Атанас Голомеев: Един от най-влиятелните играчи в световния баскетбол
„ Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и изобщо – международен баскетбол. “ Така формалният уебсайт на ФИБА стартира представянето си на Атанас Голомеев – българинът, който в края на месеца ще бъде признат в „ Залата на славата “. Церемонията ще е в Китай, а в чест на именития център БФБаскетбол ще провежда и коктейл в Пекин.
„ Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и изобщо – международен баскетбол, Атанас Голомеев ще бъде признат с Клас 2019 в баскетболната „ Зала на славата “.
Голомеев е един от осемте някогашни играчи, които ще бъдат признати в Залата, дружно с Джанет Арсен (Бразилия), Марго Дидек (Полша – постсмъртно), Алонзо Морнинг (САЩ), Фабрисио Оберто (Аржентина), Хосе Ортиз (Пуерто Рико), Мохсен Медхат Варда (Египет) и Иржи Жидек (Чехия). Заедно с тях са и треньорите Наталия Хейкова (Словакия), Богдан Танйевич (Черна гора) и Му Зуюн (Китай – посмъртно). Те са определени измежду близо 150 претенденти.
Висок 208 см, Голомеев е машина за точки в подкошието, който тормози бранителите навскяъде – от България, през Канада, Европа и света близо две десетилетия. Известен като Наско измежду приятелите си, Голомеев открива баскетбола през 1961 година по време на Универсиадата, хазаин на която е родният му град София. След като получава безвъзмездни билети да гледа баскетболното съревнование, той е впечатлен от играта на бразилците и от някои от най-хубавите български баскетболисти, като Любомир Панов и Виктор Радев. В учебно заведение той се изявява като футболен вратар, взе участие в надпревари по висок скок и мятане на диск, а също така е считан за добър плувец. В последна сметка прави своя финален избор на 18-годишна възраст, когато се причислява към ЦСКА.
Голомеев се оказва възприемчив възпитаник и демонстрира уменията си в играта съвсем незабавно. През 1966 година прави дебюта си за България на Европейското състезание за младежи през 1966 година, като става топ-реализатор на шампионата със приблизително 17,6 точки на мач и записва дуели, в които осъществя 34 и 32 точки. Показва, че може да играе против по-големи играчи в клуба си, като оказва помощ на ЦСКА да завоюва купата на страната през 1968 година
След края на шампионата Голомеев се мести в Монреал, Канада, където татко му е посланик. Посещава Университета МакГил през 1968-1969 година и господства в канадското колежанско състезание. Той към момента държи върха за най-хубава ефикасност в канадския колежански баскетбол с 37,5 точки приблизително за 24 мача. В четири мача вкарва 50 или повече точки, като държи и върха на учебното заведение за най-вече точки – 56, съчетани с 27 битки в дуел против Куинс. Най-доброто му достижение в битката е 37 против Уиндзор.
След един сезон в Канада Голомеев е подготвен да продължи напред, като интерес към него имат тимове в НБА. Но това значи, че ще загуби аматьорския си статут и няма да може да играе за българския народен тим, с който дебютира на първото от пет Европейски шампионати – през 1969 година Голомеев избира да се върне в България и облича екипа на Академик, за който играе от 1969 година до 1974 година Той оказва помощ на тима да завоюва четири поредни трофеи – от 1970 до 1973 година
Голомеев продължава да ниже панер след панер и на интернационалната сцена, като бележи приблизително по 18,6 точки приблизително на мач на Евробаскет през 1971 година и си печели място в Идеалния отбор на шампионата. Тези числа скачат на 22,3 по време на Евробаскет 1973 година и още един път е част от Идеалния тим на шампионата. Повтаря достижението си и през 1975 година, когато записва връх на шампионатите до този миг с 23,1 точки на мач и за трети път е част от Идеалната петица. Остава неопазим за противниковите отбрани на интернационално равнище и две години по-късно, когато вкарва приблизително по 20,1 точки и за четвърти път е в Отбора на шампионата.
Опитите му да играе на Олимпийски игри се оказват несполучливи, откакто отборът му не съумява да се класира за Игрите макар присъединяване си на Олимпийските квалификации през 1976 година и през 1980 година Между Европейските шампионати от 1973 и 1975 година Голомеев сменя и клуба си в българската столица и минава от Академик в Левски през 1974 година Успехите за центъра го следват и Левски печели купата през 1978, 1979, 1981 и 1982, а също по този начин подвига и Купата на страната през 1976, 1979, 1982 и 1983 година
Голомеев написа история, като през 1981 година, на 34-годишна възраст, става първият български баскетболист, получил правото на играе в чужбина. Той подписва с турския клуб Адана и остава в редиците му два сезона, като в същото време е и чиновник на Левски. Връща се в България през 1983 година за един финален сезон с Левски. По-късно е треньор на тима и го води до купата през 1986 година През 1991 година е разгласен за един от 50-те най-велики играчи на ФИБА и става президент на Българската федерация по баскетбол в интервала 1991-1993 година /БГНЕС
„ Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и изобщо – международен баскетбол, Атанас Голомеев ще бъде признат с Клас 2019 в баскетболната „ Зала на славата “.
Голомеев е един от осемте някогашни играчи, които ще бъдат признати в Залата, дружно с Джанет Арсен (Бразилия), Марго Дидек (Полша – постсмъртно), Алонзо Морнинг (САЩ), Фабрисио Оберто (Аржентина), Хосе Ортиз (Пуерто Рико), Мохсен Медхат Варда (Египет) и Иржи Жидек (Чехия). Заедно с тях са и треньорите Наталия Хейкова (Словакия), Богдан Танйевич (Черна гора) и Му Зуюн (Китай – посмъртно). Те са определени измежду близо 150 претенденти.
Висок 208 см, Голомеев е машина за точки в подкошието, който тормози бранителите навскяъде – от България, през Канада, Европа и света близо две десетилетия. Известен като Наско измежду приятелите си, Голомеев открива баскетбола през 1961 година по време на Универсиадата, хазаин на която е родният му град София. След като получава безвъзмездни билети да гледа баскетболното съревнование, той е впечатлен от играта на бразилците и от някои от най-хубавите български баскетболисти, като Любомир Панов и Виктор Радев. В учебно заведение той се изявява като футболен вратар, взе участие в надпревари по висок скок и мятане на диск, а също така е считан за добър плувец. В последна сметка прави своя финален избор на 18-годишна възраст, когато се причислява към ЦСКА.
Голомеев се оказва възприемчив възпитаник и демонстрира уменията си в играта съвсем незабавно. През 1966 година прави дебюта си за България на Европейското състезание за младежи през 1966 година, като става топ-реализатор на шампионата със приблизително 17,6 точки на мач и записва дуели, в които осъществя 34 и 32 точки. Показва, че може да играе против по-големи играчи в клуба си, като оказва помощ на ЦСКА да завоюва купата на страната през 1968 година
След края на шампионата Голомеев се мести в Монреал, Канада, където татко му е посланик. Посещава Университета МакГил през 1968-1969 година и господства в канадското колежанско състезание. Той към момента държи върха за най-хубава ефикасност в канадския колежански баскетбол с 37,5 точки приблизително за 24 мача. В четири мача вкарва 50 или повече точки, като държи и върха на учебното заведение за най-вече точки – 56, съчетани с 27 битки в дуел против Куинс. Най-доброто му достижение в битката е 37 против Уиндзор.
След един сезон в Канада Голомеев е подготвен да продължи напред, като интерес към него имат тимове в НБА. Но това значи, че ще загуби аматьорския си статут и няма да може да играе за българския народен тим, с който дебютира на първото от пет Европейски шампионати – през 1969 година Голомеев избира да се върне в България и облича екипа на Академик, за който играе от 1969 година до 1974 година Той оказва помощ на тима да завоюва четири поредни трофеи – от 1970 до 1973 година
Голомеев продължава да ниже панер след панер и на интернационалната сцена, като бележи приблизително по 18,6 точки приблизително на мач на Евробаскет през 1971 година и си печели място в Идеалния отбор на шампионата. Тези числа скачат на 22,3 по време на Евробаскет 1973 година и още един път е част от Идеалния тим на шампионата. Повтаря достижението си и през 1975 година, когато записва връх на шампионатите до този миг с 23,1 точки на мач и за трети път е част от Идеалната петица. Остава неопазим за противниковите отбрани на интернационално равнище и две години по-късно, когато вкарва приблизително по 20,1 точки и за четвърти път е в Отбора на шампионата.
Опитите му да играе на Олимпийски игри се оказват несполучливи, откакто отборът му не съумява да се класира за Игрите макар присъединяване си на Олимпийските квалификации през 1976 година и през 1980 година Между Европейските шампионати от 1973 и 1975 година Голомеев сменя и клуба си в българската столица и минава от Академик в Левски през 1974 година Успехите за центъра го следват и Левски печели купата през 1978, 1979, 1981 и 1982, а също по този начин подвига и Купата на страната през 1976, 1979, 1982 и 1983 година
Голомеев написа история, като през 1981 година, на 34-годишна възраст, става първият български баскетболист, получил правото на играе в чужбина. Той подписва с турския клуб Адана и остава в редиците му два сезона, като в същото време е и чиновник на Левски. Връща се в България през 1983 година за един финален сезон с Левски. По-късно е треньор на тима и го води до купата през 1986 година През 1991 година е разгласен за един от 50-те най-велики играчи на ФИБА и става президент на Българската федерация по баскетбол в интервала 1991-1993 година /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ