40% от хората в България контролират кръвното си налягане
Един от най-посещаваните симпозиуми по време на Националната научно-практическа конференция по обща медицина, която се организира в Пловдив сред 21 и 24 ноември 2019 година, беше фирменият симпозиум на фармацевтична компания Гедеон Рихтер, отдаден на артериалната хипертония, дислипидемията и съдовата деменция като резултат от съдовото стареене. Лектори бяха проф. доктор Арман Постаджиян, доцент доктор Николай Рунев, акад. проф. доктор Лъчезар Трайков, а модератор - доктор Николай Брънзалов.
Според последните изследвания единствено 40% от пациентите в България знаят и управляват високото си кръвно налягане. Повече от 20 000 души у нас умират всяка година заради положения, свързани с високо кръвно налягане. Освен до повишение на честотата на сърдечносъдовите произшествия артериалната хипертония води и до увреждане на редица органи, измежду които и мозъка.
Въпреки тази тревожна статистика има и положителни вести – през последните 50 години животът на актуалния човек се е удължил с 10 години и през днешния ден междинната му дълготрайност е 80-82 години. Проблемът е, че половината от това добавено време хората ще преживеят в деменция. Вторият най-чест рисков фактор за това, след възрастта, е точно артериалната хипертония.
Наскоро оповестени резултати от Framingham study демонстрират, че през днешния ден спрямо 1970 година деменциите са намалели с 40%, само че единствено измежду хората с висше обучение и тези, които управляват съдовите си рискови фактори, преди всичко артериалното си налягане. Т.е. тренирането на мозъка и контрола на артериалното налягане са част от предварителната защита на съдовата деменция. Към ранната предварителна защита спада и лечението с някои лекарства, като да вземем за пример ноотропните или вазоактивни артикули. Те се назовават " умни " медикаменти поради удобната им функционалност върху всички процеси, свързани с паметта, концентрацията и вниманието, посредством възстановяване на мозъчното кръвообращение и метаболизъм.
Доц. доктор Николай Рунев, дм, завеждащ отделението по кардиология на Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ " Александровска "
За артериална хипертония приказваме при кръвно налягане над 140/90
Артериалната хипертония и дислипидемията са измежду водещите аргументи за остри сърдечно-съдови произшествия и смъртност. Какви са естествените стойности на кръвно налягане?
- Имаме ясни критерии: оптимално е артериалното налягане под 120 mm Hg за систола и под 80 mm Hg за диастола, обикновено: 120-129 mm Hg за систола и/или 80-84 mm Hg за диастола, високо обикновено: от 130 до 139 за систола и/или 85-89 за диастола. При стойности на артериалното налягане над 140/90 mm Hg, измерени в лекарския кабинет, приказваме за артериална хипертония.
Последните рекомендации демонстрират и още нещо доста значимо – при каква възраст на пациента да стартираме лекуване. При лицата на възраст от 18 до 79 година започваме терапия при артериално налягане над 140 на 90 mm Hg, без значение от типа на съпътстващите болести (захарен диабет, претърпян миокарден инфаркт или инсулт). При пациентите над 80 години обаче лекуване би трябвало да се стартира при артериално налягане над 160 на 90 mm Hg.
Следва въпросът какви са прицелните стойности, т.е. доколко да понижим артериалното налягане. Тук още веднъж има значение факторът възраст, като разграничителната линия е 65 години. Трябва да се съобразяваме обаче и с съществуването на съпътстващи болести. Според последните рекомендации таргетните стойности за пациент с артериална хипертония на възраст сред 18 и 65 години, който има диабет или коронарна болест, или претърпян инсулт, са: за систолата под 130, само че не под 120 mm Hg (ако се понасят добре от пациента), а за диастолата сред 70 и 79 mm Hg. Изключение в тази група под 65 години са пациентите с хронично бъбречно заболяване, при които рекомендациите са систолата да бъде малко по-висока: сред 130 и 140 mm Hg. В категорията над 65 години таргетът за систола е 130-139 mm Hg, в случай че се толерира от пациента, а за диастола - 70-79 mm Hg. Защо се фокусираме в тези стойности? Защото данните от разнообразни проучвания демонстрират, че съществува J-крива, т.е. при стойности под 120 за систола и под 70 за диастола нараства рискът от сърдечно-съдово събитие (миокарден инфаркт, инсулт). Единственото изключение е при пациенти със захарен диабет и единствено във връзка с профилактиката на мозъчен инсулт. При тях може да се чака понижаване на риска от инсулт и при стойности на систолното налягане под 120 mm Hg.
Подмладява ли се хипертонията?
- За страдание, подмладява се. А това е обвързвано и с повишаване на честотата на затлъстяване в детска възраст. Почти всяко трето дете в България е с наднормено тегло, а към 10% от децата са със затлъстяване. Тук става въпрос освен за хранителен режим и увеличение на двигателната интензивност, само че и за възпитанието на децата, т.е. за ролята на семейството. Институциите също би трябвало да бъдат ангажирани, например част от акциза на цигарите да се насочи за изграждане на детски площадки, в учебните заведения да има повече плодове и така нататък Често кардиолозите приказват за една формула на здравето, така наречен телефон на здравето: 0-3-5-140-5-3-0. Какво значат тези числа: 0 - без тютюнопушене, 3 – най-малко три километра дневно двигателна интензивност, 5 - пет порции плодове на ден, 140 е горната граница за систолното налягане за общата популация, 5 – общият холестерол, 3 – LDL-холестерол и 0 – без диабет. Има и още една рекомендация – обиколка на талията за мъже под 94 см и за дами - под 80 см. Изследванията демонстрират, че абдоминалната мастна тъкан е ендокринен орган - създава разнообразни вещества, регулиращи апетита, т.е. има директна връзка с артериалната хипертония и развиването на инсулинова устойчивост.
Какви са следствията от нелекуваното или неконтролираното артериално налягане?
- Мисля, че хората ги знаят, само че си споделят " няма да се случи на мен ". Артериалната хипертония е главен рисков фактор за миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, хронично бъбречно заболяване, аортна дисекация. Особено внимание обръщаме на предсърдното мъждене като най-честата аритмия в резултат на нараснало артериално налягане, която усилва три до пет пъти риска от мозъчен инсулт с тежка инвалидизация.
Какво бихте споделили на пациентите, които си мерят кръвното налягане, виждат, че е в граници, и вземат решение да не си взимат медикаментите? Защо е значимо да се стартира терапия и да се съблюдава?
- Артериалната хипертония изисква дългогодишно лекуване и следене. Неслучайно акцентираме ролята на домашното премерване на артериалното налягане и на амбулаторното Холтер мониториране. Разбира се, има и сезонни вариации - например може при започване на лятото да се понижи дозата или да се промени схемата на лекуване, а през зимата още веднъж да се върнем към нормалните дози, само че всичко това би трябвало да става с присъединяване на доктор. Самоволното прекъсване на медикаментите от страна на пациента е неправилно и може да усили риска от сърдечно-съдови произшествия.
Проф. доктор Арман Постаджиян, дм,
завеждащ катедра " Обща медицина " в МУ - София, и шеф поделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ " Света Анна ", София
Човешките същества имаме потребност от прекомерно малко количество циркулиращ холестерол
Споменахте във вашата лекция, че нарасналият холестерол не боли, какви са първите му признаци, по кое време говорите за дислипидемия?
- Трябва да знаем, че това е лабораторен индикатор, който изследваме и който ни подкрепя в действителност да оценим риска от развиване на дължащо се на атеросклерозата съдово заболяване. В реалност признаци за нараснал холестерол няма, за жалост признакът е самото заболяване, когато то се е развило. Затова не е инцидентен и фактът, че във всички европейски страни, в това число и в нашата, главната концепция е проучването на липидите да бъде част от рутинния скрининг на индивидите. Трябва да напомним, че българинът има профилактични прегледи, които прави при своите персонални лекари, в които липидният панел е включен с проучване на общ холестерол и доста значимо - с установяване риска, тъй като няма такова нещо като естествена стойност, в действителност е значимо какъв е самостоятелният риск на всеки човек. Една стойност на холестерола може да бъде висока или естествена по отношение на риска на пациента.
Препоръките за прицелните стойности на LDL, неприятния холестерол, които е належащо да се реализиран при лекуването, стават все по-ниски, за какво това е по този начин?
- Защото това е главният провинен за развиване на атеросклеротично съдово заболяване. Успоредно с по-детайлната оценка на риска на пациентите към този момент идентифицираме групи, за които одобряваме, че без значение от най-хубавата профилактика, която вършим, имат още прекомерно висока периодичност на съдови произшествия. Поради тази причина в действителност имаме към този момент способността с нови технологии под формата на лекарства или нови технологии от позиция на образна диагностика, да уточняваме нашите пациенти по-екзактно. Това напълно разумно води до смяна на прицелните стойности. Сега обаче желая да кажа нещо доста значимо. Високият холестерол не постоянно автоматизирано значи, че човек би трябвало ултимативно да бъде на терапия.
В края на краищата значимото нещо е да бъде обособен този с към този момент претърпени произшествия, който предстои на много по-стриктни равнища като вторична профилактика, от хората, които са в общата процедура и имат констелация от рискови фактори. Тази констелация детайлно би трябвало да се уточни и оттова насетне първо да се предложи смяна в стила на живот, което звучи просто, само че действително е комплицирано. Трябва да се управляват всички вероятни рискови фактори, в това число и LDL холестерол. И вторият пункт, който ми се коства извънредно значим, е, че всекидневно много късно започваме лечението. Всъщност концепцията на една сходна оценка е индивидът да предстои на трансформация още от ранна възраст. Истината е, че за първична предварителна защита на хора без претърпян съдов случай нямаме реимбурсация на равнище НЗОК. Ние лекуваме болестта, което е значителен проблем. А по-късно се учудваме когато хоспитализациите за сърдечно-съдови произшествия са константна големина в България или нарастват. Всъщност без съответни старания на равнище профилактика няма по какъв начин крайният резултат на самото заболяване да бъде по-различен. Тоест тук би трябвало да се затвори кръгът сред напъните на сътрудниците да разпознават рискови човеци към съответни лечебни режими, които да бъдат прилагани при тях. Това включва комбинирана антихипертензивна терапия, в това число трансформация на липидите, надзор на диабета, в това число смяна в метода на живот, наложително отвод от тютюнопушене, наложително разширение на физическата интензивност, т.е. все комплекс мероприятия, които биха понижили целия този атеросклеротичен товар. Затова споделям, че да - холестеролът не боли, само че е добър мотив за оценка.
Кога би трябвало да се стартира лекуване и би трябвало ли да се спре терапия, в случай че се реализиран съответните таргетни стойности?
- Човешките същества имаме потребност от прекомерно малко количество циркулиращ холестерол. Истината е, че новородените, във времето, в което имат най-голяма потребност от израстване на нервната тъкан, живеят с неприятен холестерол сред 0.2 и 0.5 милимола на литър и това е безусловно задоволително в интервала на натоварен напредък и съзряване на нервната тъкан. Всичко останало е артефициално в подтекста на актуалния ни метод на живот.
Ниските равнища на холестерол би трябвало да бъдат достигнати и поддържани за дълъг интервал от време. Спазването на лечението обаче е огромно предизвикателство освен у нас, то е международен проблем. Придържането към лечението е прекомерно ниско. Вече не живеем във века, в който лекарят предписва лекарства, а пациентът ги взима автоматизирано. Той би трябвало да бъде уверен в изгодите от лечението и това изисква методични старания и подготвеност.
Академик проф. доктор Лъчезар Трайков,
шеф поделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ " Александровска "
Четенето е протективно за мозъка
Какво значи мозъчно-съдово стареене, кои са главните рискови фактори и първите му признаци?
- Мозъкът остарява по-бързо вследствие на появяването на исхемична мозъчно-съдова болест, която преди време наричахме мозъчна склероза. За страдание ние, невролозите, дълго време слагахме надали не знак на тъждество сред нея и мозъчния инсулт. След това си дадохме сметка, че е необратимо късно да чакаме инсултът да се случи, с цел да стартираме лекуване, и се ориентирахме към ранните форми. Отначало мислехме, че ранни форми са така наречен преходни нарушавания в мозъчното кръвоснабдяване или когато остро се появява един неврологичен недостиг и изчезва от единствено себе си в границите на 24 часа. Оказа се, че тази доктрина е безусловно неправилна. Това са редки случаи, при които съвсем постоянно остава увреда в мозъка, има така наречен дупка или лезия на медицински език и измененията в мозъка са почнали доста преди този момент. Тогава се ориентирахме към рисковите популации. Кои са рисковите групи? Това са пациентите с недобър надзор на артериалното налягане, недобър надзор на холестерола, недобър надзор на захарния диабет, както и злоупотребяващи с тютюнопушене и със спиртни питиета.
Всички тези фактори наложително водят до смяна на способността на мозъчните съдове да доставят О2 и глюкоза на мозъка от кръвта, да доставят храна за мозъка. И когато техният размер, техният диаметър се е стеснил заради някаква причина, без значение дали става дума за холестеролова плака или за недобър надзор на артериално налягане, резултатът е еднакъв – до мозъка не доближава задоволително О2 и глюкоза. Мозъкът не се храни, а той няма депа, няма запаси. Когато намалее нужното му количество О2 и глюкоза, в мозъка постепенно и последователно настъпват необратими промени. В началото стартират да умират нервни кафези на разнообразни места, трансформира се кръвотокът, понижава оросяването. Чак 7-10 година по-късно се появяват измененията, които ще забележим на ядрено-магнитния резонанс – починали групи нервни кафези.
Не бива да забравяме обаче, че най-големият рисков фактор за мозъчно-съдово стареене е възрастта. След 60-годишна възраст гореизброените премеждия стават извънредно настоящи. Дори човек да няма никаква симптоматика преди този момент, ние, невролозите, сме създали канара, която демонстрира какъв брой нараства рискът за понижение на интелектуалния потенциал с всеки един от тези фактори – артериално налягане, холестерол, висок показател на телесната маса, понижена физическа интензивност и възраст.
Какви са опциите за предварителна защита на стареенето на мозъка? Кои са протективните фактори и по какъв начин да се предпазим?
- Видяхме едно изследване от 2016 година, съгласно което хората, които прецизно управляват рисковите фактори и имат висок учебен ценз, са с доста по-нисък риск да развият деменция. Ние извънредно се доверяваме на рекомендациите на кардиолозите. Инфарктът и инсултът са събития, след които е късно да се стартира лекуване. Затова дружно с кардиолозите заставаме на позиция, че не трябва да чакаме това да се случи, с цел да предприемем ограничения. В момента, в който с изключение на възрастта има и втори рисков фактор, който не се поддава елементарно на надзор, би трябвало да прибегнем към потреблението на всички механизми, които ще подкрепят оросяването на мозъка. Ако прецизно следваме гайдлайните на кардиолозите за рисковите фактори, имаме шанса да спрем развиването на процеса. Но по този начин или другояче, в случай че съществуват рисковите фактори за мозъчно стареене - възраст 60+, високо артериално налягане и така нататък, имаме доста елементарен метод да проверим дали се случва нещо в мозъка благодарение на невропсихологията и с един къс тест от една минута. Често се оказва, че доста хора стартират с предварителната защита и лекуването късничко. Българинът не тича при кардиолога при първото повишение на кръвното. Той дълго време чака да му мине от единствено себе си. Затова постоянно профилактиката на мозъчното стареене стартира едвам когато измененията са съществени, а резултатът от едноминутния тест е отвън нормата. Това е контингентът, при който би трябвало да стартира профилактика с някои от известните средства, с медикаментозна добавка към контрола на рисковите фактори. Това е и етапа, в която има смисъл да се намесим, а не да чакаме човек да получи инсулт.
Мит ли е дълголетието?
- Животът през последните 50 години се удължава непрестанно. Или казано по различен метод, родените през днешния ден имат всички шансове да честват 100-ния си рожден ден. Кога? Когато преди всичко държат под прецизен надзор рисковите фактори. Виждаме, че с удължаването на живота понижава броят на съдбовните сърдечни събития, инсултите, онкологичните болести, само че се усилва броят на хората с деменция и когнитивни разстройства, което значи, че мозъкът е най-ранимата конструкция и най-трудно намираме път за удължение на живота му. Ясно е, че би трябвало да направляваме рисковите фактори; нужни са малко повече разходки, обществени контакти; целесъобразни са още средиземноморска диета, както и всички форми на когнитивна стимулация - четене, изобретателни действия от рода на изобразяване, учене на непознати езици, свирене на инструмент, участване в театрални трупи. Всяка една креативност е протективна за мозъка.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз за доболничната помощ
При нарушавания на паметта стареенето на мозъка е почнало
Кои са първите признаци на съдовото мозъчно стареене?
- Първите признаци са доста мъчно доловими. Когато пациентът или околните към този момент са открили, че има паметово нарушаване, към този момент е късно. Много значимо е от този миг да се следи артериалното налягане, където фактически мога да кажа, че в последно време контролът е много по-добър. За страдание при дислипидемията и статистиките в международен мащаб демонстрират, че не повече от 33%, една трета от пациентите, доближават таргетните равнища. Изключително значимо е пациентите да съблюдават хранително-двигателния режим, който предписваме. Специално аз ще упорствам моите сътрудници общопрактикуващи лекари да преминат в допълнение образование по отношение на психоневрологичния тест, който загатна акад. Трайков, имаме цялостната му поддръжка, както и на неговия екип. Ние познаваме нашите пациенти от 20 години, следим ги и сме първите, които могат да уловят промени. Става въпрос за извънредно налично проучване за разкриване на пациенти със стареене на мозъка, което, в случай че бъде уловено в точния момент, ще икономиса на здравната каса доста пари.
Превенцията е главната активност на общопрактикуващите лекари, ние ще се притечем с наслада при всеки проблем. В стратегически проект България би трябвало да обмисли тази дума, да не я загатваме като огромна цел, а да се подхващат действителни стъпки в тази тенденция. Ето, при гласуването на бюджета на здравната каса всички приказват за предварителна защита, само че още веднъж гласоподават същите пропорции за извънболнична помощ.
Споменахте, че контролът на артериалното налягане е добър, по този начин ли?
- Изследването му е част от профилактичния обзор, както и електрокардиограмата. Ние интензивно търсим рисковите пациенти, снемаме фамилна анамнеза, наясно сме с спомагателните рискови фактори. Самото премерване на артериалното налягане не изисква особени умения. Хората си имат апарати. Дори не приказваме за пациенти с по-висока здравна просвета, множеството пациенти се самодиагностицират с високо кръвно налягане и идват на доктор.
Спазват ли си по-късно лечението, или като се почувстват добре, стопират медикаментите?
- Да, в действителност, придържането към лечението е доста огромен проблем. Изключително значимо е пациентите да съблюдават предписаното лекуване, да не го стопират без да пита, а да търсят помощ и съвет от доктор. Част от медикаментите изискват прецизен надзор при прекъсването им и не могат да бъдат спрени внезапно. Пациентите си дават сметка, че при артериалната хипертония става въпрос за всеобщо хронично незаразно заболяване, което рефлектира и поврежда всички органи и може в идващите години да аргументи сърдечни и мозъчни произшествия. На конференцията намесихме и съхраняването на интелекта. И е значимо пациентите да знаят, че контролът на кръвното налягане и холестерола е основен за неговото запазване. В последна сметка всички хора доста добре схващат, че не е значимо единствено да си жив, а и какво ще бъде качеството на този живот, какъв брой ще бъдеш пълностоен.
Според последните изследвания единствено 40% от пациентите в България знаят и управляват високото си кръвно налягане. Повече от 20 000 души у нас умират всяка година заради положения, свързани с високо кръвно налягане. Освен до повишение на честотата на сърдечносъдовите произшествия артериалната хипертония води и до увреждане на редица органи, измежду които и мозъка.
Въпреки тази тревожна статистика има и положителни вести – през последните 50 години животът на актуалния човек се е удължил с 10 години и през днешния ден междинната му дълготрайност е 80-82 години. Проблемът е, че половината от това добавено време хората ще преживеят в деменция. Вторият най-чест рисков фактор за това, след възрастта, е точно артериалната хипертония.
Наскоро оповестени резултати от Framingham study демонстрират, че през днешния ден спрямо 1970 година деменциите са намалели с 40%, само че единствено измежду хората с висше обучение и тези, които управляват съдовите си рискови фактори, преди всичко артериалното си налягане. Т.е. тренирането на мозъка и контрола на артериалното налягане са част от предварителната защита на съдовата деменция. Към ранната предварителна защита спада и лечението с някои лекарства, като да вземем за пример ноотропните или вазоактивни артикули. Те се назовават " умни " медикаменти поради удобната им функционалност върху всички процеси, свързани с паметта, концентрацията и вниманието, посредством възстановяване на мозъчното кръвообращение и метаболизъм.
Доц. доктор Николай Рунев, дм, завеждащ отделението по кардиология на Клиниката по пропедевтика на вътрешните заболявания в УМБАЛ " Александровска "
За артериална хипертония приказваме при кръвно налягане над 140/90
Артериалната хипертония и дислипидемията са измежду водещите аргументи за остри сърдечно-съдови произшествия и смъртност. Какви са естествените стойности на кръвно налягане?
- Имаме ясни критерии: оптимално е артериалното налягане под 120 mm Hg за систола и под 80 mm Hg за диастола, обикновено: 120-129 mm Hg за систола и/или 80-84 mm Hg за диастола, високо обикновено: от 130 до 139 за систола и/или 85-89 за диастола. При стойности на артериалното налягане над 140/90 mm Hg, измерени в лекарския кабинет, приказваме за артериална хипертония.
Последните рекомендации демонстрират и още нещо доста значимо – при каква възраст на пациента да стартираме лекуване. При лицата на възраст от 18 до 79 година започваме терапия при артериално налягане над 140 на 90 mm Hg, без значение от типа на съпътстващите болести (захарен диабет, претърпян миокарден инфаркт или инсулт). При пациентите над 80 години обаче лекуване би трябвало да се стартира при артериално налягане над 160 на 90 mm Hg.
Следва въпросът какви са прицелните стойности, т.е. доколко да понижим артериалното налягане. Тук още веднъж има значение факторът възраст, като разграничителната линия е 65 години. Трябва да се съобразяваме обаче и с съществуването на съпътстващи болести. Според последните рекомендации таргетните стойности за пациент с артериална хипертония на възраст сред 18 и 65 години, който има диабет или коронарна болест, или претърпян инсулт, са: за систолата под 130, само че не под 120 mm Hg (ако се понасят добре от пациента), а за диастолата сред 70 и 79 mm Hg. Изключение в тази група под 65 години са пациентите с хронично бъбречно заболяване, при които рекомендациите са систолата да бъде малко по-висока: сред 130 и 140 mm Hg. В категорията над 65 години таргетът за систола е 130-139 mm Hg, в случай че се толерира от пациента, а за диастола - 70-79 mm Hg. Защо се фокусираме в тези стойности? Защото данните от разнообразни проучвания демонстрират, че съществува J-крива, т.е. при стойности под 120 за систола и под 70 за диастола нараства рискът от сърдечно-съдово събитие (миокарден инфаркт, инсулт). Единственото изключение е при пациенти със захарен диабет и единствено във връзка с профилактиката на мозъчен инсулт. При тях може да се чака понижаване на риска от инсулт и при стойности на систолното налягане под 120 mm Hg.
Подмладява ли се хипертонията?
- За страдание, подмладява се. А това е обвързвано и с повишаване на честотата на затлъстяване в детска възраст. Почти всяко трето дете в България е с наднормено тегло, а към 10% от децата са със затлъстяване. Тук става въпрос освен за хранителен режим и увеличение на двигателната интензивност, само че и за възпитанието на децата, т.е. за ролята на семейството. Институциите също би трябвало да бъдат ангажирани, например част от акциза на цигарите да се насочи за изграждане на детски площадки, в учебните заведения да има повече плодове и така нататък Често кардиолозите приказват за една формула на здравето, така наречен телефон на здравето: 0-3-5-140-5-3-0. Какво значат тези числа: 0 - без тютюнопушене, 3 – най-малко три километра дневно двигателна интензивност, 5 - пет порции плодове на ден, 140 е горната граница за систолното налягане за общата популация, 5 – общият холестерол, 3 – LDL-холестерол и 0 – без диабет. Има и още една рекомендация – обиколка на талията за мъже под 94 см и за дами - под 80 см. Изследванията демонстрират, че абдоминалната мастна тъкан е ендокринен орган - създава разнообразни вещества, регулиращи апетита, т.е. има директна връзка с артериалната хипертония и развиването на инсулинова устойчивост.
Какви са следствията от нелекуваното или неконтролираното артериално налягане?
- Мисля, че хората ги знаят, само че си споделят " няма да се случи на мен ". Артериалната хипертония е главен рисков фактор за миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, хронично бъбречно заболяване, аортна дисекация. Особено внимание обръщаме на предсърдното мъждене като най-честата аритмия в резултат на нараснало артериално налягане, която усилва три до пет пъти риска от мозъчен инсулт с тежка инвалидизация.
Какво бихте споделили на пациентите, които си мерят кръвното налягане, виждат, че е в граници, и вземат решение да не си взимат медикаментите? Защо е значимо да се стартира терапия и да се съблюдава?
- Артериалната хипертония изисква дългогодишно лекуване и следене. Неслучайно акцентираме ролята на домашното премерване на артериалното налягане и на амбулаторното Холтер мониториране. Разбира се, има и сезонни вариации - например може при започване на лятото да се понижи дозата или да се промени схемата на лекуване, а през зимата още веднъж да се върнем към нормалните дози, само че всичко това би трябвало да става с присъединяване на доктор. Самоволното прекъсване на медикаментите от страна на пациента е неправилно и може да усили риска от сърдечно-съдови произшествия.
Проф. доктор Арман Постаджиян, дм,
завеждащ катедра " Обща медицина " в МУ - София, и шеф поделение по кардиология към Клиника по кардиология, УМБАЛ " Света Анна ", София
Човешките същества имаме потребност от прекомерно малко количество циркулиращ холестерол
Споменахте във вашата лекция, че нарасналият холестерол не боли, какви са първите му признаци, по кое време говорите за дислипидемия?
- Трябва да знаем, че това е лабораторен индикатор, който изследваме и който ни подкрепя в действителност да оценим риска от развиване на дължащо се на атеросклерозата съдово заболяване. В реалност признаци за нараснал холестерол няма, за жалост признакът е самото заболяване, когато то се е развило. Затова не е инцидентен и фактът, че във всички европейски страни, в това число и в нашата, главната концепция е проучването на липидите да бъде част от рутинния скрининг на индивидите. Трябва да напомним, че българинът има профилактични прегледи, които прави при своите персонални лекари, в които липидният панел е включен с проучване на общ холестерол и доста значимо - с установяване риска, тъй като няма такова нещо като естествена стойност, в действителност е значимо какъв е самостоятелният риск на всеки човек. Една стойност на холестерола може да бъде висока или естествена по отношение на риска на пациента.
Препоръките за прицелните стойности на LDL, неприятния холестерол, които е належащо да се реализиран при лекуването, стават все по-ниски, за какво това е по този начин?
- Защото това е главният провинен за развиване на атеросклеротично съдово заболяване. Успоредно с по-детайлната оценка на риска на пациентите към този момент идентифицираме групи, за които одобряваме, че без значение от най-хубавата профилактика, която вършим, имат още прекомерно висока периодичност на съдови произшествия. Поради тази причина в действителност имаме към този момент способността с нови технологии под формата на лекарства или нови технологии от позиция на образна диагностика, да уточняваме нашите пациенти по-екзактно. Това напълно разумно води до смяна на прицелните стойности. Сега обаче желая да кажа нещо доста значимо. Високият холестерол не постоянно автоматизирано значи, че човек би трябвало ултимативно да бъде на терапия.
В края на краищата значимото нещо е да бъде обособен този с към този момент претърпени произшествия, който предстои на много по-стриктни равнища като вторична профилактика, от хората, които са в общата процедура и имат констелация от рискови фактори. Тази констелация детайлно би трябвало да се уточни и оттова насетне първо да се предложи смяна в стила на живот, което звучи просто, само че действително е комплицирано. Трябва да се управляват всички вероятни рискови фактори, в това число и LDL холестерол. И вторият пункт, който ми се коства извънредно значим, е, че всекидневно много късно започваме лечението. Всъщност концепцията на една сходна оценка е индивидът да предстои на трансформация още от ранна възраст. Истината е, че за първична предварителна защита на хора без претърпян съдов случай нямаме реимбурсация на равнище НЗОК. Ние лекуваме болестта, което е значителен проблем. А по-късно се учудваме когато хоспитализациите за сърдечно-съдови произшествия са константна големина в България или нарастват. Всъщност без съответни старания на равнище профилактика няма по какъв начин крайният резултат на самото заболяване да бъде по-различен. Тоест тук би трябвало да се затвори кръгът сред напъните на сътрудниците да разпознават рискови човеци към съответни лечебни режими, които да бъдат прилагани при тях. Това включва комбинирана антихипертензивна терапия, в това число трансформация на липидите, надзор на диабета, в това число смяна в метода на живот, наложително отвод от тютюнопушене, наложително разширение на физическата интензивност, т.е. все комплекс мероприятия, които биха понижили целия този атеросклеротичен товар. Затова споделям, че да - холестеролът не боли, само че е добър мотив за оценка.
Кога би трябвало да се стартира лекуване и би трябвало ли да се спре терапия, в случай че се реализиран съответните таргетни стойности?
- Човешките същества имаме потребност от прекомерно малко количество циркулиращ холестерол. Истината е, че новородените, във времето, в което имат най-голяма потребност от израстване на нервната тъкан, живеят с неприятен холестерол сред 0.2 и 0.5 милимола на литър и това е безусловно задоволително в интервала на натоварен напредък и съзряване на нервната тъкан. Всичко останало е артефициално в подтекста на актуалния ни метод на живот.
Ниските равнища на холестерол би трябвало да бъдат достигнати и поддържани за дълъг интервал от време. Спазването на лечението обаче е огромно предизвикателство освен у нас, то е международен проблем. Придържането към лечението е прекомерно ниско. Вече не живеем във века, в който лекарят предписва лекарства, а пациентът ги взима автоматизирано. Той би трябвало да бъде уверен в изгодите от лечението и това изисква методични старания и подготвеност.
Академик проф. доктор Лъчезар Трайков,
шеф поделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ " Александровска "
Четенето е протективно за мозъка
Какво значи мозъчно-съдово стареене, кои са главните рискови фактори и първите му признаци?
- Мозъкът остарява по-бързо вследствие на появяването на исхемична мозъчно-съдова болест, която преди време наричахме мозъчна склероза. За страдание ние, невролозите, дълго време слагахме надали не знак на тъждество сред нея и мозъчния инсулт. След това си дадохме сметка, че е необратимо късно да чакаме инсултът да се случи, с цел да стартираме лекуване, и се ориентирахме към ранните форми. Отначало мислехме, че ранни форми са така наречен преходни нарушавания в мозъчното кръвоснабдяване или когато остро се появява един неврологичен недостиг и изчезва от единствено себе си в границите на 24 часа. Оказа се, че тази доктрина е безусловно неправилна. Това са редки случаи, при които съвсем постоянно остава увреда в мозъка, има така наречен дупка или лезия на медицински език и измененията в мозъка са почнали доста преди този момент. Тогава се ориентирахме към рисковите популации. Кои са рисковите групи? Това са пациентите с недобър надзор на артериалното налягане, недобър надзор на холестерола, недобър надзор на захарния диабет, както и злоупотребяващи с тютюнопушене и със спиртни питиета.
Всички тези фактори наложително водят до смяна на способността на мозъчните съдове да доставят О2 и глюкоза на мозъка от кръвта, да доставят храна за мозъка. И когато техният размер, техният диаметър се е стеснил заради някаква причина, без значение дали става дума за холестеролова плака или за недобър надзор на артериално налягане, резултатът е еднакъв – до мозъка не доближава задоволително О2 и глюкоза. Мозъкът не се храни, а той няма депа, няма запаси. Когато намалее нужното му количество О2 и глюкоза, в мозъка постепенно и последователно настъпват необратими промени. В началото стартират да умират нервни кафези на разнообразни места, трансформира се кръвотокът, понижава оросяването. Чак 7-10 година по-късно се появяват измененията, които ще забележим на ядрено-магнитния резонанс – починали групи нервни кафези.
Не бива да забравяме обаче, че най-големият рисков фактор за мозъчно-съдово стареене е възрастта. След 60-годишна възраст гореизброените премеждия стават извънредно настоящи. Дори човек да няма никаква симптоматика преди този момент, ние, невролозите, сме създали канара, която демонстрира какъв брой нараства рискът за понижение на интелектуалния потенциал с всеки един от тези фактори – артериално налягане, холестерол, висок показател на телесната маса, понижена физическа интензивност и възраст.
Какви са опциите за предварителна защита на стареенето на мозъка? Кои са протективните фактори и по какъв начин да се предпазим?
- Видяхме едно изследване от 2016 година, съгласно което хората, които прецизно управляват рисковите фактори и имат висок учебен ценз, са с доста по-нисък риск да развият деменция. Ние извънредно се доверяваме на рекомендациите на кардиолозите. Инфарктът и инсултът са събития, след които е късно да се стартира лекуване. Затова дружно с кардиолозите заставаме на позиция, че не трябва да чакаме това да се случи, с цел да предприемем ограничения. В момента, в който с изключение на възрастта има и втори рисков фактор, който не се поддава елементарно на надзор, би трябвало да прибегнем към потреблението на всички механизми, които ще подкрепят оросяването на мозъка. Ако прецизно следваме гайдлайните на кардиолозите за рисковите фактори, имаме шанса да спрем развиването на процеса. Но по този начин или другояче, в случай че съществуват рисковите фактори за мозъчно стареене - възраст 60+, високо артериално налягане и така нататък, имаме доста елементарен метод да проверим дали се случва нещо в мозъка благодарение на невропсихологията и с един къс тест от една минута. Често се оказва, че доста хора стартират с предварителната защита и лекуването късничко. Българинът не тича при кардиолога при първото повишение на кръвното. Той дълго време чака да му мине от единствено себе си. Затова постоянно профилактиката на мозъчното стареене стартира едвам когато измененията са съществени, а резултатът от едноминутния тест е отвън нормата. Това е контингентът, при който би трябвало да стартира профилактика с някои от известните средства, с медикаментозна добавка към контрола на рисковите фактори. Това е и етапа, в която има смисъл да се намесим, а не да чакаме човек да получи инсулт.
Мит ли е дълголетието?
- Животът през последните 50 години се удължава непрестанно. Или казано по различен метод, родените през днешния ден имат всички шансове да честват 100-ния си рожден ден. Кога? Когато преди всичко държат под прецизен надзор рисковите фактори. Виждаме, че с удължаването на живота понижава броят на съдбовните сърдечни събития, инсултите, онкологичните болести, само че се усилва броят на хората с деменция и когнитивни разстройства, което значи, че мозъкът е най-ранимата конструкция и най-трудно намираме път за удължение на живота му. Ясно е, че би трябвало да направляваме рисковите фактори; нужни са малко повече разходки, обществени контакти; целесъобразни са още средиземноморска диета, както и всички форми на когнитивна стимулация - четене, изобретателни действия от рода на изобразяване, учене на непознати езици, свирене на инструмент, участване в театрални трупи. Всяка една креативност е протективна за мозъка.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз за доболничната помощ
При нарушавания на паметта стареенето на мозъка е почнало
Кои са първите признаци на съдовото мозъчно стареене?
- Първите признаци са доста мъчно доловими. Когато пациентът или околните към този момент са открили, че има паметово нарушаване, към този момент е късно. Много значимо е от този миг да се следи артериалното налягане, където фактически мога да кажа, че в последно време контролът е много по-добър. За страдание при дислипидемията и статистиките в международен мащаб демонстрират, че не повече от 33%, една трета от пациентите, доближават таргетните равнища. Изключително значимо е пациентите да съблюдават хранително-двигателния режим, който предписваме. Специално аз ще упорствам моите сътрудници общопрактикуващи лекари да преминат в допълнение образование по отношение на психоневрологичния тест, който загатна акад. Трайков, имаме цялостната му поддръжка, както и на неговия екип. Ние познаваме нашите пациенти от 20 години, следим ги и сме първите, които могат да уловят промени. Става въпрос за извънредно налично проучване за разкриване на пациенти със стареене на мозъка, което, в случай че бъде уловено в точния момент, ще икономиса на здравната каса доста пари.
Превенцията е главната активност на общопрактикуващите лекари, ние ще се притечем с наслада при всеки проблем. В стратегически проект България би трябвало да обмисли тази дума, да не я загатваме като огромна цел, а да се подхващат действителни стъпки в тази тенденция. Ето, при гласуването на бюджета на здравната каса всички приказват за предварителна защита, само че още веднъж гласоподават същите пропорции за извънболнична помощ.
Споменахте, че контролът на артериалното налягане е добър, по този начин ли?
- Изследването му е част от профилактичния обзор, както и електрокардиограмата. Ние интензивно търсим рисковите пациенти, снемаме фамилна анамнеза, наясно сме с спомагателните рискови фактори. Самото премерване на артериалното налягане не изисква особени умения. Хората си имат апарати. Дори не приказваме за пациенти с по-висока здравна просвета, множеството пациенти се самодиагностицират с високо кръвно налягане и идват на доктор.
Спазват ли си по-късно лечението, или като се почувстват добре, стопират медикаментите?
- Да, в действителност, придържането към лечението е доста огромен проблем. Изключително значимо е пациентите да съблюдават предписаното лекуване, да не го стопират без да пита, а да търсят помощ и съвет от доктор. Част от медикаментите изискват прецизен надзор при прекъсването им и не могат да бъдат спрени внезапно. Пациентите си дават сметка, че при артериалната хипертония става въпрос за всеобщо хронично незаразно заболяване, което рефлектира и поврежда всички органи и може в идващите години да аргументи сърдечни и мозъчни произшествия. На конференцията намесихме и съхраняването на интелекта. И е значимо пациентите да знаят, че контролът на кръвното налягане и холестерола е основен за неговото запазване. В последна сметка всички хора доста добре схващат, че не е значимо единствено да си жив, а и какво ще бъде качеството на този живот, какъв брой ще бъдеш пълностоен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ