България трябва да влезе едновременно в Банковия съюз и в ERM ІІ
Единствено и единствено за в. "БАНКЕРЪ " с извънредно и просторно изявление шефът на Българска народна банка Димитър Радев споделя за вероятностите и провокациите, които чакат банковия бранш и Централната ни банка през идната година. С присъщия си професионализъм и със блян за оптималната досегаемост на поднасяната информация гуверньора на Българска народна банка споделя за идния обзор на качеството на активите и изяснява значими елементи свръзнаи с възможното влизане на България в Европейския банков съюз и в Европейския контролен механизъм. В изявлението се подчертава, че единствения допустим за страната ни сюжет е България да влезе по едно и също време в Европейския банков съюз и в ERM ІІ.
Друг значим акцент е че при участие в Eвропейския контролен механизъм (ЕНМ) на банковия съюз посредством тясно съдействие Българска народна банка ще ползва надзорните решения на ЕЦБ, като за задачата Българска народна банка ще издава съответните актове.
Третия акцент е че, надзорните задължения на ЕЦБ и Българска народна банка ще бъдат разпределени по същия метод, по който те са разпределени сред ЕЦБ и надзорните органи на страните от еврозоната, а точно ЕЦБ ще упражнява директен контрол на така наречен значими банки - нормално трите най-големи банки, като този лист може да бъде разширяван, а Българска народна банка ще упражнява директен контрол върху останалите банки.
Четвъртия акцент е че присъединението към Европейския банков съюз по никакъв метод няма да промени мандата на Българска народна банка, обвързван с паричния режим и ръководството на валутните запаси на България.
Петият акцент е че влизането на България първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен проект към еврозоната няма да докара до повишение на ценовите показатели.
Шестият акцент е че Българска народна банка ще ползва наложителни условия към банките, свързани с техните връзки с кредитополучателите. Такива да вземем за пример могат да бъдат рестриктивните мерки за съответствие сред заем и поръчителство или сред заем и приход на кредитополучателя. Инструментите, свързани с кредитополучателите, имат за цел както да предотвратят несъразмерна задлъжнялост на кредитополучателите, по този начин и да покачат устойчивостта на банките при материализирането на систематичен риск.
Седмият акцент е че към този момент над две години Българска народна банка обществено предизвестява за по-силно фокусиране върху ръководството на кредитния риск. Това за банките в дълготраен проект е по-важно, в сравнение с постигането на самоцелни статистики за повече заеми. Едно идно превръщане на лихвения цикъл, вероятно съчетано със забавена икономическа интензивност, ще докара до струпване и осъществяване на повече кредитен риск в банковите салда. Това изисква съответна оценка и политики от страна на банките.
Осмият акцент е че Брутният дял на необслужваните заеми и задатъци в банковата ни система надвишава междинния индикатор за Европейски Съюз и еврозоната. Същевременно обаче у нас на редовно равнище е по-висок делът на осъщественото провизиране на брутните необслужвани заеми и задатъци. Също системата ни разполага с финансов остатък над сумата от регулаторния най-малко и изискуемите финансови буфери, като делът на този остатък в общия капитал е над междинните европейски нива.
Друг значим акцент е че при участие в Eвропейския контролен механизъм (ЕНМ) на банковия съюз посредством тясно съдействие Българска народна банка ще ползва надзорните решения на ЕЦБ, като за задачата Българска народна банка ще издава съответните актове.
Третия акцент е че, надзорните задължения на ЕЦБ и Българска народна банка ще бъдат разпределени по същия метод, по който те са разпределени сред ЕЦБ и надзорните органи на страните от еврозоната, а точно ЕЦБ ще упражнява директен контрол на така наречен значими банки - нормално трите най-големи банки, като този лист може да бъде разширяван, а Българска народна банка ще упражнява директен контрол върху останалите банки.
Четвъртия акцент е че присъединението към Европейския банков съюз по никакъв метод няма да промени мандата на Българска народна банка, обвързван с паричния режим и ръководството на валутните запаси на България.
Петият акцент е че влизането на България първо към банковия съюз и валутния механизъм, а в по-дългосрочен проект към еврозоната няма да докара до повишение на ценовите показатели.
Шестият акцент е че Българска народна банка ще ползва наложителни условия към банките, свързани с техните връзки с кредитополучателите. Такива да вземем за пример могат да бъдат рестриктивните мерки за съответствие сред заем и поръчителство или сред заем и приход на кредитополучателя. Инструментите, свързани с кредитополучателите, имат за цел както да предотвратят несъразмерна задлъжнялост на кредитополучателите, по този начин и да покачат устойчивостта на банките при материализирането на систематичен риск.
Седмият акцент е че към този момент над две години Българска народна банка обществено предизвестява за по-силно фокусиране върху ръководството на кредитния риск. Това за банките в дълготраен проект е по-важно, в сравнение с постигането на самоцелни статистики за повече заеми. Едно идно превръщане на лихвения цикъл, вероятно съчетано със забавена икономическа интензивност, ще докара до струпване и осъществяване на повече кредитен риск в банковите салда. Това изисква съответна оценка и политики от страна на банките.
Осмият акцент е че Брутният дял на необслужваните заеми и задатъци в банковата ни система надвишава междинния индикатор за Европейски Съюз и еврозоната. Същевременно обаче у нас на редовно равнище е по-висок делът на осъщественото провизиране на брутните необслужвани заеми и задатъци. Също системата ни разполага с финансов остатък над сумата от регулаторния най-малко и изискуемите финансови буфери, като делът на този остатък в общия капитал е над междинните европейски нива.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ