Водят ли ни правителства и централни банки към нова дългова криза?
Единственият резистентен дълг е този, който може да бъде ръководен по време на повтаряем спад. И въпреки всичко държавните управления продължата да вършат същите неточности, отнасяйки се към дълга като берекет за дълготрайния напредък, вместо като това, което в действителност е: източник на големи опасности в дълготраен проект.
Ръстът на международната стопанска система се ускорява. Но преди да извадим шампанското, би трябвало да се срещнем с дълготрайните опасности пред устойчивата агресия, надвиснали поради възходящите обществени и частни отговорности.
Пазарните анализатори виждат покачването на заемите, които жители и компании теглят, в множеството развити и разрастващи се страни като знак за нараснало търсене и прекурсор за по-висок растеж. Но до момента в който това е правилно в кратковременен проект, неуморимото покачване на цялостния размер отговорности остават измежду най-големите проблеми, надвиснали над международната стопанска система.
Въпреки години на понижаване на отговорностите след международната финансова рецесия от 2008 година, дългът остава голям - и все пак още веднъж се върнахме към цикъл на агресия на кредитирането. Според Банката за интернационалните разплащания, общият дълг на нефинансовите компании и държавните управления доближава до 245% от международния БВП. Преди финансовата рецесия бе 210%, а към края на 2001 година - 190%.
В Съединени американски щати държавното управление може да изтегли заеми на стойност нови 5% от Брутният вътрешен продукт през тази година, като общият обществен дълг ще доближи 108 % от Брутният вътрешен продукт. В еврозоната обществените отговорности са към 85% от Брутният вътрешен продукт, а в Япония впечатляващите 240%. Като цяло в света отговорностите на нефинансовия бранш порастват по-бързо от номиналния Брутният вътрешен продукт.
И тези трендове ще продължат, защото голям брой огромни централни банки - в това число Европейската централна банка и Банката на Япония - не просто приветстват възобновяване в кредитирането, само че даже и целят да подтикват повече напредък, финансиран с заеми. Към момента единствено Федералният запас и Народната банка на Китай се пробват да подхващат ограничения, с цел да понижат кредитирането.
Светът към този момент претърпя задоволително стопански рецесии, с цел да знае, че високото равнище на задлъжнялост основава съществени опасности. Номиналният дълг е закрепен, само че цените на активите може да се срутен, като генерират огромни загуби и покачат цената на заемите. Преди десетилетие, когато задвижваният от заеми финансов взрив се трансформира в детонация, финансовият бранш бе на крачка от колапс, а по-късно последва траяла с години криза в огромна част от света.
Единственият резистентен дълг е този, който може да бъде ръководен по време на повтаряем спад. И въпреки всичко държавните управления продължата да вършат същите неточности, отнасяйки се към дълга като берекет за дълготрайния напредък, вместо като това, което в действителност е: източник на големи опасности в дълготраен проект.
Време е политиците и икономическите им съветници да го признаят и да изоставят разбирането, че повече дълг постоянно води до по-голям напредък. Въпреки че има моменти, в които държавните управления би трябвало да заемат средства, с цел да подтикват стопанската система, влизането в дефицити не може да увеличи растежа в дълготраен проект. И във времена, в които и растежът, и кредитните отговорности на частния бранш порастват, държавните управления би трябвало да работят по понижаване на личните си дефицити. Това важи за Съединени американски щати и Япония, само че и за страните от Европейския съюз, които би трябвало да се възползват от днешното възобновяване - най-силното от десетилетие - с цел да приведат финансите си с Пакта за непоклатимост и напредък.
Правителствата би трябвало да заобикалят натрупването на нестабилен дълг като подтикват дълготрайния напредък, който не е финансиран със отговорности, употребявайки композиция от регулации, търговски съглашения, стимулиране на вложения и промени на образованието и пазара на труда. В обстановка на ниска инфлация, като тази през днешния ден, централни банки могат да смекчат въздействието на такива промени посредством експанзиционна парична политика.
Но централните банки би трябвало да внимават с намесата си, с цел да се уверят, че паричната агресия няма да докара до струпване на още повече отговорности в частния бранш. Това значи, че би трябвало да премислят по два пъти преди да вкарат негативни лихви по депозитите, които карат банките да заемат повече.
По-добър метод би укрепи потреблението на насоки, които да повлияят върху упованията за лихвените нива и лихвите по облигациите. Ниските лихви могат да задвижат нарастване на цените на активите и да подтикват търсенето в редица области - освен посредством по-висок ливъридж. И когато цените на активите към този момент са на високи равнища и стопанските системи порастват със здравословно движение, централните банки би трябвало да последват образеца на Фед и последователно да понижат стратегиите за количествени удобства, стартирани след рецесията от 2008.
Освен това регулаторите би трябвало да създадат повече, с цел да се уверят, че частният дълг се насочва към продуктивни цели и ще донесе добра дълготрайна възвръщаемост. Това е урокът от предходните дългови рецесии, в това число балонът с високорискови ипотеки, от който стартира сриването преди десетилетие, донесъл ужасяващи последици за растежа и заетостта.
Например, регулаторите могат да вкарат макропруденциални ограничения и ограничавания върху сегменти на финансовите пазари, които прегряват. И би трябвало в действителност да се постараят да предотвратяват балони на имотните пазари, тъй като жилищата не престават да съставляват голям дял от общото богаство. Повишаващият се брой на нискокачествени заеми също би трябвало да бъде източник на терзание.
Нищо от това няма да бъде елементарно за държавните управления, регулаторите и централни банки. Затягането на паричната политика може да забави краткотрайно растежа. Предотвратяването на балони е извънредно мъчно, а видът промени, който би трябвало да обезпечи предстоящ напредък без дълг, съвсем в никакъв случай не се харесват. Политическата обстановка, която следим сега, сигурно няма да опрости задачата.
Но следствията от избягването на сходни промени ще бъдат разрушителни. Финансовият цикъл ще продължи да набира инерция, като най-после ще накара цените на активите да надминат фундаментите с голяма разлика. Коефициентите на левъриджа ще се покачват още повече, а търсенето ще надмине потенциала, което ще роди инфлация.
И тъкмо в този миг външен потрес или решение на централната банка да натисне спирачките - неминуем отговор на растящата инфлация - ще докара до срив. Финансовите пазари, подскочили нагоре поради ниските лихви и голямата ликвидност, ще поемат тежък удар. Нивата на задлъжнялост на държавните управления и фирмите внезапно ще стартират да ни се виждат надалеч по-малко устойчиви.
Времената може да са положителни, само че тъкмо те са моментът, в който рисковете се натрупват. Политиците не могат да кажат, че не са били предизвестени. /money.bg
*Майкъл Хайзе е основен икономист в Allianz SE и създател на книгата " Emerging From the Euro Debt Crisis: Making the Single Currency Work. Анализът е оповестен първо в Project Syndicate. Преводът и заглавието са на редакцията.
Ръстът на международната стопанска система се ускорява. Но преди да извадим шампанското, би трябвало да се срещнем с дълготрайните опасности пред устойчивата агресия, надвиснали поради възходящите обществени и частни отговорности.
Пазарните анализатори виждат покачването на заемите, които жители и компании теглят, в множеството развити и разрастващи се страни като знак за нараснало търсене и прекурсор за по-висок растеж. Но до момента в който това е правилно в кратковременен проект, неуморимото покачване на цялостния размер отговорности остават измежду най-големите проблеми, надвиснали над международната стопанска система.
Въпреки години на понижаване на отговорностите след международната финансова рецесия от 2008 година, дългът остава голям - и все пак още веднъж се върнахме към цикъл на агресия на кредитирането. Според Банката за интернационалните разплащания, общият дълг на нефинансовите компании и държавните управления доближава до 245% от международния БВП. Преди финансовата рецесия бе 210%, а към края на 2001 година - 190%.
В Съединени американски щати държавното управление може да изтегли заеми на стойност нови 5% от Брутният вътрешен продукт през тази година, като общият обществен дълг ще доближи 108 % от Брутният вътрешен продукт. В еврозоната обществените отговорности са към 85% от Брутният вътрешен продукт, а в Япония впечатляващите 240%. Като цяло в света отговорностите на нефинансовия бранш порастват по-бързо от номиналния Брутният вътрешен продукт.
И тези трендове ще продължат, защото голям брой огромни централни банки - в това число Европейската централна банка и Банката на Япония - не просто приветстват възобновяване в кредитирането, само че даже и целят да подтикват повече напредък, финансиран с заеми. Към момента единствено Федералният запас и Народната банка на Китай се пробват да подхващат ограничения, с цел да понижат кредитирането.
Светът към този момент претърпя задоволително стопански рецесии, с цел да знае, че високото равнище на задлъжнялост основава съществени опасности. Номиналният дълг е закрепен, само че цените на активите може да се срутен, като генерират огромни загуби и покачат цената на заемите. Преди десетилетие, когато задвижваният от заеми финансов взрив се трансформира в детонация, финансовият бранш бе на крачка от колапс, а по-късно последва траяла с години криза в огромна част от света.
Единственият резистентен дълг е този, който може да бъде ръководен по време на повтаряем спад. И въпреки всичко държавните управления продължата да вършат същите неточности, отнасяйки се към дълга като берекет за дълготрайния напредък, вместо като това, което в действителност е: източник на големи опасности в дълготраен проект.
Време е политиците и икономическите им съветници да го признаят и да изоставят разбирането, че повече дълг постоянно води до по-голям напредък. Въпреки че има моменти, в които държавните управления би трябвало да заемат средства, с цел да подтикват стопанската система, влизането в дефицити не може да увеличи растежа в дълготраен проект. И във времена, в които и растежът, и кредитните отговорности на частния бранш порастват, държавните управления би трябвало да работят по понижаване на личните си дефицити. Това важи за Съединени американски щати и Япония, само че и за страните от Европейския съюз, които би трябвало да се възползват от днешното възобновяване - най-силното от десетилетие - с цел да приведат финансите си с Пакта за непоклатимост и напредък.
Правителствата би трябвало да заобикалят натрупването на нестабилен дълг като подтикват дълготрайния напредък, който не е финансиран със отговорности, употребявайки композиция от регулации, търговски съглашения, стимулиране на вложения и промени на образованието и пазара на труда. В обстановка на ниска инфлация, като тази през днешния ден, централни банки могат да смекчат въздействието на такива промени посредством експанзиционна парична политика.
Но централните банки би трябвало да внимават с намесата си, с цел да се уверят, че паричната агресия няма да докара до струпване на още повече отговорности в частния бранш. Това значи, че би трябвало да премислят по два пъти преди да вкарат негативни лихви по депозитите, които карат банките да заемат повече.
По-добър метод би укрепи потреблението на насоки, които да повлияят върху упованията за лихвените нива и лихвите по облигациите. Ниските лихви могат да задвижат нарастване на цените на активите и да подтикват търсенето в редица области - освен посредством по-висок ливъридж. И когато цените на активите към този момент са на високи равнища и стопанските системи порастват със здравословно движение, централните банки би трябвало да последват образеца на Фед и последователно да понижат стратегиите за количествени удобства, стартирани след рецесията от 2008.
Освен това регулаторите би трябвало да създадат повече, с цел да се уверят, че частният дълг се насочва към продуктивни цели и ще донесе добра дълготрайна възвръщаемост. Това е урокът от предходните дългови рецесии, в това число балонът с високорискови ипотеки, от който стартира сриването преди десетилетие, донесъл ужасяващи последици за растежа и заетостта.
Например, регулаторите могат да вкарат макропруденциални ограничения и ограничавания върху сегменти на финансовите пазари, които прегряват. И би трябвало в действителност да се постараят да предотвратяват балони на имотните пазари, тъй като жилищата не престават да съставляват голям дял от общото богаство. Повишаващият се брой на нискокачествени заеми също би трябвало да бъде източник на терзание.
Нищо от това няма да бъде елементарно за държавните управления, регулаторите и централни банки. Затягането на паричната политика може да забави краткотрайно растежа. Предотвратяването на балони е извънредно мъчно, а видът промени, който би трябвало да обезпечи предстоящ напредък без дълг, съвсем в никакъв случай не се харесват. Политическата обстановка, която следим сега, сигурно няма да опрости задачата.
Но следствията от избягването на сходни промени ще бъдат разрушителни. Финансовият цикъл ще продължи да набира инерция, като най-после ще накара цените на активите да надминат фундаментите с голяма разлика. Коефициентите на левъриджа ще се покачват още повече, а търсенето ще надмине потенциала, което ще роди инфлация.
И тъкмо в този миг външен потрес или решение на централната банка да натисне спирачките - неминуем отговор на растящата инфлация - ще докара до срив. Финансовите пазари, подскочили нагоре поради ниските лихви и голямата ликвидност, ще поемат тежък удар. Нивата на задлъжнялост на държавните управления и фирмите внезапно ще стартират да ни се виждат надалеч по-малко устойчиви.
Времената може да са положителни, само че тъкмо те са моментът, в който рисковете се натрупват. Политиците не могат да кажат, че не са били предизвестени. /money.bg
*Майкъл Хайзе е основен икономист в Allianz SE и създател на книгата " Emerging From the Euro Debt Crisis: Making the Single Currency Work. Анализът е оповестен първо в Project Syndicate. Преводът и заглавието са на редакцията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ