Кварталната престъпност - среща отблизо
Един сложен за мен текст, който пиша, тъй като няколко индивида, които почитам, споделиха, че за това би трябвало да се приказва. А " това " е престъпността и чувството за опасност на ежедневно равнище. Докато във филмите заплахата е тръпка и премеждие, на битово равнище става въпрос за пострадване и финансови и прочувствени загуби.
Защо аз пиша за това - социологът, цивилен деятел и публицист по " зелени " тематики? Защото преди два дни бях нападната в Западен парк - с леки ожулвания, кражба на телефон, пари и персонални документи и унизителната болежка на безсилието пред насилието в персоналното ми пространство. Това се случва за повторно през десетте години, откогато пребивавам наоколо и постоянно съм в него - разтъпквам се пеш в почивките си или преминавам през него на път за работа с велосипед.
А какво диря в този парк, като към този момент са ме нападали, а и всички знаят, че е покрай гето и е рисков?
Освен че до този парк ръководещите отглеждат гето (много отпреди аз да помня), знам, че и в елитната централна част на Борисовата градина рискови закононарушения стават всяка година. И въпреки всичко, с цел да не се разхождам в парка, би трябвало да съм различен човек, който живее по различен метод. Трябва да не желая да чувам птиците в слънчевите дни, да не желая да си изпия кафето под дърветата, които виждам от прозореца си, да претърпявам ден след ден по маршрута от панелката през тълпата в градския превоз до работа - и назад.
© Вера Стаевска, Личен списък
Пролет в парка.
Аз съм от хората, които постоянно излизат от града, а в случай че са в града, резервират връзка с природата - деен велосипедист съм, упражнявам планински спортове и да - обичам просто да се разходя за час-два по обяд в парка, вместо да зяпам екрана.
Трябва ли да се откажа от всичко това, което ме радва, тъй като обективните условия са неподходящи? Средата е рискова. Аз обаче желая да се любувам на дните си, не просто до оцелея в тях.
Какво е решението?
Аз виждам четири сюжета. Или пожертвам и пребивавам по моя метод във враждебна среда. Или трансформирам себе си по отношение на средата. Или променям средата, като тичам в различен " по-безопасен " квартал. Или трансформирам средата...
Аз персонално съм от идеалистите, които имат вяра, че би трябвало да променяме средата към по-добро, колкото и утопично да звучи. Какво би означавало това съответно за Западен парк:
- предварителна защита на престъпността - патрулираща в проблематичните елементи на парка конна полиция вместо два паркирани автомобила на частна компания на двата входа на парка
- дълготрайна работа за унищожаване на източника на престъпността - работа с хората в гетата наоколо до парка. Реална опция и поддръжка за обучение и естествена работа, тъй че близките квартали да не са средища на беднотия, която генерира престъпност.
Затова би трябвало обаче Столичната община да се лиши от електоралната си взаимозависимост от тези гета, в които бедността се култивира и маскира със претовареност в " градската непорочност ", която пък " претовареност " постоянно се показва в акции по продухване с бензинови уреди на падналата шума в парка вместо на изчистване на бунищата по входовете му. Тоест към Западен парк, и освен, трябват политики за бедните хора от гетата, а и в други квартали, които няма да останат единствено пожелания, а ще дават резултати. Трябват старания за акомодацията на тези хора към действителния пазар на труда и израстване на идващите генерации в отворена среда с достъп до обучение. Трябва и жилищна политика, както и рекултивиране на застроените с противозаконни жилища елементи на парка.
Дано, но едва ли? Както написах горе, аз съм си малко мечтател. В случая иска ми се наложи композиция от сюжетите за промяна на средата и смяна на средата. Смяна, тъй като ще би трябвало да влагам време и пари вместо в пътувания измежду природата за поправки и пренасяне в различен квартал, с цел да мога да запазя метода си на живот с по-ниско равнище на риск. Но и смяна, тъй като ще не преставам да пробвам да допринеса някак за смяна на средата - като продължа да упорствам за действителни политики за предварителна защита на престъпността, само че и по тази причина гетата да престанат да бъдат гета.
И този текст е част от дребното, което считам, че всеки от нас може да направи за дълготрайната смяна на средата, най-малко като вкараме тези политики в обществения - а оттова някой ден може би и в управническия - спор.
И един послепис : Кварталната полиция си прави работата, като към този момент откри част от откраднатото и се надява да успее да събере солидни доказателства за младежите, които ме нападнаха и ограбиха. Може би дребна вяра, че и щом една институция може да работи, може би и по-високото равнище на столичната администрация би могла да потърси решения.
© Вера Стаевска, Личен списък
От две години тече ремонт на Западен парк. Това докара до в допълнение обезлюдяване и чувство за заплаха.
Защо аз пиша за това - социологът, цивилен деятел и публицист по " зелени " тематики? Защото преди два дни бях нападната в Западен парк - с леки ожулвания, кражба на телефон, пари и персонални документи и унизителната болежка на безсилието пред насилието в персоналното ми пространство. Това се случва за повторно през десетте години, откогато пребивавам наоколо и постоянно съм в него - разтъпквам се пеш в почивките си или преминавам през него на път за работа с велосипед.
А какво диря в този парк, като към този момент са ме нападали, а и всички знаят, че е покрай гето и е рисков?
Освен че до този парк ръководещите отглеждат гето (много отпреди аз да помня), знам, че и в елитната централна част на Борисовата градина рискови закононарушения стават всяка година. И въпреки всичко, с цел да не се разхождам в парка, би трябвало да съм различен човек, който живее по различен метод. Трябва да не желая да чувам птиците в слънчевите дни, да не желая да си изпия кафето под дърветата, които виждам от прозореца си, да претърпявам ден след ден по маршрута от панелката през тълпата в градския превоз до работа - и назад.
© Вера Стаевска, Личен списък
Пролет в парка.
Аз съм от хората, които постоянно излизат от града, а в случай че са в града, резервират връзка с природата - деен велосипедист съм, упражнявам планински спортове и да - обичам просто да се разходя за час-два по обяд в парка, вместо да зяпам екрана.
Трябва ли да се откажа от всичко това, което ме радва, тъй като обективните условия са неподходящи? Средата е рискова. Аз обаче желая да се любувам на дните си, не просто до оцелея в тях.
Какво е решението?
Аз виждам четири сюжета. Или пожертвам и пребивавам по моя метод във враждебна среда. Или трансформирам себе си по отношение на средата. Или променям средата, като тичам в различен " по-безопасен " квартал. Или трансформирам средата...
Аз персонално съм от идеалистите, които имат вяра, че би трябвало да променяме средата към по-добро, колкото и утопично да звучи. Какво би означавало това съответно за Западен парк:
- предварителна защита на престъпността - патрулираща в проблематичните елементи на парка конна полиция вместо два паркирани автомобила на частна компания на двата входа на парка
- дълготрайна работа за унищожаване на източника на престъпността - работа с хората в гетата наоколо до парка. Реална опция и поддръжка за обучение и естествена работа, тъй че близките квартали да не са средища на беднотия, която генерира престъпност.
Затова би трябвало обаче Столичната община да се лиши от електоралната си взаимозависимост от тези гета, в които бедността се култивира и маскира със претовареност в " градската непорочност ", която пък " претовареност " постоянно се показва в акции по продухване с бензинови уреди на падналата шума в парка вместо на изчистване на бунищата по входовете му. Тоест към Западен парк, и освен, трябват политики за бедните хора от гетата, а и в други квартали, които няма да останат единствено пожелания, а ще дават резултати. Трябват старания за акомодацията на тези хора към действителния пазар на труда и израстване на идващите генерации в отворена среда с достъп до обучение. Трябва и жилищна политика, както и рекултивиране на застроените с противозаконни жилища елементи на парка.
Дано, но едва ли? Както написах горе, аз съм си малко мечтател. В случая иска ми се наложи композиция от сюжетите за промяна на средата и смяна на средата. Смяна, тъй като ще би трябвало да влагам време и пари вместо в пътувания измежду природата за поправки и пренасяне в различен квартал, с цел да мога да запазя метода си на живот с по-ниско равнище на риск. Но и смяна, тъй като ще не преставам да пробвам да допринеса някак за смяна на средата - като продължа да упорствам за действителни политики за предварителна защита на престъпността, само че и по тази причина гетата да престанат да бъдат гета.
И този текст е част от дребното, което считам, че всеки от нас може да направи за дълготрайната смяна на средата, най-малко като вкараме тези политики в обществения - а оттова някой ден може би и в управническия - спор.
И един послепис : Кварталната полиция си прави работата, като към този момент откри част от откраднатото и се надява да успее да събере солидни доказателства за младежите, които ме нападнаха и ограбиха. Може би дребна вяра, че и щом една институция може да работи, може би и по-високото равнище на столичната администрация би могла да потърси решения.
© Вера Стаевска, Личен списък
От две години тече ремонт на Западен парк. Това докара до в допълнение обезлюдяване и чувство за заплаха.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ