Един от петте езика, на които се говори в т.нар.

Един от петте езика, на които се приказва в така наречен „ Ислямска страна ”, е албанският. Доста млади албанци отпътуваха за Сирия, с цел да се бият за ислямистите. Толкова по-странно е, че в Албания има и места като Елбасан. Една джамия, една католическа и една православна църква съжителстват съвсем една до друга в остарялата част на града. Елбасан се е трансформирал в знак на религиозна приемливост в Албания. Когато имамът Гезим Карай срещне на път за дома си православния духовник отец Никола, той стопира колата, качва възрастния господин и го откарва до къщата му. " За нас това е обикновено. Обичаме да си приказваме. Да, вярата ни е друга, само че това не пречи на човешките ни взаимоотношения. Имаме потребност един от различен и си оказваме помощ ", споделя имамът. Православната църква, в която служи отец Никола и джамията на имама са съвсем една до друга в остарялата част на Елбасан. А от градината на православната църква се вижда и остарялата католическа църква, чиято постройка е още от византийско време. Дълги години в нея е служил свещеник Йосиф Папамихали, който преди година беше канонизиран за страдалец. Как силата на религията трансформира света? " Винаги е било по този начин " " В Елбасан постоянно ще видите един православен духовник и един имам дружно да си пият кафето ", споделя Илир Хоксоли, някогашен началник на държавната работа по религиозните въпроси. Това общуване сред религиите, съгласно него, е " най-хубавата експортна стока, която Албания може да предложи ". Обедно време по улиците на Елбасан не се мяркат доста хора. Слънцето припича и е горещо. На прозореца на една остаряла къща, граничеща с католическата църква, стои  стара жена. " Откакто се помня, трите вероизповедания постоянно са си съжителствали спокойно ", споделя 60-годишната жена. Под лозницата в двора на черквата " Дева Мария " е седнал отец Никола, който се възвръща след боледуване. Православните християни се покланят пред възрастния човек, пожелават му бързо излекуване и влизат в черквата. Минават и мюсюлмани, с цел да се осведомят за здравето на свещеника. " Това положително общуване сред религиите е същински подарък, само че не е нещо ново. Правим всичко, с цел да поддържаме традициите, завещани ни от генерации насам ", споделя отец Никола.