Какво стана със супергероя
Един фантом бродеше до неотдавна из границите на Източна Европа, а новината за неговия бледен и храбър облик учудващо съумя да пробие границите на пенсионираната при започване на 90-те години Желязна завеса и да обиколи редица западни медии. Той беше най-големият и същински българин. Защитникът на един народ от настъпващите орди демонични бежанци, които (както знаем от болшинството локални медии) желаят да създадат на пух и прахуляк нашия благополучен европейски свят, да го взривят като Световния търговски център в Ню Йорк, да го развратят и да подкопаят основата на нашия свят: християнството. Той беше тигърът, само че не на седемте морета, а на българските граници. Една от най-известните и непредвидени обществени персони. Звездата, която не се нуждае от фамилия и за която са чували всички българи. Динко!
Той беше ловецът на глави, който беше небрежно беше повдигнат
до сан народен воин
На него желаеха да връчват какви ли не ордени и награди. За редица сънародници той беше Българинът на годината. Купища просълзени от наслада загрижени за най-съкровените устои на татковината си родолюбци ронеха щастливи сълзи, че има кой да ги отбрани от жестокия и рисков зложелател. За тях той беше това, което е Батман за Готъм Сити. Супергероят, който денонощно бди над реда и мира в страна, чиито институции са тромави, органите на реда постоянно куцат и с двата крайници, когато жителите се нуждаят от тях. Правосъдната система с изключение на очи е затворила и уши и уста. А във везните в ръката й някой е хвърлил дебели пачки с едри банкноти. И това всички го виждат.
За страдание радостните сълзи замъглиха погледа на част от сънародниците ни. Те пропуснаха да виждат приликите на въпросния супергерой с вездесъщите негативни герои на деветдесетте. И позитивни персонажи в националния комизъм: здравите младежи с джиповете, за които разпоредбите не важат и вършат каквото си изискат, тъй като физическата мощ е на тяхна страна, а законите префучават около тях като кола около дърво край автомагистрала. И които заради неумолимите закони на историята не останаха в деветдесетте, а продължиха да съществуват, приемайки друга форма. Влизайки в симбиоза с страната. Все някой ден би трябвало да признаем, че в случай че би трябвало да бъдем почтени, тези човеци не са събитие единствено на 90-те. Под разнообразни форми у нас тях постоянно ги е имало. Нима те не гръмнаха и бащата на Бай Ганьо? И в прочут смисъл тъкмо по Фройд по този начин не убиха татко си? Едиповите комплекси не простят.
Да, имаше там някаква шепа българи, които надигаха обезверено вопли и предупреждаваха, че Динко
не е това, което е
– както совите в Туин Пийкс. Че протичащото се е рисково събитие в обществото ни. Че това просто не е редно. Но същото мнозинство локални медии, за които загатнах нагоре, на момента ги жигосах като антибългари, противников детайли измежду положителния народ, прислужници на Сорос и на Сатаната. Или просто следващите извънредно демократични интелектуалци, които за диво и всеобщо благополучие от дълго време са маргинализирани. Тези вопли потънаха в блатото на всеобщото утвърждение, фойерверките и бъдещите монументи по села и паланки на новия воин.
Така болшинството български " патриоти ", които (с опрощение, само че по този начин е още от Възраждането) страдат от тотално незнание, безпросветност и недоумение на историята въобще не схванаха, че се изплюват върху паметта на Левски, който напълно не апропо е споделил, че в святата свободна България законите би трябвало да важат за всички.
Уж желаеме да живеем в правова страна, само че някак излиза, че зачитаме единствено нашите права. Чуждите права нямат никакво значение. Вайкаме се, че законите навсякъде не се съблюдават, само че те някак постоянно важат за другите, не за самите нас. Винаги съумяваме на магия да минем сред капките и да се измъкнем.
Между нас, българите, това е
искрено болестно положение
само че когато става дума за Другите тази болест добива размерите на зараза. Живеем в страна, в която единствено в границите на няколко месеца пребиха цветнокож човек на улицата, без никой да обърне внимание, а кметът на Елин Пелин се бореше с неистови старания семейство емигранти да не получи законно полаганите им се документи, с цел да могат да обитават в града. И това са единствено два образеца.
А образците са десетки, може би даже стотици. Когато става дума да запазим себе си, нашите обичаи, нашият народ, правата на другите просто се изпаряват във въздуха. Те нямат никакво значение. Така забравяме, че без значение дали го желаеме или не, ние сме принудени да разделяме едно пространство с редица Други. И в случай че правата на другите се погазват. Ако против тях се прави принуждение, което всеобщо не се вижда от институциите. И ние се вършим, че проблем не съществува, това рано или късно се обръща против самите нас.
С което идваме до същинския въпрос. Динко преби българин за повторно. Първият път жертвата беше неговата другарка и той се оправда с това, че е наклеветен. Знаем по какъв начин става в връзките сред мъжете и дамите. Когато има проблеми, се подмятат обвинявания на пакост. Нищо, че живеем в страна, в която домашното принуждение от дълго време се е трансформирало в нещо обикновено. Когато героят е причинителят, подготвени сме да му извиним с лека ръка. И какво стана? Той удари за повторно. И този път най-накрая е арестуван за 24 часа.
И какво излиза?
Вчерашният воин през днешния ден се озовава в ареста Това не ни ли дава забавен мотив за размисъл? Не е ли редно най-сетне тези, които до неотдавна кичеха същия този " популярен " българин с лаврови венци, да си зададат въпроса какво се е случвало с бежанците, които той е ловял по границата? Колко от тях са били бити? Как Динко се е отнасял към тях, до момента в който толкоз българи не спираха да въздишат по него и да го хвалят? Дали не е бил плесници и не е удрял и бежанки? Какъв е бил броят на неговите жертви? И къде са били органите на реда по това време? О, вие, органи на реда, от сън бездънен се събудете. И това са същите органи, които в този момент задържат Динко и го тикват в ареста за 24 часа.
Всички знаем, че тоягата на непознат тил не боли. Но когато става дума за обществото, гърбът е общ. И до момента в който ние поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил, и по гърбовете на фамилиите ни и на децата ни. И страшното е, че в същото това време ние ликуваме, до момента в който с повсеместен екстаз следим същата тази сопа.
Последният ми въпрос е какво вършат в този момент и по какъв начин се усещат всички тези, които издигаха Динко на фундамент и желаеха да му връчват награди, ордени и да го вършат народен воин? Дали въобще се замислят? Честно казано двоумя се. И този текст евентуално още веднъж ще се окаже някакъв си там антибългарски стон. Но вярата крепи индивида. Дори 10 % да се замислят по изброените въпроси, има смисъл. Всъщност има смисъл, даже в случай че става дума за един %. Защото тези, които още през цялото време предупреждаваха, че Динко е рисково събитие, ще станат повече. Което би било голям триумф.
Момент! Какво се случва с новите герои ли? Нали това е най-важният въпрос. Очевидно част от тях са чиста проба ментета. Време е да си създадем равносметка и да осъзнаем кои от новите герои са подправени и кои същински.
Динко беше искрено менте и вижте какво стана най-после. Няма нищо по-лошо от герои - ментета. Но ето, в този момент най-малко можем да се похвалим с едно менте по-малко.
Той беше ловецът на глави, който беше небрежно беше повдигнат
до сан народен воин
На него желаеха да връчват какви ли не ордени и награди. За редица сънародници той беше Българинът на годината. Купища просълзени от наслада загрижени за най-съкровените устои на татковината си родолюбци ронеха щастливи сълзи, че има кой да ги отбрани от жестокия и рисков зложелател. За тях той беше това, което е Батман за Готъм Сити. Супергероят, който денонощно бди над реда и мира в страна, чиито институции са тромави, органите на реда постоянно куцат и с двата крайници, когато жителите се нуждаят от тях. Правосъдната система с изключение на очи е затворила и уши и уста. А във везните в ръката й някой е хвърлил дебели пачки с едри банкноти. И това всички го виждат.
За страдание радостните сълзи замъглиха погледа на част от сънародниците ни. Те пропуснаха да виждат приликите на въпросния супергерой с вездесъщите негативни герои на деветдесетте. И позитивни персонажи в националния комизъм: здравите младежи с джиповете, за които разпоредбите не важат и вършат каквото си изискат, тъй като физическата мощ е на тяхна страна, а законите префучават около тях като кола около дърво край автомагистрала. И които заради неумолимите закони на историята не останаха в деветдесетте, а продължиха да съществуват, приемайки друга форма. Влизайки в симбиоза с страната. Все някой ден би трябвало да признаем, че в случай че би трябвало да бъдем почтени, тези човеци не са събитие единствено на 90-те. Под разнообразни форми у нас тях постоянно ги е имало. Нима те не гръмнаха и бащата на Бай Ганьо? И в прочут смисъл тъкмо по Фройд по този начин не убиха татко си? Едиповите комплекси не простят.
Да, имаше там някаква шепа българи, които надигаха обезверено вопли и предупреждаваха, че Динко
не е това, което е
– както совите в Туин Пийкс. Че протичащото се е рисково събитие в обществото ни. Че това просто не е редно. Но същото мнозинство локални медии, за които загатнах нагоре, на момента ги жигосах като антибългари, противников детайли измежду положителния народ, прислужници на Сорос и на Сатаната. Или просто следващите извънредно демократични интелектуалци, които за диво и всеобщо благополучие от дълго време са маргинализирани. Тези вопли потънаха в блатото на всеобщото утвърждение, фойерверките и бъдещите монументи по села и паланки на новия воин.
Така болшинството български " патриоти ", които (с опрощение, само че по този начин е още от Възраждането) страдат от тотално незнание, безпросветност и недоумение на историята въобще не схванаха, че се изплюват върху паметта на Левски, който напълно не апропо е споделил, че в святата свободна България законите би трябвало да важат за всички.
Уж желаеме да живеем в правова страна, само че някак излиза, че зачитаме единствено нашите права. Чуждите права нямат никакво значение. Вайкаме се, че законите навсякъде не се съблюдават, само че те някак постоянно важат за другите, не за самите нас. Винаги съумяваме на магия да минем сред капките и да се измъкнем.
Между нас, българите, това е
искрено болестно положение
само че когато става дума за Другите тази болест добива размерите на зараза. Живеем в страна, в която единствено в границите на няколко месеца пребиха цветнокож човек на улицата, без никой да обърне внимание, а кметът на Елин Пелин се бореше с неистови старания семейство емигранти да не получи законно полаганите им се документи, с цел да могат да обитават в града. И това са единствено два образеца.
А образците са десетки, може би даже стотици. Когато става дума да запазим себе си, нашите обичаи, нашият народ, правата на другите просто се изпаряват във въздуха. Те нямат никакво значение. Така забравяме, че без значение дали го желаеме или не, ние сме принудени да разделяме едно пространство с редица Други. И в случай че правата на другите се погазват. Ако против тях се прави принуждение, което всеобщо не се вижда от институциите. И ние се вършим, че проблем не съществува, това рано или късно се обръща против самите нас.
С което идваме до същинския въпрос. Динко преби българин за повторно. Първият път жертвата беше неговата другарка и той се оправда с това, че е наклеветен. Знаем по какъв начин става в връзките сред мъжете и дамите. Когато има проблеми, се подмятат обвинявания на пакост. Нищо, че живеем в страна, в която домашното принуждение от дълго време се е трансформирало в нещо обикновено. Когато героят е причинителят, подготвени сме да му извиним с лека ръка. И какво стана? Той удари за повторно. И този път най-накрая е арестуван за 24 часа.
И какво излиза?
Вчерашният воин през днешния ден се озовава в ареста Това не ни ли дава забавен мотив за размисъл? Не е ли редно най-сетне тези, които до неотдавна кичеха същия този " популярен " българин с лаврови венци, да си зададат въпроса какво се е случвало с бежанците, които той е ловял по границата? Колко от тях са били бити? Как Динко се е отнасял към тях, до момента в който толкоз българи не спираха да въздишат по него и да го хвалят? Дали не е бил плесници и не е удрял и бежанки? Какъв е бил броят на неговите жертви? И къде са били органите на реда по това време? О, вие, органи на реда, от сън бездънен се събудете. И това са същите органи, които в този момент задържат Динко и го тикват в ареста за 24 часа.
Всички знаем, че тоягата на непознат тил не боли. Но когато става дума за обществото, гърбът е общ. И до момента в който ние поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил, и по гърбовете на фамилиите ни и на децата ни. И страшното е, че в същото това време ние ликуваме, до момента в който с повсеместен екстаз следим същата тази сопа.
Последният ми въпрос е какво вършат в този момент и по какъв начин се усещат всички тези, които издигаха Динко на фундамент и желаеха да му връчват награди, ордени и да го вършат народен воин? Дали въобще се замислят? Честно казано двоумя се. И този текст евентуално още веднъж ще се окаже някакъв си там антибългарски стон. Но вярата крепи индивида. Дори 10 % да се замислят по изброените въпроси, има смисъл. Всъщност има смисъл, даже в случай че става дума за един %. Защото тези, които още през цялото време предупреждаваха, че Динко е рисково събитие, ще станат повече. Което би било голям триумф.
Момент! Какво се случва с новите герои ли? Нали това е най-важният въпрос. Очевидно част от тях са чиста проба ментета. Време е да си създадем равносметка и да осъзнаем кои от новите герои са подправени и кои същински.
Динко беше искрено менте и вижте какво стана най-после. Няма нищо по-лошо от герои - ментета. Но ето, в този момент най-малко можем да се похвалим с едно менте по-малко.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ