Разбулват тайните на българския Помпей
Един от най-запазените антични градове от тогавашната българска провинция на Римската империя – Никополис пъкъл Иструм, се приготвя за новия туристически сезон. Миналата година античното населено място, което е част от културния туризъм на Велико Търново, е било посетено от близо 8000 българи и чужденци. Тази година археолозите от Регионалния исторически музей (РИМ) в остарялата столица още веднъж аплайват с план в Министерството на културата за към 57 000 лева
Повече от век български и задгранични археолози разбулват тайните на хората, живели в Никополис пъкъл Иструм преди 18 века.
Преди няколко години от културното министерство отпуснаха към 2 млн. лв. за обекта. Днес Никополис пъкъл Иструм е добре експониран, назовават го „ археологическо украшение “ и го популяризират като част от атракциите в града. Въпреки, че археолозите работят тук от дълго време, той крие още загадки.
„ Много неща към момента не се знаят за Никополис пъкъл Иструм, въпреки че доста обстоятелства са към този момент известни. Обектът се изследва към този момент 118 години. От 1900 година са първите археологически разкопки. Оттогава за него са написани над 1000 публикации – научни и научно -популярни, няколко монографии, три тома с проучвания на английски сътрудници, дружно с които работихме от 1985 г до 2004 година “, споделя доктор Иван Църов, шеф на Регионалния исторически музей в остарялата столица.
„ Античният град – добавя той – е издигнат в чест на успеха на император Траян над по този начин наречените Дакийски воини. Името му значи в превод „ Град на успеха към Дунав “. Защо „ Нике “, а не „ Виктория “? Защото в Източните провинции на римската империя хората са си запазили гръцкия език.
Шест града по това време се наричали „ Никополис “, по тази причина добавката „ пъкъл Иструм “ – „ към Дунав “, била нужна за конкретизиране в търговски и административни документи. Учените и археолозите са на мнение, че в селището са живели към 5000 индивида.
„ Още при основаването на града, императорът Траян преселва занаятчии от Никея на територията на днешна Турция и Мала Азия. Затова Никополис стартира да се развива от самото си начало доста мощно и от средата на 2 век доникъде на 3 век процъфтява стопански. Той бил дребен, само че гиздав град, с изключително красиви здания. Много изкуство било вложено в изработката на каменните елементи, украсяващи постройките. В града функционирали всички институции, присъщи за огромните римски селища. Имало е съд, градска полиция, бани и нещо като министерство за надзор на търговията. Доц. Павлина Владкова преди години откри в една постройка пет контролни тежести – екзагии. Това ни докара до мисълта, че някой на това място е направлявал търговията “, споделя още доктор Църов, който от дълги години изследва античния Помпей.
За повече от век археолозите са съумели да проучат единствено централната част на античното населено място. По думите на шефа на музея то е било доста добре замислено и проектирано – разположението на постройките, посоките на улиците, водохващането и оттичането на водата. Всичко е според една процедура, която е позната в античния свят още от шести век преди Христа – по този начин наречената „ Хипотамова система “. Античният град е разполагал със лична монетарница и хералдика. Открити са близо 1000 типа бронзови монети с разнообразни изображения, сечени в селището.
“Никополис пъкъл Иструм е имал правото да сече монети. На едната им страна е изображението на мператора, а на противоположната – персонификацията на планината Хемус- това е един млад мъж, който лежи до една скала, до него има елен и мечка, от канарата извира вода и е написано „ Аймос “, което на гръцки значи Хемус или Стара планина! Процъфтяващият град е бил посещаван от разнообразни императори. Има безусловно безапелационни сведения, че император Септимий Север и неговият правоприемник – императорът Каракала, са посещавали Никополис “, акцентира Църов.
В Източните провинции на Римската империя била непокътната традицията на гладиаторските битки. За страдание, в Никополис не е открит към този момент спектакъл или стадион. Но има непокътнати три надписа, свързани с гладиаторски битки.
„ Единият от надписите гласи, че в продължение на 10 дни се случили 20 гладиаторски борби и били убити 100 диви зверове. Явно някъде отвън града, на тези необятни пространства, е имало издигната дървена структура за тази цел, от която за жалост до наши дни не е достигнало нищо “, коментира музейният началник.
Римските бани, като центрове на публичния живот, също са функционирали интензивно в Никополис пъкъл Иструм. По думите на шефа на РИМ, всеки римски град си имал бани и в тях се водел публичният живот. Обичайно те имали мъжки и женски отделения, само че по-малките били с едно поделение, като във вторник дамите употребили банята.
В къпалните античните римляни прекарвали по-голямата част от времето си- по този начин, както през днешния ден провинциалните мъже вървят по кръчмите за обществени контакти. В града е имало разнообразни специалности, за които се съди по надписите на надгробните монументи.
„ Открили сме сведения за тепавичар, също по този начин за диригент на набожен хор, както и за ветеринар. Керамичното произвеждане е било доста добре развито и имаме цяла махала на грънчари, както и много каменоделци “.
На 50 км на север, около река Дунав, са били ситуирани римските легиони, сочат исторически очевидци. В плодородните земи по поречието на река Росица се разполагали именията и вилите на земевладелци.
„ Отглеждали са се доста зърнени култури, а отглеждането на животни е било много развито. Около 85% от месната храна, която са консумирали по това време жителите на селището, е била от домашни животни и единствено 15 % – от дивеч. За това съдим по обработката на костния материал, който откриваме. Имало е и забавни екзотични животни. Открихме и единични кости на лъв от трети век. Присъствието му се изяснява с гладиаторските битки. И доста кости от бобри се откриват “, осведоми Иван Църов.
Все още не са проучени некрополите край Никополис пъкъл Иструм. Изследователите знаят къде са, те още преди много години са засекли това, което се вижда – 122 могили и към десетина плоски гробници.
“Различните типове гробни уреди са дело на другите етноси, които са живели в селището. Траките поддържат своя бит да вършат гробниците си под могили. А преселниците от Мала Азия поставят мъртъвците си в саркофази “, споделя шефът на РИМ.
Археолозите се надяват поради градежа на автомагистрала „ Хемус “ в този сектор да се форсира финансирането за изследването на селището и то да тръгне с по-бързи темпове. По-голямата част от артефактите, открити до момента в Никополис пъкъл Иструм, се пазят в Регионалния исторически музей. Но една скулптура на Ерос и няколко каменни надписи са изложени в Археологическия музей в София.
„ Никополис е златна мина, още повече, че е под намерено небе, а не като останалите римски селища по българските земи – под актуален град, както са Стара Загора, София, Варна и Пловдив. Човек умерено може да го прегледа, да се абстрахира от актуалната цивилизация и да се върне 18 века обратно “, заключава археологът.
Повече от век български и задгранични археолози разбулват тайните на хората, живели в Никополис пъкъл Иструм преди 18 века.
Преди няколко години от културното министерство отпуснаха към 2 млн. лв. за обекта. Днес Никополис пъкъл Иструм е добре експониран, назовават го „ археологическо украшение “ и го популяризират като част от атракциите в града. Въпреки, че археолозите работят тук от дълго време, той крие още загадки.
„ Много неща към момента не се знаят за Никополис пъкъл Иструм, въпреки че доста обстоятелства са към този момент известни. Обектът се изследва към този момент 118 години. От 1900 година са първите археологически разкопки. Оттогава за него са написани над 1000 публикации – научни и научно -популярни, няколко монографии, три тома с проучвания на английски сътрудници, дружно с които работихме от 1985 г до 2004 година “, споделя доктор Иван Църов, шеф на Регионалния исторически музей в остарялата столица.
„ Античният град – добавя той – е издигнат в чест на успеха на император Траян над по този начин наречените Дакийски воини. Името му значи в превод „ Град на успеха към Дунав “. Защо „ Нике “, а не „ Виктория “? Защото в Източните провинции на римската империя хората са си запазили гръцкия език.
Шест града по това време се наричали „ Никополис “, по тази причина добавката „ пъкъл Иструм “ – „ към Дунав “, била нужна за конкретизиране в търговски и административни документи. Учените и археолозите са на мнение, че в селището са живели към 5000 индивида.
„ Още при основаването на града, императорът Траян преселва занаятчии от Никея на територията на днешна Турция и Мала Азия. Затова Никополис стартира да се развива от самото си начало доста мощно и от средата на 2 век доникъде на 3 век процъфтява стопански. Той бил дребен, само че гиздав град, с изключително красиви здания. Много изкуство било вложено в изработката на каменните елементи, украсяващи постройките. В града функционирали всички институции, присъщи за огромните римски селища. Имало е съд, градска полиция, бани и нещо като министерство за надзор на търговията. Доц. Павлина Владкова преди години откри в една постройка пет контролни тежести – екзагии. Това ни докара до мисълта, че някой на това място е направлявал търговията “, споделя още доктор Църов, който от дълги години изследва античния Помпей.
За повече от век археолозите са съумели да проучат единствено централната част на античното населено място. По думите на шефа на музея то е било доста добре замислено и проектирано – разположението на постройките, посоките на улиците, водохващането и оттичането на водата. Всичко е според една процедура, която е позната в античния свят още от шести век преди Христа – по този начин наречената „ Хипотамова система “. Античният град е разполагал със лична монетарница и хералдика. Открити са близо 1000 типа бронзови монети с разнообразни изображения, сечени в селището.
“Никополис пъкъл Иструм е имал правото да сече монети. На едната им страна е изображението на мператора, а на противоположната – персонификацията на планината Хемус- това е един млад мъж, който лежи до една скала, до него има елен и мечка, от канарата извира вода и е написано „ Аймос “, което на гръцки значи Хемус или Стара планина! Процъфтяващият град е бил посещаван от разнообразни императори. Има безусловно безапелационни сведения, че император Септимий Север и неговият правоприемник – императорът Каракала, са посещавали Никополис “, акцентира Църов.
В Източните провинции на Римската империя била непокътната традицията на гладиаторските битки. За страдание, в Никополис не е открит към този момент спектакъл или стадион. Но има непокътнати три надписа, свързани с гладиаторски битки.
„ Единият от надписите гласи, че в продължение на 10 дни се случили 20 гладиаторски борби и били убити 100 диви зверове. Явно някъде отвън града, на тези необятни пространства, е имало издигната дървена структура за тази цел, от която за жалост до наши дни не е достигнало нищо “, коментира музейният началник.
Римските бани, като центрове на публичния живот, също са функционирали интензивно в Никополис пъкъл Иструм. По думите на шефа на РИМ, всеки римски град си имал бани и в тях се водел публичният живот. Обичайно те имали мъжки и женски отделения, само че по-малките били с едно поделение, като във вторник дамите употребили банята.
В къпалните античните римляни прекарвали по-голямата част от времето си- по този начин, както през днешния ден провинциалните мъже вървят по кръчмите за обществени контакти. В града е имало разнообразни специалности, за които се съди по надписите на надгробните монументи.
„ Открили сме сведения за тепавичар, също по този начин за диригент на набожен хор, както и за ветеринар. Керамичното произвеждане е било доста добре развито и имаме цяла махала на грънчари, както и много каменоделци “.
На 50 км на север, около река Дунав, са били ситуирани римските легиони, сочат исторически очевидци. В плодородните земи по поречието на река Росица се разполагали именията и вилите на земевладелци.
„ Отглеждали са се доста зърнени култури, а отглеждането на животни е било много развито. Около 85% от месната храна, която са консумирали по това време жителите на селището, е била от домашни животни и единствено 15 % – от дивеч. За това съдим по обработката на костния материал, който откриваме. Имало е и забавни екзотични животни. Открихме и единични кости на лъв от трети век. Присъствието му се изяснява с гладиаторските битки. И доста кости от бобри се откриват “, осведоми Иван Църов.
Все още не са проучени некрополите край Никополис пъкъл Иструм. Изследователите знаят къде са, те още преди много години са засекли това, което се вижда – 122 могили и към десетина плоски гробници.
“Различните типове гробни уреди са дело на другите етноси, които са живели в селището. Траките поддържат своя бит да вършат гробниците си под могили. А преселниците от Мала Азия поставят мъртъвците си в саркофази “, споделя шефът на РИМ.
Археолозите се надяват поради градежа на автомагистрала „ Хемус “ в този сектор да се форсира финансирането за изследването на селището и то да тръгне с по-бързи темпове. По-голямата част от артефактите, открити до момента в Никополис пъкъл Иструм, се пазят в Регионалния исторически музей. Но една скулптура на Ерос и няколко каменни надписи са изложени в Археологическия музей в София.
„ Никополис е златна мина, още повече, че е под намерено небе, а не като останалите римски селища по българските земи – под актуален град, както са Стара Загора, София, Варна и Пловдив. Човек умерено може да го прегледа, да се абстрахира от актуалната цивилизация и да се върне 18 века обратно “, заключава археологът.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ