Господи, не ме оставяй
Един нарушител решил да се покае и отишъл на изповед. Не икономисал нищо, споделил всичките си грехове. Те били толкоз доста и толкоз тежки, че изповедникът се помолил мислено на Бог:
- Мили Боже, научи ме по какъв начин да се отнасям с този човек? Какво предписание да приложа към него?
Бог се притекъл на помощ и когато нарушителят приключил изповедта, свещеникът му подал дребна кофа:
- Иди изпълни тази кофа с вода и се върни тук. Когато направиш това, греховете ти ще бъдат простени.
Било лесна задача и нарушителят незабавно отишъл до близката река, с цел да я извърши. Но по някаква причина, въпреки да била като че ли цялостна с вода, кофата не се пълнела задоволително и догоре.
Престъпникът я разгледал деликатно, само че не разкрил никакви дупки по нея. Била елементарна кофа. Той я взел и отишъл до първата чешма, която се изпречила на пътя му. Опитал и там, само че отново не съумял да изпълни кофата. Дълго обикалял и търсел метод да извърши задачата, само че това по никакъв начин не му се отдало. Минали дълги месеци и макар напъните си, той не съумял да изпълни кофата. Занесъл я полупразна в църквата, само че не посмял да я внесе вътре. Седнал на скамейка извън, поставил кофата пред себе си и смутено се замолил:
- Господи, белким аз съм най-големият виновник, та кофата ми не се цялостни? Нима ще останат непростени греховете ми? Помилуй ме, Господи, не ме оставяй, Боже мой...
Докато се молел две сълзи се отронили от очите му и паднали в кофата. Като по знамение тя незабавно се напълнила догоре и даже почнала да прелива. Покаяният нарушител сграбчил цялостната кофа и незабавно влезнал в църквата, с цел да покаже на свещеника изпълнената задача.
Покаяние без сълзи, обезсърчение и унизеност нормално е неискрено. Бог чакал сълзите на грешника.
Сълзите на покаянието са тези, които измиват греховете от душата.
