Властването на ума над материята: Какво е плацебо ефектът?
Един от най-завладяващите медицински явления в медицината и логиката на психиката несъмнено е плацебо резултатът. В медицината за плацебо се смята всяко здравно лекуване, което не е "истинско ". Това може да е подправено хапче, инжекция или в някои случаи даже подправена интервенция.
Ефектът плацебо, който е дословен образец за власт на мозъка над материята, се допуска, че ви "лекува " просто като ви кара да мислите, че сте получили лекуване.
Ефектът е необятно проучен и плацебо продължава да се употребява в медицинските проучвания и през днешния ден. Въпреки че през днешния ден плацебото не се смята за етично здравно лекуване, то е било необятно употребявано през вековете. И по този начин, от кое място идва плацебо резултатът и на какво тъкмо е кадърен той?
Фалшив или вежлив?
Както към този момент споменахме, плацебо е всяка форма на здравно лекуване, която е избрана като умишлено "фалшива ". Тъй като са известни подправени лекувания, те към този момент не се предписват от лекарите. В днешно време плацебото постоянно се употребява като контролна група в клинични изпитвания. Това значи, че отговорите на пробната група (участниците с същинското лечение) се съпоставят с отговорите на контролната група (участниците с подправеното лекуване ). Ако при клиничното изпитване има доста повече известия за изцеление от пробната група, се счита, че лекарството "доказано работи ".
Терминът "плацебо " идва от една остаряла латинска фраза: "Placebo Domino in regione vivorum ", която се превежда като "Ще угодя на Господ в страната на живите " .
С течение на времето терминът "плацебо " значително значи "ласкател " или "да ласкаеш ", като "плацебо " на заравяне значи да се преструваш, че познаваш умрелия, с цел да получиш безвъзмездна храна, защото за задачата би трябвало да "ласкаеш " фамилията.
В последна сметка "плацебо " почнало да значи всичко, което е прелестно на другите, без значение дали е правилно или не.
Дори в случай че даден човек не е бил другар на умрелия, на фамилията му е било прелестно да има вяра, че е подобен. По същия метод, даже в случай че обещано лекарство не работи същински, на пациента му е прелестно да си мисли, че е оздравял. Този нрав е довел до това, че лекарите са предписвали освен "фалшиви " медикаменти, само че и такива, които съгласно тях са били "слаби " или "неефективни ", даже и да са имали някакво равнище на функционалност.
Появата на доктор Плацебо
В по-късните години плацебото стартира да навлиза от погребенията в медицината. Тъй като общото схващане в международен мащаб е, че лекарите би трябвало освен да лекуват пациентите си, само че и да ги накарат да се усещат по-добре, плацебото се употребява, с цел да даде успокоение на нелечимо болните пациенти. През целия XVIII век лекарите предписвали плацебо, с цел да задоволят търсенето на пациентите, да отговорят на упованията им и да разсеят слуховете за лекари, които отхвърлят да предписват лекуване.
Първият случай на потребление на термина "плацебо " във връзка с здравното лекуване се появява в края на XVII в. в "Мемоари за банята ": или "Наблюдения през четиридесет години процедура " на доктор Робърт Пиърс. В тази книга той разказва един "д-р Плацебо ", който лекувал пациентите си най-вече с маниера си на работа, а не с действителните си медицински средства.
След публикуването на тази книга, през 1752 година се появява първият прочут случай на определяне на плацебо от доктор. Д-р Уилям Смели, шотландски акушер-гинеколог, един път написа:
"Ще бъде комфортно да се предпише някакъв почтен плацемус, който тя може да приема сред часовете, с цел да се разсее времето и да се задоволи въображението ѝ. "
Placemus, различен термин за плацебо, демонстрира, че той е бил подготвен да предпише на пациентката умишлено подправено лекуване, единствено с цел да я успокои.
Робърт Хупър, английски доктор през XVIII и XIX век, разгласява през 1811 година Quincy's Lexicon-medicum, ранен медицински речник. В този речник Хупър дефинира "плацебо " като "епитет, който се дава на всяко лекарство, пригодено повече да радва, в сравнение с да носи изгода на пациента ". В последна сметка задачата на плацебото е била да успокои пациента, без значение дали е имало дейно различно лекуване или не.
Този видимо безопасен претекст за предписването на плацебо обаче не се приема позитивно от всички. Някои хора, като да вземем за пример американският доктор Ричард Кабот, са подлагали на критика плацебото, като са считали, че потреблението му е лъжливо.
Други обаче настояват, че съществува "плацебо абсурд ". Парадоксът твърди, че въпреки потреблението на плацебо да наподобява неетично, неизползването на лекуване, което работи, също може да е неетично. Ако плацебото работи в някои случаи, за какво лекарят да не го употребява?
За тракторите и похвалите
Един от най-известните съответни случаи на предоставяне на плацебо на пациент се случва през 1799 година от английския доктор Джон Хейгарт. Хейгарт е видял в продажба ново "медицинско средство ", наречено "трактори на Перкинс " - железни пръчки, за които се твърди, че "извличат заболяването от тялото ", като го освобождават от електрическа течност. Твърди се, че лекуването е било толкоз известно по това време, че даже Джордж Вашингтон е имал комплект от тези трактори.
Без да се доверява на новото лекуване, Хейгарт лекува пациентите си както с същинските трактори "Пъркинс ", по този начин и с подправени дървени трактори "Пъркинс ", които той създава, с цел да наподобяват идентични с същинските.
Той открива, че 4 от 5 души, лекувани от ревматизъм с подправени трактори, оповестяват, че са се почувствали по-добре след потреблението им. Той намира тези резултати за очарователни и желае да направи повече проучвания за легитимността на новите медицински средства. Хейгарт също по този начин изказал съмнение, че тракторите може да не са работили посредством електричество, а посредством "вяра ".
Макар че самият Хайгарт не назовава това събитие плацебо резултат, той отбелязва тези резултати в книгата си "Въображението като причина и лек за телесните разстройства ". През XVIII в. и други създатели употребяват термина "плацебо резултат ", само че до Хайгарт те не се свързват изцяло с съответен медицински опит.
През XIX и XX в. други лекари следват Haygarth, като организират свои лични плацебо опити, с цел да ревизират легитимността на разнообразни лекувания. В доста случаи лекарите откриват, че плацебото даже работи по-добре от някои от новите медицински способи, защото действителните способи на лекуване от време на време провокират нездравословни странични резултати, до момента в който плацебото не ги провокира.
Френският фармацевт Емил Куе в края на XIX в. изключително разпространява плацебо резултата. Той предписвал плацебо, разказвал на пациента за огромния триумф на лекарството измежду други свои пациенти и даже устно хвалел пациентите, откакто те приемали лекарството. Това "представяне ", употребявано при предписването на медикаменти, е довело до позитивен отговор от страна на доста от пациентите му, което той разказва в книгата си "Самоусъвършенстване посредством съзнателна автосугестия " от 1920 година.
Бийчър и мощното плацебо
Новината за плацебо резултата се популяризира при започване на XX в. с помощта на увеличението на евтиния щемпел и връзката на разстояние. През 1920 година в публикация в The Lancet един път е употребен терминът "плацебо резултат ". Анестезиологът от Втората международна война Хенри Бийчър научава термина от този вид изявления и става директен очевидец на това по време на войната.
Когато на бойното поле липсвал морфин, медицинските сестри се престрували, че инжектират морфин на ранените бойци, и те твърдели, че не усещат болежка. В реалност им е бил инжектиран единствено физиологичен разтвор.
Наблюденията на Бийчър водят до по-нататъшно разглеждане на плацебото в медицинските проучвания. Той отбелязва, че множеството плацебо са ефикасни, когато лекуването би трябвало да промени усещането, да вземем за пример усещането на болката или психологичните положения като меланхолия.
През целия XX век това се взема под внимание, с цел да се тества функционалността на медикаментите за тези положения. През 50-те години на ХХ век Бийчър разгласява известната си публикация "Мощното плацебо ", в която твърди, че 35% от пациентите настояват, че са получили усъвършенстване на признаците единствено след плацебо.
Макар че тези резултати били очарователни, лекарите и откривателите през 90-те години на ХХ век сложиха тези резултати под въпрос. Според тях някои от следените от Бийчър здравословни положения биха могли да бъдат излекувани по натурален път от организма с течение на времето. Това би означавало, че единствено плацебото не е било причина за възприетото от тях изцеление.
Поради подозренията в работата на Бийчър, бъдещите плацебо опити би трябвало да бъдат приключени. Тъй като плацебото се употребява най-вече при изпитвания на положения, учредени на усещането, слагането му против лекуване на положения, които не могат безусловно да бъдат възприети (напр. рак, аневризми и др.), евентуално няма да бъде дейно (и даже може да бъде неетично).
Бъдещите изпитвания ще би трябвало да съпоставят усещането от потреблението на плацебо по отношение на потреблението на никакво лекуване. Това ще разреши на лекарите да следят дали естественото изцеление с течение на времето е сравнимо с "излекуването ", следено при пациентите на плацебо.
Всъщност някои от тези опити към този момент са извършени и резултатите демонстрират, че има малко доказателства, че плацебото провокира някакъв тип излекуване при пациентите. За тези, които настояват, че са се почувствали по-добре, учените подозират, че е допустимо да е имало известно отклоняване, учредено на приемането на "лекарство ", което е довело до дребен плацебо резултат измежду някои лица.
Аргументите на други лекари гласят, че тези опити не могат да се одобряват съществено, защото са употребявани голям брой плацебо при разнообразни условия. Тъй като някои положения се основават на усещане, а други не, резултатите могат да бъдат неточни.
Поради тези несъгласия клиничните изпитвания с плацебо към момента се употребяват пълноценно. Всъщност някои лекари към този момент употребяват плацебо интервенции, с цел да открият дали плацебо резултатът работи отвън захарните хапчета и подправените инжекции. През 2002 година доктор Брус Мозли прави интервенция на коляното на 180 души със мощни болки в коляното. Уловката?
Половината от тях са били подправени интервенции.
Пациентите са били сложени под анестезия и на коляното им е изработен дребен прорез, само че не е осъществена друга част от интервенцията. В повече от половината от опитите подправената интервенция се оказва също толкоз ефикасна, колкото и същинската.
Ефектът плацебо, който е дословен образец за власт на мозъка над материята, се допуска, че ви "лекува " просто като ви кара да мислите, че сте получили лекуване.
Ефектът е необятно проучен и плацебо продължава да се употребява в медицинските проучвания и през днешния ден. Въпреки че през днешния ден плацебото не се смята за етично здравно лекуване, то е било необятно употребявано през вековете. И по този начин, от кое място идва плацебо резултатът и на какво тъкмо е кадърен той?
Фалшив или вежлив?
Както към този момент споменахме, плацебо е всяка форма на здравно лекуване, която е избрана като умишлено "фалшива ". Тъй като са известни подправени лекувания, те към този момент не се предписват от лекарите. В днешно време плацебото постоянно се употребява като контролна група в клинични изпитвания. Това значи, че отговорите на пробната група (участниците с същинското лечение) се съпоставят с отговорите на контролната група (участниците с подправеното лекуване ). Ако при клиничното изпитване има доста повече известия за изцеление от пробната група, се счита, че лекарството "доказано работи ".
Терминът "плацебо " идва от една остаряла латинска фраза: "Placebo Domino in regione vivorum ", която се превежда като "Ще угодя на Господ в страната на живите " .
С течение на времето терминът "плацебо " значително значи "ласкател " или "да ласкаеш ", като "плацебо " на заравяне значи да се преструваш, че познаваш умрелия, с цел да получиш безвъзмездна храна, защото за задачата би трябвало да "ласкаеш " фамилията.
В последна сметка "плацебо " почнало да значи всичко, което е прелестно на другите, без значение дали е правилно или не.
Дори в случай че даден човек не е бил другар на умрелия, на фамилията му е било прелестно да има вяра, че е подобен. По същия метод, даже в случай че обещано лекарство не работи същински, на пациента му е прелестно да си мисли, че е оздравял. Този нрав е довел до това, че лекарите са предписвали освен "фалшиви " медикаменти, само че и такива, които съгласно тях са били "слаби " или "неефективни ", даже и да са имали някакво равнище на функционалност.
Появата на доктор Плацебо
В по-късните години плацебото стартира да навлиза от погребенията в медицината. Тъй като общото схващане в международен мащаб е, че лекарите би трябвало освен да лекуват пациентите си, само че и да ги накарат да се усещат по-добре, плацебото се употребява, с цел да даде успокоение на нелечимо болните пациенти. През целия XVIII век лекарите предписвали плацебо, с цел да задоволят търсенето на пациентите, да отговорят на упованията им и да разсеят слуховете за лекари, които отхвърлят да предписват лекуване.
Първият случай на потребление на термина "плацебо " във връзка с здравното лекуване се появява в края на XVII в. в "Мемоари за банята ": или "Наблюдения през четиридесет години процедура " на доктор Робърт Пиърс. В тази книга той разказва един "д-р Плацебо ", който лекувал пациентите си най-вече с маниера си на работа, а не с действителните си медицински средства.
След публикуването на тази книга, през 1752 година се появява първият прочут случай на определяне на плацебо от доктор. Д-р Уилям Смели, шотландски акушер-гинеколог, един път написа:
"Ще бъде комфортно да се предпише някакъв почтен плацемус, който тя може да приема сред часовете, с цел да се разсее времето и да се задоволи въображението ѝ. "
Placemus, различен термин за плацебо, демонстрира, че той е бил подготвен да предпише на пациентката умишлено подправено лекуване, единствено с цел да я успокои.
Робърт Хупър, английски доктор през XVIII и XIX век, разгласява през 1811 година Quincy's Lexicon-medicum, ранен медицински речник. В този речник Хупър дефинира "плацебо " като "епитет, който се дава на всяко лекарство, пригодено повече да радва, в сравнение с да носи изгода на пациента ". В последна сметка задачата на плацебото е била да успокои пациента, без значение дали е имало дейно различно лекуване или не.
Този видимо безопасен претекст за предписването на плацебо обаче не се приема позитивно от всички. Някои хора, като да вземем за пример американският доктор Ричард Кабот, са подлагали на критика плацебото, като са считали, че потреблението му е лъжливо.
Други обаче настояват, че съществува "плацебо абсурд ". Парадоксът твърди, че въпреки потреблението на плацебо да наподобява неетично, неизползването на лекуване, което работи, също може да е неетично. Ако плацебото работи в някои случаи, за какво лекарят да не го употребява?
За тракторите и похвалите
Един от най-известните съответни случаи на предоставяне на плацебо на пациент се случва през 1799 година от английския доктор Джон Хейгарт. Хейгарт е видял в продажба ново "медицинско средство ", наречено "трактори на Перкинс " - железни пръчки, за които се твърди, че "извличат заболяването от тялото ", като го освобождават от електрическа течност. Твърди се, че лекуването е било толкоз известно по това време, че даже Джордж Вашингтон е имал комплект от тези трактори.
Без да се доверява на новото лекуване, Хейгарт лекува пациентите си както с същинските трактори "Пъркинс ", по този начин и с подправени дървени трактори "Пъркинс ", които той създава, с цел да наподобяват идентични с същинските.
Той открива, че 4 от 5 души, лекувани от ревматизъм с подправени трактори, оповестяват, че са се почувствали по-добре след потреблението им. Той намира тези резултати за очарователни и желае да направи повече проучвания за легитимността на новите медицински средства. Хейгарт също по този начин изказал съмнение, че тракторите може да не са работили посредством електричество, а посредством "вяра ".
Макар че самият Хайгарт не назовава това събитие плацебо резултат, той отбелязва тези резултати в книгата си "Въображението като причина и лек за телесните разстройства ". През XVIII в. и други създатели употребяват термина "плацебо резултат ", само че до Хайгарт те не се свързват изцяло с съответен медицински опит.
През XIX и XX в. други лекари следват Haygarth, като организират свои лични плацебо опити, с цел да ревизират легитимността на разнообразни лекувания. В доста случаи лекарите откриват, че плацебото даже работи по-добре от някои от новите медицински способи, защото действителните способи на лекуване от време на време провокират нездравословни странични резултати, до момента в който плацебото не ги провокира.
Френският фармацевт Емил Куе в края на XIX в. изключително разпространява плацебо резултата. Той предписвал плацебо, разказвал на пациента за огромния триумф на лекарството измежду други свои пациенти и даже устно хвалел пациентите, откакто те приемали лекарството. Това "представяне ", употребявано при предписването на медикаменти, е довело до позитивен отговор от страна на доста от пациентите му, което той разказва в книгата си "Самоусъвършенстване посредством съзнателна автосугестия " от 1920 година.
Бийчър и мощното плацебо
Новината за плацебо резултата се популяризира при започване на XX в. с помощта на увеличението на евтиния щемпел и връзката на разстояние. През 1920 година в публикация в The Lancet един път е употребен терминът "плацебо резултат ". Анестезиологът от Втората международна война Хенри Бийчър научава термина от този вид изявления и става директен очевидец на това по време на войната.
Когато на бойното поле липсвал морфин, медицинските сестри се престрували, че инжектират морфин на ранените бойци, и те твърдели, че не усещат болежка. В реалност им е бил инжектиран единствено физиологичен разтвор.
Наблюденията на Бийчър водят до по-нататъшно разглеждане на плацебото в медицинските проучвания. Той отбелязва, че множеството плацебо са ефикасни, когато лекуването би трябвало да промени усещането, да вземем за пример усещането на болката или психологичните положения като меланхолия.
През целия XX век това се взема под внимание, с цел да се тества функционалността на медикаментите за тези положения. През 50-те години на ХХ век Бийчър разгласява известната си публикация "Мощното плацебо ", в която твърди, че 35% от пациентите настояват, че са получили усъвършенстване на признаците единствено след плацебо.
Макар че тези резултати били очарователни, лекарите и откривателите през 90-те години на ХХ век сложиха тези резултати под въпрос. Според тях някои от следените от Бийчър здравословни положения биха могли да бъдат излекувани по натурален път от организма с течение на времето. Това би означавало, че единствено плацебото не е било причина за възприетото от тях изцеление.
Поради подозренията в работата на Бийчър, бъдещите плацебо опити би трябвало да бъдат приключени. Тъй като плацебото се употребява най-вече при изпитвания на положения, учредени на усещането, слагането му против лекуване на положения, които не могат безусловно да бъдат възприети (напр. рак, аневризми и др.), евентуално няма да бъде дейно (и даже може да бъде неетично).
Бъдещите изпитвания ще би трябвало да съпоставят усещането от потреблението на плацебо по отношение на потреблението на никакво лекуване. Това ще разреши на лекарите да следят дали естественото изцеление с течение на времето е сравнимо с "излекуването ", следено при пациентите на плацебо.
Всъщност някои от тези опити към този момент са извършени и резултатите демонстрират, че има малко доказателства, че плацебото провокира някакъв тип излекуване при пациентите. За тези, които настояват, че са се почувствали по-добре, учените подозират, че е допустимо да е имало известно отклоняване, учредено на приемането на "лекарство ", което е довело до дребен плацебо резултат измежду някои лица.
Аргументите на други лекари гласят, че тези опити не могат да се одобряват съществено, защото са употребявани голям брой плацебо при разнообразни условия. Тъй като някои положения се основават на усещане, а други не, резултатите могат да бъдат неточни.
Поради тези несъгласия клиничните изпитвания с плацебо към момента се употребяват пълноценно. Всъщност някои лекари към този момент употребяват плацебо интервенции, с цел да открият дали плацебо резултатът работи отвън захарните хапчета и подправените инжекции. През 2002 година доктор Брус Мозли прави интервенция на коляното на 180 души със мощни болки в коляното. Уловката?
Половината от тях са били подправени интервенции.
Пациентите са били сложени под анестезия и на коляното им е изработен дребен прорез, само че не е осъществена друга част от интервенцията. В повече от половината от опитите подправената интервенция се оказва също толкоз ефикасна, колкото и същинската.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ