Всяко четвърто българче с родител в чужбина
Единият родител на всяко четвърто българско дете е зад граница. Така повече от четвърт милион деца у нас порастват с баба, дядо, други родственици или самите те са глава на семейство, грижейки се за себе си и за по-малки братя и сестри.
На 14,4% от децата и двамата родители са в чужбина. Най-силно е изразена наклонността в Северозападна България, където 43,8% от децата порастват в семейство без един родител и той е в чужбина. В Южен Централен регион в такава обстановка са 15 на 100 от децата. В доста висока степен емиграцията визира децата от ромската и турската общественост - 37,2% от тях имат майка или татко в чужбина.
Отсъствието на родител води до прочувствени и поведенчески прояви - бягства от учебно заведение и от вкъщи, слаб триумф, противообществени прояви. Такива деца по-често протягат ръка към алкохол и дрога. Страдат от общо вътрешно напрежение, стрес, депресии, невротична симптоматика. Стига се до отчуждение сред тях и родителите, чувство за изоставеност, самотност и болежка. Появяват се проблеми със социализацията, липса на самоконтрол, импулсивност, самоизолиране.
Тази наклонност очерта народен разбор, който бе оповестен в Пловдив на конгрес „ Гласът на българските деца ”. Проучването е направено от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница ” с поддръжката на Фондация „ Оук ”. Те работят трета година, с цел да очертаят проблемите на децата в България. Идеята е по-късно да се потърси механизъм за решаването им. Вече са извършени 6 районни срещи, на всяка от които е показан разбор за района.
След като през януари 2017 година маратонът започва от Пловдив и продължи в още 5 точки в страната, данните към този момент са систематизирани в народен разбор. Той показва фотография на ситуацията във връзка с благосъстоянието, опазването на здравето, образованието и детското правораздаване, както и локални положителни практики. След разгласяването му в Пловдив следва основаване на група от хора с разнообразни специалности и на разнообразни позиции, които да предизвикват законодателни промени.
По отношение на миграцията да вземем за пример експерти дадоха предложение още по време на интервютата, сподели Ивайло Миланов, специалист по работа с деца и фамилии от Агенцията за обществено подкрепяне, който е изготвил националния отчет. Специалистите настояли за законодателна самодейност, която да уреди при овакантяване на страната родителите да заявяват, че ще оказват финансова поддръжка на детето си и ще поддържат връзка с него. Мярката цели да помогне за превъзмогване на феномена „ родители от разстояние ” и „ деца, отглеждани по Скайп ”.
За правене на националния отчет са проучени тактики и документи, мнения, районни разбори, положителни практики, отзиви на цивилен организации, диалози с специалисти от съответната сфера.
Всяка от системите работи добре сама за себе си, само че детето се нуждае от повече от една, безапелационен е Ивайло Миланов.
На 14,4% от децата и двамата родители са в чужбина. Най-силно е изразена наклонността в Северозападна България, където 43,8% от децата порастват в семейство без един родител и той е в чужбина. В Южен Централен регион в такава обстановка са 15 на 100 от децата. В доста висока степен емиграцията визира децата от ромската и турската общественост - 37,2% от тях имат майка или татко в чужбина.
Отсъствието на родител води до прочувствени и поведенчески прояви - бягства от учебно заведение и от вкъщи, слаб триумф, противообществени прояви. Такива деца по-често протягат ръка към алкохол и дрога. Страдат от общо вътрешно напрежение, стрес, депресии, невротична симптоматика. Стига се до отчуждение сред тях и родителите, чувство за изоставеност, самотност и болежка. Появяват се проблеми със социализацията, липса на самоконтрол, импулсивност, самоизолиране.
Тази наклонност очерта народен разбор, който бе оповестен в Пловдив на конгрес „ Гласът на българските деца ”. Проучването е направено от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница ” с поддръжката на Фондация „ Оук ”. Те работят трета година, с цел да очертаят проблемите на децата в България. Идеята е по-късно да се потърси механизъм за решаването им. Вече са извършени 6 районни срещи, на всяка от които е показан разбор за района.
След като през януари 2017 година маратонът започва от Пловдив и продължи в още 5 точки в страната, данните към този момент са систематизирани в народен разбор. Той показва фотография на ситуацията във връзка с благосъстоянието, опазването на здравето, образованието и детското правораздаване, както и локални положителни практики. След разгласяването му в Пловдив следва основаване на група от хора с разнообразни специалности и на разнообразни позиции, които да предизвикват законодателни промени.
По отношение на миграцията да вземем за пример експерти дадоха предложение още по време на интервютата, сподели Ивайло Миланов, специалист по работа с деца и фамилии от Агенцията за обществено подкрепяне, който е изготвил националния отчет. Специалистите настояли за законодателна самодейност, която да уреди при овакантяване на страната родителите да заявяват, че ще оказват финансова поддръжка на детето си и ще поддържат връзка с него. Мярката цели да помогне за превъзмогване на феномена „ родители от разстояние ” и „ деца, отглеждани по Скайп ”.
За правене на националния отчет са проучени тактики и документи, мнения, районни разбори, положителни практики, отзиви на цивилен организации, диалози с специалисти от съответната сфера.
Всяка от системите работи добре сама за себе си, само че детето се нуждае от повече от една, безапелационен е Ивайло Миланов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ