Радостта на еврото е твърде преждевременна
Единната европейска валута завърши търговията си на 27 март с цена от 1.1141 щ. $ - с 1% по-скъпа единствено в границите на деня и с 4% седмичен растеж - най-мощният за последните повече от 10 години. От техническа позиция еврото е над тримесечното си равнище на поддръжка от 1.0666 $ и се е устремило към значимата преграда от 1.1176 $ с концепцията да нападна 1.12 $.
Доколко това ще се материализира на процедура е мъчно да се предвижда. По-вероятно е по-нататъшни триумфи на валутата да се случат мъчно, тъй като пазарът се стабилизира, а насрещните ветрове за зелените пари към този момент значително са регистрирани в цените.
Техническата картина на еврото е изпъстрена с нюанси. Някои механически нива допускат, че подемът на единната европейска валута е изчерпал капацитета си, до момента в който показателят за сравнителната й мощ и знакът на "Блумбърг " за оценка на сраховия пазарен фактор, демонстрира още облаги. Междувременно, европейските водачи не престават да се борят да реализират единодушие по съответна тактика за преодоляване на провалите от COVID-19, което никога не оказва помощ на последователите на еврото и на по-нататъшното повишаване на валутата. Еврозоната е разграничена за следващ път (точно както по времето на гръцката дългова криза) във връзка с концепцията за издаване на общи "коронаоблигации " и кредитните застраховки (CDSs) на немските държавни облигации може да нарастнат още - събитие, което обичайно оказва низходящ напън на еврото.
По правилото, че достиженията на едни са за сметка на неблагополучията на други, предходната седмица беше най-губеща за зелените пари от 2009-а насам. Доларовият показател на Intercontinental Exchange потъна с 4.4% - най-дълбокият седмичен спад от 1985-а. Търговците изясняват това с едновременното съвпадане на голям брой фактори, вариращи от намалелия напън върху ликвидността, репатрирането на средства в края на тримесечието и усложняващата се конюнктура от разпространяването на COVID-19 в Съединени американски щати.
Доларовият показател, който пресмята организация "Блумбърг ", пък е изгубил 4.1% от пазарната си оценка през предходната седмица - най-вече откогато стартира да се пресмята през 2005-а. За сведение, през предходните две седмици той е поскъпнал с 8.3 %. Американската валута е поевтиняла към множеството от 16-е си съществени съперници, най-значително към норвежката крона и към английския паунд - с по над 7 %.
Спадът се случи откакто Федералният запас разшири обсега на валутните си суапови линии, усили бързоликвидните средства, предлагани на пазарите за репо-споразумения и вкара серия от принадлежности за топене на кредитните пазари. В резултат стресът на валутните пазари - основен канал за финансиране, отслабна, а цената за заемане на долари още веднъж се върна до към 1.86% откакто надвиши 2.5% седмица по-рано.
Федералния запас възобнови 14 валутни суапови линии с други централни банки откакто болестта стартира бързо да се популяризира по света. Целта беше да се ограничи дефицита на долари, който заплашваше да "изстреля " валутата до неловко високи равнища в внимателен миг за световното стопанство и да наложи директни продажби на долари, които да го отслабят. Пет централни банки са взели назаем повече от 200 милиарда щ. $ от тези линии в интервала 18-25 март против едвам 45 млн. $ през предходната седмица. Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " са изтеглили най-вече долари от 2009-а насам.
Първоначално Федералният запас възобнови суаповите си линии с "Банк ъф Канада ", "Бенк ъф Инглънд ", Националната банка на Швейцария, ЕЦБ и "Бенк ъф Джъпен ". По-късно обсегът бе уголемен с централните банки на няколко разрастващи се страни. Защото, по оценка на специалисти на "Джей Пи Моргън ", след последната финансова рецесия търсенето на заеми в щатски долари се е разраснало балонообразно, "подгрявано " от компании и държавни управления от разрастващите се пазари. И всяко повишаване на американската парична единица прави тези задължения по-трудни за погасяване.
По оценка на Маргарет Янг - пълководец в CMC Markets Singapoure - "това е 100% история за доларово финансиране - отстраняването на ликвидния конвулсия подтиква всички останали валути да нарастват към $. "
Допълнителни фактори за поевтиняването на зелените пари, въпреки и с по-малко значение, са гърмежът на болестта на територията на Съединени американски щати и скокът на броя на американците, подали молби за компенсации при безработица с 3.28 милиона..
Въпреки отстъплението на $, той продължава да е с 2.5% по-скъп в сравнение с при започване на годината. Ерик Робъртсън - началник на звеното за разбор на валути, лихвени проценти и заеми в "Стандард Чартърд ", счита, че степента и дълбочината на последните доларови облаги допускат, че финансовите пазари към този момент са "сериозно неравностойни ". Поради което валутата се е трансформирала в "барометър за ефикасността на политически отговор на усложненията в корпоративното кредитиране и провокациите пред вътрешнобанковото финансиране ".
Слабостта на американския $ може да се окаже краткотрайна. Защото след уреждането на сметките на 31 март, още на идващия ден репатрирането на средства ще се охлади и търсенето на избавителни убежища от световната пандемия може да върне търсенето. Същото се отнася и за възвърналия се вкус към риска след тласъците на страната и на централните банки, подкрепили борсовите показатели. Този възторг може да пресъхне през тази седмица и доларът да си върне част от изгубеното. Просто тъй като историята демонстрира, че късите доларови позиции са прекомерно рискови по време на пандемия.
В утринната търговия на 30 март зелените пари бяха поскъпнали спрямо края на предходната седмица - до 1.1080 щ. $ за едно евро и 1.2380 $ за един брит. паунд.
Доколко това ще се материализира на процедура е мъчно да се предвижда. По-вероятно е по-нататъшни триумфи на валутата да се случат мъчно, тъй като пазарът се стабилизира, а насрещните ветрове за зелените пари към този момент значително са регистрирани в цените.
Техническата картина на еврото е изпъстрена с нюанси. Някои механически нива допускат, че подемът на единната европейска валута е изчерпал капацитета си, до момента в който показателят за сравнителната й мощ и знакът на "Блумбърг " за оценка на сраховия пазарен фактор, демонстрира още облаги. Междувременно, европейските водачи не престават да се борят да реализират единодушие по съответна тактика за преодоляване на провалите от COVID-19, което никога не оказва помощ на последователите на еврото и на по-нататъшното повишаване на валутата. Еврозоната е разграничена за следващ път (точно както по времето на гръцката дългова криза) във връзка с концепцията за издаване на общи "коронаоблигации " и кредитните застраховки (CDSs) на немските държавни облигации може да нарастнат още - събитие, което обичайно оказва низходящ напън на еврото.
По правилото, че достиженията на едни са за сметка на неблагополучията на други, предходната седмица беше най-губеща за зелените пари от 2009-а насам. Доларовият показател на Intercontinental Exchange потъна с 4.4% - най-дълбокият седмичен спад от 1985-а. Търговците изясняват това с едновременното съвпадане на голям брой фактори, вариращи от намалелия напън върху ликвидността, репатрирането на средства в края на тримесечието и усложняващата се конюнктура от разпространяването на COVID-19 в Съединени американски щати.
Доларовият показател, който пресмята организация "Блумбърг ", пък е изгубил 4.1% от пазарната си оценка през предходната седмица - най-вече откогато стартира да се пресмята през 2005-а. За сведение, през предходните две седмици той е поскъпнал с 8.3 %. Американската валута е поевтиняла към множеството от 16-е си съществени съперници, най-значително към норвежката крона и към английския паунд - с по над 7 %.
Спадът се случи откакто Федералният запас разшири обсега на валутните си суапови линии, усили бързоликвидните средства, предлагани на пазарите за репо-споразумения и вкара серия от принадлежности за топене на кредитните пазари. В резултат стресът на валутните пазари - основен канал за финансиране, отслабна, а цената за заемане на долари още веднъж се върна до към 1.86% откакто надвиши 2.5% седмица по-рано.
Федералния запас възобнови 14 валутни суапови линии с други централни банки откакто болестта стартира бързо да се популяризира по света. Целта беше да се ограничи дефицита на долари, който заплашваше да "изстреля " валутата до неловко високи равнища в внимателен миг за световното стопанство и да наложи директни продажби на долари, които да го отслабят. Пет централни банки са взели назаем повече от 200 милиарда щ. $ от тези линии в интервала 18-25 март против едвам 45 млн. $ през предходната седмица. Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " са изтеглили най-вече долари от 2009-а насам.
Първоначално Федералният запас възобнови суаповите си линии с "Банк ъф Канада ", "Бенк ъф Инглънд ", Националната банка на Швейцария, ЕЦБ и "Бенк ъф Джъпен ". По-късно обсегът бе уголемен с централните банки на няколко разрастващи се страни. Защото, по оценка на специалисти на "Джей Пи Моргън ", след последната финансова рецесия търсенето на заеми в щатски долари се е разраснало балонообразно, "подгрявано " от компании и държавни управления от разрастващите се пазари. И всяко повишаване на американската парична единица прави тези задължения по-трудни за погасяване.
По оценка на Маргарет Янг - пълководец в CMC Markets Singapoure - "това е 100% история за доларово финансиране - отстраняването на ликвидния конвулсия подтиква всички останали валути да нарастват към $. "
Допълнителни фактори за поевтиняването на зелените пари, въпреки и с по-малко значение, са гърмежът на болестта на територията на Съединени американски щати и скокът на броя на американците, подали молби за компенсации при безработица с 3.28 милиона..
Въпреки отстъплението на $, той продължава да е с 2.5% по-скъп в сравнение с при започване на годината. Ерик Робъртсън - началник на звеното за разбор на валути, лихвени проценти и заеми в "Стандард Чартърд ", счита, че степента и дълбочината на последните доларови облаги допускат, че финансовите пазари към този момент са "сериозно неравностойни ". Поради което валутата се е трансформирала в "барометър за ефикасността на политически отговор на усложненията в корпоративното кредитиране и провокациите пред вътрешнобанковото финансиране ".
Слабостта на американския $ може да се окаже краткотрайна. Защото след уреждането на сметките на 31 март, още на идващия ден репатрирането на средства ще се охлади и търсенето на избавителни убежища от световната пандемия може да върне търсенето. Същото се отнася и за възвърналия се вкус към риска след тласъците на страната и на централните банки, подкрепили борсовите показатели. Този възторг може да пресъхне през тази седмица и доларът да си върне част от изгубеното. Просто тъй като историята демонстрира, че късите доларови позиции са прекомерно рискови по време на пандемия.
В утринната търговия на 30 март зелените пари бяха поскъпнали спрямо края на предходната седмица - до 1.1080 щ. $ за едно евро и 1.2380 $ за един брит. паунд.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ