Честито: Локомотив стана на 93 с Купата и в Лига Европа!
Един от най-обичаните и емблематични футболни клубове у нас става на 93 години през днешния ден. Със сигурно това ще бъде най-посетеният рожден ден в историята на Локомотив. Празникът на Лаута ще е двоен, защото стадионът ще е цялостен в първия си формален интернационален мач. Черно-белите ще посрещнат в своя дом Спартак Търнава, а билетите са към този момент изкупени. От Димитър Илиев и съотборниците му се чака да зарадват тези на стадиона и десетките хиляди черно-бели сърца по света. Така както го направиха на 15 май, когато донесоха последният изчезнал трофей в клубната витрина - Купата на България, побеждавайки безконечния противник Ботев.
Историята на днешния Локомотив стартира в една гореща неделя на 25 юли 1926 година, когато два спортни клуба от източната част на Пловдив встъпили в равнопоставен съюз. Това били „ Караджа ” и „ Атлетик ”, а новосъздаденият клуб, който от този ден почнал живота си, бил наричан „ Спортклуб ”. С мигове на екстаз и опиянения, само че също непожален от печал или несгоди, но нему било орисано през десетилетията да се трансформира в една от могъщите цивилен институции на Пловдив.
Мястото, където това се случило, читалище „ Иван Вазов ”, бе известно – само че до неотдавна не се знаеше доста за него, даже точното му местонахождение, нито изгледът на постройката или пък ликовете на другите хора, влагали сили за неговия подем. И това – на фона на грамадната културно-просветна, родолюбива активност на читалището годни наред!
За клубни цветове се избрали аленият, черният и белият, а като формален патронен празник на новооснования клуб бил избран Петровден. Датата 25 юли 1926г. била одобрена като дата на учредяване на Спортклуб, а след това годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
Съобщението до обществеността тогава гласи: „ Спортклуб се роди, с цел да реализира волята на болшинството от жителите на източната част на Пловдив. Нека основателите му – тези млади, цялостни с сила и жаркост запалянковци, не не помнят тази воля, тя е: посредством физическо образование да онравственим младежта. Да калим тялото, да сложим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение жители – утрешни пионери за социална и културна активност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – бивш извор на творчество и прогрес.
Ето, това е нашето въодушевено начало. Раждането на Спортклуб донесе израза на нов публичен живот за нас. ”
Пътят на Локомотив през три разнообразни столетия не е по никакъв начин лек. Черно-бялата общественост обаче постоянно е оцелявала, поради идеалите, които първопроходците от Спортклуб поставиха крепко в основите.
Още през цялото време черно-белите се изправят пред големи компликации. След ужасяващото земетресение, раздрусало Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, защото там се заселили пловдивски жители, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си действия пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово обвързване по отношение на разпределяне на градски имот, клубът претърпял без лично игрище повече от две десетилетия.
Съвременната история на Локомотив стартира през 1951 година след серия от обединявания, в резултат на съществените промени в страна и общество след 1944 година Плеяда мастори на топката радват десетките хиляди последователи на отбора през годините. Истинският напредък обаче стартира с две огромни имена. Футболният талант Христо Бонев и великият треньор Димитър Григоров. Именно Григоров вижда неповторимите качества на Зума и стартира да го постанова. Двамата начертават пътя на Локомотив за десетилетия напред. Христо Бонев пък извежда Локомотив от рамките на Пловдив и го прави национално и европейски важен клуб.
Няма да бъде почтено, в случай че тук не споменем първопроходците Атанас Велчев, Климент Гичев, Тодор Атлиев, Христо Бъчваров, Ито Попов и останалите им сподвижници. Голямото обаче стартира от Зума!
За по-малко от десетилетие с капитанската лента Христо Бонев извежда Локо до сребърни медали и три пъти до бронзовите. Самият Бонев става първият пловдивчанин, който е капитан на националния тим. Зума е с главен принос за класирането на държавния ни отбор на международните финали в Мексико 1970 година и Германия през 1974 година Неговият международен гений е приет от гениите Йохан Кройф и Франц Бекенбауер.
В началото на 70-те години са сложени здравите темели и на великата черно-бяла школа. Красимир Манолов става европейски първенец за юноши през 1974 година. Академията ражда огромните майстори Ружди Керимов, Николай Курбанов, Георги Фиданов, Красимир Чавдаров (Джикана), Веселин Балевски. Идва и златното юношеско потомство на Аян Садъков и Едуард Ераносян, следвано от Георги Йорданов (Големия чесън) и Христо Колев (Бащата). Триумфът на школата е през 1986 година, когато в националния ни тим са трима представители на академията от Лаута - Садъков, Бащата и Йорданов.
Първият от най-значимите триумфи идва на 1 юни 1983 година, когато Христо Бонев подвига Купата на Съветската войска. Треньор на тима е именитият Атанас Драмов.
Фортуна нямаше да бъде обективна, в случай че не бе донесла и шампионската купа на Лаута. Това стана 21 години след първия трофей. На 8 май 2004 година Локо бие Славия с 3:2 вкъщи и се окичва със златните медали. Никаква случайност няма във обстоятелството, че достойнството да изведе родния си отбор до жадувания от генерации локомотивци идеал, се пада на неговата рожба Едуард Ераносян. Голмайстор на шампионата става Мартин Камбуров. След това Камбуров още пет пъти става стрелец №1 на шампионата.
Два месеца и половина по-късно във витрината пристигна и третият трофей. С гол на Иван Пасков в последната минута Локо надделя Литекс с 1:0 и сграбчи Суперкупата на България.
На 15 май тази година Димитър Илиев и компания стигнаха четвъртият връх в клубната история, печелейки Купата на България.
Всеки трофей е скъп самичък по себе си, само че последният има особена наслада, защото бе извоюван в директен дуел с безконечния противник " Ботев " на Националния стадион " Васил Левски ". Той сподели за прощален път, че
черно-бялата концепция ще пребъде, тъй като десетки хиляди по целия свят я носят в сърцата си.
На многая лета, Локомотив!
Историята на днешния Локомотив стартира в една гореща неделя на 25 юли 1926 година, когато два спортни клуба от източната част на Пловдив встъпили в равнопоставен съюз. Това били „ Караджа ” и „ Атлетик ”, а новосъздаденият клуб, който от този ден почнал живота си, бил наричан „ Спортклуб ”. С мигове на екстаз и опиянения, само че също непожален от печал или несгоди, но нему било орисано през десетилетията да се трансформира в една от могъщите цивилен институции на Пловдив.
Мястото, където това се случило, читалище „ Иван Вазов ”, бе известно – само че до неотдавна не се знаеше доста за него, даже точното му местонахождение, нито изгледът на постройката или пък ликовете на другите хора, влагали сили за неговия подем. И това – на фона на грамадната културно-просветна, родолюбива активност на читалището годни наред!
За клубни цветове се избрали аленият, черният и белият, а като формален патронен празник на новооснования клуб бил избран Петровден. Датата 25 юли 1926г. била одобрена като дата на учредяване на Спортклуб, а след това годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
Съобщението до обществеността тогава гласи: „ Спортклуб се роди, с цел да реализира волята на болшинството от жителите на източната част на Пловдив. Нека основателите му – тези млади, цялостни с сила и жаркост запалянковци, не не помнят тази воля, тя е: посредством физическо образование да онравственим младежта. Да калим тялото, да сложим в него здрав дух и желязна воля – да създадем от младежта изискани във всяко отношение жители – утрешни пионери за социална и културна активност, които ще ратуват за издигането на забравената от всички източна част на Пловдив – бивш извор на творчество и прогрес.
Ето, това е нашето въодушевено начало. Раждането на Спортклуб донесе израза на нов публичен живот за нас. ”
Пътят на Локомотив през три разнообразни столетия не е по никакъв начин лек. Черно-бялата общественост обаче постоянно е оцелявала, поради идеалите, които първопроходците от Спортклуб поставиха крепко в основите.
Още през цялото време черно-белите се изправят пред големи компликации. След ужасяващото земетресение, раздрусало Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, защото там се заселили пловдивски жители, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си действия пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово обвързване по отношение на разпределяне на градски имот, клубът претърпял без лично игрище повече от две десетилетия.
Съвременната история на Локомотив стартира през 1951 година след серия от обединявания, в резултат на съществените промени в страна и общество след 1944 година Плеяда мастори на топката радват десетките хиляди последователи на отбора през годините. Истинският напредък обаче стартира с две огромни имена. Футболният талант Христо Бонев и великият треньор Димитър Григоров. Именно Григоров вижда неповторимите качества на Зума и стартира да го постанова. Двамата начертават пътя на Локомотив за десетилетия напред. Христо Бонев пък извежда Локомотив от рамките на Пловдив и го прави национално и европейски важен клуб.
Няма да бъде почтено, в случай че тук не споменем първопроходците Атанас Велчев, Климент Гичев, Тодор Атлиев, Христо Бъчваров, Ито Попов и останалите им сподвижници. Голямото обаче стартира от Зума!
За по-малко от десетилетие с капитанската лента Христо Бонев извежда Локо до сребърни медали и три пъти до бронзовите. Самият Бонев става първият пловдивчанин, който е капитан на националния тим. Зума е с главен принос за класирането на държавния ни отбор на международните финали в Мексико 1970 година и Германия през 1974 година Неговият международен гений е приет от гениите Йохан Кройф и Франц Бекенбауер.
В началото на 70-те години са сложени здравите темели и на великата черно-бяла школа. Красимир Манолов става европейски първенец за юноши през 1974 година. Академията ражда огромните майстори Ружди Керимов, Николай Курбанов, Георги Фиданов, Красимир Чавдаров (Джикана), Веселин Балевски. Идва и златното юношеско потомство на Аян Садъков и Едуард Ераносян, следвано от Георги Йорданов (Големия чесън) и Христо Колев (Бащата). Триумфът на школата е през 1986 година, когато в националния ни тим са трима представители на академията от Лаута - Садъков, Бащата и Йорданов.
Първият от най-значимите триумфи идва на 1 юни 1983 година, когато Христо Бонев подвига Купата на Съветската войска. Треньор на тима е именитият Атанас Драмов.
Фортуна нямаше да бъде обективна, в случай че не бе донесла и шампионската купа на Лаута. Това стана 21 години след първия трофей. На 8 май 2004 година Локо бие Славия с 3:2 вкъщи и се окичва със златните медали. Никаква случайност няма във обстоятелството, че достойнството да изведе родния си отбор до жадувания от генерации локомотивци идеал, се пада на неговата рожба Едуард Ераносян. Голмайстор на шампионата става Мартин Камбуров. След това Камбуров още пет пъти става стрелец №1 на шампионата.
Два месеца и половина по-късно във витрината пристигна и третият трофей. С гол на Иван Пасков в последната минута Локо надделя Литекс с 1:0 и сграбчи Суперкупата на България.
На 15 май тази година Димитър Илиев и компания стигнаха четвъртият връх в клубната история, печелейки Купата на България.
Всеки трофей е скъп самичък по себе си, само че последният има особена наслада, защото бе извоюван в директен дуел с безконечния противник " Ботев " на Националния стадион " Васил Левски ". Той сподели за прощален път, че
черно-бялата концепция ще пребъде, тъй като десетки хиляди по целия свят я носят в сърцата си.
На многая лета, Локомотив!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ