Един от основните проблеми на съвкупните величини като националните доходи

Един от основните проблеми на съвкупните величини като националните доходи ...

Икономист: Държавата не може да измери щастието на хората чрез статистиката.

Един от основните проблеми на съвкупните величини като националните доходи е, че разчитат на математически данни като приходите, богатството, производството и потреблението, които се измерват в долари. Това означава, че само дейности, които могат да бъдат проследени и отчетени във валутни измерители, биват регистрирани като стойностни от националната статистика, но хората извършват много дейности, които ги правят щастливи, без непременно те да могат представени в чрез статистически стойности, пише в блога на Mises Institute икономистът Райън Макмейкън.

По думите му все пак много положителни феномени попадат в обектива на статистиката, включително заетостта, заплатите и добавената стойност на служителите, както и колко имота и вещи са закупени. Но по-важният въпрос за него е какви са тези неща, които науката не взима предвид, затова той разглежда няколко положителни феномена в живота и начина, по които те се отразяват или не в статистиката.

Отглеждането на деца

Ако родител напусне работното си място и остане вкъщи, за да отгледа детето си, това ще бъде регистрирано като спад на заетостта и на общия размер на заплатите в икономиката, пише анализаторът. Същевременно статистиката не може да каже нищо за ползите - тоест за психическия доход - които родителят и детето изпитват от прекараното време заедно.

"Нещо повече, един родител, който остава вкъщи, може да понижи доходите в различни сфери на икономиката, включително в грижите за децата, приготвянето на храна и образованието", твърди Макмейкън. Причината е, че вместо да плащат за ресторанти или столове и за детски градини, родителите са избрали да осигурят тези услуги сами, като по този начин ползите от тях остават не могат да бъдат измерени от статистиката. Вместо това, тя ще отчете по-слабо представяне на вече споменатите индустрии.

Ако достатъчно много родители в една икономика предпочетат да отглеждат децата си сами дори може да чуем за "срив" на доходите на домакинствата. Но това, което не се вижда от подобен анализ, е, че загърбването на доходите е компенсирано от ползите, които отглеждането на едно дете директно от неговите родители може да донесе.

Пенсионирането

Подобен проблем срещаме и в случая на служителите, които предпочитат да се пенсионират. Все пак, когато един човек излезе в пенсия или намали продължителността на работния си ден, заплатите в икономиката се понижават, както и доходите на домакинството. А ако има несигурност в бъдещето, индивидът може да реши да харчи по-малко пари за стоки и услуги. Така статистиката ще регистрира понижение и на тяхното потребление.

Но това, което наистина демонстрира един такъв избор, е, че хората ценят по-високо свободното си време, вместо да останат на пазара на труда. "Но картината е дори още по-сложна от това", пише Макмейкън. "Не всеки се пенсионира доброволно. Понякога служителите напускат работната среда, защото "трябва". При тях се наблюдава обратният проблем - те напускат работната сила, въпреки че биха предпочели заплатите си." Затова субективните ползи от пенсионирането зависят от това дали то е било доброволно, или не е. Но как можем да ги измерим? В случая на доброволното напускане на работното място статистиката не дава никакви решения, свързани с щастието на индивида, но дори и при принудителната безработица не можем да измерим ползите за него в сравнение със заплатите, които човек вече не получава.

Преместване на работа с по-ниска заплата

В други случаи хората остават заети, но напускат добре платена позиция, за да получат повече непарични ползи, например по-гъвкаво работно време или повече време за почивка. "Въпреки това подобна форма на заетост често носи по-ниска заплата", отбелязва Макмейкън.

Понякога служителите може да решат да останат на настоящото място, а не да се преместят в друг град или област, където могат да получават повече пари. Според LA Times, когато подобни феномени се наблюдават, "икономистите се безпокоят, че понижаването на трудовата мобилност може да доведе до забавяне на общата заетост, ръст на заплатите и в крайна сметка на по-нисък икономически растеж." Но според изследване на Федералния резерв, публикувано през април тази година, "индивидите са изправени пред значителни непарични разходи при едно преместване... трябва да се вземат предвид фактори като високата стойност на близостта на семейството и на свързаността с местните обичаи."

"Казано по друг начин, работниците получават значителни ползи от оставането на мястото си, въпреки че потенциалното преместването на "по-добра" работа би им донесло по-висока заплата", посочва Макмейкън. "Така виждаме, че статистиката, която измерва единствено заплатата и разходите, ни разкрива много малко за това, което кара хората да се чувстват по-добре."

Според него тази "слепота" на статистиката ни разкрива много малка част от причините, поради които хората взимат определени решения. "Това опровергава идеята, че можем само чрез съществуващата статистика можем да формулираме икономически политики по начин, който спомага за добруването на всекиго. Ако повярваме, че политиките "работят", когато единствено регистрираните доходи на домакинствата се покачват, ние измерваме успеха въз основа на погрешен и непълен измерител", смята икономистът. /money.bg

Източник: dnesplus.bg