Слабото място на Ливърпул
Един другар на Еузебио Ди Франческо споделя, че след историческия поврат и отстраняването на Барселона в четвъртфиналите на Шампионската лига, старши треньорът на Рома се оставил да бъде високомерен от мигновен прилив на поверие.
Дотогава догматично спазващ каноните на играта в система 1-4-3-3, той внезапно, след ненадейно родила се в главата му концепция, се обърнал към 1-3-5-2, с цел да спре Лионел Меси, и резултатът го оправдал. При това съвсем без подготвителна процедура. Само за два дни наставникът излязъл от веднъж, който го трансформирал в изобретение за Италия с използването на най-модерната тактическа скица.
Сигурен в своята известност, при напускането предишното лято на Сасуоло и идването в Тригория той отсече, че за него системата 1-4-3-3 не предстои на полемики. Нуждата от намиране на метод за поврат против Барса обаче го принуди да направи изключение, а непредвиденият триумф пристигна като плод на една непредвидена вълшебна концепция. Преминаването към полуфиналите не бе разследване на изсипаните от крилата топки, само че Ди Франческо си внушил да повярва, че в случай че продължи със същото и на „ Анфийлд”, ще се употребява с идентично предимство. Получилото се в първия мач послужи като опит – извади илюзиите от съзнанието на треньора и разкри най-уязвимото у Ливърпул. Отборът на Юрген Клоп отиде на финала в ШЛ, значително, поради едно недоразумение.
Експертите по използването на 1-3-5-2, да вземем за пример Антонио Конте, сочат, че ключът към триумфа е образованието на тримата централни бранители и че този развой допуска най-малко двумесечни тренировки. На „ Анфийлд” Ди Франческо пусна Федерико Фацио, Костас Манолас и Жуан Жезус против най-ефикасното нахлуване в Европа след не два месеца, а два дни тренировки. Случилото се след това ще остане в аналите на тактическите провали.
Пространството към първата защитна линия на „ вълците” беше толкоз огромно, че в продължение на един час Мохамед Салах се превъплъти в Меси. В 61-вата минута Ливърпул към този момент водеше с 4:0 и Ди Франческо бе заставен да трансформира всичко издъно. Той просто се върна към корените си: смени централен бранител – Жуан Жезус, за флангови нападател – Диего Пероти, върна обратно бековете крила като типични бекове, „ отвърза” крилата и сложи играчите в добре познатите им функции в пространствата, заемани от 1-4-3-3. Междувременно Ливърпул вкара за 5:0, но когато Рома отлепи от пистата и полетя, повече не бе надмогваният тим. В оставащите 110 минути от конфликта резултатът бе 6:2 в интерес на римляните.
„ Сбъркахме плана”, сподели Даниеле Де Роси при напускането на „ Анфийлд”.
Ливърпул, който се изтеза на „ Олимпико” по пътя към финала в Киев, остави по пътя след себе си предостатъчни следи, даващи информация за неговата двоякост. Вкараните 40 гола го вършат най-резултатния отбор в ШЛ, но блясъкът в офанзивата прикрива черната пропаст в сърцето на неговата отбрана.
Клоп, чиято мощ е в защитаването с висок пресинг и в скорострелните офанзиви, трябваше да повдига рамена след реванша: „ Не се защитавахме добре. Прибрахме се прекомерно обратно, а тримата нападатели останаха високо, та тимът се раздра и това ни принуди да увеличим пробега. Не подобен беше проектът. Имахме над 20 благоприятни условия да създадем засада, а не го сторихме. Най-добрите бяха халфовете: Джордан Хендърсън, Джеймс Милнър и Джини Вайналдум покриха пространства, необятни колкото река Мърси.”
ЕДИН ВАН ДАЙК И… ДОТАМ
Множеството почитатели на „ червените” схванаха за какво клубът бе заставен да преследва и приключи полемичния трансфер на Вирджил ван Дайк през януари за рекордните за бранител 75 млн. паунда. Вероятно този 26-годишен нидерландец не е измежду 10-те най-хубави бранители в света, а надценката се изяснява с грандиозната потребност да се притегли постоянен човек в нежната отбрана с двама още неутвърдени бекове и един различен безценен централен защитник – Деян Ловрен, който е доста по-опасен за личния си вратар в сравнение с за своите противници, като освобождава безумно пространства, разрушава линията на засадата, паникьосва се при първия по-силен напън и заразява останалите си сътрудници с неустановеност.
Клоп постоянно е бил наясно, че прибирането обратно и затварянето в личното наказателно поле не е, най-малко не и с такива реализатори, рационален вид. „ Рома ни натисна до края, тъй като не завършихме офанзивите си – сподели германецът, намеквайки за триото Садио Мане, Роберто Фирмино и Салах. – Трябваше да вкараме трети гол!”.
В последна сметка конфликтът приключи, инцидентно, със 7:6 в интерес на „ червените”. Резултатът опонира на треньорите, които считат Клоп за един от спекулиращите в тяхната специалност. Сигурното е едно: германецът стори каквото можа, че даже и повече, с наличния материал. При този срутен в отбрана Ливърпул реши да скочи самоуверено в офанзива. Наложи му се да трепери, тъй като няма разполагаем халфове, способни да управляват темпото на игра, и тъй като когато се постановяваше да се уповава на хората откъм гърба, разочарованието идваше неизбежно.
Запитаха Клоп дали счита, че има един от най-хубавите сформира в Европа, и той разкри всичките си зъби в необятна усмивка. „ Не! – сподели. – Това, че сме на край с тази група играчи, е нещо изцяло изключително.”
Диего Торес, „ Ел Паис”
Дотогава догматично спазващ каноните на играта в система 1-4-3-3, той внезапно, след ненадейно родила се в главата му концепция, се обърнал към 1-3-5-2, с цел да спре Лионел Меси, и резултатът го оправдал. При това съвсем без подготвителна процедура. Само за два дни наставникът излязъл от веднъж, който го трансформирал в изобретение за Италия с използването на най-модерната тактическа скица.
Сигурен в своята известност, при напускането предишното лято на Сасуоло и идването в Тригория той отсече, че за него системата 1-4-3-3 не предстои на полемики. Нуждата от намиране на метод за поврат против Барса обаче го принуди да направи изключение, а непредвиденият триумф пристигна като плод на една непредвидена вълшебна концепция. Преминаването към полуфиналите не бе разследване на изсипаните от крилата топки, само че Ди Франческо си внушил да повярва, че в случай че продължи със същото и на „ Анфийлд”, ще се употребява с идентично предимство. Получилото се в първия мач послужи като опит – извади илюзиите от съзнанието на треньора и разкри най-уязвимото у Ливърпул. Отборът на Юрген Клоп отиде на финала в ШЛ, значително, поради едно недоразумение.
Експертите по използването на 1-3-5-2, да вземем за пример Антонио Конте, сочат, че ключът към триумфа е образованието на тримата централни бранители и че този развой допуска най-малко двумесечни тренировки. На „ Анфийлд” Ди Франческо пусна Федерико Фацио, Костас Манолас и Жуан Жезус против най-ефикасното нахлуване в Европа след не два месеца, а два дни тренировки. Случилото се след това ще остане в аналите на тактическите провали.
Пространството към първата защитна линия на „ вълците” беше толкоз огромно, че в продължение на един час Мохамед Салах се превъплъти в Меси. В 61-вата минута Ливърпул към този момент водеше с 4:0 и Ди Франческо бе заставен да трансформира всичко издъно. Той просто се върна към корените си: смени централен бранител – Жуан Жезус, за флангови нападател – Диего Пероти, върна обратно бековете крила като типични бекове, „ отвърза” крилата и сложи играчите в добре познатите им функции в пространствата, заемани от 1-4-3-3. Междувременно Ливърпул вкара за 5:0, но когато Рома отлепи от пистата и полетя, повече не бе надмогваният тим. В оставащите 110 минути от конфликта резултатът бе 6:2 в интерес на римляните.
„ Сбъркахме плана”, сподели Даниеле Де Роси при напускането на „ Анфийлд”.
Ливърпул, който се изтеза на „ Олимпико” по пътя към финала в Киев, остави по пътя след себе си предостатъчни следи, даващи информация за неговата двоякост. Вкараните 40 гола го вършат най-резултатния отбор в ШЛ, но блясъкът в офанзивата прикрива черната пропаст в сърцето на неговата отбрана.
Клоп, чиято мощ е в защитаването с висок пресинг и в скорострелните офанзиви, трябваше да повдига рамена след реванша: „ Не се защитавахме добре. Прибрахме се прекомерно обратно, а тримата нападатели останаха високо, та тимът се раздра и това ни принуди да увеличим пробега. Не подобен беше проектът. Имахме над 20 благоприятни условия да създадем засада, а не го сторихме. Най-добрите бяха халфовете: Джордан Хендърсън, Джеймс Милнър и Джини Вайналдум покриха пространства, необятни колкото река Мърси.”
ЕДИН ВАН ДАЙК И… ДОТАМ
Множеството почитатели на „ червените” схванаха за какво клубът бе заставен да преследва и приключи полемичния трансфер на Вирджил ван Дайк през януари за рекордните за бранител 75 млн. паунда. Вероятно този 26-годишен нидерландец не е измежду 10-те най-хубави бранители в света, а надценката се изяснява с грандиозната потребност да се притегли постоянен човек в нежната отбрана с двама още неутвърдени бекове и един различен безценен централен защитник – Деян Ловрен, който е доста по-опасен за личния си вратар в сравнение с за своите противници, като освобождава безумно пространства, разрушава линията на засадата, паникьосва се при първия по-силен напън и заразява останалите си сътрудници с неустановеност.
Клоп постоянно е бил наясно, че прибирането обратно и затварянето в личното наказателно поле не е, най-малко не и с такива реализатори, рационален вид. „ Рома ни натисна до края, тъй като не завършихме офанзивите си – сподели германецът, намеквайки за триото Садио Мане, Роберто Фирмино и Салах. – Трябваше да вкараме трети гол!”.
В последна сметка конфликтът приключи, инцидентно, със 7:6 в интерес на „ червените”. Резултатът опонира на треньорите, които считат Клоп за един от спекулиращите в тяхната специалност. Сигурното е едно: германецът стори каквото можа, че даже и повече, с наличния материал. При този срутен в отбрана Ливърпул реши да скочи самоуверено в офанзива. Наложи му се да трепери, тъй като няма разполагаем халфове, способни да управляват темпото на игра, и тъй като когато се постановяваше да се уповава на хората откъм гърба, разочарованието идваше неизбежно.
Запитаха Клоп дали счита, че има един от най-хубавите сформира в Европа, и той разкри всичките си зъби в необятна усмивка. „ Не! – сподели. – Това, че сме на край с тази група играчи, е нещо изцяло изключително.”
Диего Торес, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ