Деян Енев разказва на живо в Столичната библиотека
Един от най-популярните модерни писатели – Деян Енев беше определен за повествовател на Столичната библиотека за месец октомври. Инициативите „ Поет на месеца ” и „ Разказвач на месеца ” се организират от няколко години по концепция на Юлия Цинзова – шеф на библиотеката, а обичайно събитията се водят от поета Петър Чухов. На 29 октомври творчеството на Деян Енев притегли в Клуба на Столичната библиотека десетки фенове на късия роман, защото създателят е утвърден класик в този род.
Иновативна форма на показване беше избрал Деян: вместо да предложения мастит критик, който да „ разглоби ” на части неговите планове, хрумвания и похвати, публиката стана очевидец на свободен диалог сред създателя и негови напълно млади сътрудници Зорница Гъркова, Ангел Иванов и Дияна Тончева, издали по една-две белетристични книги. И тримата приказваха за своя път към литературата, за описа, който се е запечатил в съзнанието им вечно. И изключително за антрактите тишина, които струят от текстовете на Енев. Неговите герои са хората, които срещаме всеки ден на улицата, на пазара, в трамвая, пред блока… А постоянно – и в задния двор на живота.
Очевидно свежият взор на новите генерации и по какъв начин те възприемат творчеството му интересува Деян Енев. Обект на тяхната рецепция беше най-новия алманах с разкази, озаглавен „ Дърводелецът ” (2017, изд. „ Рива ”).
В експозето си Деян Енев сподели: „ Все по-често си представям една премиера на книга като безмълвие. Защото тя стартира да живее едвам когато читателят стартира да потъва в страниците… Защо поканих тези млади създатели? Редно е ние, другите генерации, да се познаваме, да се четем. ”
На въпрос от публиката по какъв начин култивира вдъхновението си, писателят посъветва младите си сътрудници: „ Не изпускайте момента на ентусиазъм! Той идва, само че прекомерно бързо си отива. Останалото е рутина, професионализъм, който се създава с годините. Тези разкази са достоверни – до последната писмен знак. Няма нищо измислено. Ще не преставам да пиша тъкмо такива текстове ”.
Деян Енев е ексцентрична персона. Цялото му творчество е проникнато от блян да опише нещо ново, неизмеримо под формата на най-банална преживелица, която естественият човешки взор въобще не вижда. Тук ще употребявам думите на Дончо Цончев за креативния развой: „ Белег на висшето у индивида е любознанието и доверчивостта. Колкото по-дълбоко, по-откровено, по-деликатно е шерването, толкоз по-добра, по-висша и по-могъща е художествената прозаичност ”.
За Деян Енев
Той е роден на 11 август 1960 година в София. Завършил е Първа британска гимназия и българска лингвистика в СУ „ Св. Кл. Охридски ”. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на МА и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик в ЗЕСТ „ Комуна ”, преподавател. Бил е публицист в „ Марица ”, „ Новинар ”, „ Експрес ”, „ Отечествен фронт ”, „ Сега ” и „ Монитор ”. Зад гърба си има над 3 000 журналистически изявления – изявленията, репортажи, публикации, очерци, фейлетони. Две години е работил като текстописец в рекламна организация. През 2010 година в СУ „ Св. Кл. Охридски ” е взел участие като преподавател в курса по креативно писане, проведен от издателя Георги Гроздев. През 2012 година бе преподавател в юбилейното пето издание на семинара по креативно писане, проведен от фондация „ Елизабет Костова ” в Созопол. Понастоящем е колумнист в „ Портал Култура ”.
Издал е двадесет книги:
Сборници с разкази:
„ Четиво за нощен влак“ (1987), наградена в състезанието за дебютна книга „ Южна пролет ”; „ Конско евангелие ”(1992), „ Ловец на хора ” (1994) – Годишната премия за белетристика на ИК „ Христо Ботев ”, преведена в Норвегия през 1997; „ Клането на петела ” (1997, 2017), „ Ези-тура“(1999, 2000, 2014) – Националната премия „ Хр. Г. Данов ” и Годишната литературна премия на СБП; „ Господи, помилуй“(2004) – Голямата премия за нова българска прозаичност „ Хеликон ”; „ Всички на носа на гемията ” (2005, 2007, 2009); „ Градче на име Мендосино ” (2009), Национална литературна премия „ Милош Зяпков ”, номиниран за премията „ Хеликон ”; „ 7 коледни описа ” (2009); „ Българчето от Аляска. Софийски разкази ” (2011, 2012); „ Внукът на Хемингуей ” (2013); „ Гризли ” (2015), номиниран за „ Хеликон ”; „ Християнски разкази ” (2016); „ Мария ” – 55 описа и 2 новели, асортимент и послепис Светлозар Игов (2016); „ Дърводелецът ” (2017).
Есета:
„ Малката домашна черква. Съвременни притчи ” (2014); „ По закона на писателя ” (2015)
Очерци за писатели:
„ Хора на перото ” (2009)
Християнски есета:
„ Народ от исихасти ” (2010)
Поезия:
„ Стихотворения ” (2012) – Националната премия за лирика „ Николай Кънчев ”
Награди:
Лауреат на огромната премия „ Златен ланец ” на в. „ Труд ” за пай роман (2006); лауреат на Националната премия „ Чудомир ” за пай комичен роман (2015), притежател на медал „ Св. св. Кирил и Методий ” – първа степен (2016)
Преводи в чужбина:
През 2008 година австрийското издателство „ Дойтике ” издаде в превод на немски алманах с негови определени разкази под заглавие „ Цирк България ”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството –на Димитър Динев. През август 2010 година лондонското издателство „ Портобело ” разгласява на британски сборника му с определени разкази „ Цирк България ”. Преводът е дело на живеещата в Единбург българска писателка Капка Касабова. Изданието влезе две следващи години (2010, 2011) в дългата листа на най-престижния конкурс в света за алманах с разкази на британски език „ Франк О’ Конър ”.
Иновативна форма на показване беше избрал Деян: вместо да предложения мастит критик, който да „ разглоби ” на части неговите планове, хрумвания и похвати, публиката стана очевидец на свободен диалог сред създателя и негови напълно млади сътрудници Зорница Гъркова, Ангел Иванов и Дияна Тончева, издали по една-две белетристични книги. И тримата приказваха за своя път към литературата, за описа, който се е запечатил в съзнанието им вечно. И изключително за антрактите тишина, които струят от текстовете на Енев. Неговите герои са хората, които срещаме всеки ден на улицата, на пазара, в трамвая, пред блока… А постоянно – и в задния двор на живота.
Очевидно свежият взор на новите генерации и по какъв начин те възприемат творчеството му интересува Деян Енев. Обект на тяхната рецепция беше най-новия алманах с разкази, озаглавен „ Дърводелецът ” (2017, изд. „ Рива ”).
В експозето си Деян Енев сподели: „ Все по-често си представям една премиера на книга като безмълвие. Защото тя стартира да живее едвам когато читателят стартира да потъва в страниците… Защо поканих тези млади създатели? Редно е ние, другите генерации, да се познаваме, да се четем. ”
На въпрос от публиката по какъв начин култивира вдъхновението си, писателят посъветва младите си сътрудници: „ Не изпускайте момента на ентусиазъм! Той идва, само че прекомерно бързо си отива. Останалото е рутина, професионализъм, който се създава с годините. Тези разкази са достоверни – до последната писмен знак. Няма нищо измислено. Ще не преставам да пиша тъкмо такива текстове ”.
Деян Енев е ексцентрична персона. Цялото му творчество е проникнато от блян да опише нещо ново, неизмеримо под формата на най-банална преживелица, която естественият човешки взор въобще не вижда. Тук ще употребявам думите на Дончо Цончев за креативния развой: „ Белег на висшето у индивида е любознанието и доверчивостта. Колкото по-дълбоко, по-откровено, по-деликатно е шерването, толкоз по-добра, по-висша и по-могъща е художествената прозаичност ”.
За Деян Енев
Той е роден на 11 август 1960 година в София. Завършил е Първа британска гимназия и българска лингвистика в СУ „ Св. Кл. Охридски ”. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на МА и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик в ЗЕСТ „ Комуна ”, преподавател. Бил е публицист в „ Марица ”, „ Новинар ”, „ Експрес ”, „ Отечествен фронт ”, „ Сега ” и „ Монитор ”. Зад гърба си има над 3 000 журналистически изявления – изявленията, репортажи, публикации, очерци, фейлетони. Две години е работил като текстописец в рекламна организация. През 2010 година в СУ „ Св. Кл. Охридски ” е взел участие като преподавател в курса по креативно писане, проведен от издателя Георги Гроздев. През 2012 година бе преподавател в юбилейното пето издание на семинара по креативно писане, проведен от фондация „ Елизабет Костова ” в Созопол. Понастоящем е колумнист в „ Портал Култура ”.
Издал е двадесет книги:
Сборници с разкази:
„ Четиво за нощен влак“ (1987), наградена в състезанието за дебютна книга „ Южна пролет ”; „ Конско евангелие ”(1992), „ Ловец на хора ” (1994) – Годишната премия за белетристика на ИК „ Христо Ботев ”, преведена в Норвегия през 1997; „ Клането на петела ” (1997, 2017), „ Ези-тура“(1999, 2000, 2014) – Националната премия „ Хр. Г. Данов ” и Годишната литературна премия на СБП; „ Господи, помилуй“(2004) – Голямата премия за нова българска прозаичност „ Хеликон ”; „ Всички на носа на гемията ” (2005, 2007, 2009); „ Градче на име Мендосино ” (2009), Национална литературна премия „ Милош Зяпков ”, номиниран за премията „ Хеликон ”; „ 7 коледни описа ” (2009); „ Българчето от Аляска. Софийски разкази ” (2011, 2012); „ Внукът на Хемингуей ” (2013); „ Гризли ” (2015), номиниран за „ Хеликон ”; „ Християнски разкази ” (2016); „ Мария ” – 55 описа и 2 новели, асортимент и послепис Светлозар Игов (2016); „ Дърводелецът ” (2017).
Есета:
„ Малката домашна черква. Съвременни притчи ” (2014); „ По закона на писателя ” (2015)
Очерци за писатели:
„ Хора на перото ” (2009)
Християнски есета:
„ Народ от исихасти ” (2010)
Поезия:
„ Стихотворения ” (2012) – Националната премия за лирика „ Николай Кънчев ”
Награди:
Лауреат на огромната премия „ Златен ланец ” на в. „ Труд ” за пай роман (2006); лауреат на Националната премия „ Чудомир ” за пай комичен роман (2015), притежател на медал „ Св. св. Кирил и Методий ” – първа степен (2016)
Преводи в чужбина:
През 2008 година австрийското издателство „ Дойтике ” издаде в превод на немски алманах с негови определени разкази под заглавие „ Цирк България ”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството –на Димитър Динев. През август 2010 година лондонското издателство „ Портобело ” разгласява на британски сборника му с определени разкази „ Цирк България ”. Преводът е дело на живеещата в Единбург българска писателка Капка Касабова. Изданието влезе две следващи години (2010, 2011) в дългата листа на най-престижния конкурс в света за алманах с разкази на британски език „ Франк О’ Конър ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ