Войната извади наяве разлома между Радев и Петков
Единството в никакъв случай не е било измежду мощните черти на българската нация, каквото и да написа на постройката на Народното събрание. Това се отразява и на политиците ни – нали и те са част от същия народ. Заради дрязгите посред им изкарахме към 6 месеца в политическа рецесия през 2021 година, макар че коронавирус продължаваше да вилнее, а стопанската система се клатеше под тежестта на противоепидемичните ограничения. А в този момент стартира да наподобява, че даже войната, избухнала толкоз покрай границите ни, няма да възпре политическите крамоли.
Доскоро те се лимитираха единствено до предстоящото и неизбежно опълчване сред ръководещите и опозицията. Изправена пред враждебно настроената нова власт, за ГЕРБ няма различен курс на деяние, с изключение на директния конфликт. В същото състояние се оказа и Движение за права и свободи, което офанзивите, на които го подлагат ръководещите. А „ Възраждане ”, пробила в Народното събрание за първи път, вижда в непрекъснатите спорове с четворната коалиция най-удачния метод да разшири известността си. С обединени сили трите опозиционни обединения сполучливо правеха всекидневието на властта по-трудно. Но не бяха сериозна заплаха за нейната непоклатимост.
Всъщност единствените същински опасности пред четворната коалиция произтичат от самата нея.
Това беше ясно в самото начало, когато Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България се договориха да ръководят дружно – само че всеки един от сътрудниците на премиера Кирил Петков с неговата групировка. Това беше сладкодумен сигнал, че става дума за доста разнообразни политически сили, които по значително въпроси имат напълно противоположни разбирания. Тази настройка се усложнява и от несъвсем ясната роля, която играе президентът Румен Радев в обединението, с помощта на частичната последователност сред неговите служебни кабинети от предходната година и актуалното държавно управление. Въобще ръководещата коалиция събира в себе си доста разнообразни ползи и идеологии и опазването на единството й явно се нуждае от чести и дълбоки взаимни отстъпки.
Както разликите в четворката, по този начин и готовността за взаимни отстъпки, се видяха с началото на войната в Украйна. Народното събрание сполучливо гласоподава обща декларация, с която. Но по един значителен миг – за налагането на наказания, не смогна да реализира единогласие. Българска социалистическа партия отхвърли да ги поддържа и по този начин се оказа в един лагер не с съдружните си сътрудници, а с „ Възраждане ”. Социалистите се обосноваха с неефективността, която са посочили сходни наказателни ограничения в предишното, и заплахата от съветски контрасанкции. И други съображения да имат, няма изключително значение – фактът е, че се отделиха от тима си по един толкоз основен въпрос.
Много любопитен се оказа методът, по който Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България реагираха на това. Те тихомълком разрешиха на левицата да гласоподава настрана текста за глобите в общата декларация. Така алените депутати получиха опция да изразят несъгласието си със глобите и по едно и също време с това да поддържат останалата част от общата декларация. При това без да влизат в крамоли с сътрудниците си. И Българска социалистическа партия сита, и обединението цяла – такова излезе ситуацията.
Изглежда обаче границата на компромисите е била прекрачена, когато стане въпрос за военния министър Стефан Янев. Той предизвикваше спорни мнения в четворната коалиция още преди да стартира войната. В края на предходната година сред него и премиера Кирил Петков по тематиката за възможното разполагане на натовски войски на българска територия. Зорлем министърът позволи опцията в плануваната българска батальонна бойна група да се включат и американски бойци. Напрежението към него се повиши в допълнение в първия ден на войната, когато Янев съобщи, че, което провокира мощно отрицателен политически и публичен отзив.
Накрая пристигна във Facebook, в което разгласи, че рецензиите против него целят изгонването му от поста, който да бъде ангажиран от някой „ по-отзивчив при прокарването на съответни външни ползи при определянето на българския политически дневен ред, в това число във връзка с военната сфера и решенията, които се взимат там. ” Нещо повече – заприказва за „ притеснителна безредица ”, „ тежка некомпетентност ”, „ рискован и неузрял метод ”, „ дилетанти се вършат на политици ”. А най-после на процедура разгласи, че Политическа партия, която го избра за поста, ще го изхвърли от него, с цел да направи място за „ по-отзивчивия ” му правоприемник.
От това изпълнено с недомлъвки и неизказани неща словоизлияние,
оповестено във Facebook, се разбра следното: първо, Янев причислява към „ дилетантите ” личния си началник – премиера Кирил Петков, който утвърждава министрите и управлява цялостната политика на правителството; второ, измежду хората, които влизат в българското държавно управление, е налице фундаментално недоразумение във връзка с българската външна политика и политика за сигурност. Днес Кирил Петков разгласи, че, и го упрекна, че организира лична външна политика.
И тук идва значителният миг. Може ли военният министър да организира лична политика? Или става въпрос за нещо друго – намек, че Янев организира политиката на своя патрон Румен Радев. Да не забравяме, че президентът на два пъти го назначи за длъжностен министър председател предходната година. Преди това Янев беше секретар по сигурност и защита на президента. За всекиго е ясно, че Кирил Петков го одобри в постоянното държавно управление като знак на почитание към Радев. Няма спор – Янев е маска, зад която стои президентът. И възгледите, които показва, отразяват мисленето на президента за българската политика в региона на външните работи и сигурността.
Дали решението на Кирил Петков не издава, че съществува сериозен разлом сред него и Румен Радев? На Корнелия Нинова и нейните социалисти беше простено, че се отклониха от въпроса за глобите. Тоест, те могат да водят лична политика. Янев обаче се оказа, че не може. Може би тъй като Петков към този момент счита, че мнението на Радев няма значение за държавното управление. Всеки обаче, който помни размахания пестник на президента против ГЕРБ, е наясно какъв брой силен политическа съперник може да бъде той. И неслучайно купчина дребни партии, кръжащи в орбитата на „ Дондуков ” 2, започнаха гневно да надигат гласове против прогонването на Янев – АБВ (която е сътрудник на БСП), Вътрешна македонска революционна организация, МИР.
Ако Кирил Петков загуби поддръжката на Радев, той ще би трябвало повече да се осланя на другите си политически сътрудници. А това значи и повече взаимни отстъпки, с цел да поддържа заварката на разнородната коалиция, която стои зад държавното управление му. И идващия път, когато се наложи подобен компромис, той може да обхване и различен значителен въпрос като този за глобите. В такава обстановка, заинати ли се Петков, откаже ли да прави взаимни отстъпки, тъй като, както сподели, „ държавното управление няма да гони непоклатимост ”, тогава можем в действителност да се окажем с поредна политическа рецесия на главите ни.
Доскоро те се лимитираха единствено до предстоящото и неизбежно опълчване сред ръководещите и опозицията. Изправена пред враждебно настроената нова власт, за ГЕРБ няма различен курс на деяние, с изключение на директния конфликт. В същото състояние се оказа и Движение за права и свободи, което офанзивите, на които го подлагат ръководещите. А „ Възраждане ”, пробила в Народното събрание за първи път, вижда в непрекъснатите спорове с четворната коалиция най-удачния метод да разшири известността си. С обединени сили трите опозиционни обединения сполучливо правеха всекидневието на властта по-трудно. Но не бяха сериозна заплаха за нейната непоклатимост.
Всъщност единствените същински опасности пред четворната коалиция произтичат от самата нея.
Това беше ясно в самото начало, когато Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България се договориха да ръководят дружно – само че всеки един от сътрудниците на премиера Кирил Петков с неговата групировка. Това беше сладкодумен сигнал, че става дума за доста разнообразни политически сили, които по значително въпроси имат напълно противоположни разбирания. Тази настройка се усложнява и от несъвсем ясната роля, която играе президентът Румен Радев в обединението, с помощта на частичната последователност сред неговите служебни кабинети от предходната година и актуалното държавно управление. Въобще ръководещата коалиция събира в себе си доста разнообразни ползи и идеологии и опазването на единството й явно се нуждае от чести и дълбоки взаимни отстъпки.
Както разликите в четворката, по този начин и готовността за взаимни отстъпки, се видяха с началото на войната в Украйна. Народното събрание сполучливо гласоподава обща декларация, с която. Но по един значителен миг – за налагането на наказания, не смогна да реализира единогласие. Българска социалистическа партия отхвърли да ги поддържа и по този начин се оказа в един лагер не с съдружните си сътрудници, а с „ Възраждане ”. Социалистите се обосноваха с неефективността, която са посочили сходни наказателни ограничения в предишното, и заплахата от съветски контрасанкции. И други съображения да имат, няма изключително значение – фактът е, че се отделиха от тима си по един толкоз основен въпрос.
Много любопитен се оказа методът, по който Политическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България реагираха на това. Те тихомълком разрешиха на левицата да гласоподава настрана текста за глобите в общата декларация. Така алените депутати получиха опция да изразят несъгласието си със глобите и по едно и също време с това да поддържат останалата част от общата декларация. При това без да влизат в крамоли с сътрудниците си. И Българска социалистическа партия сита, и обединението цяла – такова излезе ситуацията.
Изглежда обаче границата на компромисите е била прекрачена, когато стане въпрос за военния министър Стефан Янев. Той предизвикваше спорни мнения в четворната коалиция още преди да стартира войната. В края на предходната година сред него и премиера Кирил Петков по тематиката за възможното разполагане на натовски войски на българска територия. Зорлем министърът позволи опцията в плануваната българска батальонна бойна група да се включат и американски бойци. Напрежението към него се повиши в допълнение в първия ден на войната, когато Янев съобщи, че, което провокира мощно отрицателен политически и публичен отзив.
Накрая пристигна във Facebook, в което разгласи, че рецензиите против него целят изгонването му от поста, който да бъде ангажиран от някой „ по-отзивчив при прокарването на съответни външни ползи при определянето на българския политически дневен ред, в това число във връзка с военната сфера и решенията, които се взимат там. ” Нещо повече – заприказва за „ притеснителна безредица ”, „ тежка некомпетентност ”, „ рискован и неузрял метод ”, „ дилетанти се вършат на политици ”. А най-после на процедура разгласи, че Политическа партия, която го избра за поста, ще го изхвърли от него, с цел да направи място за „ по-отзивчивия ” му правоприемник.
От това изпълнено с недомлъвки и неизказани неща словоизлияние,
оповестено във Facebook, се разбра следното: първо, Янев причислява към „ дилетантите ” личния си началник – премиера Кирил Петков, който утвърждава министрите и управлява цялостната политика на правителството; второ, измежду хората, които влизат в българското държавно управление, е налице фундаментално недоразумение във връзка с българската външна политика и политика за сигурност. Днес Кирил Петков разгласи, че, и го упрекна, че организира лична външна политика.
И тук идва значителният миг. Може ли военният министър да организира лична политика? Или става въпрос за нещо друго – намек, че Янев организира политиката на своя патрон Румен Радев. Да не забравяме, че президентът на два пъти го назначи за длъжностен министър председател предходната година. Преди това Янев беше секретар по сигурност и защита на президента. За всекиго е ясно, че Кирил Петков го одобри в постоянното държавно управление като знак на почитание към Радев. Няма спор – Янев е маска, зад която стои президентът. И възгледите, които показва, отразяват мисленето на президента за българската политика в региона на външните работи и сигурността.
Дали решението на Кирил Петков не издава, че съществува сериозен разлом сред него и Румен Радев? На Корнелия Нинова и нейните социалисти беше простено, че се отклониха от въпроса за глобите. Тоест, те могат да водят лична политика. Янев обаче се оказа, че не може. Може би тъй като Петков към този момент счита, че мнението на Радев няма значение за държавното управление. Всеки обаче, който помни размахания пестник на президента против ГЕРБ, е наясно какъв брой силен политическа съперник може да бъде той. И неслучайно купчина дребни партии, кръжащи в орбитата на „ Дондуков ” 2, започнаха гневно да надигат гласове против прогонването на Янев – АБВ (която е сътрудник на БСП), Вътрешна македонска революционна организация, МИР.
Ако Кирил Петков загуби поддръжката на Радев, той ще би трябвало повече да се осланя на другите си политически сътрудници. А това значи и повече взаимни отстъпки, с цел да поддържа заварката на разнородната коалиция, която стои зад държавното управление му. И идващия път, когато се наложи подобен компромис, той може да обхване и различен значителен въпрос като този за глобите. В такава обстановка, заинати ли се Петков, откаже ли да прави взаимни отстъпки, тъй като, както сподели, „ държавното управление няма да гони непоклатимост ”, тогава можем в действителност да се окажем с поредна политическа рецесия на главите ни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ