Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и

Един цар имал един единствен наследник - самоуверен, умел и интелигентен. Когато младият принц приключил учението си, татко му го пратил при един остарял влъхва да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме по какъв начин да мина по Пътя на живота - споделил младежът.

- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка - отвърнал мъдрецът - Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три порти. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо предпочитание да изпълниш напътствията. Не се противи на това предпочитание, другояче ще бъдеш наказан да изживяваш още веднъж и още веднъж това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти самичък да го усетиш със сърцето и плътта си. А в този момент върви. Следвай пътя пред теб.

Старият влъхва липсващ, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред огромна врата, на която пишело: " ПРОМЕНИ СВЕТА "

- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. - Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, само че пък други не са по никакъв начин по усета ми.

И той се впуснал в първата си борба. Неговият блян, неговата решителност и неговият порив го подтиквали да води война, да подхваща, да превзема, да моделира действителността съгласно волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, само че не и покой в душата си. Променил много неща, само че доста други не съумял.

Минали години.
Един ден той срещнал остарелия влъхва, който го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих се - отвърнал принцът - да диференцирам това, което е в моя власт, от това, което не е: да диференцирам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

- Хубаво - рекъл старецът. - Използвай силата си, с цел да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за тези, които се изплъзват от властта си.

И липсващ.

Малко по-късно принцът намерил втората врата. На нея пишело: " ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ "

- Това си и мислех - си рекъл той. - Другите са извор на наслаждение и наслада, само че също по този начин и на болежка и мъка.

И той недоволен против това, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко допустимо да промени характера им и да изкорени минусите им. Това била втората му борба.

Минали години.
Един ден, когато принцът към този момент почнал надълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът отново се появил и го запитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих - отвърнал принцът - че другите не са повода, нито изворът на насладата и скърбите ми, на моето задоволство или отчаяние. Те просто са претекст и опция моите усеща да се проявят. Но възприятията ми се раждат в мен самия.

- Имаш право! - съгласил се мъдрецът. - С това, което разсънват в теб, другите ти дават опция да опознаеш себе си. Бъди благодарен на тези, които будят в теб наслада и наслаждение. Но благодари също по този начин и на тези, които те карат да изпиташ отчаяние и страдалчество, тъй като посредством тях Животът те учи на това, което още не си усвоил и от което ще имаш потребност, с цел да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и липсващ.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: " ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ "

- Да! - помислил принцът. - Ако в действителност у мен се корени повода за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И почнал третата си борба. Направил всичко допустимо да усъвършенства характера си, да изкорени минусите си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия блян. Дълги години водил тази борба, пожънал триумфи, само че срещнал и опозиция, претърпял провали. Когато още веднъж срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих - отвърнал принцът - че у нас има неща, които можем да променим, само че също по този начин и такива, които оказват опозиция и които по този начин и не съумяваме да пречупим.

- Добре - споделил остарелият влъхва.

- Да - траял принцът, - само че стартирам да се изтощавам от тези безконечни борби с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-сетне ще намеря покой? Толкова желая да приключа битката, да зарежа всичко, да си отдъхна!

- Точно това е идната ти цел. - съобщил му мъдрецът. - Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и липсващ. Принцът погледнал обратно и забелязал, че третата врата има надпис и от противоположната си страна! Надписът гласял: " ПРИЕМИ СЕБЕ СИ "

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

- Явно, когато се хвърля в борба, човек е омаян - споделил си той.

Принцът видял също по този начин разпилени на земята всички тези неща, с които се бил преборил в себе си: минусите си, слабите си страни, страховете си, рестриктивните мерки си, всичките си остарели демони. И се научил да ги познава, да ги приема, даже да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се съпоставя с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал още веднъж мъдреца, който му задал нормалния въпрос:

- Какво научи по Пътя?

- Научих - отвърнал принцът - че да мразиш или да отхвърляш част от себе си значи да се осъдиш на постоянно противоречие със самия себе си. Научих се да се одобрявам подобен, какъвто съм - изцяло и абсолютно.

- Добре. - споделил мъдрецът. - Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш още веднъж да преминеш през Третата врата.

Едва минал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел: " ПРИЕМИ ДРУГИТЕ ".

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и тези, които мразел. Тези, които подкрепял, и тези против които се борил. Но за свое огромно удивление той към този момент не бил в положение да види минусите и грешките им, които в миналото толкоз го дразнели и които желал да изкорени.

Когато отново срещнал мъдреца, последният го попитал:

- Какво научи по Пътя?

- Научих - дал отговор принцът - че откогато съм в единодушие със себе си, към този момент няма в какво да укори и другите, а няма и за какво да са опасявам от тях. Научих се да одобрявам и обичам другите изцяло и абсолютно.

- Добре - споделил мъдрецът. - Това е Втората Мъдрост. Сега можеш още веднъж да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал противоположната страна на първата врата. Там пишело: " ПРИЕМИ СВЕТА "

- Странно, по какъв начин не съм видял този надпис още от първия път - зачудил се принцът.

Той се огледал и видял към себе си света, който по-рано желал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и хубостта на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят... Светът ли се бил трансформирал или неговият взор?

- Какво научи по Пътя? - попитал го мъдрецът при идната им среща.

- Научих - отвърнал принцът - че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а личното си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се коства радостен. Когато нещо й тежи, светът й наподобява печален. Но самичък по себе си светът не е нито радостен, нито печален. Той просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а визията, която имах за него. Научих се да го одобрявам, без да го съдя - изцяло и абсолютно.

- Това е Третата мъдрост - споделил остарелият влъхва. - Ето че към този момент си в единодушие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно успокоение, бодрост и цялост завладели принца. Той усетил по какъв начин се потапя в Тишината.

- Сега си подготвен да преминеш още веднъж през последния предел - рекъл мъдрецът, - този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът липсващ.