Победителят не може да съществува без губещ ♥ ОВЕНЪТ като Едипов боец
„ Едиповите отбрани утвърждават индивида посредством сломяване на опозицията. Под всичките разнородни проявления се крие натрапчивата потребност от победа като средство за одобряване на мощност. “
~ Лиз ГРИЙН, „ Бариери и граници. Хороскопът и отбраните на личността “ (Изд. Лира Принт).
Mars and Rhea Silvia (1617-1620) by Peter Paul Rubens
~ Едипови отбрани
Мнозина от вас може би познават или считат, че знаят какво е Едиповият комплекс. Но какво е Едипова отбрана? Основната тематика на Едиповия модел в детството е съперничеството, а Едиповите отбрани са въвлечени в превръщането на всичко в съревнование, в което успеха на индивида дефинира неговата полезност. Побеждавайки противника, той показва, че има по-голяма мощ, власт, просветеност, креативен гений, полова прелест или духовна мъдрост. Фройд дефинира Едиповите подтици в обстановката на дете, което се пробва да завоюва обичания родител от противоположния пол, като се състезава с родителя от същия пол. Вероятно ще се наложи да разгледаме тази мощна и фундаментална човешка динамичност в по-широк подтекст. Първо, не съм уверена, че родителят от противоположния пол постоянно е „ съкровището, до което е мъчно да се добереш “; случва се да е и родителят от същия пол. Нито пък съм уверена, че същинската цел на упражнението е предявяване па искания за премията. Може да е превъзхождане на противника. Едиповите отбрани не се лимитират до основаване на мъчителни триъгълници в човешките взаимоотношения. Те могат да се появят и в други сфери на живота, постоянно прикрити като професионални съперничества; и от време на време даже са маскирани като противоречие с гледната точка на различен човек, изразена с особена и непогрешима настъпателност. Завистта е огромната мотивираща мощ, която стои зад Едиповите отбрани. Под всичките разнородни проявления се крие натрапчивата потребност от победа като средство за одобряване на мощност и компетентност. Едиповите отбрани утвърждават индивида посредством сломяване на опозицията.
Може да видите какъв брой извънредно позитивна е тази защитна система. Завистта не е просто неприятно възприятие за персонална некомпетентност и възмущение към някой, който има това, което желаем да притежаваме. Тя също може да бъде потентна мощ за насърчаване на гении и блян към съвършенство. Едиповите отбрани ни вършат съзидателни, тъй като би трябвало да потвърдим, че сме неповторими. Ако не изпитвахме тази движеща потребност да се конкурираме и да печелим, нямаше да създадем нищо, с цел да утвърждаваме или да насърчаваме самостоятелното изложение. Но в случай че Едиповите отбрани господстват над личността, изключвайки другите потребности и подтици, тогава всичко се трансформира в полесражение. Човек не е в положение да прави нещо просто тъй като е отпускащо, прелестно, вдъхновяващо или забавно; и става невероятно същински да почита и да си сътрудничи с другите човешки създания. Ако реши да учи нещо, не го прави, с цел да овладее тематиката. Той би трябвало да бъде най-хубавият в класа и цялата наслада от образованието изчезва в дима на борбата. Ако пожелае да напише нещо, претекстът му не е да съобщи значима концепция. Човекът се пробва да построи известност със систематичната офанзива над концепциите на другите. Творческите старания към този момент не излизат от сърцето и ние непрекъснато се оглеждаме в близост, с цел да забележим дали някой различен е измислил нещо по-добро.
Натрапчивите Едипови отбрани е допустимо да се демонстрират във връзките по разнообразни способи, които не всеки път ще разпознаем незабавно като произлизащи от същия източник. Човек може да си фантазира, че всички останали желаят колегата му (дори и за обективния наблюдаващ да е напълно явно, че сътрудникът е много незанимателен и не демонстрира очевидно очарование). Тогава той е в непрекъснато положение на напрежение и неприязън, чувствайки насила непрестанно да ревизира дали има евентуални противници. Никоя връзка не е сигурна, въобще не може да се има вяра на другари, тъй като рано или късно ще пристигна различен, чиято по-голяма мощ ще подсигурява провалянето на индивида с Едиповите отбрани. Обикновено изниква някой - човек, който също е увлечен в модела на Едипова отбранителност, само че излъчвайки натраплив ентусиазъм да завладее всички в покрайнината. Няма значение дали той има щастливи връзки вкъщи - би трябвало да си завоюва колкото се може повече фенове, за предпочитане обожатели, които са се освободили от съществуващи взаимоотношения, даже и да не с и неясно заинтригуван да продължи завоеванието до нормалния му край.
Едиповите отбрани нормално притеглят услугите на други хора, които също са Едипово отбранителни. Те може да работят на доста разнообразни нива, а когато се развилнеят, са в положение да основат голяма болежка и страдалчество в човешките взаимоотношения. И въпреки всичко без тях не сме по-интересни от гъби, със съзидателната искра на пухено одеяло, тъй като нямаме нищо, което в действителност да назовем наше лично. Нашата Едипова отбрана ни кара да ставаме и да вършим нещата, и да желаеме да се подобрим. Но когато преобладават личността, борбата може да се трансформира във всепоглъщащ пожар. В най-мрачната си форма Едиповата зашита е допустимо да сътвори положения на параноя и патологична ревнивост, които да доведат до принуждение - закононарушението от пристрастеност, по този начин скъпо на писатели и режисьори.
Фройд слага Едиповия стадий жестоко сред три и шест години. Той изяснява казуса на закрепената Едипова отбрана в зрелостта като отражение на травматичните прекарвания в триъгълника баща-майка-дете през тези години. И още веднъж, ние би трябвало да разтеглим нашата вероятност и да разгледаме свидетелствата па астрологическата карта. Едиповите отбрани наподобява са свързани с избрани астрологически фигури, без значение дали е имало контузии. И по какъв начин да измерваме същинската Едипова контузия? Какво я отличава от нормалното постоянно срещано прекарване на злоба? Възможно е детето със характерна астрологическа природа да изживее изключително проваляне от страна на родителя противник като цялостно и непрекъснато опустошаване на самоуважението, до момента в който друго невръстно би могло да се почувства засегнато и завистливо, само че да открие в себе си нужната убеденост да се изправи и да опита още веднъж. Едиповата отбрана се отдава естествено на избран вид хора. Травматичните прекарвания може в действителност да я „ фиксират “; само че предразположението би трябвало да съществува преди всичко. Ние ставаме отбранителни единствено за това, което е най-важно за нас.
~ Овенът като естествено Едипов знак
Определени знаци и планети са свързани с психоаналитичния модел. Въпреки че желая да обсъдим още една отбрана, преди да преминем в детайли към астрологическите сигнификатори, може да си коства да разгледаме един образец. Овенът е естествено Едипов знак. Това в действителност е различен метод да опишем главните качества на знака, които към този момент познаваме, само че евентуално не сме обмисляли в подтекста на отбранителните поведенчески модели. Нещата, които са най-важни за Овена, са свързани с потребността да изпитва чувство за персонална мощ и уникалност и на възприятие за успеваемост в света. Човек, който има в рождената си карта акцентиране върху Овен, без значение дали е Слънце, Луна, асцендент или стелиум от планети, би трябвало да изживява това чувство за самостоятелна мощ, с цел да се усеща сбъднат, жив и пълностоен. Именно това прави съществуването заслужаващо си да се живее - мощният пресен зов „ Аз съм тук! “. Неизбежно ще се активизират отбрани против всичко, което заплашва да подкопае или унищожи това чувство, а естествената линия на отбраната на Овните е да победят в съревнованието, с цел да утвърдят личната си уникалност. Ако човек би трябвало да бъде пръв, допуска се съществуването на някой различен, който би трябвало да победи. Победителят не може да съществува без губещ.
Животът се възприема по този метод посредством очите на Овните. Аз не загатвам, че хората Овни обичат умишлено да одобряват такава вероятност. Някои може да са ужасени от предлагането. Подобен мироглед е несъзнателен и присъщ, и множеството хора напълно не осъзнават обстоятелството, че следят и правят оценка живота през тонирани очила. Те допускат, че животът в действителност е подобен. Естествено, Овенът става Едипов, когато с заплашен. Често в детството има мощни съперничества с един или и с двамата родители, както с братята и сестрите, и от време на време с приятелите. Овенът може да упорства, че е по виновност на останалите членове на фамилията. Но кой е инициирал конкурентната атмосфера преди всичко? Овенът в зрелост също е допустимо да упорства, че развалено другарство се дължи на завистта на приятеля, или че разтрогната връзка е поради нелоялността на колегата. Безпристрастният наблюдаващ обаче може да си направи друго умозаключение. Докато можем или не можем да получим родителите, които заслужаваме, сигурно се снабдявам с родителите, които възприемаме. Едиповият модел, обсъждан архетипно, а не като безусловно полово деяние, е житейският модел, който стои в основата на този зодиакален знак.
Филмовата промишленост е прелестна витрина за наблюдаване на отбраните в деяние, тъй като персоналният живот на актьорите нерядко е мощно спорен и трогателен. Един артист Овен, за който се сещам, е Уорън Бийти. Той освен има голям брой дами. Това може да се каже за доста хора. Бийти счита за належащо да осведоми зрителската си публика, че е преспал със ужасно доста дами. Тук можем да следим Едиповата отбрана. Защо му е толкоз належащо да изкарва на показ персоналния си живот, в случай че не изпитва дълбока потребност да потвърждава своята потентност пред колкото се може повече очевидци?
Марлон Брандо може да е доста печален образец за Овен, който усеща, че е надвит и не може да го понесе. Това, което го е надделяло, е неясно; само че с изключение на персоналните нещастия, които е претърпял, може да е просто ужасът от стареенето. Много артисти съумяват да остаряват красиво. Те минават към функции с по-зрял темперамент и не губят нищо от магнетизма си. Мнозина го реализираха ослепително - Джон Гилгуд, Джон Милс, Лорънс Оливие, Ралф Ричардсън. Сред американските звезди може да помислим за Бърт Ланкастър или Пол Нюман. Тези мъже съумяха да се откажат да бъдат млади „ секс знаци “ и развиха дълбочина и зрялост в по-късните си осъществявания. Но някои артисти усещат младото тяло като знак на потентността. Овенът може да е доста физически знак и е податлив да се разпознава с жизнеността и силата на тялото. Вероятно възрастта и смъртността съкрушиха Брандо.
Поражението наподобява отразено в затлъстяването му и това е един от методите да се преглежда неговата алтернатива. Той е Едипов войник, който загуби битката с господ Време и за него провалянето е извънредно. Ако избран предпазен механизъм се трансформира в единствения метод за свързване с живота и след това той се провали, прекарването нерядко е смазващо. Именно това е една от аргументите, заради които би трябвало да се действа постепенно и деликатно със отбраните в лечебната работа. Ако индивидът е кадърен да откри връзка единствено посредством оралната отбрана, а след това бъде отритнат доста внезапно от обекта на своята взаимозависимост, ужасът от изгубването може да е изцяло пагубен. Това не е просто отменяне, а е заличаването на всичко, което прави съществуването струващо си да се живее.
Избрано от: „ Бариери и граници. Хороскопът и отбраните на личността “, Лиз Грийн, изд. „ Лира Принт “, 2018 година
Картина: Mars and Rhea Silvia (1617-1620) by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery
