Актьорът Васил Банов на 72 г.: Съжалявам, че през есента няма как да се върна в „Откраднат живот”
Един от най-обичаните наши артисти - Васил Банов, който стана тази година притежател на специфичната премия на кинофестивала “Златната липа ” за повсеместен принос в киното, чукна 72 година Той е роден през 1946 година в Карлово на 20 юли. Както се знае, той откри и своя звезда с името си и посади свое дръвче в Алеята на липите в Стара Загора. Васил Банов се е снимал в над 75 функции в киното - с изключение на в български продукции е взел участие и в американски, италиански, канадски и френски филми.
Въпреки че в последните години Банов се снима в доста телевизионни сериали, той приканва постоянно кинотворците да не залитат към похватите на малкия екран, когато основават кино. Всеки режисьор, който е работил с Васил Банов, по-късно е повтарял и отново го е канил, тъй като с него се работи и елементарно, и мъчно, най-малко по този начин споделя режисьорът на комедията “Летовници” Ивайло Пенчев, в която Васил Банов играе един от главните персонажи. Трудно е, тъй като има мъчен, мъжки темперамент, само че пък това се харесва и до през днешния ден на дамите. Факт. Васил Банов е татко на три деца.
- Вече май сме позабравили, по тази причина те запитвам правилно ли е, че си стартирал своята кино кариера в “На всеки километър”?
- Да, тъкмо. Първият сериал, в който се снимах, в действителност беше “На всеки километър”. Бях още студент, когато режисьорът Неделчо Чернев ме извика и ми разпореди ролята на водач, който кара камион. Возех майор Деянов - самият Стефан Данаилов. Не беше неприятно.
- Няма спор, че ти е провървяло, кариерата ти е сполучлива. Затова ли обичаш толкоз доста българското кино?
- Иска ли запитване. Най-много обичам да работя с нашите си кинорежисьори и изпитвам най-голямо задоволство от това. За кино лентата комедия “Летовници” говорили ли сме - нямам спомен. Бях доста благополучен. Особено когато бяхме в Рим за фестивала на българското кино, беше прелестно. Бяхме и в Чехия, и в Англия, отново с всякакви наши филми, останах с чувството, че феновете желаят комедия. Искат да бъде едно такова, по-лекичко, да се забавляват, да не се натоварват. А пък експертите по всички фестивали желаят трагичното, и то да бъде извадено най-лошото в нашето общество, българското. А това обикновено ли е? Аз не знам някой мъж, чиято жена непрекъснато да му изневерява и той да тръби за това, нали. Няма подобен. Той ще го скрие. Затова ми е неразбираемо за какво наши създатели и политици описват за черното в нашия живот, акцентират го. Удоволствие им прави. Защо, бе? А те биха могли да създадат по една крачка към по-светлото, нали по тази причина са примерно в Народното събрание. Ама, не! Казвам това, тъй като ми е прясно, нали бях наскоро в Рим, където представяхме нашите, българските филми. И все си мисля, че не е толкоз черен нашият живот, че са дребни заплатите и пенсиите, да, че има корупция, че полицията не си прави работата, че има закононарушения и така нататък, има, обаче въпреки всичко живи сме, нали! Живи, а някои са и изцяло здрави!... Шарено е и всичко зависи от времето. От времето! През 2000 година е едно, през 2020-а ще бъде друго! Ето в този момент младите си вършат татуировки и на мен не ми харесва, но какво от това. Самият белег на остаряването е, че ти вършат усещане такива дребни неща. Но пък любознанието е живо, има хубави девойки, с хубави крайници и облекла. И както споделяше Гришата Вачков - “много са ги напускали”. Ей!
Актьорът със сина си
- Тази година където се появиш, все имаш триумф... Кажи още нещо за “Златната липа”?
- Не поради премията, само че там в Стара Загора вършат фестивал, който стои доста добре. Вече мисля за 6-и или 7-и път. Посадих дърво. Показах, че мога да копам. Служа си добре с лопата, аз съм си селяндур освен по душа. Е, мога и да не копам. Беше доста прелестно и в този момент проследявам дали ми поливат дървото. Инак ще играе лопатата. Защото тук към този момент цъфтят липите на Мария Статулова, Джанкарло Джанини, Татяна Лолова, Васил Михайлов и Гинка Станчева, носители на специфичната премия през миналите фестивални години.
- Имаш към този момент над 75 функции и продължаваш, докога бе, джанъм!
- Аз не съм ги считал. Не е работа да ги броиш. Ще играя, до момента в който ме канят.
- Като споделих на мои другари, че ще се срещна с теб, и те ме помолиха да те запитвам по какъв начин се чувстваш, когато героят ти почине. Както стана в “Откраднат живот”, пък и в множеството филми, в които участваш?
- Всъщност по този начин ми потегли, да му се не види. В сериала “Петко войвода” моят воин трябваше да се самоубие, дори към този момент беше снимано качването му върху една канара, само че писателят Николай Хайтов изрично отхвърли това да се пуска. Там бях Осман ага и в кауша дефакто умрях, само че не се схваща тъкмо какво става. Да не разстройваме фена, един тип. Ето в “Столичани в повече” пък загивам, откакто изяждам два-три локума, в “Дървото на живота” пък там ни убиват, една група сме, и така нататък Според мен не е хубаво в сериалите да те убиват, а да си доразвиваш облиците, само че други имат думата, нали! А “Откраднат живот” съгласно мен се движи сполучливо по ръба - крачка наляво или надясно, и можеш да паднеш в пропастта. Има баланс. И на мене ми беше любопитен. Много скърбя, че през есента стартира новият му сезон, само че аз няма по какъв начин да се върна. Нали хвърлих топа, тъпо. Харесваше ми. И ще издам, че в най-новия сериал - “Дяволското гърло”, отново по Нова телевизия, вземам участие, въпреки че съм в ролята на прокурор, само че забележи, този път изчезвам чак в последната, 12-а серия.
- Други твои нови осъществявания какви се задават?
- Има, има. Потрайте, благи читатели и фенове! Аз в действителност съм на сцената от далечната 1970 година Затова през това лято приписвам и внимание на моята почивка. Ще бъде по остарял мой бит в Гърция, въпреки че доста си обичам нашето Черноморие. Ще бъда на едно доста читаво място. Там няма джетове, под носа ми няма да кръжат сърфове, няма и нощни заведения - безшумно, умерено. Аз съм остарял човек към този момент. Имам си привички. А за идните фотоси не мога доста да издавам, само че има - режисьорът Гочев ме е поканил за присъединяване в нов сериал. Не знам повече, на моята възраст не мога да бъда взискателен, отивам където ме желаят.
- Е, не можеш да се оплачеш от липса на работа, не позабогатя ли в последните две-три години, с изключение на артист си и зам.-директор на спектакъл ”Зад канала” въпреки всичко?
- А, да. Аз съм постоянно зам.-директор. Фасулска работа е за мене. Зависи кой какво отношение има към благосъстоянието и парите. Аз да вземем за пример не мога да мятам храна, в случай че се е развалила дефинитивно, да де, само че инак не. Дядо ми преди време обираше трохичките от масата в ръка и си ги гълташе, да не отиват зян. Горе-долу и аз съм по този начин. Имам доста положително отношение към банкнотите, класифицирам ги в портфейла си по един и същи метод, тъй като постоянно съм ги изкарвал с доста труд. Има и в изкуството огромни “мечоци”, които печелят прекомерно добре. Аз спечелвам непретенциозно, само че имам за бензин, да си сменя нещо по автомобила, да отида на отмора. Не се окайвам. Здраве да е, тъй като знаеш, претърпях две интервенции, с доста болки.
- А глезиш ли брачната половинка си, знам, че е 22 години по-млада от теб?
- Да, но доколкото мога. И не тъй като е много по-млада от мен. Има баланс при нас. Ако не беше тя, аз може би още преди 10 години да съм починал. Имах сложни дни, само че в този момент отново съм във форма и ми се работи. А и обичаш ли някого или нещо си, няма потребност това да се манифестира, мое схващане, въпреки че от време на време съм колеблив. Особено когато видя родители по какъв начин благо целуват и прегръщат децата си. Преди месеци индивидът, който доста почитам, споделя се Евтим Милошев, продуцентът, преди да почне “Откраднат живот”, ми сподели - абе, ти си малко изострен, за “Дяволското гърло” същият Евтим ми сподели - тук би трябвало да си доста корав, бетон, стоманен човек. Сега основава и детски сериал, аз вземам участие - тук пък по-меко го давай. Мисълта ми е, че в нашата работа, и в киното, и в театъра, би трябвало да се превъплъщаваме. И би трябвало да си всякога леко друг. При все че публиката си желае калъпа. Ето от Асен Блатечки желае да играе мачо, а може ли всякога! И би трябвало ли? Дано направиш връзката сред това, което ти споделям.
- Ясно, ясно. С огромен опит си, какъв брой сили хвърляш да подготвиш дадена роля?
- Ето и в този момент го върша, както виждаш, аз съм си в кабинета на зам.-директор, чета си даден текст, върша си го с огромни букви на компютъра, пробвам се да си основа визия за облика - и моя, и на създателя, който е писал текста, а след това пък идва режисьорът. В процеса на работа не мисля за публиката. Важното е да работиш по детайлите. Не споделям, че го върша добре. Когато отидеш на терен квалифициран, когато си вътре в казуса, някак, няма да имаш проблем с режисьора. Поне при мен е по този начин. Над 95 % се разбирам с режисьорите, щом не престават да ме канят, значи е по този начин.
- Освен че си артист, админ, добър водач и механик, ти си и доста състезателен човек. Какво ти е мнението за международния футбол?
- Следях мачовете постоянно. Но футболът, явно е, стана доста недодялан, все едно виждам хокей на лед. От участниците в Световното състезание в Русия симпатизирах най-вече на немския тим. От години съм почитател на германците. За страдание, отпаднаха. Останах с най-големи благосклонности към хърватите. Добре се показаха.
Елена КОЦЕВА
Въпреки че в последните години Банов се снима в доста телевизионни сериали, той приканва постоянно кинотворците да не залитат към похватите на малкия екран, когато основават кино. Всеки режисьор, който е работил с Васил Банов, по-късно е повтарял и отново го е канил, тъй като с него се работи и елементарно, и мъчно, най-малко по този начин споделя режисьорът на комедията “Летовници” Ивайло Пенчев, в която Васил Банов играе един от главните персонажи. Трудно е, тъй като има мъчен, мъжки темперамент, само че пък това се харесва и до през днешния ден на дамите. Факт. Васил Банов е татко на три деца.
- Вече май сме позабравили, по тази причина те запитвам правилно ли е, че си стартирал своята кино кариера в “На всеки километър”?
- Да, тъкмо. Първият сериал, в който се снимах, в действителност беше “На всеки километър”. Бях още студент, когато режисьорът Неделчо Чернев ме извика и ми разпореди ролята на водач, който кара камион. Возех майор Деянов - самият Стефан Данаилов. Не беше неприятно.
- Няма спор, че ти е провървяло, кариерата ти е сполучлива. Затова ли обичаш толкоз доста българското кино?
- Иска ли запитване. Най-много обичам да работя с нашите си кинорежисьори и изпитвам най-голямо задоволство от това. За кино лентата комедия “Летовници” говорили ли сме - нямам спомен. Бях доста благополучен. Особено когато бяхме в Рим за фестивала на българското кино, беше прелестно. Бяхме и в Чехия, и в Англия, отново с всякакви наши филми, останах с чувството, че феновете желаят комедия. Искат да бъде едно такова, по-лекичко, да се забавляват, да не се натоварват. А пък експертите по всички фестивали желаят трагичното, и то да бъде извадено най-лошото в нашето общество, българското. А това обикновено ли е? Аз не знам някой мъж, чиято жена непрекъснато да му изневерява и той да тръби за това, нали. Няма подобен. Той ще го скрие. Затова ми е неразбираемо за какво наши създатели и политици описват за черното в нашия живот, акцентират го. Удоволствие им прави. Защо, бе? А те биха могли да създадат по една крачка към по-светлото, нали по тази причина са примерно в Народното събрание. Ама, не! Казвам това, тъй като ми е прясно, нали бях наскоро в Рим, където представяхме нашите, българските филми. И все си мисля, че не е толкоз черен нашият живот, че са дребни заплатите и пенсиите, да, че има корупция, че полицията не си прави работата, че има закононарушения и така нататък, има, обаче въпреки всичко живи сме, нали! Живи, а някои са и изцяло здрави!... Шарено е и всичко зависи от времето. От времето! През 2000 година е едно, през 2020-а ще бъде друго! Ето в този момент младите си вършат татуировки и на мен не ми харесва, но какво от това. Самият белег на остаряването е, че ти вършат усещане такива дребни неща. Но пък любознанието е живо, има хубави девойки, с хубави крайници и облекла. И както споделяше Гришата Вачков - “много са ги напускали”. Ей!
Актьорът със сина си
- Тази година където се появиш, все имаш триумф... Кажи още нещо за “Златната липа”?
- Не поради премията, само че там в Стара Загора вършат фестивал, който стои доста добре. Вече мисля за 6-и или 7-и път. Посадих дърво. Показах, че мога да копам. Служа си добре с лопата, аз съм си селяндур освен по душа. Е, мога и да не копам. Беше доста прелестно и в този момент проследявам дали ми поливат дървото. Инак ще играе лопатата. Защото тук към този момент цъфтят липите на Мария Статулова, Джанкарло Джанини, Татяна Лолова, Васил Михайлов и Гинка Станчева, носители на специфичната премия през миналите фестивални години.
- Имаш към този момент над 75 функции и продължаваш, докога бе, джанъм!
- Аз не съм ги считал. Не е работа да ги броиш. Ще играя, до момента в който ме канят.
- Като споделих на мои другари, че ще се срещна с теб, и те ме помолиха да те запитвам по какъв начин се чувстваш, когато героят ти почине. Както стана в “Откраднат живот”, пък и в множеството филми, в които участваш?
- Всъщност по този начин ми потегли, да му се не види. В сериала “Петко войвода” моят воин трябваше да се самоубие, дори към този момент беше снимано качването му върху една канара, само че писателят Николай Хайтов изрично отхвърли това да се пуска. Там бях Осман ага и в кауша дефакто умрях, само че не се схваща тъкмо какво става. Да не разстройваме фена, един тип. Ето в “Столичани в повече” пък загивам, откакто изяждам два-три локума, в “Дървото на живота” пък там ни убиват, една група сме, и така нататък Според мен не е хубаво в сериалите да те убиват, а да си доразвиваш облиците, само че други имат думата, нали! А “Откраднат живот” съгласно мен се движи сполучливо по ръба - крачка наляво или надясно, и можеш да паднеш в пропастта. Има баланс. И на мене ми беше любопитен. Много скърбя, че през есента стартира новият му сезон, само че аз няма по какъв начин да се върна. Нали хвърлих топа, тъпо. Харесваше ми. И ще издам, че в най-новия сериал - “Дяволското гърло”, отново по Нова телевизия, вземам участие, въпреки че съм в ролята на прокурор, само че забележи, този път изчезвам чак в последната, 12-а серия.
- Други твои нови осъществявания какви се задават?
- Има, има. Потрайте, благи читатели и фенове! Аз в действителност съм на сцената от далечната 1970 година Затова през това лято приписвам и внимание на моята почивка. Ще бъде по остарял мой бит в Гърция, въпреки че доста си обичам нашето Черноморие. Ще бъда на едно доста читаво място. Там няма джетове, под носа ми няма да кръжат сърфове, няма и нощни заведения - безшумно, умерено. Аз съм остарял човек към този момент. Имам си привички. А за идните фотоси не мога доста да издавам, само че има - режисьорът Гочев ме е поканил за присъединяване в нов сериал. Не знам повече, на моята възраст не мога да бъда взискателен, отивам където ме желаят.
- Е, не можеш да се оплачеш от липса на работа, не позабогатя ли в последните две-три години, с изключение на артист си и зам.-директор на спектакъл ”Зад канала” въпреки всичко?
- А, да. Аз съм постоянно зам.-директор. Фасулска работа е за мене. Зависи кой какво отношение има към благосъстоянието и парите. Аз да вземем за пример не мога да мятам храна, в случай че се е развалила дефинитивно, да де, само че инак не. Дядо ми преди време обираше трохичките от масата в ръка и си ги гълташе, да не отиват зян. Горе-долу и аз съм по този начин. Имам доста положително отношение към банкнотите, класифицирам ги в портфейла си по един и същи метод, тъй като постоянно съм ги изкарвал с доста труд. Има и в изкуството огромни “мечоци”, които печелят прекомерно добре. Аз спечелвам непретенциозно, само че имам за бензин, да си сменя нещо по автомобила, да отида на отмора. Не се окайвам. Здраве да е, тъй като знаеш, претърпях две интервенции, с доста болки.
- А глезиш ли брачната половинка си, знам, че е 22 години по-млада от теб?
- Да, но доколкото мога. И не тъй като е много по-млада от мен. Има баланс при нас. Ако не беше тя, аз може би още преди 10 години да съм починал. Имах сложни дни, само че в този момент отново съм във форма и ми се работи. А и обичаш ли някого или нещо си, няма потребност това да се манифестира, мое схващане, въпреки че от време на време съм колеблив. Особено когато видя родители по какъв начин благо целуват и прегръщат децата си. Преди месеци индивидът, който доста почитам, споделя се Евтим Милошев, продуцентът, преди да почне “Откраднат живот”, ми сподели - абе, ти си малко изострен, за “Дяволското гърло” същият Евтим ми сподели - тук би трябвало да си доста корав, бетон, стоманен човек. Сега основава и детски сериал, аз вземам участие - тук пък по-меко го давай. Мисълта ми е, че в нашата работа, и в киното, и в театъра, би трябвало да се превъплъщаваме. И би трябвало да си всякога леко друг. При все че публиката си желае калъпа. Ето от Асен Блатечки желае да играе мачо, а може ли всякога! И би трябвало ли? Дано направиш връзката сред това, което ти споделям.
- Ясно, ясно. С огромен опит си, какъв брой сили хвърляш да подготвиш дадена роля?
- Ето и в този момент го върша, както виждаш, аз съм си в кабинета на зам.-директор, чета си даден текст, върша си го с огромни букви на компютъра, пробвам се да си основа визия за облика - и моя, и на създателя, който е писал текста, а след това пък идва режисьорът. В процеса на работа не мисля за публиката. Важното е да работиш по детайлите. Не споделям, че го върша добре. Когато отидеш на терен квалифициран, когато си вътре в казуса, някак, няма да имаш проблем с режисьора. Поне при мен е по този начин. Над 95 % се разбирам с режисьорите, щом не престават да ме канят, значи е по този начин.
- Освен че си артист, админ, добър водач и механик, ти си и доста състезателен човек. Какво ти е мнението за международния футбол?
- Следях мачовете постоянно. Но футболът, явно е, стана доста недодялан, все едно виждам хокей на лед. От участниците в Световното състезание в Русия симпатизирах най-вече на немския тим. От години съм почитател на германците. За страдание, отпаднаха. Останах с най-големи благосклонности към хърватите. Добре се показаха.
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ