, упованията се подвигнаха още тази година. Сравнението в действителност малко тежи, дори не малко, а доста, само че съм избрал този път. Трябва да потвърдя, че мога. Знам, чувствам, че го мога, просто би трябвало доста труд, доста ограничения, успокоение и ще дойдат нещата. Аз имам вяра в това нещо.
- Как се чувстваш на старта на международното? Имаш ли ток, както на диалект споделят в битката? Оптимист ли си или малко по-резервиран като очаквания?
- Да, имам ток, тогава несъмнено ще имам повече. Трябва и малко да ми го основат татко ми и треньорът, да ме нахъсат. Добре се усещам, популярност богу. Дано да се показва добре. Знам, че мога.
20-годишният гений избухна през 2020 година с европейска купа при мъжете на шампионата в Рим, а тази година завоюва сребро от континенталното състезание в Будапеща. Синът на именития повторен олимпийски първенец Армен Назарян се цели в ново отличие през идната седмица на международното в Белград.
Предлагаме акценти от изявлението с Едмонд Назарян:
- Едмонд, през 2021 година попадна в клопката на травмите - близо година вървене по тъгите. Колко вреди ти нанесоха контузиите? Как съумя да излезеш от тежката обстановка? Какво ти коства всичко това?
- Да, в действителност имаше сложни времена с тези контузии, тъй като стопира всичко - и тренировките, и мисленето. Мислиш да се развиваш, а то те връща да почиваш, да спиш. Не знаеш в какво положение си, когато имаш контузия. Не знаеш ще продължиш ли, тъй като беше сериозна травма. Имах дискова херния на врата. Даже не можеше да подвигна чашка или нещо да върша с дясната ми ръка. Толкова бях зле. Но минаха някъде два месеца в това положение и някак си съумях да го преживея. Завърнах се малко по малко.
Двама братя попаднаха в националния тим по битка за идното международно в София
Схватките стартират в понеделник, 15 август
- Ти си на 20 години и действително на старта на кариерата си в мъжката битка. Какво ти даде като уроци този тежък интервал? Загубите, които пристигнаха ненадейно, откакто ти излезе триумфално на европейската сцена с купа в Рим през 2020 година - промени ли се мисленето ти?
- Да, разбрах, че всичко си има своето време. Не би трябвало да се бърза. Тази контузия стана от бързане. Исках бързо да вляза при мъжете, бързо да наваксам. Всичко това се отрази и даде противоположен резултат. Разбрах, че не би трябвало да се бърза, а би трябвало умерено да се работи и че нищо не е непременно. Пак да си максималист, само че да имаш вътрешното успокоение, да не бързаш. Да знаеш, че някой ден ще пристигна и твоето време и ще вземеш това, което искаш от живота.
- Това е верую на твоя персонален треньор Емил Иванов, който наричаш Швейцареца, тъй като е прецизен, пореден в дейностите си, а освен, тъй като се е борил в швейцарската Бундеслига. Вие с него упражнявате по пробна стратегия и от време на време отвън националния тим. Как се чувстваш? Как ти въздейства този модел на подготовка?
- Много добре въздейства. С бат Емо доста добре се разбираме. Още от дребен ми е треньор. Само като се погледнем, без думи се разбираме. Голям експерт е в действителност. Може да се каже професор в битката! Помага ми доста. Той ми оказа помощ да се подвигна на крайници, да се върна по-нахъсан в битката. Засега се получават нещата, дай боже да продължим по този начин и да радваме с нашите резултати. Той доста е вложил в мен и за него е също огромна наслада, тъй че взаимно си оказваме помощ.
- В новата обстановка каква е ролята на татко ти именития Армен Назарян? Колко надалеч е от теб или към този момент имате нова система на контакт в подготовката ти?
- Да, той към този момент не е непрекъснато с мен, само че си приказваме, оказва помощ ми със препоръките си, към момента ме поддържа, идва на надпревари. Вика, дава своите страсти, въпреки че с тях напряга от време на време. Но пък и ми дава доста мощ. 50 на 50.
- Върнаха ли се огромните упования за трофеи и медали към теб през днешния ден? Колко тежат сравненията с татко ти и пожеланията да го надминеш по брой на оценките?
- Да, упованията се подвигнаха още тази година. Сравнението в действителност малко тежи, дори не малко, а доста, само че съм избрал този път. Трябва да потвърдя, че мога. Знам, чувствам, че го мога, просто би трябвало доста труд, доста ограничения, успокоение и ще дойдат нещата. Аз имам вяра в това нещо.
- Как се чувстваш на старта на международното? Имаш ли ток, както на диалект споделят в битката? Оптимист ли си или малко по-резервиран като очаквания?
- Да, имам ток, тогава несъмнено ще имам повече. Трябва и малко да ми го основат татко ми и треньорът, да ме нахъсат. Добре се усещам, популярност богу. Дано да се показва добре. Знам, че мога.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ