Супермаркетите да даеяват непродадената храна - има ли почва у нас
Един път седмично Жанин Вейекманс и други доброволци раздават храна на към 150 фамилии. Председателката на хранителната банка знае, че хората, които идват тук, нямат различен избор. Пред протестантската черква в брюкселската община Лакен се е събрало голям брой. Мъже и дами пълнят колички и чанти с продуктите, които доброволците им подават. Сред посетителите има и доста фамилии с деца. Това е една от близо 140-те банки за дарени храни, които се раздават на обществено слаби в района на Брабант и Брюксел.
Някои оцеляват с тази храна цяла седмица
На масите до хляба са подредени сокове и зеленчуци. В другата страна на помещението хората получават дребни пакетчета чипс и кутии с бонбони. Има и газирана вода, плодове и олио, а месото се съхранява в огромен ледник. За разлика от супермаркета хората тук не заплащат, само че и нямат правото да си изберат от рафтовете всичко, което им се желае. Храните са дарени от супермаркетите. Срокът на валидност на някои от продуктите е изминал, а на други - не. На олиото и брашното, които са платени по европейски план, се вижда логото на Европейски Съюз. Жанин Вейекманс споделя, че някои от хората, които идват, имат особено позволение от обществените служби, други са задлъжнели, а има и бежанци, които към момента не могат да стартират работа, тъй като чакат да получат документите си. Тя загатва, че се прави дребна инспекция дали идващите в действителност са обществено слаби. " Някои от посетителите живеят единствено с това, което им дарим - от четвъртък до четвъртък ", споделя дамата.
Брюксел желае да вкара наложителни ограничения
Евростат пресмята, че към 10% от всички храни в Европейски Съюз се изхвърлят. През 2020 година това количество е било съвсем 59 млн. тона. В същото време Европейският съюз показва, че 32,6 млн. души в Европа съвсем постоянно не могат да си разрешат качествено ястие.
Регионалният министър за региона към Брюксел Ален Марон, отговарящ и за климатичните промени, показва на уеб страницата си, че 70 000 души разчитат на питателните банки. Той желае да задължи магазините с повърхност над 1000 кв. м. от 2024 година нататък да подаряват непродадената, само че към момента годна за консумация храна. Законодателният план е утвърден на първо четене и би трябвало да премине през по-нататъшните полемики, с цел да бъде признат. Ханс Кардин, представител на Белгийската асоциация за търговия на дребно Comeos, от своя страна разяснява пред Дъждовни води, че супермаркетите в Белгия към този момент подаряват доста. Според него новият закон ще ощети тези клиенти, които се възползват от постоянните промоции и сезонните понижения на цените на артикули, чийто краен период на валидност наближава.
Различни модели за подкрепяне с храни
Белгия не е първата страна, която желае да вкара законодателно обвързване за даряване на храна от супермаркетите. Европейската федерация на питателните банки (FEBA), която съставлява 351 хранителни банки в 30 страни, оповестява, че се следят три разнообразни метода. Някои страни като Франция и Чехия задължават търговците на дребно да подписват съглашения за хранителни дарения. Други страни като Италия и Молдова употребяват данъчни тласъци или опростяват административни процедури. Има и такива, като Нидерландия и Унгария, които избират доброволните съглашения. Испания също възнамерява да вкара закони, които да спрат разхищението на храни. Пол Милборн, специалист по обществена география от Университета в Кардиф, разяснява пред Дъждовни води, че има по-сериозен въпрос от този за разхищението на храна, който обаче остава настрана от вниманието на самодейностите. " Моделът за търговия на дребно в супермаркетите допуска съществуването на наложителен остатък – т.е. става дума за съществуването на свръхпроизводство на храни. Освен това разхищението на храни не се дължи единствено на комерсиалната мрежа. По данни на Европейската комисия над 50% от него се основава в частните семейства ", споделя специалистът.
Правилен метод ли е принудата?
Милборн счита, че е проблематично " непотребните " храни да се употребяват за подкрепяне на хората с ниски приходи. Според него съществуват и по-добри способи, тъй като питателните банки стигматизират бедните хора. Като образец експертът показва така наречен модел на общностните хранителни магазини, който в този момент стартира да се развива във Англия. При този модел хората се сплотяват в общности и си купуват храните на по-ниски цени. Цялото действа като кооператив. Ползата е, че хората с ниски приходи могат да получават разнообразна храна с високо качество на търпими цени. Милборн счита, че целият метод към храната би трябвало да се промени. Според него на нея би трябвало да се гледа като на човешко право.
Автор: Лусия Шултен
Някои оцеляват с тази храна цяла седмица
На масите до хляба са подредени сокове и зеленчуци. В другата страна на помещението хората получават дребни пакетчета чипс и кутии с бонбони. Има и газирана вода, плодове и олио, а месото се съхранява в огромен ледник. За разлика от супермаркета хората тук не заплащат, само че и нямат правото да си изберат от рафтовете всичко, което им се желае. Храните са дарени от супермаркетите. Срокът на валидност на някои от продуктите е изминал, а на други - не. На олиото и брашното, които са платени по европейски план, се вижда логото на Европейски Съюз. Жанин Вейекманс споделя, че някои от хората, които идват, имат особено позволение от обществените служби, други са задлъжнели, а има и бежанци, които към момента не могат да стартират работа, тъй като чакат да получат документите си. Тя загатва, че се прави дребна инспекция дали идващите в действителност са обществено слаби. " Някои от посетителите живеят единствено с това, което им дарим - от четвъртък до четвъртък ", споделя дамата.
Брюксел желае да вкара наложителни ограничения
Евростат пресмята, че към 10% от всички храни в Европейски Съюз се изхвърлят. През 2020 година това количество е било съвсем 59 млн. тона. В същото време Европейският съюз показва, че 32,6 млн. души в Европа съвсем постоянно не могат да си разрешат качествено ястие.
Регионалният министър за региона към Брюксел Ален Марон, отговарящ и за климатичните промени, показва на уеб страницата си, че 70 000 души разчитат на питателните банки. Той желае да задължи магазините с повърхност над 1000 кв. м. от 2024 година нататък да подаряват непродадената, само че към момента годна за консумация храна. Законодателният план е утвърден на първо четене и би трябвало да премине през по-нататъшните полемики, с цел да бъде признат. Ханс Кардин, представител на Белгийската асоциация за търговия на дребно Comeos, от своя страна разяснява пред Дъждовни води, че супермаркетите в Белгия към този момент подаряват доста. Според него новият закон ще ощети тези клиенти, които се възползват от постоянните промоции и сезонните понижения на цените на артикули, чийто краен период на валидност наближава.
Различни модели за подкрепяне с храни
Белгия не е първата страна, която желае да вкара законодателно обвързване за даряване на храна от супермаркетите. Европейската федерация на питателните банки (FEBA), която съставлява 351 хранителни банки в 30 страни, оповестява, че се следят три разнообразни метода. Някои страни като Франция и Чехия задължават търговците на дребно да подписват съглашения за хранителни дарения. Други страни като Италия и Молдова употребяват данъчни тласъци или опростяват административни процедури. Има и такива, като Нидерландия и Унгария, които избират доброволните съглашения. Испания също възнамерява да вкара закони, които да спрат разхищението на храни. Пол Милборн, специалист по обществена география от Университета в Кардиф, разяснява пред Дъждовни води, че има по-сериозен въпрос от този за разхищението на храна, който обаче остава настрана от вниманието на самодейностите. " Моделът за търговия на дребно в супермаркетите допуска съществуването на наложителен остатък – т.е. става дума за съществуването на свръхпроизводство на храни. Освен това разхищението на храни не се дължи единствено на комерсиалната мрежа. По данни на Европейската комисия над 50% от него се основава в частните семейства ", споделя специалистът.
Правилен метод ли е принудата?
Милборн счита, че е проблематично " непотребните " храни да се употребяват за подкрепяне на хората с ниски приходи. Според него съществуват и по-добри способи, тъй като питателните банки стигматизират бедните хора. Като образец експертът показва така наречен модел на общностните хранителни магазини, който в този момент стартира да се развива във Англия. При този модел хората се сплотяват в общности и си купуват храните на по-ниски цени. Цялото действа като кооператив. Ползата е, че хората с ниски приходи могат да получават разнообразна храна с високо качество на търпими цени. Милборн счита, че целият метод към храната би трябвало да се промени. Според него на нея би трябвало да се гледа като на човешко право.
Автор: Лусия Шултен
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ