Търси се обединител на нацията. Награда: Тоталитарна държава
Един вирус броди из високите институции. Кара някогашни и сегашни техни представители със слаба имунна система и не по-силна умствена да кашлят една и съща имитация. Репликата поразява всички и към този момент е открито, че в случай че я изкиха Цветанов, ще я лепне Борисов и в случай че я лепне Борисов, ще я съобщи на Плевнелиев. Тази имитация е прословутия " Обединител на нацията " и обезателно поражда и възможен антигерой, който е " Разединител на нацията " - най-често подобен се оказва президентът. Неутрално, като медицински лица, ние сме длъжни да проучим от какво е формирана репликата, тъй като всеки вирус се нуждае от лабораторно проучване и вглеждане под микроскоп. Ето какво се вижда от микроскопа:
1) Разединител на нацията е хипотетичен човек, който не е склонен с ръководството на страната и има наглостта да подлага на критика властта обществено. Властта твърди, че е власт точно, тъй като е обединила народа, нищо че за нея нормално гласоподават 30%-тина % от общо гласувалите 30 %, от които най-малко 10 % административно или фамилно обвързани, защото партийната брошура надалеч не стои в историческия антиквариат, а се възпроизвежда на правилото " Гласувай, в случай че искаш да имаш още работа, като пристигна опозицията ще те измете и ще си назначат техни хора, сеш`се ". Тези царуващи 30 % от общо 30-те дали своят вот % обаче държат да маскират всеобщото досада като обединяване на нацията. Това че да вземем за пример те са подложени на критика от 60 %-те %, дали своят вот за Радев, няма логическо значение - първите са обединили нацията, а вторите я разединяват, нищо че вторите са два пъти повече от първите. Подобно математическо систематизиране може да влезе в олимпиада по математика за втора група в детската градина, където да съпоставим дали към момента недоразвитият детски мозък ще даде по-логичен отговор от зле развития политически мозък. Нека дадем опита на социологическо изследване, чиито резултати ще звучат по този начин: " Деца от детска градина " Слънце " в Ямболско откриха, че 60 % е повече от 30 % и могат да слагат въпроси на 30 %-те %, до момента в който 30 % - те % могат да се опитат да отговорят, вместо да афишират предходните 60 % са разединяващи ".
2) Логически въпрос номер две: Когато Росен Плевнелиев смъкна доверието си към държавното управление през 2013-та това беше сливане на нацията. Когато Румен Радев през 2020-та смъкна доверието си от държавното управление това, твърди се, беше отцепване на нацията. Пеевски е неприятен, само че Гешев е дoбър, Орешарски е злобен, само че Борисов е супер. Тук считаме, че логическият спор е прекомерно елементарен за горепосочените надарени деца от детската градина и считаме да го заложен на напълно детските, само че към този момент ориентиращи се в общи положения на думите, дечица от яслата. Нека те преценяват.
3) Една от основите на демокрацията е таман в хипотетичното отцепване. Тоест, разнообразни сили, фронтове, причини и обстановки да се артикулират от разнообразни политически играчи. Между тях да се раждат разногласия, тези разногласия да получават гласност и най-правилното решение да се вземе по отношение на гласуването за другите спорещи. Разединението в действителност е наложителният нужен либерален запас, то е изискването на демокрацията изобщо. В Северна Корея, да кажем, има ужасно обединяване на нацията. Аз мисля, че това наподобява е търсения блян - просто ужасно обединена тоталитарна страна.
4) Единствените обединявания, които фактически има, са към избрани бизнес кръгове, избрани геополитически въздействия, избрани корумпирани структури, носени на ръце от политиците, по този начин както здравеняци носят на ръце султаните. Нацията наподобява би трябвало да се сплоти в приемането на това и в никакъв случай да не се разединява повече, а шумно да ръкопляска и надълбоко да въздиша, празнувайки живата верига от власт, бизнес и корупция към себе си и прогонвайки като разединител всеки, който реши да се усъмни в нея.
Автор: Райко Байчев
1) Разединител на нацията е хипотетичен човек, който не е склонен с ръководството на страната и има наглостта да подлага на критика властта обществено. Властта твърди, че е власт точно, тъй като е обединила народа, нищо че за нея нормално гласоподават 30%-тина % от общо гласувалите 30 %, от които най-малко 10 % административно или фамилно обвързани, защото партийната брошура надалеч не стои в историческия антиквариат, а се възпроизвежда на правилото " Гласувай, в случай че искаш да имаш още работа, като пристигна опозицията ще те измете и ще си назначат техни хора, сеш`се ". Тези царуващи 30 % от общо 30-те дали своят вот % обаче държат да маскират всеобщото досада като обединяване на нацията. Това че да вземем за пример те са подложени на критика от 60 %-те %, дали своят вот за Радев, няма логическо значение - първите са обединили нацията, а вторите я разединяват, нищо че вторите са два пъти повече от първите. Подобно математическо систематизиране може да влезе в олимпиада по математика за втора група в детската градина, където да съпоставим дали към момента недоразвитият детски мозък ще даде по-логичен отговор от зле развития политически мозък. Нека дадем опита на социологическо изследване, чиито резултати ще звучат по този начин: " Деца от детска градина " Слънце " в Ямболско откриха, че 60 % е повече от 30 % и могат да слагат въпроси на 30 %-те %, до момента в който 30 % - те % могат да се опитат да отговорят, вместо да афишират предходните 60 % са разединяващи ".
2) Логически въпрос номер две: Когато Росен Плевнелиев смъкна доверието си към държавното управление през 2013-та това беше сливане на нацията. Когато Румен Радев през 2020-та смъкна доверието си от държавното управление това, твърди се, беше отцепване на нацията. Пеевски е неприятен, само че Гешев е дoбър, Орешарски е злобен, само че Борисов е супер. Тук считаме, че логическият спор е прекомерно елементарен за горепосочените надарени деца от детската градина и считаме да го заложен на напълно детските, само че към този момент ориентиращи се в общи положения на думите, дечица от яслата. Нека те преценяват.
3) Една от основите на демокрацията е таман в хипотетичното отцепване. Тоест, разнообразни сили, фронтове, причини и обстановки да се артикулират от разнообразни политически играчи. Между тях да се раждат разногласия, тези разногласия да получават гласност и най-правилното решение да се вземе по отношение на гласуването за другите спорещи. Разединението в действителност е наложителният нужен либерален запас, то е изискването на демокрацията изобщо. В Северна Корея, да кажем, има ужасно обединяване на нацията. Аз мисля, че това наподобява е търсения блян - просто ужасно обединена тоталитарна страна.
4) Единствените обединявания, които фактически има, са към избрани бизнес кръгове, избрани геополитически въздействия, избрани корумпирани структури, носени на ръце от политиците, по този начин както здравеняци носят на ръце султаните. Нацията наподобява би трябвало да се сплоти в приемането на това и в никакъв случай да не се разединява повече, а шумно да ръкопляска и надълбоко да въздиша, празнувайки живата верига от власт, бизнес и корупция към себе си и прогонвайки като разединител всеки, който реши да се усъмни в нея.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ