Един от въпросите, които хората най-често ми задават, е как

Един от въпросите, които хората най-често ми задават, е по какъв начин да се усъвършенстваме във вземането на решения. Добрите решения са резултат от две неща, които нямат доста общо между тях – допускане на по-малко неточности и прозорливост.

Ето и няколко мисли по тематиката, които желая да споделя с вас:

Практически мисловни процеси

Рационалност

Когато попитали Чарли Мънгър каква е тайната на неговия триумф, той отвърнал,  „ Рационален съм ” . Но какво значи да си разумен?

В сферата на вложенията, както и в живота, няма нищо по-полезно от развиването на мисловни процеси, които ни оказват помощ да определим кое е правилно и по какъв начин е най-добре да постъпим. Рационалното мислене води до рационални дейности и убеждения.

За да предприемем някакъв ход за постигането на задачите си, би трябвало да го основем на убеждения, които съответно отразяват света, в който живеем. Всички желаеме убежденията ни да подхождат на заобикалящия ни свят и на неговото устройство и да увеличим възможностите си за реализиране на мечтаните цели благодарение на ресурсите, с които разполагаме.

Емоции

Често възприемаме страстите като зложелател на рационалното държание и мислим, че, премахвайки прочувствените предразсъдъци от процеса на взимане на решения, ще станем по-рационални. Въпреки че страстите могат да пречат на рационалното мислене, те могат и да го улеснят. Емоциите извършват значима роля, тъй като ни оказват помощ да се фокусираме.

Предубеждения

Често имаме модели на държание, които пречат на рационалната мисъл. Това е по този начин, тъй като мозъкът има избор сред два типа реакции. Едната е автоматизираната, когато мозъкът ни реагира ненадейно на дадена обстановка, без да мисли и без да поставя (почти) никакви съзнателни старания.    

Това е инстинкт за оцеляване. Не ми е нужно да мисля доста, когато видя лъв против себе си. Реагирам бързо на обстановката, с цел да мога да си спася кожата.

Вторият тип реакции се среща, когато насочим вниманието и умствената си активност към вземането на по-добри решения. Трябва да сме деликатни, другояче има заплаха да се държим нерационално, т.е., по метод, при който не вземаме поради устройството на света и не съумяваме да оползотворим ресурсите, с които разполагаме, по допустимо най-хубавия метод, с цел да реализираме задачата си.

Ако приемем, че умствените ни запаси са нищожни, само че и извънредно нужни за вземането на решения, имаме съображение да мислим, че когато търсим причина да създадем нещо, мозъците ни изключват незабавно щом ни хрумне концепция, която считаме за подобаваща. Спираме да мислим, тъй като мисловният развой изисква огромен мисловен запас, а телата ни са устроени по този начин, че да пестят ресурсите.

Тази концепция има забавно приложение що се отнася до вземането на решения. Вместо да се опитваме да отстраняваме присъщите ни предубеждения, по-добре е да развием мисловни модели.  (продължава на идната страница)  

Среда

Повече от нас вземат решения в обстановки, в които ни е мъчно да се държим рационално. Не мога да си показва среда, по-неблагоприятна за вземането на рационални решения от тази на офис служителя. Вземането на решения е мъчно, когато си напрегнат.

Представете си Уорън Бъфет, четящ, с крайници върху бюрото. Вижте празния му календар. Няма никакви срещи, нито даже компютър в офиса си. Не инцидентно е в Омаха.

„ Тук е доста елементарно да мислите бистро. Няма ги разсейващите фактори и шумът към бизнес вложенията. Ако в Омаха не можете да мислите на мира, не знам къде бихте могли ”  – Уорън Бъфет.

Бъфет е задоволително интелигентен, с цел да устрои средата си по този начин, че да понижи броя на решенията и спиранията и да ускори концентрацията си.

Установеният ред също въздейства на решенията ни. Една от предпоставките за вземането на положителни решения е да не се влияем от ненужната информация, което ни заобикаля.

„ Най-успелите хора нямат суперсилна воля. Те я щадят и си построяват привички и открит ред, които да понижат равнището на напрежението в живота им. Колкото повече решения вземате, толкоз по-трудни стават те. За да спести сила, мозъкът ви стартира да търси директни пътища. Едни от тях е безразсъдството, импулсивността. Друг директен път е бездействието. То ви икономисва допустимо най-голямо количество сила, само че и постоянно основава повече проблеми в дълготраен проект ”  – Рой Баумайстер.

Ако се съгласите с това изказване, значи то въздейства на метода, по който планирате деня си. Може да решите да се срещнете с клиенти сутринта, тъй като знаете, че по-късно и те, и вие може да сте натрупали отмалялост.

Кръгът на компетентността

„ Не е нужно да сте специалисти по всяка компания, а единствено да можете да ги оценявате съгласно кръга си на подготвеност. Размерът на този кръг не е изключително значим, само че е жизненоважно да познавате границите му ”  – Уорън Бъфет.

Това е елементарна идея: всеки от нас - дали посредством опит, или проучване – е натрупал знания в дадени области. Не е нужно да разбираме по-езотеричните аспекти, с цел да влагаме. Много по-важно е да можем почтено да дефинираме границите на знанието си и да се придържаме към тях. Кръгът може да бъде уголемен, само че постепенно и с течение на времето. Най-често позволяваме неточности, когато излезем оттатък границите му.

Ако не можете да разберете променливите, които дефинират дадена обстановка, тогава сте отвън кръга си на подготвеност. По опция, възложете вземането на решение на някой по-компетентен от вас. Но какво да създадем, когато сме отвън кръга си на подготвеност и би трябвало бързо да вземем решение?

Инверсия

Немският математик Карл Густав Якоб Якоби е споделил:  „ инвертирайте, постоянно инвертирайте ” . Той е считал, че  „ доста сложни проблеми се вземат решение най-добре, когато ги подхванете в обратна посока ” .  

Този модел е един от най-мощните мисловни привички, които бихме могли да си изградим.  „ Наистина ” , споделя Чарли Мънгър,  „ доста проблеми не могат да бъдат решени по нормалния ред ” .

Мислете си за това, което прави живота прекрасен. Сега обърнете процеса и мислете за това, което го прави противен. Знанието за последното ще ви уточни нещата, които би трябвало да избягвате. И праволинейното, и обърнатото мислене могат да доведат до някакво деяние, само че, макар положителните ви планове, първият тип може да усили вероятността да навредите, до момента в който вторият обезпечено филтрира нелепостта.

Дневник на решенията

Като участници във финансовата промишленост, предлагането на упътвания, препоръки, отзиви и артикули на клиентите зависи от решенията, които вземате. Трябва да сте доста загрижени за качеството на продуктите и услугите си и непрестанно да търсите благоприятни условия да трупате знания.

Ключът към предлагането на положителни препоръки е положителният умствен развой. Той е по-голям от резултата, тъй като последният не постоянно ви споделя дали сте взели вярно или неверно решение.

Ако и мисловният ви развой, и резултатът са положителни, значи триумфът ви е подобаващ. Ако процесът е добър, а резултатът – противен, значи сте имали неприятен шанс. Ако е противоположното, значи сте имали добър шанс. И най-после, когато неприятният развой докара до неприятен резултат, това си е чисто и просто поетична правдивост.

Когато попитали Даниел Канеман, един от най-изтъкнатите психолози в света, и притежател на Нобелова премия за стопанска система, по какъв начин можем да подобрим решенията, които вземаме, той без съмнение отвърнал, че би трябвало да си купим тетрадка и да стартираме да записваме всяко взето решение.

Идеята му е, че всякога, когато вземете решение, от което има последствия, би трябвало да си записвате какво е то и за какво сте взели точно него. Може би не е неприятна концепция да изпробвате това с клиентите си. Задайте им тези два въпроса, когато вършат някаква инвестиция. Това ще породи чудесна полемика в бъдещето, без значение дали инвестицията е била добра, или неприятна.

На доктрина е много елементарно, само че на процедура усвояването на този табиет изисква много дисциплинираност и покорност.

Накратко, когато вземате решения, прекарвайте по-малко време в опити да сте брилянтни и повече време в опити да избегнете очевидната нелепост - второто е надалеч по-лесно.  

Шейн Периш, основател на блога Farnam Street, отдаден на ефикасното мислене и стратегическите решения, за farnamstreetblog.com

Източник: Мениджър Н