Знаете ли, че Христо Смирненски не е истинското име на поета
Един от най-популярните български поети живее в сложен и плевел исторически интервал. Преживява ужаса на 4 войни. Заради Деветоюнския прелом през 1923 година той не може да лекува болестта си от милиарна туберкулоза, което води до ранната му гибел. Христо Смирненски умира малко преди да навърши 25 години на 18 юни 1923 година Въпреки късия си живот поетът ни оставя над 800 лирически и над 100 прозаически творби. Поетът е роден с името Христо Димитров Измирлиев на 30 септември 1898 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, а през днешния ден Килкис, Гърция.
Детство и юношески години
Бащата на бъдещия стихотворец е сладкар и член на Македонската революционна организация, учредена от Гоце Делчев. Още като възпитаник в началното учебно заведение той стартира да написа детски стихчета. Най-напред учи в родния Кукуш, а по-късно отпътува при дядо си в София за малко, след което още веднъж се връща при родителите си, където приключва гимназия. Има огромно предпочитание да учи в Солунската гимназия, само че заради липса на средства, се принуждава да прекъсне образованието си и да оказва помощ на татко си в сладкарския поминък.
През 1913 година цялото семейство напуща родния дом, защото Кукуш е опожарен в края на Междусъюзническата война. Преселват се в София, където живеят като бежанци в един от крайните столични квартали Ючбунар. Записва се в Техническото учебно заведение и стартира да продава вестници, с цел да оказва помощ на фамилията. Докато е четвърти курс става очевидец на най-кръвопролитния конфликт край Захарна фабрика, когато е потушено Войнишкото въстание. Ужасен от жестокостта, с която държавното управление убива метежниците, напуща военното учебно заведение, а татко му е заставен да заплати наказателна клауза. Поетична и публицистична активност
Заедно с по-големия си брат Тома Измирлиев стартират да разгласяват стихове и прозаичност в хумористичния вестник " К‘во да е “. Тогава Христо е едвам 16-годишен. Продължава да разгласява във вестник “Българан ". Докато е юнкер във Военното учебно заведение работи като редактор във вестник “Смях и сълзи ", където за първи път се подписва с псевдонима Христо Смирненски. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет.
Продължава да разгласява фейлетони и хумористични стихове. През 1918 година излиза първата му стихосбирка “Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". Продължава да се развива като сатирик и стихотворец хуморист, само че хуморът ми става все по-социално ориентиран. Поетът става член на Комунистическия юношески съюз, а по-късно и на комунистическата партия.
Защо Смирненски?
Най-напред Христо Измирлиев разгласява под разнообразни псевдоними - Ведбал, Орезам, Южен Северняк, Гаврош и други По едно време Христо Измирлиев желае да излее тъгата си по гибелта на собствен другар, погубен на фронта. Но по какъв начин да подпише такова тъжно стихотворение с Ведбал, име, което читателите свързват с хумористични произведения. Тогава стартира да търси различен псевдоним. Някой му предлага да се подписва с същинското си име - Христо Измирлиев. Но той бърза да възрази “Измирлиев… доста непоетично… звучи като софийската бакалница “Измир " против битпазар ". Постепенно приятелите стигнали до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което звучи по-поетически. Така поетът стартира да се подписва с името “Христо Смирненски ".
Поет на бедните
“Ти целия вцепенен от завист си,
о гръмък и развратен град,
и твойте електрични глобуси всуе така празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и
обидата незаслужена по изнурените лица… "
Христо Смирненски вкарва в поезията тематиката за пролетарската гражданска война, само че главната концепция в творчеството му е обществената неправда. Именно обществената принадлежност е определящ фактор за идеологическите му възгледи. Самият той живял в бедност и бедност, Смирненски основава атмосфера на тревожна натегнатост, страдалчество и безизходност.
Смирненски се трансформира в герой за нов свят, без болежка и неправда, беднотия и тъга.
“Приказка за стълбата "
През май 1923 година Христо Смирненски разгласява сатиричното произведение “Приказка за стълбата ", което се трансформира в едно увещание за безпощадните закони на “стълбата нагоре, която води надолу ", за отровата на властта, измяната и съкрушителните резултати на властолюбието.
Образът на основния воин, макар сатиричния род на описа, е драматичен. През 2001 година Огнян Герджиков става ръководител на Народното събрание и подарява на всички 240 депутати копие от “Приказка на стълбата ". Поетът неслучайно посвещава текста на всички, които си споделят “Това не се отнася до мене! ", напомня actualno.com.
Детство и юношески години
Бащата на бъдещия стихотворец е сладкар и член на Македонската революционна организация, учредена от Гоце Делчев. Още като възпитаник в началното учебно заведение той стартира да написа детски стихчета. Най-напред учи в родния Кукуш, а по-късно отпътува при дядо си в София за малко, след което още веднъж се връща при родителите си, където приключва гимназия. Има огромно предпочитание да учи в Солунската гимназия, само че заради липса на средства, се принуждава да прекъсне образованието си и да оказва помощ на татко си в сладкарския поминък.
През 1913 година цялото семейство напуща родния дом, защото Кукуш е опожарен в края на Междусъюзническата война. Преселват се в София, където живеят като бежанци в един от крайните столични квартали Ючбунар. Записва се в Техническото учебно заведение и стартира да продава вестници, с цел да оказва помощ на фамилията. Докато е четвърти курс става очевидец на най-кръвопролитния конфликт край Захарна фабрика, когато е потушено Войнишкото въстание. Ужасен от жестокостта, с която държавното управление убива метежниците, напуща военното учебно заведение, а татко му е заставен да заплати наказателна клауза. Поетична и публицистична активност
Заедно с по-големия си брат Тома Измирлиев стартират да разгласяват стихове и прозаичност в хумористичния вестник " К‘во да е “. Тогава Христо е едвам 16-годишен. Продължава да разгласява във вестник “Българан ". Докато е юнкер във Военното учебно заведение работи като редактор във вестник “Смях и сълзи ", където за първи път се подписва с псевдонима Христо Смирненски. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет.
Продължава да разгласява фейлетони и хумористични стихове. През 1918 година излиза първата му стихосбирка “Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ". Продължава да се развива като сатирик и стихотворец хуморист, само че хуморът ми става все по-социално ориентиран. Поетът става член на Комунистическия юношески съюз, а по-късно и на комунистическата партия.
Защо Смирненски?
Най-напред Христо Измирлиев разгласява под разнообразни псевдоними - Ведбал, Орезам, Южен Северняк, Гаврош и други По едно време Христо Измирлиев желае да излее тъгата си по гибелта на собствен другар, погубен на фронта. Но по какъв начин да подпише такова тъжно стихотворение с Ведбал, име, което читателите свързват с хумористични произведения. Тогава стартира да търси различен псевдоним. Някой му предлага да се подписва с същинското си име - Христо Измирлиев. Но той бърза да възрази “Измирлиев… доста непоетично… звучи като софийската бакалница “Измир " против битпазар ". Постепенно приятелите стигнали до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което звучи по-поетически. Така поетът стартира да се подписва с името “Христо Смирненски ".
Поет на бедните
“Ти целия вцепенен от завист си,
о гръмък и развратен град,
и твойте електрични глобуси всуе така празнично блестят!
Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и
обидата незаслужена по изнурените лица… "
Христо Смирненски вкарва в поезията тематиката за пролетарската гражданска война, само че главната концепция в творчеството му е обществената неправда. Именно обществената принадлежност е определящ фактор за идеологическите му възгледи. Самият той живял в бедност и бедност, Смирненски основава атмосфера на тревожна натегнатост, страдалчество и безизходност.
Смирненски се трансформира в герой за нов свят, без болежка и неправда, беднотия и тъга.
“Приказка за стълбата "
През май 1923 година Христо Смирненски разгласява сатиричното произведение “Приказка за стълбата ", което се трансформира в едно увещание за безпощадните закони на “стълбата нагоре, която води надолу ", за отровата на властта, измяната и съкрушителните резултати на властолюбието.
Образът на основния воин, макар сатиричния род на описа, е драматичен. През 2001 година Огнян Герджиков става ръководител на Народното събрание и подарява на всички 240 депутати копие от “Приказка на стълбата ". Поетът неслучайно посвещава текста на всички, които си споделят “Това не се отнася до мене! ", напомня actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ