Един цар имал верен слуга, който при всички обстоятелства казвал:

Един цар имал правилен прислужник, който при всички условия казвал: „ Всичко е за положително “. Това почнало да нервира царя. Веднъж царят си порязал пръста. Виждайки това, прислужникът му по табиет споделил:

- О, царю, всичко е за положително.

Вбесен, царят го отвел да един пресушен бунар.

– Ще те метна в тоя бунар! - изревал той. - За това какво ще кажеш?

- Всичко е за положително – дал отговор прислужникът, без грам терзание.

Царят полудял от гняв и го хвърлил в кладенеца. След като направил това обаче го наобиколили диваци, които почитали жестока богиня и имали бит да ѝ принасят хора в жертва. Хванали царя, вързали го и го завлекли до храма на богинята, с цел да го принесат в жертва. Но жрецът на храма забелязал раната на пръста на царя и декларирал, че щом плътта му е засегната, царят не е заслужен да бъде принесен в жертва. Царят се зарадвал, че е останал жив, спомнил си думите на своя прислужник и се върнал, с цел да му помогне да излезе от кладенеца, където го бил хвърлил. След като измъкнал прислужникът, му разказал премеждието си и най-сетне се съгласил неговото „ Всичко е за положително “, тъй като, в случай че пръстът му не бил засегнат, в този момент щял да е принесен в жертва. Въпреки това нещо не му давало мира:

- Мъдри ми приятелю, за мен думите ти „ Всичко е за положително “ се оказаха обективни. Как обаче можа да кажеш същото и за себе си?

- Ваше величество, в случай че не ме бяхте хвърлили в кладенеца, диваците щяха да заловен мен и да ме принесат в жертва на богинята. Ето за какво и за мен всичко е за положително.