Десет години след срива на Леман брадърс: може ли кризата да се повтори
Един от най-силните земетресения в икономическата история отбелязва 10-ата си годишнина през днешния ден. Фалитът на американската банка " Леман брадърс " (Lehman Brothers) раздруса финансовата промишленост и аргументи политически отзив в света. В ретроспекция на случилото се, ДПА търси отговор на въпроса дали сходно злополучие може да се случи още веднъж.
Банкерите напускаха нюйоркските небостъргачи, носейки принадлежностите си в бързо напълнени кашони. Кадри, на които се виждат смутените брокери, обиколиха света. Инвестиционни банки като " Леман брадърс " постоянно са били " прекомерно огромни, с цел да банкрутират ", само че в този случай нямаше държавен проект за избавяне.
Преди 10 години сривът на " Леман брадърс " раздруса финансовите пазари и изправи международната стопанска система пред колапс. Политици и централни банки се втурнаха да избавят други банки и да се пробват да стопират икономическия спад, като употребяват незабавни заеми за стотици милиарди и смъкват лихвите.
Най-лошото беше избегнато, само че на прекомерно висока цена. Десетилетие по-късно финансовата рецесия към момента има обществено и политическо влияние и изниква въпросът: по-добре ли сме готови през днешния ден?
Кризата, която избухна, когато " Леман брадърс " се срина на 15 септември 2008 година, мина оттатък границите на финансовия свят и лиши работното място на милиони хора. Резултатът от нея имаше дълбоки публични последствия, тъй като виновните банкови мениджъри се разминаха с леки присъди, а елементарните хора заплатиха висока цена за случилото се и гневът им задвижи възхода на радикални политически течения.
" Леман брадърс " не беше доста огромна банка, само че тя имаше редица филиали и подразделения със особено предопределение. Тя беше характерен образец за комплицираната финансова система, в която неблагонадеждни заеми за недвижими парцели бяха включени в портфейли от скъпи бумаги. По това време тези скъпи бумаги, със съмнителното утвърждение на огромните рейтингови организации, бяха продадени на вложителите по света.
Тъй като цените на американския пазар на жилища започнаха да " потъват " и ипотеките на безнадеждно свръхзадлъжнелите притежатели изгубиха цената си, тази взаимна обязаност на интернационалната система провокира огромен пожар. Най-лошата финансова рецесия от Голямата меланхолия от 1930 година стана факт.
Кризата скоро се популяризира от частния бранш към държавните финанси. Особено тревожни бяха катаклизмите в Гърция, където държавният дълг се усили внезапно до над 130 % от брутния вътрешен артикул (БВП).
В Германия канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Пер Щайнбрюк оповестиха на 5 октомври 2008 година, че немските спестявания са в сигурност. Това беше ненапълно неубедителна гаранция, която имаше за цел да предотврати всеобщото евакуиране на спестяванията и сгромолясването на финансовия бранш.
Меркел настояваше, че подхванатите дейности са в полза на хората, а не на банките. Много жители взеха решение, че е тъкмо противоположното. Мотото на Меркел беше: " Ако еврото падне, ще падне и Европа " и последваха редица избавителни пакети.
Ситуацията сътвори плодородна почва за възхода на политическата партия " Алтернатива за Германия ". За мнозина германци тя въплъщаваше несигурността след финансовата рецесия.
В Съединени американски щати следствията от рецесията проправиха пътя на радикални политически придвижвания като Чаеното празненство и " Окупирай Уолстрийт ".
Анализаторите от Института за международна стопанска система в Кил Кристоф Требеш и Мануел Функе акцентират, че финансовата рецесия е подсилила позициите на десните партии. Освен " Алтернатива за Германия ", дясната " Лига " в Италия, Партията на напредъка в Норвегия и партия " Финландците " във Финландия също са " деца на финансовата рецесия ", съгласно двамата анализатори. Всички те са имали унищожителен резултат върху политическите системи, се добавя в разбора им.
Основата на тезата им се крепи върху това, че " двупартийната система, която е била постоянна от десетилетия, е била сменена, а дългоуправлявалите партии внезапно е трябвало да се оправят с по-слаби резултати от изборите, до момента в който популистките партии са получили сериозна политическа поддръжка ".
Десет години по-късно има подозрение, че финансовият бранш е предпазен от нова сходна рецесия. В Съединени американски щати администрацията на президента Доналд Тръмп смекчава законите, признати вследствие на рецесията по времето на някогашния президент Барак Обама.
Главният икономист в немската Комерцбанк (Commerzbank) Йорг Крeмер показва, че банковите надзорници в еврозоната е трябвало да се оправят с рецесията, само че той продължава да вижда проблеми.
Има и различен риск 10 години след срутва на " Леман брадърс ", който към момента не е отхвърлен, и това е незаволителното положение на държавните финанси в доста страни от еврозоната. Държавният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт във всички страни от еврозоната без Германия и Малта е по-висок, в сравнение с преди срутва на " Леман брадърс ". В Италия, Испания и Гърция съотношението е даже доста по-високо, в сравнение с през 2009 година, преди началото на рецесията на суверенния дълг, което значи, че обстановката остава нестабилна.
Банкерите напускаха нюйоркските небостъргачи, носейки принадлежностите си в бързо напълнени кашони. Кадри, на които се виждат смутените брокери, обиколиха света. Инвестиционни банки като " Леман брадърс " постоянно са били " прекомерно огромни, с цел да банкрутират ", само че в този случай нямаше държавен проект за избавяне.
Преди 10 години сривът на " Леман брадърс " раздруса финансовите пазари и изправи международната стопанска система пред колапс. Политици и централни банки се втурнаха да избавят други банки и да се пробват да стопират икономическия спад, като употребяват незабавни заеми за стотици милиарди и смъкват лихвите.
Най-лошото беше избегнато, само че на прекомерно висока цена. Десетилетие по-късно финансовата рецесия към момента има обществено и политическо влияние и изниква въпросът: по-добре ли сме готови през днешния ден?
Кризата, която избухна, когато " Леман брадърс " се срина на 15 септември 2008 година, мина оттатък границите на финансовия свят и лиши работното място на милиони хора. Резултатът от нея имаше дълбоки публични последствия, тъй като виновните банкови мениджъри се разминаха с леки присъди, а елементарните хора заплатиха висока цена за случилото се и гневът им задвижи възхода на радикални политически течения.
" Леман брадърс " не беше доста огромна банка, само че тя имаше редица филиали и подразделения със особено предопределение. Тя беше характерен образец за комплицираната финансова система, в която неблагонадеждни заеми за недвижими парцели бяха включени в портфейли от скъпи бумаги. По това време тези скъпи бумаги, със съмнителното утвърждение на огромните рейтингови организации, бяха продадени на вложителите по света.
Тъй като цените на американския пазар на жилища започнаха да " потъват " и ипотеките на безнадеждно свръхзадлъжнелите притежатели изгубиха цената си, тази взаимна обязаност на интернационалната система провокира огромен пожар. Най-лошата финансова рецесия от Голямата меланхолия от 1930 година стана факт.
Кризата скоро се популяризира от частния бранш към държавните финанси. Особено тревожни бяха катаклизмите в Гърция, където държавният дълг се усили внезапно до над 130 % от брутния вътрешен артикул (БВП).
В Германия канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Пер Щайнбрюк оповестиха на 5 октомври 2008 година, че немските спестявания са в сигурност. Това беше ненапълно неубедителна гаранция, която имаше за цел да предотврати всеобщото евакуиране на спестяванията и сгромолясването на финансовия бранш.
Меркел настояваше, че подхванатите дейности са в полза на хората, а не на банките. Много жители взеха решение, че е тъкмо противоположното. Мотото на Меркел беше: " Ако еврото падне, ще падне и Европа " и последваха редица избавителни пакети.
Ситуацията сътвори плодородна почва за възхода на политическата партия " Алтернатива за Германия ". За мнозина германци тя въплъщаваше несигурността след финансовата рецесия.
В Съединени американски щати следствията от рецесията проправиха пътя на радикални политически придвижвания като Чаеното празненство и " Окупирай Уолстрийт ".
Анализаторите от Института за международна стопанска система в Кил Кристоф Требеш и Мануел Функе акцентират, че финансовата рецесия е подсилила позициите на десните партии. Освен " Алтернатива за Германия ", дясната " Лига " в Италия, Партията на напредъка в Норвегия и партия " Финландците " във Финландия също са " деца на финансовата рецесия ", съгласно двамата анализатори. Всички те са имали унищожителен резултат върху политическите системи, се добавя в разбора им.
Основата на тезата им се крепи върху това, че " двупартийната система, която е била постоянна от десетилетия, е била сменена, а дългоуправлявалите партии внезапно е трябвало да се оправят с по-слаби резултати от изборите, до момента в който популистките партии са получили сериозна политическа поддръжка ".
Десет години по-късно има подозрение, че финансовият бранш е предпазен от нова сходна рецесия. В Съединени американски щати администрацията на президента Доналд Тръмп смекчава законите, признати вследствие на рецесията по времето на някогашния президент Барак Обама.
Главният икономист в немската Комерцбанк (Commerzbank) Йорг Крeмер показва, че банковите надзорници в еврозоната е трябвало да се оправят с рецесията, само че той продължава да вижда проблеми.
Има и различен риск 10 години след срутва на " Леман брадърс ", който към момента не е отхвърлен, и това е незаволителното положение на държавните финанси в доста страни от еврозоната. Държавният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт във всички страни от еврозоната без Германия и Малта е по-висок, в сравнение с преди срутва на " Леман брадърс ". В Италия, Испания и Гърция съотношението е даже доста по-високо, в сравнение с през 2009 година, преди началото на рецесията на суверенния дълг, което значи, че обстановката остава нестабилна.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ