Един велик шампион! Радостта му след гол ще остане за

Един популярен първенец! Радостта му след гол ще остане за поколенията – „ люлее бебе “ пред трибуните. Името му е Жозе Роберто Гама де Оливейра. Но по целия свят го знаят като Бебето. Уникален първенец на света, на Бразилия. Пример за хиляди нападатели, които желаят да са… Бебето.
Днес великият футболист е политик. Беше дипломат на родината си за Мондиал 2014. Не пропуща опцията да взе участие в благотворителни мачове, като формата му е впечатляваща.
Бебето се съгласи да даде изявление извънредно за „ Труд “.

– Сеньор Бебето, здравейте. Хареса ли ви Бразилия на Мондиал 2018?
– Можем да кажем, че Бразилия се показа относително добре в първите три мача. Първият не започнахме добре, само че тимът последователно почна да израства. След това обаче пристигна срещата, в която отпаднахме – от Белгия. Говорих с доста хора след мача и множеството са на мнение, че в този дуел можехме да спечелим и ние, и те. Нямахме шанс. Вкараха ни първи гол от статично състояние и след това още един. Ние върнахме едно попадение, а даже през второто имахме положения да изравним, само че това е футболът… За всички бразилци това беше нещо доста тъжно. Имахме възприятието, че имаме всичко, с цел да може да стигнем надалеч.
– Започнахте шампионата като любимец на букмейкърите, мислите ли че Бразилия подцени Белгия?
– Не мисля. Бразилия в този момент има огромен треньор в лицето на Тите, който не би разрешил това. Много е прецизен, рационален и постоянно беседва с играчите. Сигурен съм, че и той знае, че няма любимци преди да е приключил мачът. А навръх международните шампионати това предписание важи с най-голяма мощ. Бразилия знаеше, че този дуел ще е доста сложен. Белгия също знаеше, че има сили за купата. Но не можем да приказваме за подценяване или фаворизиране.
Неймар е огромната звезда на Бразилия. Мислите ли, че съумя да извърши упованията?
Когато приказваме за резултати, във футбола в никакъв случай не можем да приказваме единствено за един състезател. Не можеш да спечелиш международното единствено с една звезда. Всички в „ селесао “ би трябвало да са на равнище. Трябва единодушие и доста мощно ядро. Този път имахме всичко това. Видях го с очите си. Не стана. Иначе Наймар има качествата на футболна звезда и на моменти си личеше, че може да наклони везните в наша изгода. Бразилия не е единствено Неймар имаме и други доста класни играчи като Фелипе Коутиньо, Вилиян, Фернандиньо, Дъглас Коща… Всички те са способни на гениални осъществявания, само че никой от тях не може самичък да реши купата.
– Мислите ли, че Бразилия към момента не може да се отърси от тежката загуба от Германия през 2014 година
– Това отмина. Трябва да мислим за този мач като за нещо доста нетипично. Нещо, което няма да се повтори в никакъв случай повече. Не би трябвало това да тежи. Каквото станало – станало. За благополучие футболът е тъкмо това – да ставаш след тежките удари и да се радваш на огромните победи. Проблемът е, че всички доста желаят да завоюват международната купа. Трябва да се взимат поучения от предишното и да се гледа напред.
– Бяхте дружно със Стоичков на шоу мач в Армения. Какво си говорихте с него след толкоз доста време, в което не сте се виждали?
– Говорихме за всичко! Първо беше в действителност огромна наслада да се забележим още веднъж. Много го обичам! Той беше един от футболните ми другари, до момента в който бях на терена. Никога не сме играли дружно в един тим и дълго време сме били противници. Но без значение от това постоянно ми е било прелестно да го виждам, да пътуваме някъде или просто да си приказваме, тъй като го нося в сърцето си.
– Спомняте ли си българския тим от 94-та и дали беше вероятен край България – Бразилия?
– Да. Тогава България имаше в действителност огромни играчи. Имахте Емил Костадинов, с който съм играл в „ Депортиво “ и който доста обичам също. Със сигурност имахте тим за край. Класни играчи, добър треньор… Всички те дружно правеха един огромен тим. За злощастие не стигнаха до финала, само че на международно състезание е най-трудно. Дори и най-малките неточности те лишават от купата. Но сигурно имахте тим с капацитет за международен първенец.
– Дуото ви с Ромарио беше известно в целия свят. Каква беше вашата магия?
– Много е мъчно да се опише с думи. Трудно е. Бебето и Ромарио. Не единствено сънародниците ни, само че и където съм бил по света, доста хора са ми казвали, че са се наслаждавали на играта ни. Мисля, че бе подарък от Господ. Само като го погледнех, се разбирахме без думи. Понякога даже и взор не беше необходим. Когато нещата стават необяснимо и по този магичен метод, в действителност си мислиш, че нещо обещано от Господа.
– Ромарио твърди, че е вкарал над 1000 гола. А какъв брой вкарахте вие?
– И аз съм вкарал доста. Статистиката твърди, че са над 700, само че аз си мисля, че са повече. А и доста голови пасове сме давали и двамата. Когато играех, повече мислех за тима и какво е най-хубаво за успеха ни. Да оказвам помощ и да депозирам на сътрудниците ми, когато нямах чиста обстановка пред мен.
– Сигурно сте гледал Ромарио да играе със Стоичков в „ Барселона “. С кого играеше по-добре с вас или с него?
– (Смее се). Ех, този мой другар Стоичков. Много го обичам, само че няма по какъв начин даже и той да бие тандема Бебето – Ромарио. Нещо, което остава за цялостен живот. С Ромарио играехме само в националния тим. Само един мач изиграхме дружно във „ Фламенго “, тъй като незабавно след срещата той отиде в Европа. Но всички тези мачове и голове в националния отбор… Ще ви опиша една история. Знаете ли, че Бебето и Ромарио, когато сме играли дружно, нямаме нито един изгубен мач за националния тим? Нито един! Всеки пък, когато сме играли дружно, постоянно единият от двама е вкарвал гол.
– Много голове, които отпразнувахте по известния ваш метод, все едно че люлеете бебе. Защо го правехте?
– Винаги съм мислел, че новият живот е по-голям от всичко на този свят. Вечерта преди мача си мислех по какъв начин да отпразнуваме с тима раждането на сина ми. Не мислех тъкмо за метода, по който да го направя, а по-скоро молех Господ да даде да съумея да вкарам гол, с цел да ознаменувам. Удаде ми се опция, вкарах и се затичах да го ознаменувам. Представих си по какъв начин взимам Матео в ръце и го клатя. Помислих и за това какъв брой обичам и другите ми две деца. Бяхме на международно. И както си представях, че го клатя на ръце видях до мен Ромарио и Мазиньо да вършат същото. Така непринудено и от сърце се получи това посвещение за брачната половинка ми и за сина ми.
– В кариерата ви сте играл за „ Фламенго “, „ Вашку да Гама “ и „ Ботафого “ и сте бил първенец и с трите клуба. Където отивате тимът става водач и печели шампионата.
– Статистиката го споделя, а с нея не се спори. Първи от тези тимове бе „ Вашку да Гама “. Голям отбор. Беше доста мъчно. Но преди този момент в самото начало на кариерата ми започнах във „ Витория да Баиа “ в град Салвадор и в никакъв случай не мислех, че по-късно ще мина във „ Фламенго “. Тогава желаех да играя. И естествено първоначално с доста горделивост защитавах цветовете на тима от родния ми град. После пристигна „ Вашку “, а по-късно сложното прекосяване от там във „ Фламенго “. Винаги съм желал да върша най-хубавото допустимо за тима. Бях първенец с „ Фламенго “, с „ Вашку “ и с „ Ботафого “.
– В Европа играхте с „ Депортиво “ (Ла Коруня). Бяхте толкоз покрай купата в Испания. Заради изпусната дузпа против “Валенсия “ в последния кръг дриймтимът на „ Барса “ със Стоичков завоюва в последния кръг?
– Така е, само че пък аз не съм изпускал дузпа в никакъв случай. Не бях обаче избран да извършвам. Изборът падна върху най-хубавото либеро в света – Мирослав Джукич. Само той и Франко Барези заслужават тази купа. Той изпусна тогава дузпата. Преди това не пропускаше в никакъв случай от бялата точка. Изпълняваше ги съвършено на тренировките. Той и Донато бяха изпълнителите ни на дузпи. Винаги виждах какъв брой доста труд хвърляше да се приготвя за това всеки ден. Аз им бях отстъпил това право, тъй като така и така вкарвах съвсем във всеки мач. Но това, че не спечелихме шампионската купа, не беше единствено поради оня мач. Имаше и други срещи преди този момент, където загубихме точки и те също бяха по този начин решаващи, колкото и този финален мач с пропуснатата дузпа. Бяхме равни по точки с „ Барселона “ и загубихме единствено поради голова разлика. Това споделя всичко за оня в действителност вманиачен шампионат. Ако бях бил вместо Джукич, можеше аз да съм пропусналият дузпата и да ме сочат за отговорен. Това не е значимото. Винаги съм гледал повече на това какъв брой работи един футболист. Затова ми беше тъжно за него, тъй като не е заслужено след всичко което даде за тима. После станахме и първенци, и носители на Кралската купа и Суперкупата. Направихме „ Депор “ прочут в целия свят. За това би трябвало да се благодари на Джукич, на Бебето, на Мауро Силва и на всички, които работихме неуморно, с цел да го реализираме. Всички, които бяхме част от оня огромен „ Супер Депор “.
– Мондиал, Копа Америка и Купата на конфедерациите. Коя купа беше най-трудна за продобиване?
– Световното, несъмнено! Всички шампионати, шампионати и шампионати са сложни, само че международното състезание е и си остава „ Оскар “ във футбола. Когато започнах като дете на 7 години, първата ми фантазия беше да играя за „ селесао “ и да стана международен първенец. Говорил съм и с всички други сътрудници. И всички до един сме имали една и съща фантазия тогава. Защо? Защото спечелването на международната купа е оптималното. Затова всеки ден благодаря на Господ, че ми се случи.
– Кое е по-лесно – да играеш за Бразилия или да си дипломат, представляващ страната на международното?
– Това са две доста разнообразни неща. И двете оставиха ярка диря в съзнанието ми. Първото е да играеш и да носиш благополучие на един народ, който е толкоз измъчен и толкоз борбен. Футболът е най-голямата пристрастеност на бразилците. Страната ни е единственият петкратен международен първенец. Всяко изпитание и всяка жертва си заслужава. Както моята, на брачната половинка ми, на фамилията ми. И в случай че би трябвало да го направя още веднъж, бих го направил по същия метод. А това, което свършихме дружно с Роналдо, като посланици на страната ни, беше също доста значимо. За хората, за народа ни. Феновете доста обичат да виждат любимците си отвън терена и да се срещат с тях. Футболът има потребност от повече човещина. Така че тези два момента бяха доста разнообразни, само че и доста специфични в моя живот. Едното да реализираме четвъртата международна купа за страната ни, а другото да раздадем цялата си обич на бразилците, само че към този момент отвън терена. Говорих с доста другари в чужбина и всички бяха на мнение, че проведеното от нас състезание е било сполучливо. За страдание на терена тимът ни не беше на висотата, която всички чакаха. Извън терена показахме, че когато има предпочитание в хората, можем да вършим доста и целият свят видя какъв брой хубаво беше.
– Как решихте да влезете в политиката и давате ли си препоръки за това с Ромарио?
– Разбира се, че си приказваме. Нали съвсем постоянно сме дружно. Най-важното е в никакъв случай да не забравяме, че футболът е дал толкоз доста наслада на хората в Бразилия, на мен, на Ромарио. Политиката е един метод, по който мислим че можем да продължаваме да вършим положителни неща за народа ни, в този момент когато към този момент сме отвън футбола. Винаги съм вярвал в това, че в случай че работиш доста старателно за нещо, то става действителност. Аз имах шанс да мога да пътувам и да играя в Европа, да основа семейство и да имам един по-добър живот. Винаги съм наблягал на работата и честността и по тази причина взех решение да вляза в политиката, с цел да мога да продължа с положителния образец, който постоянно съм се опитвал да давам. Първо в фамилията ми и с децата ми, а в този момент и със сънародниците ми. В политиката човек може да направи в действителност доста и доста положителни каузи. Да оказва помощ на всички тези деца в потребност, да им дава по-добър късмет за живот. Затова с Ромарио сме в политиката – да вършим положително. Всички знаят за нас и за кариери в най-великата игра. Но желая и да знаят, че футболът дисциплинира и дава непоклатимост в живота на човек. Затова взехме решение да влезем в политиката. Говорихме си с него, че в политиката има в действителност огромен дефицит на положителни хора. Без корупция, тъй като всички знаят нашата история, и всички знаят, че не желаеме да живеем на гърба на народа.
– Като политик, по какъв начин подкрепяте футбола в Бразилия и каква е обстановката с футбола във вашата страна след Мондиал 2014?
– Футболът е добре. Лошото е, че страната минава през един сложен интервал. Корупция и тежък живот, което натъжава всички нас. Бразилия обаче в никакъв случай не се предава. Да, да. Бразилците се борят и в никакъв случай не се предават. Сигурен съм, че скоро всичко ще се усъвършенства и с доста работа ще се вдигнем на крайници. Избирателите ни поддържат и гласоподават за нас, тъй като сме постоянно положителни и постоянно ги насърчаваме и поддържаме. Продължаваме да работим и да оказваме помощ на тези, които имат потребност. Те постоянно могат да разчитат на нас. Вдигнахме на крайници националния тим, откакто отпред на „ селесао “ застана треньорът Тите. Имаме солидна основа за работа. Не успяхме да се представим най-добре на международното в Русия, само че идва различен мондиал.
– Дилма Русеф има български корени. Познавате ли я персонално? Какво мислите за нея?
– Познавам я персонално. Говорили сме няколко пъти. Това е.