Приказка за неделя: Рибарят Мишо и мишокът Мишел
Eдин риболовец се беше подредил на брега на реката, като че ли се канеше там да векува – та палатка, дюшек и спален чувал, та преносим компютър, примус и обилие от хранителни ресурси. Само че индивидът беше малко ретро, към преносимия компютър беше присъединил настрана и клавиатура, и мишка, пък в главата му се въртяха куп хрумвания за разказ ли, за филм ли, неразбираемо какво. Слуката на Мишо като рибар не беше огромна и след няколко дни и нощи край вира той реши да тръгне назад към дома, а улова си да остави на другари. Да чистят, да пържат и да се радват на прясната мряна, пък и да го хвалят... На него му стигаше, че е прекарал времето на чист въздух, в тишина и успокоение, надалеч от всякакви кални номера и злословия.
Де да знаеше Мишо, че в раницата с преносимия компютър се е намърдал мишок на име Мишел, който доста искаше да опознае огромния свят, а освен родните ливади край вирчето. Всъщност същинската причина полският гризач да предприеме рискованото си странствуване беше друга и както се споделя, напълно персонална. Той инцидентно бе зърнал електронната мишка на рибаря и си беше изгубил мозъка по нея. Такава хубавица, сребристо сива, с дълга-дълга опашка не беше срещал до момента. По нейна заповед преносимият компютър говореше, пееше, а Мишел надничаше от околните шубраци и в унес следеше всяко нейно трептене и намигване, болен от удивление. Е, поглаждаше и мустаците си с готовност, само че то бе в реда на нещата, надяваше се скоро да й се хареса с юнашки тип, прагматизъм, безрезервност.
Ето за какво мишокът дойде в дома на рибаря скрито и като огледа ситуацията, обзе го неописуема паника. Стените бяха задачите в библиотечни лавици, книга до книга, диск до диск. Първата му мисъл бе дали пък тук не го чака някой ояден хартиен плъх, който към този момент е спечелил сърцето на неговата възлюбена? Разтършува се, прелисти един-два албума, откъсна по някоя страница от дебелите томове, едвам успокои нервите си с хапка-две, само че за благополучие не откри следи от противници. В същото време компютърната мишка се изтягаше на писалището като съблазнителна моделка и ставаше все по-уверена, че сърцето на Мишел вечно е нейно. Иначе за какво ще я преследва най-упорито до жилището й, прикрит и без мирис в раницата на рибаря?... Така си беше, неин беше Мишел завинаги, но рибарят Мишо по неизвестно какви признаци незабавно усети: в къщата му шета натрапен гостенин. И стартира гневна битка да го прогони колкото може по-далече.
В първия ден на нежеланото наличие рибарят купи смъртоносна отрова за гризачи и я посипа по полиците, в ъглите на стаята, дори на перваза на прозореца тури. Ала Мишел не беше вчерашен, като стъпи в разпръснатия прахуляк, незабавно хукна към банята да се окъпе, по какъв начин би могъл замърсен да се приближи до своята годеница, да я допре?... Тя му изглеждаше толкоз смирена, изящна, светеща от непорочност, полегнала сред неговото сиво съществуване и незнайните вселени, а той да застане при нея непран, нефризиран, с увиснали уши и мустаци...
На идващия ден рибарят Мишо заложи страшни клопки, само че Мишел изгаряше от такава пристрастеност към електронната мишка, че и през разум не му мина поради залък самун или късче сирене да тършува из железариите. А и в случай че единствено се беше докоснал до метала, несъмнено щеше да го разтопи с любовта си. Цялото създание на мишока изгаряше от наличието на хубавицата, която при най-лек досег показваше споделени усеща ту с лирични стихове, ту с музика, разтърсваща душата. Дали би могъл за момент да я прегърне и да потанцуват, чудеше се Мишел... И мечтаеше под изкусителния шепот на преносимия компютър, и умираше от благополучие, че това е за него, само за него и ще го омайва постоянно.
На третия ден рибарят измисли още по-жестоко оръжие – изиска назаем котарака на съседката, надяваше се рижият престъпник да подгони натрапника, да го докопа под леглото или да го застигне в антрето и от раз да се завърши с неприятната аудиенция на полския пришелец. Не се получи тъкмо по този начин. Мишел тичаше по всички страни, сякаш хитруваше, а най-после скочи самоуверено на писалището, подготвен с гърди да брани своята обич. Миг и той несъзнателно докосна някакъв клавиш на преносимия компютър, от екрана прозвуча гневен кучешки лай, охраненият котарак се втрещи и побягна позорно към полата на своята стопанка. Рибарят също замръзна от изненада - не можеше да повярва, че мишокът му приказва:
- Обичам я и ще умра за нея! Нима в никакъв случай не си обичал и не можеш да ми окажеш помощ или най-малко да ме схванеш...
Много ясно, Мишо беше обичал, дори сега си падаше по една... Но да изяснява на дребен нагъл провинциалист в кого и за какво е влюбен му идваше в действителност доста. Все отново, като гледаше смелчагата до електронната мишка на писалището си, не можеше да не го разбере. Постъпи по мъжки. Бързо и дискретно се обърна, след това излезе – имаше време до последния рейс, с който най-често ходеше край онази река. Сега беше без палатка и принадлежности, просто отиваше до вира, където се откриха с Мишел, напълно разнообразни и въпреки всичко сродни. Е, от последната автобусна спирка трябваше да повърви и пешком, само че небето беше обсипано със звезди, той знаеше чудесно пътя и разчувствуван от развоя на събитията, не обръщаше внимание на друго.
Край вира седна да отдъхне, след това не помни сметките за ток и парно, ядовете с комшиите, даже не се сети за интригите сред сътрудници или за роднинските имотни разногласия. На брега, под голямата цялостна луна, рибарят мислеше единствено за своята може би най-истинска обич. Накрая я откри – както толкоз пъти до момента видя една нимфа, повече мислено, в сравнение с действително създание, което нехайно цамбуркаше във водата. Мишо нагази в реката, с цел да хване плувкинята с голи ръце, в случай че е допустимо - и да я задържи задълго. Беше прелестно привидение, жива приказка, а се оказа безпределно любопитна какво счита да я прави, откакто я улови, та небрежно му обясни:
-О-о-х, рибарю... Ако ме целунеш в този момент, ще би трябвало да ме вземеш за жена. Аз ще се покрия с бръчки, ще се сгърбя, ще закуцукам с бастун. Ще ти се карам, ще желая пари за тоалети, грим, коафьор и спа, а ще сготвям безвкусни манджи. Ще ме обичаш ли тогава?... Ако тази нощ ме погалиш по разплетените коси, ще се трансформира в неудържима пираня, а ти ще се самоизяждаш от луда ревнивост. Ще ми прощаваш ли измените и нелепостта тогава?... Ако пък на смешка ме чукнеш по носа, тъй като страдам за нещо, и след това кажеш, че най-после всичко се оправя, аз ще стана най-хубавият ти другар. Ти ще ми бъдеш ли правилен до гибел и тогава?...
Рибарят Мишо хептен се обърка – не обичаше да избира от две благоприятни условия, а когато те стават и повече, просто се поболяваше от съмнения. Но пък харесваше русалката от дълго време, луната осветяваше ситуацията недвусмислено, звездите му намигаха окуражаващо и той откри решение на часа:
-Не може ли три в едно?
Така е в приказките - употребявал момента, че хубавицата няма квалифициран отговор, целунал я, погалил косите й и я чукнал по вирнатия нос, въпреки че по принцип одобрявал хората, които си знаят цената. След което я изнесъл на брега, от там да се види, че е най-обикновено момиче, което може да обича и да го обичат.
Когато се прибрали у дома, рибарят трябвало да поразчисти терен за своята половинка. То се знае, жена му го предиздвикала да се погрижи и за ново обзавеждане, и за кола, за застраховки, по-високи приходи от втора работа, дори влог да направи... Старият преносим компютър – с добавената клавиатура и мишка, отишъл в мазето, а там мишокът Мишел към този момент майсторял гнездо, в което да се съберат с неговата невероятна електронна обичана.
Де да знаеше Мишо, че в раницата с преносимия компютър се е намърдал мишок на име Мишел, който доста искаше да опознае огромния свят, а освен родните ливади край вирчето. Всъщност същинската причина полският гризач да предприеме рискованото си странствуване беше друга и както се споделя, напълно персонална. Той инцидентно бе зърнал електронната мишка на рибаря и си беше изгубил мозъка по нея. Такава хубавица, сребристо сива, с дълга-дълга опашка не беше срещал до момента. По нейна заповед преносимият компютър говореше, пееше, а Мишел надничаше от околните шубраци и в унес следеше всяко нейно трептене и намигване, болен от удивление. Е, поглаждаше и мустаците си с готовност, само че то бе в реда на нещата, надяваше се скоро да й се хареса с юнашки тип, прагматизъм, безрезервност.
Ето за какво мишокът дойде в дома на рибаря скрито и като огледа ситуацията, обзе го неописуема паника. Стените бяха задачите в библиотечни лавици, книга до книга, диск до диск. Първата му мисъл бе дали пък тук не го чака някой ояден хартиен плъх, който към този момент е спечелил сърцето на неговата възлюбена? Разтършува се, прелисти един-два албума, откъсна по някоя страница от дебелите томове, едвам успокои нервите си с хапка-две, само че за благополучие не откри следи от противници. В същото време компютърната мишка се изтягаше на писалището като съблазнителна моделка и ставаше все по-уверена, че сърцето на Мишел вечно е нейно. Иначе за какво ще я преследва най-упорито до жилището й, прикрит и без мирис в раницата на рибаря?... Така си беше, неин беше Мишел завинаги, но рибарят Мишо по неизвестно какви признаци незабавно усети: в къщата му шета натрапен гостенин. И стартира гневна битка да го прогони колкото може по-далече.
В първия ден на нежеланото наличие рибарят купи смъртоносна отрова за гризачи и я посипа по полиците, в ъглите на стаята, дори на перваза на прозореца тури. Ала Мишел не беше вчерашен, като стъпи в разпръснатия прахуляк, незабавно хукна към банята да се окъпе, по какъв начин би могъл замърсен да се приближи до своята годеница, да я допре?... Тя му изглеждаше толкоз смирена, изящна, светеща от непорочност, полегнала сред неговото сиво съществуване и незнайните вселени, а той да застане при нея непран, нефризиран, с увиснали уши и мустаци...
На идващия ден рибарят Мишо заложи страшни клопки, само че Мишел изгаряше от такава пристрастеност към електронната мишка, че и през разум не му мина поради залък самун или късче сирене да тършува из железариите. А и в случай че единствено се беше докоснал до метала, несъмнено щеше да го разтопи с любовта си. Цялото създание на мишока изгаряше от наличието на хубавицата, която при най-лек досег показваше споделени усеща ту с лирични стихове, ту с музика, разтърсваща душата. Дали би могъл за момент да я прегърне и да потанцуват, чудеше се Мишел... И мечтаеше под изкусителния шепот на преносимия компютър, и умираше от благополучие, че това е за него, само за него и ще го омайва постоянно.
На третия ден рибарят измисли още по-жестоко оръжие – изиска назаем котарака на съседката, надяваше се рижият престъпник да подгони натрапника, да го докопа под леглото или да го застигне в антрето и от раз да се завърши с неприятната аудиенция на полския пришелец. Не се получи тъкмо по този начин. Мишел тичаше по всички страни, сякаш хитруваше, а най-после скочи самоуверено на писалището, подготвен с гърди да брани своята обич. Миг и той несъзнателно докосна някакъв клавиш на преносимия компютър, от екрана прозвуча гневен кучешки лай, охраненият котарак се втрещи и побягна позорно към полата на своята стопанка. Рибарят също замръзна от изненада - не можеше да повярва, че мишокът му приказва:
- Обичам я и ще умра за нея! Нима в никакъв случай не си обичал и не можеш да ми окажеш помощ или най-малко да ме схванеш...
Много ясно, Мишо беше обичал, дори сега си падаше по една... Но да изяснява на дребен нагъл провинциалист в кого и за какво е влюбен му идваше в действителност доста. Все отново, като гледаше смелчагата до електронната мишка на писалището си, не можеше да не го разбере. Постъпи по мъжки. Бързо и дискретно се обърна, след това излезе – имаше време до последния рейс, с който най-често ходеше край онази река. Сега беше без палатка и принадлежности, просто отиваше до вира, където се откриха с Мишел, напълно разнообразни и въпреки всичко сродни. Е, от последната автобусна спирка трябваше да повърви и пешком, само че небето беше обсипано със звезди, той знаеше чудесно пътя и разчувствуван от развоя на събитията, не обръщаше внимание на друго.
Край вира седна да отдъхне, след това не помни сметките за ток и парно, ядовете с комшиите, даже не се сети за интригите сред сътрудници или за роднинските имотни разногласия. На брега, под голямата цялостна луна, рибарят мислеше единствено за своята може би най-истинска обич. Накрая я откри – както толкоз пъти до момента видя една нимфа, повече мислено, в сравнение с действително създание, което нехайно цамбуркаше във водата. Мишо нагази в реката, с цел да хване плувкинята с голи ръце, в случай че е допустимо - и да я задържи задълго. Беше прелестно привидение, жива приказка, а се оказа безпределно любопитна какво счита да я прави, откакто я улови, та небрежно му обясни:
-О-о-х, рибарю... Ако ме целунеш в този момент, ще би трябвало да ме вземеш за жена. Аз ще се покрия с бръчки, ще се сгърбя, ще закуцукам с бастун. Ще ти се карам, ще желая пари за тоалети, грим, коафьор и спа, а ще сготвям безвкусни манджи. Ще ме обичаш ли тогава?... Ако тази нощ ме погалиш по разплетените коси, ще се трансформира в неудържима пираня, а ти ще се самоизяждаш от луда ревнивост. Ще ми прощаваш ли измените и нелепостта тогава?... Ако пък на смешка ме чукнеш по носа, тъй като страдам за нещо, и след това кажеш, че най-после всичко се оправя, аз ще стана най-хубавият ти другар. Ти ще ми бъдеш ли правилен до гибел и тогава?...
Рибарят Мишо хептен се обърка – не обичаше да избира от две благоприятни условия, а когато те стават и повече, просто се поболяваше от съмнения. Но пък харесваше русалката от дълго време, луната осветяваше ситуацията недвусмислено, звездите му намигаха окуражаващо и той откри решение на часа:
-Не може ли три в едно?
Така е в приказките - употребявал момента, че хубавицата няма квалифициран отговор, целунал я, погалил косите й и я чукнал по вирнатия нос, въпреки че по принцип одобрявал хората, които си знаят цената. След което я изнесъл на брега, от там да се види, че е най-обикновено момиче, което може да обича и да го обичат.
Когато се прибрали у дома, рибарят трябвало да поразчисти терен за своята половинка. То се знае, жена му го предиздвикала да се погрижи и за ново обзавеждане, и за кола, за застраховки, по-високи приходи от втора работа, дори влог да направи... Старият преносим компютър – с добавената клавиатура и мишка, отишъл в мазето, а там мишокът Мишел към този момент майсторял гнездо, в което да се съберат с неговата невероятна електронна обичана.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ