Един от най-вълнуващите съвременни български писатели Димо Райков ще представи

...
Един от най-вълнуващите съвременни български писатели Димо Райков ще представи
Коментари Харесай

Димо Райков с пловдивска премиера на романа „Анхедония“

Един от най-вълнуващите модерни български писатели Димо Райков ще показа новия си разказ „ Анхедония “ в Пловдив на 4 юни.

Специално за премиерата на „ Анхедония “ създателят ще дойде в България от Париж, където живее от години със фамилията си.

Официалната премиера на книгата в София ще се състои на 28 май от 19,00 часа в НДК, Мраморно предверие и ще бъде включено в Културната стратегия на Пролетен базар на книгата 2019 година На 1 юни от 17,00 часа създателят ще се срещне с феновете си и на щанда на ИК „ Хермес “ (щанд №325).

Димо Райков е роден в градчето Малко Търново в Странджа планина. Той извървява дългия път до френската столица – до Града на Свободата, Светлината и Духа, с цел да удостовери думите на американския президент Томас Джеферсън: „ Всеки човек има две родини – своята и Франция! “

Димо Райков е създател на книгите „ Писма до мъртвия брат. Пансионът “, „ Париж, моят Париж... “, „ BG бежанец в Париж “, „ 55 секрети на Париж “, „ Кестени от Париж “, „ Реката на гибелта или роман за генезиса на една ненавист “, „ Диагноза: Българин в чужбина “, „ Париж – насладата от живота... “ и други Той е притежател на редица от най-големите национални награди за белетристика и журналистика. Превеждан е в чужбина. Неговите книги се намират измежду 15-те най-известни и огромни библиотеки в света, продават се от най-големите международни уеб сайтове като „ Амазон “ и други

Новия си разказ „ Анхедония “ Димо Райков дефинира като най-трудно написаната му книга, само че и неговата книга светлина. Романът ще излезе на 21 май като част от акцията Дни на българската книга, която „ Хермес “ провежда за пета поредна година в интервала от 11 до 24 май.

За „ Анхедония “

Смъртта на всеки един наш баща, на моя, на твоя, на нашите бащи, в действителност е следващата дребна гибел на България.

Затова не можех да не я напиша тази книга.

Защото тя е за нашата горка орис, българска.

Защото тя е роман за ония хора светулки, без които светът би попаднал във безконечна тъма.

Те блестят със своята привидна безличност... Те са хора, които не постановат своята лична светлина преднамерено, с някаква користна цел. Те светят безшумно, съвсем неусетно. Защото те светят с... душата си.

Онова, което посяха в нашите сърца, няма цена.

И в това „ посяване “ се крие техният подвиг – спокоен, само че могъщ, този толкоз необходим и през днешния ден, и вечно, подвиг всеотдайност...

Да, за тях е моят разказ.

Прочетете го.

И помълчете.

Димо Райков

„ Анхедония “ е една тъжна книга за пропуснатите мигове в живота, за емигрантската орис и късането на връзките сред родители и деца, за правото на всяка човешка душа да получи добра дума и разтуха.

Стойо Вартоломеев

Редактор

Откъс от „ Анхедония “

И ето – баща му към този момент е в Париж!

Той преди малко бе излязъл от тунела на метрото, правнучката, родена единствено четири месеца преди гибелта на жена му, го очакваше в детската си количка.

Каква картина – един преди малко роден живот и един възрастен мъж, попаднал за първи път в града фантазия, докосващ детската плът на своята кръв...

Извади фотоапарата – изпуска ли се подобен момент – прадядото, индивидът, който за първи път в своя живот излизаше зад граница, и детето, родено в най-свободния град в света, детето, което още на два месеца отиде в раничката за бебе на гърба на майка си чак до Ню Йорк... Две смаяни от жадност за живот лица... Едното безпрепятствено и меко като коприна, другото – жестоко, посечено от бръчките на съвсем изживения към този момент тежък живот... Но обединени от оная омайност, омаята на желанието да тръгнат, да видят, да допрян...

О, по какъв начин се гледаха в очите тези две рожби на една и съща кръв...

Отдръпна се и снима първата фотография от стъпването на татко си на парижка земя. Най-хубавата фотография...

Да, фотографията за началото и... краят... Всъщност за негово величество Живота, нали?

И в този момент концепцията узря – той ще направи на татко си албум, това ще бъде най-хубавият му подарък.

Усмихна се. Наистина правнучката и прародител й бяха чудесна двойка.

Изтръпна.

Какво ли усещаха в тези мигове те, прадядото и правнучката...

А насреща се белееше Айфелката.

И потеглиха към нея. Веднага.

Татко му все повтаряше – давай, давай, давай... Искам чак горе! На върха на света, чуваш ли... Искам да се кача на самия връх, синко! Там, на върха! Чуваш ли?

Чуваше.

И то със сърцето си.

Разбира се, че щяха да се качат най-горе...

На самия връх на света...

Предварително бе намислил да му покаже Айфеловата кула откъм площад „ Трокадеро “, отсам хубавицата се виждаше в цялото си достойнство. И този първи допир оставаше у виделия я по този метод за цялостен живот.

Нарочно нищо не споделяше на баща си, не му посочваше. Остави изненадата да бъде цялостна.

О, какво се появи по лицето на татко му, когато внезапно съзря в далечината контурите на кулата!

Как то внезапно се промени неузнаваемо!

Старецът бе мълчалив!

И възхита, и екстаз, и... горест, за какво ли пък горест видя синът в изражението на обичаното лице.

И след това стана нещо, което го потресе. Татко му не бе религиозен, стъпваше рядко в черква.

Но в този момент той внезапно падна на колене! И се... прекръсти... Веднъж, два пъти...

И възрастният човек, все едно бе дете, се втурна към... Айфелката...

– Майко блага, та това е Айфелката, Айфелката... – повтаряше като в захлас баща му.

И летеше ли, летеше...

Натам, към Мечтата си...

Едно огромно, възрастно дете, хукнало със сетни сили към... Живота...
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР