Божурище и Костинброд догонват София по заплати
Един от главните акценти в последните „ Регионални профили ” на ИПИ е наблюдението, че периферията на огромните стопански центрове в страната дърпа съществено напред. Софийска област, която приютява както индустриалните зони на София – например Божурище и Костинброд, по този начин и част от тежката промишленост от Средногорието – като Пирдоп и Челопеч, към този момент догонва столицата както по претовареност, по този начин и по създадена продукция на човек от популацията. Ето за какво е значимо да излезем от познатите коловози на полемиката, която все натъртва на големите регионалните разлики и на
пропастта сред столицата и всички останали
Другите центрове с огромна външна страна – главно Пловдив и Варна, постоянно биват подценявани, въпреки през последните години да демонстрират доста положително развиване.
Фокусът върху вторичните центрове е значим, защото по-дълбоките промени на районната карта стартират точно от тях. Няма по какъв начин да приказваме за икономическо развиване и/или стесняване на неравенства сред бедните и богатите райони, без първо да обърнем внимание на подема на най-големите градове отвън столицата. Пловдив и Варна са изключително забавни, освен тъй като са вторият и третият по величина градове в страната, само че и тъй като, дружно с перифериите си, към този момент обгръщат над 1 млн. поданици. Под „ периферии “ разбираме тези обитаеми места – заобикалящи ги общини, които имат тесни стопански връзки с огромния град и на процедура допълват икономическия център.
Сходното сред Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат извънредно мощна промишленост, ситуирана в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по създадена продукция в преработващата индустрия – всяка в границите на 1-1,5 милиарда лева на година. Силната промишленост въздейства и на заплащането, като изключително измежду спътниците на морската столица се отличават три общини, които попадат в топ 15 на страната по заплати. Това са Белослав, Суворово и Девня със средни заплати 1300 - 1700 лева на месец. По сходство на промишлеността към столицата, Пловдив и Варна демонстрират, че мощната индустрия в периферните общини е основна за вероятностите пред огромния град.
Пловдив и Варна са и измежду дребното регионални центрове, които през последните години
съумяват да усилват своето население
Това значи, че позитивният приток на хора – т.е. повече заселвания, в сравнение с изселвания, съумява да компенсира отрицателния натурален приръст, присъщ за цялата страна. Причините за това, наред със мощната промишленост, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, по този начин и в увеличаващите се благоприятни условия пред младежите в областта на услугите. И въпреки Варна да остава мощно подвластна от морския туризъм, в тази ситуация визираме развиването на осведомителните технологии.
Общият взор към ИКТ бранша демонстрира, че сега това е най-динамичната икономическа активност в страната – с най-сериозен растеж на наетите лица през последните години и несъмнено най-високите заплати. София остава безспорен водач в тази сфера, само че през последните години се следи и придвижване към по-големите вторични центрове. В Пловдив към този момент има 4 хиляди наети в ИКТ бранша при междинна заплата в границите на 2 500 лева на месец, а във Варна са 3,6 хиляди наети при междинна заплата към 1 900 лева на месец. Тази численост може и да наподобява към момента мощно лимитирана, само че тя е явен сигнал за отпушването на ИКТ бранша в Пловдив и Варна и появяването на вероятност за високо платена работа за младежите, отвън обичайна промишленост.
Ако погледнем към идващите по величина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще забележим, че те непроменяемо имат по една или няколко недостатъци по отношение на дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба промишленост в периферията (Бургас), мощно отрицателни демографски трендове (Плевен и Русе), влошена просветителна конструкция на популацията (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или различен метод лимитират техния капацитет. ИКТ секторът, въпреки и да прави плахи стъпки в тези градове, към момента не е заел своята водеща роля.
Всичко казано дотук идва да покаже, че идната районна вест най-вероятно ще е в
подема на водещите вторични центрове
Големите градове, които обичайно имат приток на студенти и притеглят младежи, висшистите им са стабилен дял от работоспособното население, имат мощна промишленост в своята външна страна и съумяват да се „ закачат “ за растежа на ИКТ бранша, стартират да разкриват своя капацитет. Това е очевидно освен от икономическите знаци, само че и от смяната в обществената среда – в това число появяването на голям брой други възможности градски пространства.
Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя капацитет, само че пред тях стои и предизвикването да извърнат демографските процеси стабилно в своя изгода.
пропастта сред столицата и всички останали
Другите центрове с огромна външна страна – главно Пловдив и Варна, постоянно биват подценявани, въпреки през последните години да демонстрират доста положително развиване.
Фокусът върху вторичните центрове е значим, защото по-дълбоките промени на районната карта стартират точно от тях. Няма по какъв начин да приказваме за икономическо развиване и/или стесняване на неравенства сред бедните и богатите райони, без първо да обърнем внимание на подема на най-големите градове отвън столицата. Пловдив и Варна са изключително забавни, освен тъй като са вторият и третият по величина градове в страната, само че и тъй като, дружно с перифериите си, към този момент обгръщат над 1 млн. поданици. Под „ периферии “ разбираме тези обитаеми места – заобикалящи ги общини, които имат тесни стопански връзки с огромния град и на процедура допълват икономическия център.
Сходното сред Пловдив и Варна е, че и двата центъра имат извънредно мощна промишленост, ситуирана в периферните общини. Марица и Раковски до Пловдив, както и Девня до Варна, са в топ 10 общини в страната по създадена продукция в преработващата индустрия – всяка в границите на 1-1,5 милиарда лева на година. Силната промишленост въздейства и на заплащането, като изключително измежду спътниците на морската столица се отличават три общини, които попадат в топ 15 на страната по заплати. Това са Белослав, Суворово и Девня със средни заплати 1300 - 1700 лева на месец. По сходство на промишлеността към столицата, Пловдив и Варна демонстрират, че мощната индустрия в периферните общини е основна за вероятностите пред огромния град.
Пловдив и Варна са и измежду дребното регионални центрове, които през последните години
съумяват да усилват своето население
Това значи, че позитивният приток на хора – т.е. повече заселвания, в сравнение с изселвания, съумява да компенсира отрицателния натурален приръст, присъщ за цялата страна. Причините за това, наред със мощната промишленост, са както във високия брой студенти – над 50 на всеки 1000 души и в двете области, по този начин и в увеличаващите се благоприятни условия пред младежите в областта на услугите. И въпреки Варна да остава мощно подвластна от морския туризъм, в тази ситуация визираме развиването на осведомителните технологии.
Общият взор към ИКТ бранша демонстрира, че сега това е най-динамичната икономическа активност в страната – с най-сериозен растеж на наетите лица през последните години и несъмнено най-високите заплати. София остава безспорен водач в тази сфера, само че през последните години се следи и придвижване към по-големите вторични центрове. В Пловдив към този момент има 4 хиляди наети в ИКТ бранша при междинна заплата в границите на 2 500 лева на месец, а във Варна са 3,6 хиляди наети при междинна заплата към 1 900 лева на месец. Тази численост може и да наподобява към момента мощно лимитирана, само че тя е явен сигнал за отпушването на ИКТ бранша в Пловдив и Варна и появяването на вероятност за високо платена работа за младежите, отвън обичайна промишленост.
Ако погледнем към идващите по величина вторични центрове – това биха били Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, то ще забележим, че те непроменяемо имат по една или няколко недостатъци по отношение на дискутираните Пловдив и Варна. Дали ще имат по-слаба промишленост в периферията (Бургас), мощно отрицателни демографски трендове (Плевен и Русе), влошена просветителна конструкция на популацията (Стара Загора) или по-малък брой студенти (Бургас, Плевен, Стара Загора) все фактори, които по един или различен метод лимитират техния капацитет. ИКТ секторът, въпреки и да прави плахи стъпки в тези градове, към момента не е заел своята водеща роля.
Всичко казано дотук идва да покаже, че идната районна вест най-вероятно ще е в
подема на водещите вторични центрове
Големите градове, които обичайно имат приток на студенти и притеглят младежи, висшистите им са стабилен дял от работоспособното население, имат мощна промишленост в своята външна страна и съумяват да се „ закачат “ за растежа на ИКТ бранша, стартират да разкриват своя капацитет. Това е очевидно освен от икономическите знаци, само че и от смяната в обществената среда – в това число появяването на голям брой други възможности градски пространства.
Следващите ги вторични центрове, като Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен също имат своя капацитет, само че пред тях стои и предизвикването да извърнат демографските процеси стабилно в своя изгода.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ