Фон дер Лайен като „западно млекопитаещо левичарче“
„ Един урок от тази война е, че ние трябваше да се вслушаме в тези, които познават Путин. В Анна Политковская и всички съветски публицисти, които разкриваха закононарушенията и заплатиха най-високата цена. В нашите другари в Украйна, Молдова, Грузия и опозицията в Беларус. Трябваше да се вслушаме в гласовете вътре в нашия Съюз — в Полша, в балтийските страни и в цяла Централна и Източна Европа. Те ни споделяха от години, че Путин няма да спре. ”
Това просветление направи през вчерашния ден Урсула фон дер Лайен в речта си „ За положението на Съюза “.
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, биха споделили оптимистите. Ние, източноевропейците, обаче би трябвало да бъдем много сериозни към ръководителя на Европейската комисия за прекомерно късното просветление.
Защото, Фон дер Лайен се появи като едно типично „ западно млекопитаещо левичарче “*. Нищо, че принадлежи към дясноцентристка партия.
Изразът е от „ Задочни репортажи за България “ на Георги Марков – още един глас, който би трябвало да бъде чут. Принадлежащ на още един човек, платил най-високата цена.
Марков употребява този израз по адрес на лековерните деятели, за които няма никаква разлика сред левите режими в Източна Европа и десните в Испания, Португалия и Гърция.
Георги Марков сигурно не е толкоз известен и не е толкоз превеждан колкото именития руски отстъпник Владимир Буковски. Просто изразът на българския публицист за „ млекопитаещите “ звучи много уместно за държанието към Русия на европейските водачи отпред с Фон дер Лайен.
Буковски написа следното в своите „ Писма на съветския странник “:
„ Трябва да поживееш в тази неспирна самотност, в този затвор без свободно време, наименуван Русия, с цел да осъзнаеш цялата независимост, налична на всеки различен в страните на Европа, без значение от признатите в тях форми на ръководство. “
Легендарният отстъпник най-малко не бе погубен, а умря от естествена гибел. Той обаче също заплати висока цена – прекара 12 години в руски лагери и пръв разкри пред света, че в Съюз на съветските социалистически републики хвърлят инакомислещите в психиатрии.
Но в тази книга се съдържа и съвет по какъв начин би трябвало да бъдат водени договаряния с Москва. Той е адресиран до прекомерно мекия американски президент Джими Картър. Но тук важи поговорката (едва ли Фон дер Лайен я знае) „ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо “.
„ Западният свят би постъпил много по-разумно, в случай че назначи за водене на договаряния със руските представители не дипломати с харвардски дипломи, а остарял умел шериф от Чикаго, познаващ логиката на психиката на незаконния свят. Но по какъв начин да обясниш всичко това на американския президент за петнадесет минути? “, установи Буковски.
Не е ясно за какъв брой минути такива неща би трябвало да се обяснят на Урсула фон дер Лайен. Но като германка тя не би трябвало да не помни Берлинската стена и по какъв начин всеки, дръзнал да избяга от Германска демократична република към Федерална Република Германия, можеше да бъде изработен на сито. Тази „ екстра “ германците дължат напълно на Съюз на съветските социалистически републики, за чието раздробяване рони сълзи Владимир Путин.
Фон дер Лайен не трябва да не помни по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики подписва контракти за взаимопомощ с Литва, Латвия и Естония през 1939 година Следва разполагане на руски войски, изключителни парламентарни избори на една и съща дата и в трите страни, победа на компартиите (в Естония с 84,1%, в Латвия с 97,8% и в Литва с 99,19 на сто), основаване в един и същи ден на Литовска, Латвийска и Естонска руски социалистически републики. Всичко това, естествено, по волята на народа.
За Полша явно материята е много по-сложна. Там около всичко друго има пренасяне на запад за сметка на Германия, пък нали Берлин култивира възприятието за виновност. Затова да не задълбаваме чак до такава степен.
Няма да задълбаваме и с шедьоврите, които ни оставиха с творчеството си Александър Солженицин, Варлам Шаламов, Лев Разгон, Анатолий Приставкин, Василий Гросман, Юрий Домбровский (последният е погубен от хулигани през 1978 година!) и други. От техните произведения човек значително може да си построи визия за метода към Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден – към Русия.
Иначе ще си остане „ западно млекопитаещо левичарче “, което освен прави разлика сред португалския деспот Антониу Салазар (при който даже не е имало смъртни присъди) и Сталин, само че даже счита Володимир Зеленски за по-голям тиранин от Путин.
---------------
* „ Когато западните млекопитаещи левичарчета угодно поставяха знак за тъждество сред десните диктатури в Гърция, Португалия и Испания и тоталитарния гнет в комунистическия свят, те си затваряха очите пред една огромна качествена разлика. Гражданите, живеещи под десни режими, бяха изгубили единствено част от правата си, до момента в който жителите, живеещи под комунистически режими, не имат (буквално) никакви права. Докато гърците, испанците и португалците можеха да пътуват свободно по света (с дребни изключения), милионите хора в Източна Европа даже не можеха да се приближат свободно до своите граници. “
Из главата
Това просветление направи през вчерашния ден Урсула фон дер Лайен в речта си „ За положението на Съюза “.
По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай, биха споделили оптимистите. Ние, източноевропейците, обаче би трябвало да бъдем много сериозни към ръководителя на Европейската комисия за прекомерно късното просветление.
Защото, Фон дер Лайен се появи като едно типично „ западно млекопитаещо левичарче “*. Нищо, че принадлежи към дясноцентристка партия.
Изразът е от „ Задочни репортажи за България “ на Георги Марков – още един глас, който би трябвало да бъде чут. Принадлежащ на още един човек, платил най-високата цена.
Марков употребява този израз по адрес на лековерните деятели, за които няма никаква разлика сред левите режими в Източна Европа и десните в Испания, Португалия и Гърция.
Георги Марков сигурно не е толкоз известен и не е толкоз превеждан колкото именития руски отстъпник Владимир Буковски. Просто изразът на българския публицист за „ млекопитаещите “ звучи много уместно за държанието към Русия на европейските водачи отпред с Фон дер Лайен.
Буковски написа следното в своите „ Писма на съветския странник “:
„ Трябва да поживееш в тази неспирна самотност, в този затвор без свободно време, наименуван Русия, с цел да осъзнаеш цялата независимост, налична на всеки различен в страните на Европа, без значение от признатите в тях форми на ръководство. “
Легендарният отстъпник най-малко не бе погубен, а умря от естествена гибел. Той обаче също заплати висока цена – прекара 12 години в руски лагери и пръв разкри пред света, че в Съюз на съветските социалистически републики хвърлят инакомислещите в психиатрии.
Но в тази книга се съдържа и съвет по какъв начин би трябвало да бъдат водени договаряния с Москва. Той е адресиран до прекомерно мекия американски президент Джими Картър. Но тук важи поговорката (едва ли Фон дер Лайен я знае) „ Тебе думам, дъще, сещай се, снахо “.
„ Западният свят би постъпил много по-разумно, в случай че назначи за водене на договаряния със руските представители не дипломати с харвардски дипломи, а остарял умел шериф от Чикаго, познаващ логиката на психиката на незаконния свят. Но по какъв начин да обясниш всичко това на американския президент за петнадесет минути? “, установи Буковски.
Не е ясно за какъв брой минути такива неща би трябвало да се обяснят на Урсула фон дер Лайен. Но като германка тя не би трябвало да не помни Берлинската стена и по какъв начин всеки, дръзнал да избяга от Германска демократична република към Федерална Република Германия, можеше да бъде изработен на сито. Тази „ екстра “ германците дължат напълно на Съюз на съветските социалистически републики, за чието раздробяване рони сълзи Владимир Путин.
Фон дер Лайен не трябва да не помни по какъв начин Съюз на съветските социалистически републики подписва контракти за взаимопомощ с Литва, Латвия и Естония през 1939 година Следва разполагане на руски войски, изключителни парламентарни избори на една и съща дата и в трите страни, победа на компартиите (в Естония с 84,1%, в Латвия с 97,8% и в Литва с 99,19 на сто), основаване в един и същи ден на Литовска, Латвийска и Естонска руски социалистически републики. Всичко това, естествено, по волята на народа.
За Полша явно материята е много по-сложна. Там около всичко друго има пренасяне на запад за сметка на Германия, пък нали Берлин култивира възприятието за виновност. Затова да не задълбаваме чак до такава степен.
Няма да задълбаваме и с шедьоврите, които ни оставиха с творчеството си Александър Солженицин, Варлам Шаламов, Лев Разгон, Анатолий Приставкин, Василий Гросман, Юрий Домбровский (последният е погубен от хулигани през 1978 година!) и други. От техните произведения човек значително може да си построи визия за метода към Съюз на съветските социалистически републики, а през днешния ден – към Русия.
Иначе ще си остане „ западно млекопитаещо левичарче “, което освен прави разлика сред португалския деспот Антониу Салазар (при който даже не е имало смъртни присъди) и Сталин, само че даже счита Володимир Зеленски за по-голям тиранин от Путин.
---------------
* „ Когато западните млекопитаещи левичарчета угодно поставяха знак за тъждество сред десните диктатури в Гърция, Португалия и Испания и тоталитарния гнет в комунистическия свят, те си затваряха очите пред една огромна качествена разлика. Гражданите, живеещи под десни режими, бяха изгубили единствено част от правата си, до момента в който жителите, живеещи под комунистически режими, не имат (буквално) никакви права. Докато гърците, испанците и португалците можеха да пътуват свободно по света (с дребни изключения), милионите хора в Източна Европа даже не можеха да се приближат свободно до своите граници. “
Из главата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ