Домът на баба Тонка – свято място за борбите на българина за свобода
Един от най-изявените участници в Българското Възраждане, родолюбива, смела и отдадена на националното революционно придвижване българка, сподвижник и доверено лице на Васил Левски и съмишленик на Георги Сава Раковски, Тонка Тихова Обретенова (1812-1893 г.) е основна фигура в национално-освободителната битка от края на XIX век. Тя оказва мощна организационна, морална и финансова поддръжка на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и на Русенския революционен комитет, като трансформира дома си в леговище и учредителен център на революционните деятели .
Легендарната майка със своите петима синове и две дъщери , е трогателен образец на мъжество, подвиг и родолюбие в името на свободна България. Къщата музей " Баба Тонка " се намира на ул. „ Баба Тонка “ №40 “ и е открита на 2 юни 1958 година по самодейност на ОК на Българска комунистическа партия в дома на петия й наследник - Ботевия четник Никола Обретенов (1849-1939). В експозицията с изключение на революционната активност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски развой в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и фотосите, с които стартира експозицията на музея, срещат посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развиване през XVIII и 70-те години на XIX в.
Русчук от това време е тясно обвързван с опитите на турското държавно управление за промени и през 1864 година става център на Дунавския вилает, в рамките на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад - София и Ниш. От извънредно значение за икономическото преуспяване на Русе било основаването на огромни предприятия : първата печатница в българските земи (1865 г.), първата железопътна линия Русе - Варна (1866 г.) и други Цялата реформаторска активност на Мидхат паша и турските управници е ориентирана към подсилване устоите на загиващата Османска империя . Това води до утежняване ситуацията на народа, до разоряването на огромна част от занаятчиите, междинните и дребните търговци и до усилването на националноосвободителното придвижване в района.
В това ни убеждават показаните в експозицията персонални движимости: облекла, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилета на писма до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Възпитава седемте си деца като пламенни борци срещу османската робия. Най-големият й наследник Атанас укрива революционери и придвижва оръжие. През 1868 година Петър и Ангел се борят в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър умира, а Ангел е хванат и изпратен на изгнание в Мала Азия. Георги е погубен в Сливенския балкан като помощник-апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник-апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на изгнание. Връща се след Освобождението. Петрана - една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета през 1875 година, което през 1876 година развяват и Ботевите четници. Анастасия придвижва скрито оръжие от Румъния в облеклата си, а по-късно е брачна половинка на Захари Стоянов. Ценна светиня в експозицията е сабята на Г. С. Раковски , открита инцидентно през 1955 година в близкото с. Ново село. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна активност на русенското читалище „ Зора “, учредено през 1866 година и асъдействало за революционното израстване на доста видни наши дейци на националното избавление, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и други Тук е съхраненият за поколенията от легендарната българка череп на войводата Стефан Караджа, обесен дружно с единадесет свои четници на същото място, където през днешния ден се издига неговият монумент (на площада до Халите в Русе).
Членове на Русенския революционен комитет и доста други русенци дават своя принос за Освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната. Паметни са думите на героичната българка: „ Четирима сина изгубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв . “
Легендарната майка със своите петима синове и две дъщери , е трогателен образец на мъжество, подвиг и родолюбие в името на свободна България. Къщата музей " Баба Тонка " се намира на ул. „ Баба Тонка “ №40 “ и е открита на 2 юни 1958 година по самодейност на ОК на Българска комунистическа партия в дома на петия й наследник - Ботевия четник Никола Обретенов (1849-1939). В експозицията с изключение на революционната активност на националната героиня и нейното семейство е отразен и целият възрожденски развой в Русе и Русенския край през XVIII-XIX в. Описанията и фотосите, с които стартира експозицията на музея, срещат посетителите със стария Русчук, с неговото бурно икономическо, културно и военно развиване през XVIII и 70-те години на XIX в.
Русчук от това време е тясно обвързван с опитите на турското държавно управление за промени и през 1864 година става център на Дунавския вилает, в рамките на който влизат Северна България, Добруджа, а на запад - София и Ниш. От извънредно значение за икономическото преуспяване на Русе било основаването на огромни предприятия : първата печатница в българските земи (1865 г.), първата железопътна линия Русе - Варна (1866 г.) и други Цялата реформаторска активност на Мидхат паша и турските управници е ориентирана към подсилване устоите на загиващата Османска империя . Това води до утежняване ситуацията на народа, до разоряването на огромна част от занаятчиите, междинните и дребните търговци и до усилването на националноосвободителното придвижване в района.
В това ни убеждават показаните в експозицията персонални движимости: облекла, оръжие, копие на знамето, извезано от Петрана Обретенова, факсимилета на писма до Баба Тонка от синовете й и от други революционери. Възпитава седемте си деца като пламенни борци срещу османската робия. Най-големият й наследник Атанас укрива революционери и придвижва оръжие. През 1868 година Петър и Ангел се борят в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър умира, а Ангел е хванат и изпратен на изгнание в Мала Азия. Георги е погубен в Сливенския балкан като помощник-апостол на Сливенския революционен окръг по време на Априлската епопея. Никола е помощник-апостол на Врачанския революционен окръг и участник в Ботевата чета. След разгрома й е изпратен на изгнание. Връща се след Освобождението. Петрана - една от дъщерите, извезва знамето на Червеноводската чета през 1875 година, което през 1876 година развяват и Ботевите четници. Анастасия придвижва скрито оръжие от Румъния в облеклата си, а по-късно е брачна половинка на Захари Стоянов. Ценна светиня в експозицията е сабята на Г. С. Раковски , открита инцидентно през 1955 година в близкото с. Ново село. В музея е показана и разнообразната просветна и революционна активност на русенското читалище „ Зора “, учредено през 1866 година и асъдействало за революционното израстване на доста видни наши дейци на националното избавление, членове на Русенския революционен комитет: Георги Икономов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и други Тук е съхраненият за поколенията от легендарната българка череп на войводата Стефан Караджа, обесен дружно с единадесет свои четници на същото място, където през днешния ден се издига неговият монумент (на площада до Халите в Русе).
Членове на Русенския революционен комитет и доста други русенци дават своя принос за Освобождението на България като разузнавачи, преводачи и опълченци във войната. Паметни са думите на героичната българка: „ Четирима сина изгубих. Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв . “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ