Всички сме родени със сърце на орел (Притча за орела и пилето)
Един селяндур отишъл в гората, с цел да потърси и улови пойна птичка за у дома, само че вместо това разкрил яйце на орел. Човекът го взел и го занесъл в дома си. Поставил го в гнездото при другите яйца. Скоро от яйцето се излюпило младо орле, което било отгледано и израснало измежду домашните пилета.
Изминали се пет лета и прочут орнитолог посетил стопанството на селянина.
Минавайки около кокошарника, той изрично декларирал:
— Тази птица не е нормално пиле, това е орел! – отсекъл експертът по птици.
— Знам! — споделил селянинът. – Но аз го отгледах като пиле и той към този момент не е орел. Защото е копирал от държанието на пилетата и това го е трансформирало в същото пиле, като другите, макар обстоятелството, че размахът на крилата му е метър и половина.
— Грешиш! — рекъл орнитологът. – Той Е и ВИНАГИ ще бъде орел! Защото в гърдите си той има сърце на орел! И някой ден то ще му напомни и ще го накара да полети, да се рее, високо в небесата.
— Не, не! — дал отговор селянинът, твърдо убеден в думите си. – Той се трансформира в пиле и в никакъв случай няма да полети като орел.
Двамата почнали да водят спор. Орнитологът взел орела, поставил го на рамото си и споделил:
— Ти си орел и принадлежиш на небето, а не на земята, отвори крилете си и полети! Лети!
Орелът стъпкал рамото на експерта, огледал се, забелязал, че кокошките кълват зърно и скочил при тях.
Селянинът потъркал ръце, предостатъчно се засмял и рекъл:
— Казах ти, че се е трансформирал в пиле…
— Не! Не имам вяра! — настоятелно му отвърнал експертът. – Орелът постоянно ще си бъде орел! Нека на следващия ден да създадем още един опит.
Селянинът се съгласил.
На идващият ден орнитологът пристигнал още веднъж. Взел орелът и се качил на покрива на къщата. Изрекъл същите думи:
— Ти си орел, разпери криле и полети! Лети!
Както първият път, по този начин и през днешния ден – орелът видял кокошките да кълват зърно и скочил при тях.
Стопанинът се засмял още по-доволен, тъй като неговото разбиране се удостоверило за повторно.
— Е, споделих ти, че се е трансформирал в пиле! Трябва да повярваш в това. Приеми го най-сетне.
— Не! Категорично отхвърлям, да допускам в това! – дал отговор, със същата убеденост, орнитологът. – Това е орел и постоянно ще бъде орел! Утре ще проведем още един, финален, опит. Но те убеждавам, че орелът на следващия ден ще полети в небесата.
На идващият ден селянинът и експертът станали още в ранни зори. Взели величествената птица и я извели от селото. Изкачили се на върха на близката планина. Слънцето почнало да осветлява върховете на близките планини.
Орнитологът вдигнал над главата си птицата и решително изрекъл:
— Ти си орел! Ти принадлежиш на небето, а не на земята! Разпери крилете си и полети! Лети! Рей се по небесната простор!
Орелът страхливо се огледал. Започнал да трепери от боязън и неспокойствие, само че не полетял. Тогава орнитологът го обърнал към изгряващото слънце и го хвърлил в бездната на светлината. В този магически момент орелът разтворил могъщите си криле и величествено се издигнал в небето, преодолявайки страховете си.
Той се издигал все по-високо и по-високо, до момента в който не липсващ от погледа на селянина и специалиста…
Ако някой ни втълпи, че сме пилета, може би ще му повярваме. Да бъдем решителни и да счупим оковите на страха и рамките на рестриктивните мерки! Нека напуснем зоната на комфорта.
Всички сме родени със сърце на орел. Затова би трябвало да се престрашим, да разгърнем криле и да полетим. Не бива да се помиряваме с това – да чакаме да ни подмятат нещо, да сведем глави, с цел да кълвем зърната, които ни подмятат в краката.
Запомнете, че всички сме родени като орли!
