Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин

Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин „ Селфриджис “ в Лондон, носи името на своя основател и първи притежател Хари Гордън Селфридж, на чийто живот е отдаден вълнуващият ефирен сериал „ Mr. Selfridge “ от 2013 година Магазинът на шест етажа (плюс два подземни), в който има 11 заведения за хранене, 2 изложбени зали и многочислени услуги, при построяването си през 1909 година е поразявал въображението с големите си мащаби и непознатите до тогава търговски практики.Представете си за миг, че живеете на границата на 19. и 20. век и макар че епохата е блестяща и цялостна с оптимизъм и очаквания, междинната класа няма доста развлечения. Тя пазари единствено по нужда и не е склонна да харчи разточително в нормалните магазини, в които стоките не се допират и я обслужват намусени продавачи. Те не се стараят да бъдат общителни – търсите бяла риза, ето ви бяла риза. Да, тя може да е от индийски памук, само че нямате време да я разгледате – оставяте парите на касата и бързо излизате от магазина с възприятие за личната си маловажност и мощното предпочитание да не се връщате тук, до момента в който не я износите до дъно. Такова е извършването на покупки при започване на предишния век.Един човек трансформира това вечно, инвестирайки всичките си спестявания, с цел да направи търговията прелестно прекарване, и това е Хари Гордън Селфридж.В ранната заран на 15 март 1909 година на Оксфорд Стрийт в Лондон е оповестено необикновено шоу, което никой не желае да пропусне. Хиляди хора се стичат към мястото, с цел да видят новото знамение – голямата постройка с йонийски колони, издигната на мястото, което до наскоро е било бездънен ров в не изключително известната за това време част на комерсиалната улица. На датата на откриването, която по-късно е оповестена за Международен ден на правата на потребителя, постройката с излъсканата табела Selfridges над основния вход като че ли е привлякла всички поданици на английската столица. Мобилизирана е полиция, тъй като хората се тълпят пред дузината витрини, покрити с копринени пердета в цвят „ пепел от рози “. Мистерията е налице. Точно в девет пердетата падат по едно и също време и всяка витрина разкрива обособена сцена: на една от тях юноша, облечен по последна мода, подарява роза на момиче, на друга – дама се радва на красиво опакованите си дарове. Блъсканицата е неописуема, всички се надпреварват кой пръв ще прегледа витрините. Истински безпорядък настава обаче, когато отварят вратите на магазина и никой не може да удържи тълпата. В деня на откриването си „ Селфриджис “ е посетен от 90 000 души! И в този ден един деятелен американец прекатурва вечно живота на средностатистическия англичанин.Великолепието на магазина е зашеметяващо. На първия етаж купувачът, привикнал с тесните магазини на Оксфорд Стрийт, се озовава в голямо помещение, залято от светлина, озвучено с оркестър онлайн и наситено с вълнуващи ухания (Селфридж е огромен почитател на парфюмите и се е погрижил всички отдели на магазина да са прелестно ароматизирани). Шест асансьора изкачват клиентите до горните етажи, във всеки от тях има красива хостеса, облечена в кокетни панталони и червени ботуши. Навсякъде наетият личен състав е ухилен и отзивчив. По думите на притежателя „ магазинът, в който вървиш всеки ден, би трябвало да е толкоз прелестен и с благородно лъчение като черква или музей “.Целта е реализирана и хората, които идват в „ Селфриджис “, по предписание се застояват дълго: в магазина има и фризьорски салон, салон за бръснене, ресторант, стая за пушачи, библиотека, детска стая и стая за отмора с приглушени светлини и комфортни дивани.Хари Селфридж се е погрижил магазинът да получи телефонен номер «1», който и най-разсеяните клиенти могат да запомнят. Барон Бийвърбрук, публицист, по-късно ще каже: „ Хари Гордън Селфридж е пионер в изкуството да се глезиш “.
Предприемачът, на който се приписват думите: „ Клиентът постоянно има право “, е роден в Рипон, Уисконсин, Съединени американски щати, на 11 януари 1858 година Впоследствие фамилията се реалокира в Джаксън, Мичиган, където татко му купува магазин, само че с експлоадирането на Гражданската война се причислява към федералната войска, издига се до чин майор и повече не се връща вкъщи. Изоставя брачната половинка си с три невръстни деца, а тя се чуди по какъв начин да свърже двата края, до момента в който не ѝ поверяват поста шеф на локалното учебно заведение – заради интелигентността и положителните ѝ маниери. Времената са сложни и двамата по-големи братя на Хари Селфридж умират в ранна възраст. Той остава единствената вяра и поддръжка на майка си, с която живее до края на живота ѝ. Хари е захласнат от майка си, тя е единствената опора в живота му. Затова и той желае да даде своя принос – още на 10-годишна възраст стартира работа като разносвач на вестници. На 14 години напуща учебното заведение, с цел да се опита да устоя фамилията. До 18-годишна възраст той опитва и други специалности: работи като младши продавач в галантерия, след това е обслужващ личен състав в банка. Избират го, тъй като има приятна осанка и дамите го харесват. Не е висок, само че компенсира с положително облекло и обноски. Майка му го е научила още от детството да поддържа подреден тип и да бъде общителен с хората.Идва моментът, когато младежът ще се показа на един от най-влиятелните търговци на дребно – Маршал Фийлд, притежател на  най-големия повсеместен магазин в Чикаго, човек от остарялата школа, всяващ боязън у подчинените си. Никой в никакъв случай не е виждал усмивка на лицето му, такива са и мениджърите в магазина му. Ето за какво той е доста сюрпризиран, когато в един от приемните дни в офиса му влиза малък млад мъж, ухилен до уши, който незабавно стартира да приказва какво мисли за магазина и по какъв начин обслужването в него може да се усъвършенства, с цел да донесе повече облага. И до през днешния ден не е ясно за какво Фийлд наема своя противовес, чиято неудържима сила ще го нервира през идващите 25 години.