Единственият начин да победим Доналд Тръмп на първичните избори, ми каза наскоро републиканският стратег Майк Мърфи, е някой друг да спечели Айова и Ню Хемпшир. (Той побърза да добави, че вероятно един и същи човек ще спечели и двата щата – усложняващ фактор, разбира се.)
С навлизането в септември може би е време да ни напомним, че няма ден на първичните национални републикански избори. Вместо това, това са 56 избора (всеки щат, плюс Вашингтон, окръг Колумбия, плюс пет територии), обхващащи приблизително шест месеца.
Тръмп отключи изцяло ново ниво на глупости в Айова
Тези от ние, които отразяваме политиката интелектуално, знаем това – но дори и на нас трябва да ни се напомня, че въпреки че националните проучвания са поучителни, те не успяват да уловят динамичния характер на първичния процес.
Разбира се, Тръмп е нагоре с четиридесет точки на национално ниво. Но какво щеше да се случи с тези четиридесет точки, ако той отиде 0-за-2? Този сценарий е малко вероятен, но не и невъзможен.
Разбира се, шансовете се увеличават само ако кандидати като Рон ДеСантис, Ники Хейли и Тим Скот и др. водят усилена кампания (трябва да живеете в тези ранни щати) и са готови действително да се кандидатират срещу Тръмп.
Досега само един от тези кандидати е показал, че разбира това. По време на първия републикански първичен дебат Хейли направи аргумента за избираемостта, като каза: „Трябва да се изправим пред факта, че Тръмп е най-нехаресваният политик в Америка.“
Прави ми впечатление, че аргументът за избираемостта има най-много потенциал да навреди на Тръмп на първичните избори на Републиканската партия. Разбира се, досега не е преместил иглата. Въпреки това има предимството да позволява на опонентите на Тръмп да го критикуват, без да обвиняват избирателите (или самите кандидати) за предишната им подкрепа за Тръмп.
Нещо повече, тъй като обвиненията и обвиненията отстъпват място на неизбежни явяване в съда – и тъй като гласоподавателите в ранните щати започват да приемат страхотната отговорност, която им е предоставена за избора на републикански знаменосец – това може да намери повече полза.
Отново, имайте предвид, че преднината на Тръмп е ключова в началото щатите не е толкова привидно непреодолимо, колкото биха ви накарали да повярвате националните проучвания. Нещо повече, има прецедент за изпаряване на оловото. Например, Барак Обама се похвали с преднина от 13 точки пред Хилари Клинтън в Ню Хемпшир, само един ден преди да загуби от нея.
Както Стив Корнаки от NBC News наскоро отбеляза, „значителната преднина на Тръмп не е най-големият, на който някога се е радвал републиканец в този ранен момент от цикъла на предизборна кампания. И най-важното е, че видяхме един предишен кандидат на Републиканската партия – Боб Доул, в изборния цикъл от 1996 г. – да загуби повече от 40 точки подкрепа между приблизително тази точка и действителните фракции.“
Заслужава да се отбележи, че Доул все пак успя да спечели с победа в Айова. Все пак тези примери са предупредителна история за всеки, който смята, че номинацията вече е приключила.
И така, как опонентите на Тръмп печелят? По време на предизборната си кампания те могат да кажат, че Тръмп е бил добър президент, но че е най-непопулярният политик в Америка и че залозите са твърде високи, за да се рискува той отново да спечели избирателната колегия с 46 процента от гласовете . Те могат да кажат, че Тръмп е изправен пред твърде много правни пречки, за да проведе ефективна кампания през 2024 г. и едновременно с това да се яви пред съда в четири различни щата. Те могат да кажат, че Тръмп е постигнал някои добри неща, но че е време да предадат факлата на консерватор, който може да служи осем години и да назначи повече съдии във Върховния съд.
Това послание може или не може да работи, но за за мен това е най-доброто, което имат. И отново, числата не са толкова плашещи, колкото хората, които гледат само на национални социологически проучвания, биха могли да си повярват.
Мечтата е, че като спечелите Айова, вие получавате набиране на средства и рекламен скок, който създава ефект на банда. „Сега те ще ме преследват, вият и ревят по петите ми“, Джордж Х. У. Буш прогнозира, когато участва в първичните избори на Републиканската партия през 1980 г. „Това, което ще имаме, е импулс. Ще очакваме с нетърпение Big Mo да бъде на наша страна, както се казва в леката атлетика.“
Проблемът? Гранитните щати са пословични злобни противоположници, които обичат да коригират курса на Айова или поне да не бъдат гумен печат. (Що се отнася до прогнозата на Попи Буш, Рейгън спечели Ню Хемпшир със съкрушителна победа, а след това и номинацията.)
Ню Хемпшир е по-важен в исторически план. Както се казва, „Айова бере царевица, но Ню Хемпшир избира президенти.“
Все пак Тръмп не може да отиде 0-към-2, освен ако първо не отиде 0-към-1. Някой трябва да го победи в Айова, иначе той има Big Mo.
Хенри Олсен, консервативен колумнист за The Washington Post, наскоро посети Айова; той излезе със заключение, че надпреварата далеч не е приключила.
„Разговарях с евангелски пастори и местни лидери от Айова, които разбират нюансите на своята общност по-добре от всеки социолог. Тяхното послание беше изненадващо еднакво: евангелистите от Айова все още не са взели решение“, пише той.
Отново обаче, спечелването на Айова на гърба на християнските консерватори е нож с две остриета. Както казва Майк Мърфи, ако спечелите Айова, като използвате единствено евангелските си акредитиви (помислете за Майк Хъкаби или Рик Санторум), тогава има вероятност да бъдете порицани от онези противоположни (и обикновено по-умерени) Гранит Стейтърс.
< p>Добрата новина за онези, които се надяват на раздразнение на Тръмп, е, че Рон ДеСантис, Ники Хейли и Тим Скот имат потенциала да се докоснат до евангелската подкрепа, без да отблъскват избирателите в Ню Хемпшир. Въпросът е дали някой от тях ще може да вдее тази игла.Има причини да вярваме, че това е възможно. Губернаторът на Ню Хемпшир Крис Сунуну, например, продължава публично да заявява, че Тръмп няма да бъде номинираният.
„„Мекият“ вот за Тръмп е реален“, написа миналия месец Келси Уолш от ABC News. „Избирателите не са убедени да изберат отново Тръмп. Тези гласоподаватели не са нито преки, нито гласови поддръжници на Тръмп. Те не крещят от покривите, че той е техният кандидат; не е твърдо „Аз съм с Тръмп“ – това е меко „може би Тръмп“.“
Усложняващ фактор може да е, че Крис Кристи скочи до второ място в Ню Хемпшир, засенчвайки ДеСантис, преди няколко седмици . Кристи може да е подходящ за Ню Хемпшир, но е трудно да се види, че ще победи Тръмп, ДеСантис, Хейли и Скот в Айова.
И докато лишаването на Тръмп от победи в първите два щата със сигурност ще докаже смущаващо за бившия президент, това няма да позволи на Републиканската партия да се обедини около една алтернатива – което означава, че Тръмп все още ще бъде в играта.
Но има друг усложняващ фактор: възможността демократите да се намесят в събранията в Айова, които (в зависимост от техните цели) биха могли или да помогнат, или да навредят на Тръмп.
Има твърде много променливи, за да се обмисли всеки сценарий, което ще рече, че все още не е приключило.
Изводът е, че Доналд Тръмп все още е вероятно да бъде кандидатът на републиканците, но не толкова вероятно, колкото предполагат националните проучвания. Ако някой успее да го лиши от ранни победи във високопоставени, ключови щати, обезсърчителното му национално лидерство може да рухне и някой друг може да се запали.
Пътуване от хиляда мили започва с една стъпка. Надяваме се, че някой ще прекъсне опашката и ще остави Тръмп на пух и прах.
Прочетете повече в The Daily Beast.
Получавайте най-големите новини и скандали на Daily Beast направо във входящата си кутия. Регистрирайте се сега.
Бъдете информирани и получете неограничен достъп до несравнимите отчети на Daily Beast. Абонирайте се сега.
Вижте коментарите
