Един татко и неговото момиченце се разхождат по Луната. Сещат

Един баща и неговото момиченце се разхождат по Луната. Сещат се, че са гладни и хапват парче от нея. " Не изяждай цялата Луна, би трябвало да оставим и за дру­гите. Няма значение, ще порасне ", споделя таткото и приказката продължава.

Таткото е великият Йожен Йонеско, уважаван като бащата на " театъра на парадокса ". Момиченцето е щерка му Мари-Франс. Тяхната история на Луната е записана в третата от четирите детски приказки, които драматургът съчинява сред 1969 и 1971 година

По това време светът живее с астронавтите от задачите " Аполо " и дребната крачка на индивида, довела до огромния скок на човечеството, явно оставя диря и в мозъка на Йонеско. Когато написа " Приказките ", създателят на пиесите " Плещивата певица " и " Носорози " таман е навлязъл в шейсетте си години, а щерка му Мари-Франс от дълго време е пораснала. В сюжетите на историите обаче той се връща към ранното ѝ детство и тогавашните си безредици. Приказките издават развинтената фикция и на бащата, и на детето и предизвикат въображението. Както самият Йонеско приживе отбелязва – подобаващи са за деца под три години.


Издателство " Лист "

Макар да се радват на огромна известност по света, до момента тези творби на абсурдиста не са излизали в България. Появата им в поредицата " Детски шедьоври от велики писатели " на издателство " Лист " запълва пропуща. Илюстрациите са на Дамян Дамянов, преводът - на Георги Ангелов.

" Детски Дневник " показва фрагмент от книгата, възложен от издателство " Лист ":

Гледам през стола, до момента в който хапвам възглавницата си. Отварям стената, потеглям с ушите си. Имам 10 очи, с цел да ходя, имам два пръста, с цел да виждам. Сядам с главата си на пода, поставям дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чудноват десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.