Ако не искаме България да е втора класа
Един фантом броди из Европа - призракът на " двойния стандарт ". Така, както преди време комунистите обещаваха дефинитивна равноправност на онеправданите и изгубването на класите, по този начин през днешния ден и борците против " двойния стандарт " се грижат да няма " втора класа " - всички би трябвало да са в първа! Егалитарното знаме на Просвещението наподобява още веднъж развято. " Какво по-хубаво! " би възкликнал един неосведомен с подтекста марсиански социолог.
Само че дяволът се крие тъкмо в подтекста и детайлите. Така, както Марксовата идея за " употреба " е съмнителна, по този начин и самата формулировка и приложимост на понятието " двоен стандарт " са мощно проблематични. Обикновено това разбиране значи, че една общественост е систематично дискриминирана и третирана по-зле от останалите. Аршинът за едни е един, а за други - по-взискателен.
България и " двойните стандарти "
Да стартираме с българските способи на приложимост на аргумента за " аршина ":
- Италианската паста: българите са " втора класа ", тъй като купуват италианска паста на цени по-високи от тези в Италия. Грешен мотив – като се вземат поради разноските за превоз и търсенето на този артикул, разликата в цените става безусловно обяснима.
- Цените в София и Лондон: цените на избрани артикули в магазини от едни и същи вериги са по-ниски в Лондон, в сравнение с в София - ерго, българите са " втора класа ". Отново сгрешен мотив, който не регистрира размерите на търгуваните количества - колкото са по-големи размерите, толкоз са по-ниски цените. Понеже популацията на Лондон е по-многобройно от това на цяла България, е напълно разумно там някои артикули да се търгуват в по-големи размери от тези в София;
- Дизелът в България е " кръстен ": правилно е, че горивата в България са с ниско качество и постоянно запушват дюзите на возилата. Но по тази причина сме си отговорни сами - позволили сме слаб надзор върху горивата, а той е извънредно народен. Вярно е, че сме по-зле третирани, само че аршинът си е наш личен и никой различен не ни третира като " втора класа ".
- Лешниците в шоколада: този мотив е по-силен от останалите. Наистина е неприятно, когато под една и съща опаковка се крие друг артикул, а единствено в ситния шрифт е казано, че в него има два лешника по-малко. Вярно е, че този артикул е по-евтин от другия с множеството лешници, само че въпреки всичко е някак обидно. По принцип там, където покупателната дарба е по-ниска, или ще се купува по-малко, или ще се купува по-евтиното - тъй че не е чудно, че компаниите се пробват да се нагодят към тези действителности. Представете си обаче, че те сменят сегашната си политика и стартират да създават напълно разнообразни артикули за Източна Европа - да кажем шоколад " Пенка ", който има два лешника по-малко от шоколад " Милка ". Дали тогава борците с " двойния критерий " ще са удовлетворени?
Така, както Маркс " открива " в баналните правила на търсенето и предлагането " скрит план " против пролетариата, по този начин и борците против " двойните стандарти " са подмолно настроени. Във всяка пазарна флуктуация, във всяко гонене на пазарен интерес, те търсят демоничен проект за дискриминация и систематична доминация против себе си.
По сходна логичност (която като че ли е взета от версия на " Капиталът " за детската градина) в България " патриотите " направиха от един много банален спор за превозвачите и " пакета Макрон " национална идея за равноправност на България и Източна Европа. Вместо да се перчат в студията като борци срещу европейския " двоен стандарт " обаче, би било добре да търсят съдружници в Европа. В последна сметка с един среднощен диалог с Макрон и Меркел българският министър председател Борисов реализира повече, в сравнение с телевизионното революционерстване на всички гласовити евродепутати.
" Двойният стандарт " и Доналд Тръмп
Злоупотребата с " двойния стандарт " не е българска специфичност, а е международна мода. Американският президент е уверен негов последовател и в негово име повежда комерсиална война с останалия свят. Според Тръмп американците са третирани непочтено - те купуват стоките на другите, които не отвръщат със същото и не купуват задоволително " създадено в Америка ". Това в случай че не е " двоен стандарт ", здраве му кажи! За да се бори с тази " неправда ", Тръмп повежда политика, която плаши даже и най-върлите му фенове в Съединени американски щати и по-света.
Подобно на множеството причини за " двойния стандарт ", по този начин и този страда от редица недостатъци. Като начало: констатациите за комерсиалните дефицити са противоречиви - съгласно Меркел, в случай че услугите се прибавят към стоките, Съединени американски щати имат положителен търговски баланс с Европейски Съюз. Но това са елементи - по-важното е, че никой не може да планува какви ще са резултатите от една същинска комерсиална война върху международната стопанска система. Мнозина считат, че такава война е била една от аргументите за Голямата меланхолия през 30-те години.
Примерът с Тръмп демонстрира, че " двойният стандарт " и " Америка преди всичко " са в действителност еднакъв мотив. Това е опортюнистичен по своя темперамент мотив: в границите на една глобализирана, международна система всеки би трябвало да пази извънредно своя интерес, в случай че би трябвало и с борба. Българските " патриоти " възприеха тази тактичност - те няма да излизат от Европейски Съюз, само че в него ще гонят българския интерес до дупка. " Какво по-хубаво от това! " още веднъж би възкликнал марсианският социолог.
Изборът на Европа
Проблемът с марсианското умозаключение е, че то още веднъж е незадълбочено. " Двойният стандарт " и " страната X преди всичко " са спрегнати причини, които илюстрират една същинска алтернатива. От една страна светът може да премине към система на народен нарцисизъм (или " суверенитет " за благозвучие), при която всяка страна се води само и единствено от личните си ползи, като разчита главно на себе си за тяхната отбрана. Има ли мигрантска рецесия - всеки си затваря границите. Има ли търговски дисбаланс - всеки взема решение да постанова наказателни мита. Има ли спор за превозвачи - излизаме от Европейски Съюз, само че първо блокираме Брюксел с камиони.
В свят на народен нарцисизъм някои ще са доста по-равни от други. Съединени американски щати, Германия и Европейски Съюз могат да си навредят един другиго, както и на целия свят. България ще може да навреди само на себе си и образецът със " опасността " на превозвачите за " референдум за излизане от Европейски Съюз " е илюстрация на тази теза. Но казусът е по-дълбок - светът на националния нарцисизъм към този момент се е случвал и той не е бил по никакъв начин прелестен.
Вторият избор на алтернативата е националният нарцисизъм да бъде облекчен и модериран от наднационални структури, които разпределят богатствата и тежестите на кардинална, по-справедлива основа. В Европа Европейски Съюз е главната наднационална конструкция, само че сходна функционалност извършват и организации като Световната комерсиална организация, Съвета на Европа, ОССЕ, НАТО и така нататък Вторият избор допуска укрепването на тези организации и търсенето на групови решения на проблемите. Меркел и Макрон сега са политическите водачи, които застават зад този модел, само че съпротивата на национал-суверенистите против тях нараства, в това число в личните им страни. Споразумението сред Меркел и Макрон за общ бюджет на еврозоната е стъпка в одобряване на тяхната солидаристка логичност, въпреки че доста ще зависи от конкретиката на решението. Така или другояче този бюджет ще даде на еврозоната инструмент за групово справяне с стопански рецесии, с какъвто сега тя не разполага.
В тази обстановка тези, които са в действителност загрижени България да не остане " втора класа " член на Европейски Съюз, не трябва да си губят времето с лешници и памперси, а е добре да се концентрират върху участието на страната в еврозоната. Това участие ще е действителната гаранция, че България ще се употребява от всички отбрани против световен напън от страна на международни опортюнисти, мегакомпании и интернационалните рекетьори: т.е. че българите няма да станат жертва на нечий народен нарцисизъм, процъвтяващ в този завършек на Европа.
Парадоксът е в това, че най-гръмогласните борци против " двойните стандарти " са тези, които са и най-големите скептици във връзка с груповите форми на запазване на националните ползи. По сякаш " патриотични " подбуди те тласкат България към маргинализация в Европейски Съюз. А това е нещото, което сигурно би я направило " второразреден член ". Тоест - действителният риск за България е да се окаже " втора класа " поради прекомерна битка с " двойния стандарт ".
Само че дяволът се крие тъкмо в подтекста и детайлите. Така, както Марксовата идея за " употреба " е съмнителна, по този начин и самата формулировка и приложимост на понятието " двоен стандарт " са мощно проблематични. Обикновено това разбиране значи, че една общественост е систематично дискриминирана и третирана по-зле от останалите. Аршинът за едни е един, а за други - по-взискателен.
България и " двойните стандарти "
Да стартираме с българските способи на приложимост на аргумента за " аршина ":
- Италианската паста: българите са " втора класа ", тъй като купуват италианска паста на цени по-високи от тези в Италия. Грешен мотив – като се вземат поради разноските за превоз и търсенето на този артикул, разликата в цените става безусловно обяснима.
- Цените в София и Лондон: цените на избрани артикули в магазини от едни и същи вериги са по-ниски в Лондон, в сравнение с в София - ерго, българите са " втора класа ". Отново сгрешен мотив, който не регистрира размерите на търгуваните количества - колкото са по-големи размерите, толкоз са по-ниски цените. Понеже популацията на Лондон е по-многобройно от това на цяла България, е напълно разумно там някои артикули да се търгуват в по-големи размери от тези в София;
- Дизелът в България е " кръстен ": правилно е, че горивата в България са с ниско качество и постоянно запушват дюзите на возилата. Но по тази причина сме си отговорни сами - позволили сме слаб надзор върху горивата, а той е извънредно народен. Вярно е, че сме по-зле третирани, само че аршинът си е наш личен и никой различен не ни третира като " втора класа ".
- Лешниците в шоколада: този мотив е по-силен от останалите. Наистина е неприятно, когато под една и съща опаковка се крие друг артикул, а единствено в ситния шрифт е казано, че в него има два лешника по-малко. Вярно е, че този артикул е по-евтин от другия с множеството лешници, само че въпреки всичко е някак обидно. По принцип там, където покупателната дарба е по-ниска, или ще се купува по-малко, или ще се купува по-евтиното - тъй че не е чудно, че компаниите се пробват да се нагодят към тези действителности. Представете си обаче, че те сменят сегашната си политика и стартират да създават напълно разнообразни артикули за Източна Европа - да кажем шоколад " Пенка ", който има два лешника по-малко от шоколад " Милка ". Дали тогава борците с " двойния критерий " ще са удовлетворени?
Така, както Маркс " открива " в баналните правила на търсенето и предлагането " скрит план " против пролетариата, по този начин и борците против " двойните стандарти " са подмолно настроени. Във всяка пазарна флуктуация, във всяко гонене на пазарен интерес, те търсят демоничен проект за дискриминация и систематична доминация против себе си.
По сходна логичност (която като че ли е взета от версия на " Капиталът " за детската градина) в България " патриотите " направиха от един много банален спор за превозвачите и " пакета Макрон " национална идея за равноправност на България и Източна Европа. Вместо да се перчат в студията като борци срещу европейския " двоен стандарт " обаче, би било добре да търсят съдружници в Европа. В последна сметка с един среднощен диалог с Макрон и Меркел българският министър председател Борисов реализира повече, в сравнение с телевизионното революционерстване на всички гласовити евродепутати.
" Двойният стандарт " и Доналд Тръмп
Злоупотребата с " двойния стандарт " не е българска специфичност, а е международна мода. Американският президент е уверен негов последовател и в негово име повежда комерсиална война с останалия свят. Според Тръмп американците са третирани непочтено - те купуват стоките на другите, които не отвръщат със същото и не купуват задоволително " създадено в Америка ". Това в случай че не е " двоен стандарт ", здраве му кажи! За да се бори с тази " неправда ", Тръмп повежда политика, която плаши даже и най-върлите му фенове в Съединени американски щати и по-света.
Подобно на множеството причини за " двойния стандарт ", по този начин и този страда от редица недостатъци. Като начало: констатациите за комерсиалните дефицити са противоречиви - съгласно Меркел, в случай че услугите се прибавят към стоките, Съединени американски щати имат положителен търговски баланс с Европейски Съюз. Но това са елементи - по-важното е, че никой не може да планува какви ще са резултатите от една същинска комерсиална война върху международната стопанска система. Мнозина считат, че такава война е била една от аргументите за Голямата меланхолия през 30-те години.
Примерът с Тръмп демонстрира, че " двойният стандарт " и " Америка преди всичко " са в действителност еднакъв мотив. Това е опортюнистичен по своя темперамент мотив: в границите на една глобализирана, международна система всеки би трябвало да пази извънредно своя интерес, в случай че би трябвало и с борба. Българските " патриоти " възприеха тази тактичност - те няма да излизат от Европейски Съюз, само че в него ще гонят българския интерес до дупка. " Какво по-хубаво от това! " още веднъж би възкликнал марсианският социолог.
Изборът на Европа
Проблемът с марсианското умозаключение е, че то още веднъж е незадълбочено. " Двойният стандарт " и " страната X преди всичко " са спрегнати причини, които илюстрират една същинска алтернатива. От една страна светът може да премине към система на народен нарцисизъм (или " суверенитет " за благозвучие), при която всяка страна се води само и единствено от личните си ползи, като разчита главно на себе си за тяхната отбрана. Има ли мигрантска рецесия - всеки си затваря границите. Има ли търговски дисбаланс - всеки взема решение да постанова наказателни мита. Има ли спор за превозвачи - излизаме от Европейски Съюз, само че първо блокираме Брюксел с камиони.
В свят на народен нарцисизъм някои ще са доста по-равни от други. Съединени американски щати, Германия и Европейски Съюз могат да си навредят един другиго, както и на целия свят. България ще може да навреди само на себе си и образецът със " опасността " на превозвачите за " референдум за излизане от Европейски Съюз " е илюстрация на тази теза. Но казусът е по-дълбок - светът на националния нарцисизъм към този момент се е случвал и той не е бил по никакъв начин прелестен.
Вторият избор на алтернативата е националният нарцисизъм да бъде облекчен и модериран от наднационални структури, които разпределят богатствата и тежестите на кардинална, по-справедлива основа. В Европа Европейски Съюз е главната наднационална конструкция, само че сходна функционалност извършват и организации като Световната комерсиална организация, Съвета на Европа, ОССЕ, НАТО и така нататък Вторият избор допуска укрепването на тези организации и търсенето на групови решения на проблемите. Меркел и Макрон сега са политическите водачи, които застават зад този модел, само че съпротивата на национал-суверенистите против тях нараства, в това число в личните им страни. Споразумението сред Меркел и Макрон за общ бюджет на еврозоната е стъпка в одобряване на тяхната солидаристка логичност, въпреки че доста ще зависи от конкретиката на решението. Така или другояче този бюджет ще даде на еврозоната инструмент за групово справяне с стопански рецесии, с какъвто сега тя не разполага.
В тази обстановка тези, които са в действителност загрижени България да не остане " втора класа " член на Европейски Съюз, не трябва да си губят времето с лешници и памперси, а е добре да се концентрират върху участието на страната в еврозоната. Това участие ще е действителната гаранция, че България ще се употребява от всички отбрани против световен напън от страна на международни опортюнисти, мегакомпании и интернационалните рекетьори: т.е. че българите няма да станат жертва на нечий народен нарцисизъм, процъвтяващ в този завършек на Европа.
Парадоксът е в това, че най-гръмогласните борци против " двойните стандарти " са тези, които са и най-големите скептици във връзка с груповите форми на запазване на националните ползи. По сякаш " патриотични " подбуди те тласкат България към маргинализация в Европейски Съюз. А това е нещото, което сигурно би я направило " второразреден член ". Тоест - действителният риск за България е да се окаже " втора класа " поради прекомерна битка с " двойния стандарт ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ