Тютюневият град става пешеходна зона
Един от значимите планове в програмата на " Пловдив - Европейска столица на културата 2019 " е Тютюневият град. Идеята на общината е да се съживи кварталът, да се усъвършенства пътната му инфраструктура и да се основат улични пространства за изкуство и просвета.
Така Тютюневият град се трансформира в пешеходна зона, по сходство на Капана. Проектът търси механизми да притегли вниманието към проблемите на зоната. Но също да подчертае конфликта сред архитектурното завещание и настоящите стопански ползи в зоната - значима тематика за доста европейски градове през днешния ден.
В тази връзка оабщина Пловдив разгласи поръчка за правене на план за реорганизация на Тютюневия град. Плановете са да се влагат над 3 млн. лева в благоустрояването на историческия квартал. Срокът за подаване на предложения е до 10 април, а прогнозната стойност на поръчката за правене на абстрактен и механически план е 41 666 лева без Данък добавена стойност.
Проектирането ще стане въз основата на към този момент утвърдено планово-техническо задание. В него е заложено да се реконструират улиците на територията на „ Тютюневия град - те са заключени в карето: ул. " Иван Вазов " - ул. " Авксентий Велешки " - ул. " Цанко Дюстабанов " - бул. " Христо Ботев ". В момента улиците са с паважна и асфалтова настилка, която е компрометирана и в неприятно положение. Недобро е положението и на тротоарите, липсва налична среда за хора в неравностойно състояние.
Улиците в Тютюневия град попадат в обсега на два гранични групови монументи на културата в границите на историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ". Това постанова плановото решение да е съобразено и надлежно разграничено на две зони - надлежно с друго концептуално отнасяне. Зона 1 обгръща ул. „ Иван Вазов ”, която е с дължина 800 м и широчина 24 метра, включва платно за придвижване 2 х 6 м и тротоари 2 х 6 м. В заданието на общината се оферират два разновидността за композиционното решение. В първия се преглежда опцията за сливане на равнищата на улицата - това може да се стане с покачване на уличното платно, със съответните наклони за отводняване, с равнището на тротоарите. Предложението е да се сложи нова паважна настилка по тротоарите, с линейно-шлицово отводняване, паважът се пренарежда на към този момент отмъкнатото пътно платно.
Вторият вид резервира съществуващите равнища на тротоарите и уличното платно. Паважната настилка на улицата се пренарежда след построяването и подмяната на техническата инфраструктура. Гранитните бордюри се резервират, а настилката по тротоарите се подменя с бетонови вибропресовани плочки с величина и шарки, хармонични с визията на целия отбор. Проектното решение за цветовата гама и шарки да се съгласува с НИНКН на фаза механически план, указва още заданието..
Зона 2 обгръща улиците " Г. М. Димитров ", ул. " Одрин ", ул. " Кирил Христов ", ул. " Екзарх Йосиф " и ул. " Капитан Андреев ". Те не са изключително натовари с автомобилно и пешеходно придвижване. Съгласно Генералния проект за организация на придвижването (ГПОД) на общината автомобилното придвижване тук е еднопосочно. Предложението за зоната е благоустрояването да се извърши с концепцията за пешеходно пространство - в целия обсег на улиците. За задачата е належащо уличните платна да се издигнат на равнището на тротоарите.
Има концепция железен детайл да се вгради в гранитните бордюри и в новата настилка по тротоарите. Той ще носи значима информация за квартала. По „ Иван Вазов ” има десетки здания монументи на културата и множеството от тях са в неприветлив тип. Затова е значимо да бъдат „ маркирани “ с информация и да „ опишат ” за историята, обратно във времето. Това ще е забавно и за туристите, посещаващи Пловдив.
Примерно в новата настилка могат да се изпишат изречения или строфи от поемите на Иван Вазов. Къде тъкмо да стане това, ще посочи планът. Музикалното учебно заведение на ул. „ Иван Вазов " №23 пък се маркира с музикалния " сол ключ ".
Днес Тютюневият град се състои от към 30 склада, множеството от тях обаче пустеят. В първия градоустройствен проект на града Пловдив свършвал до Централния площад. Планът на арх. Йосиф Шнитер обединявал булевардите: „ В. Априлов ”, „ Руски ”, „ Ив. Вазов ”, свързващи централна гара с центъра. За да изминат това разстояние, пловдивчани взимали най-често файтон - за техните показа гарата била доста, доста надалеч. Но тъкмо тя дала първото име на емблематичната улица - „ Стационна ” - от станция.
Първата къща по " Стационна " е вдигната към 1874 година от италианския търговец Дамазо Такела. Последвали го и други заселници от Европа и света. По-късно в здания по улицата и нейните пресечки се откриват консулствата на Холандия, Белгия, Испания, Англия и Франция. Строят Френския девически лицей „ Св. Йосиф ”, Немското учебно заведение и Италианската кралска гимназия „ Виторио Алфиери ”.
През 1923 година Анастас Куцоглу подвига съвременен за времето си тютюнев склад на ъгъла на „ Иван Вазов ” и „ Авксентий Велешки ”. От 1920 година улицата носи името на националния стихотворец Иван Вазов, а при започване на ХХ век е оповестена за монумент на градинско-парковото изкуство (ДВ, бр.41 от 19.05.1992 г.) Озеленяването е дело на Станчо Станчев, който през 1901 година е първият българин, назначен за основен градинар. Уникалният образ обаче се дължи на чинарите. Всички дървета по улицата са на възраст над 100 години.
На своя Архитектурен конгрес през 2016 година архитектите от КАБ и САБ в Пловдив повдигат въпроса за спасяването на Тютюневия град. За задачата е належащо основаването на Master plan, оферират те.
С него ще се реши паркирането в зоната, ще се види къде са свободните зони и по какъв начин те могат да бъдат усвоени, също с какви функционалности могат да се натоварят. В момента виждаме по какъв начин складовете - един по един - се рушат. Частната благосъстоятелност е основният проблем на зоната - не можеш да диктуваш на вложителя какво да прави със склада си. Но пък проблемът може да се реши световно, безапелационни са пловдивските градостроители.
Така Тютюневият град се трансформира в пешеходна зона, по сходство на Капана. Проектът търси механизми да притегли вниманието към проблемите на зоната. Но също да подчертае конфликта сред архитектурното завещание и настоящите стопански ползи в зоната - значима тематика за доста европейски градове през днешния ден.
В тази връзка оабщина Пловдив разгласи поръчка за правене на план за реорганизация на Тютюневия град. Плановете са да се влагат над 3 млн. лева в благоустрояването на историческия квартал. Срокът за подаване на предложения е до 10 април, а прогнозната стойност на поръчката за правене на абстрактен и механически план е 41 666 лева без Данък добавена стойност.
Проектирането ще стане въз основата на към този момент утвърдено планово-техническо задание. В него е заложено да се реконструират улиците на територията на „ Тютюневия град - те са заключени в карето: ул. " Иван Вазов " - ул. " Авксентий Велешки " - ул. " Цанко Дюстабанов " - бул. " Христо Ботев ". В момента улиците са с паважна и асфалтова настилка, която е компрометирана и в неприятно положение. Недобро е положението и на тротоарите, липсва налична среда за хора в неравностойно състояние.
Улиците в Тютюневия град попадат в обсега на два гранични групови монументи на културата в границите на историческа зона " Филипопол-Тримонциум-Пловдив ". Това постанова плановото решение да е съобразено и надлежно разграничено на две зони - надлежно с друго концептуално отнасяне. Зона 1 обгръща ул. „ Иван Вазов ”, която е с дължина 800 м и широчина 24 метра, включва платно за придвижване 2 х 6 м и тротоари 2 х 6 м. В заданието на общината се оферират два разновидността за композиционното решение. В първия се преглежда опцията за сливане на равнищата на улицата - това може да се стане с покачване на уличното платно, със съответните наклони за отводняване, с равнището на тротоарите. Предложението е да се сложи нова паважна настилка по тротоарите, с линейно-шлицово отводняване, паважът се пренарежда на към този момент отмъкнатото пътно платно.
Вторият вид резервира съществуващите равнища на тротоарите и уличното платно. Паважната настилка на улицата се пренарежда след построяването и подмяната на техническата инфраструктура. Гранитните бордюри се резервират, а настилката по тротоарите се подменя с бетонови вибропресовани плочки с величина и шарки, хармонични с визията на целия отбор. Проектното решение за цветовата гама и шарки да се съгласува с НИНКН на фаза механически план, указва още заданието..
Зона 2 обгръща улиците " Г. М. Димитров ", ул. " Одрин ", ул. " Кирил Христов ", ул. " Екзарх Йосиф " и ул. " Капитан Андреев ". Те не са изключително натовари с автомобилно и пешеходно придвижване. Съгласно Генералния проект за организация на придвижването (ГПОД) на общината автомобилното придвижване тук е еднопосочно. Предложението за зоната е благоустрояването да се извърши с концепцията за пешеходно пространство - в целия обсег на улиците. За задачата е належащо уличните платна да се издигнат на равнището на тротоарите.
Има концепция железен детайл да се вгради в гранитните бордюри и в новата настилка по тротоарите. Той ще носи значима информация за квартала. По „ Иван Вазов ” има десетки здания монументи на културата и множеството от тях са в неприветлив тип. Затова е значимо да бъдат „ маркирани “ с информация и да „ опишат ” за историята, обратно във времето. Това ще е забавно и за туристите, посещаващи Пловдив.
Примерно в новата настилка могат да се изпишат изречения или строфи от поемите на Иван Вазов. Къде тъкмо да стане това, ще посочи планът. Музикалното учебно заведение на ул. „ Иван Вазов " №23 пък се маркира с музикалния " сол ключ ".
Днес Тютюневият град се състои от към 30 склада, множеството от тях обаче пустеят. В първия градоустройствен проект на града Пловдив свършвал до Централния площад. Планът на арх. Йосиф Шнитер обединявал булевардите: „ В. Априлов ”, „ Руски ”, „ Ив. Вазов ”, свързващи централна гара с центъра. За да изминат това разстояние, пловдивчани взимали най-често файтон - за техните показа гарата била доста, доста надалеч. Но тъкмо тя дала първото име на емблематичната улица - „ Стационна ” - от станция.
Първата къща по " Стационна " е вдигната към 1874 година от италианския търговец Дамазо Такела. Последвали го и други заселници от Европа и света. По-късно в здания по улицата и нейните пресечки се откриват консулствата на Холандия, Белгия, Испания, Англия и Франция. Строят Френския девически лицей „ Св. Йосиф ”, Немското учебно заведение и Италианската кралска гимназия „ Виторио Алфиери ”.
През 1923 година Анастас Куцоглу подвига съвременен за времето си тютюнев склад на ъгъла на „ Иван Вазов ” и „ Авксентий Велешки ”. От 1920 година улицата носи името на националния стихотворец Иван Вазов, а при започване на ХХ век е оповестена за монумент на градинско-парковото изкуство (ДВ, бр.41 от 19.05.1992 г.) Озеленяването е дело на Станчо Станчев, който през 1901 година е първият българин, назначен за основен градинар. Уникалният образ обаче се дължи на чинарите. Всички дървета по улицата са на възраст над 100 години.
На своя Архитектурен конгрес през 2016 година архитектите от КАБ и САБ в Пловдив повдигат въпроса за спасяването на Тютюневия град. За задачата е належащо основаването на Master plan, оферират те.
С него ще се реши паркирането в зоната, ще се види къде са свободните зони и по какъв начин те могат да бъдат усвоени, също с какви функционалности могат да се натоварят. В момента виждаме по какъв начин складовете - един по един - се рушат. Частната благосъстоятелност е основният проблем на зоната - не можеш да диктуваш на вложителя какво да прави със склада си. Но пък проблемът може да се реши световно, безапелационни са пловдивските градостроители.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ