Единодушно, на 30 юли Конституционният съд излезе с решение по

...
Единодушно, на 30 юли Конституционният съд излезе с решение по
Коментари Харесай

Решението на КС за президента: За, против и какво следва

Единодушно, на 30 юли Конституционният съд излезе с решение по дело номер 1 за 2020 година по въпросите на основния прокурор Иван Гешев по отношение на имунитета на президента и вицепрезидента. Това обаче вместо да обясни проблема дали те могат да бъдат разследвани, защо и при какви условия, сякаш внесе в допълнение комплициране, даже се чуха гласове за нужда от пояснение на решението на Конституционен съд.
Конституционният съд към Гешев: Действащ президент не може да бъде разследван и подслушван за нормално закононарушение
" Решенията на Конституционния съд не се разясняват, те се извършват, изключително когато са ясни и еднопосочни. Всеки, който употребява Конституцията и законите за офанзива на други институции, ще си носи последствията ", разяснява президентът Румен Радев.
Това е едно положително решение на Конституционен съд
" Вчерашното решение на Конституционния съд, което внесе изясненост по въпроси, по които имаше алтернативи в академичната мисъл и обществено отстояваните юридически тези. Опровергани бяха, да вземем за пример, мненията, че президентът и вицепрезидентът не могат изобщо да бъдат преследвани, т.е. че има институционална спънка за каквито и да е следствени дейности. Опровергана беше и друга теза, поддържана от сътрудниците конституционалисти, че до момента понятието „ държавна измяна “ е тъждествено с наказателно-правното закононарушение „ измяна “. Това, което сподели през вчерашния ден Конституционен съд, въпреки че претекстовете би трябвало да се четат по–специализирано. За юристите решението е задоволително ясно и това е едно положително решение на Конституционен съд, тъй като то сложи ясна рамка на въпроса – недостижим ли е президентът и дружно с това сподели: може да бъде разследван, само че при две групи строги ограничавания , от гледища опазване независимостта и престижа на институцията на президента. И те са преди всичко във връзка с типовете действие, за които може да се стартира някакво следствие. Това са преди всичко действия, които не попадат в обсега на понятието „ държавна измяна “, за които може да се търси политическа отговорност – така наречен импийчмънт от Народното събрание с решение на Конституционен съд, т.е. правосъдната власт тук няма място в тази процедура. Вторият тип действия са – осъществени преди мандата и към този момент по време на мандата , които не са свързани със служебните отговорности и не са покрити от функционалния имунитет. И значимото конкретизиране тук обаче, че не може всевъзможни процесуални и извънпроцесуални дейности да се водят, а единствено такива, споделя Конституционен съд, които засягат директно персоналните права и свободи на президента , т.е. не може той да бъде задържан, претърсвано жилището му, само че се опровергават изказванията че надали не постройката има някаква конституционна отбрана, че надали не чиновниците в администрацията се употребяват с нея. Решението на Конституционен съд - това е ясна рамка, по която да работят институциите ". Така Борислав Цеков - лекар по конституционно право в Института за страната и правото при Българската академия на науките разяснява, тематиката в Българска национална телевизия.
Това не е положително решение
" За мен решението не е положително, тъй като част от въпросите бяха непотребни. Тъй като, съгласно мен, всеки, минал през Юридическият факултет, може да си отговори на 4 от въпросите, а първите 2 въпроса, съгласно мен, Конституционен съд ги пояснява прекомерно разширено и той, съгласно мен, мина една тънка линия във връзка с законоустановеност на закононарушението и наказването . Да кажем, че „ държавна измяна “ са всички закононарушения против републиката е в несъгласие с един от членовете в Основния ни закон, който споделя, че закононарушението би трябвало да е открито в закон. Законът е Наказателният кодекс. И откакто там закононарушението е „ измяна “, в случай че се смята, че то не съответствува, дано Народно събрание да сътвори закононарушението „ държавна измяна “. Това пък беше гледната точка на доцент доктор Наталия Киселова е доктор по Конституционно право в СУ и учител в Катедра Конституционноправни въпроси в Алма Матер.
Какво следва от решението на Конституционен съд?
Важно конкретизиране внесе проф. Пламен Панайотов, началник на катедрата по наказателно-правни науки в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и някогашен вицепремиер.
Имунитетът на президента и вицепрезидента има материално правно и процесусално-правно измерение, изясни проф. Панайотов. Материално правното измерение е, че те не носят никаква отговорност за дейностите от техните функционалности, с изключение на за държавна измяна и нарушение на Конституцията. Процесуално-правното измерение е за невъзможността против тях да бъде възбудено наказателно гонене. Трябва да е завършил мандатът на президента, с цел да може да се подхващат наказателно-процесуални дейности , изясни проф. Панайотов.
Не би могло да се сложи под подозрение засягането личността на президента, защото той извършва функционалността на държавен глава, която е непрекъсваема, добави още проф. Панайотов.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР