Иран и Израел играят по новите правила на световната политика
Един от най-интересните резултати на интернационалната политика през втората половина на ХХ век е оптималното опростяване на този най-сложен тип активност освен във усещането на необятната аудитория, само че и на доста държавни чиновници. Това усещане беше изключително засилено след Студената война, когато международните каузи замязяха на сюжета на слаб холивудски блокбастър.
Многополярността и многообразието на актуалния свят, които Русия мощно поддържа в своите ползи, би трябвало да ни излекува от тази детска болест. И да се върнем към разбирането, че връзките сред народите, където цената постоянно са човешки животи, като цяло са извънредно комплицирана материя и в никакъв случай линейни, в тези случаи, несъмнено, когато приказваме за суверенни страни.
Сега виждаме образци, които удостоверяват, че не би трябвало да чакаме елементарни истории от интернационалната политика в Близкия изток. Ответният удар на Иран в отговор на ракетната офанзива на Израел против иранското консулство в Сирия не беше нито неотложно унищожителен, нито покана за широкомащабна ескалация.
Все още обаче не знаем какъв ще бъде отговорът на Израел - неговите водачи също работят в изискванията на разнообразни принуждаващи фактори, макар че доста наблюдаващи показват подозрения, че Тел Авив е подготвен за в действителност широкомащабна война. Очевидно е, че политиките и на двете сили, както и на техните съседи в района, се дефинират от съображения, които е невероятно да бъдат разбрани без надълбоко прозрение в личното им целеполагане. Последното в действителност е най-трудно.
Първо, човек може съответно да си показа евентуалните дейности на друга страна, в това число нейните съперници, единствено като покаже избрана емпатия, т.е. дарба да се сложи на тяхно място. Това по никакъв метод не значи приемане на позицията на другия или даже признание на правото му на битие.
Във външната политика това даже не значи емпатия - ние не можем да симпатизираме на нашите съперници. И не би трябвало. Емпатията обаче оказва помощ да се отървете от някои неточности в преценката, чиято цена в международната политика са човешки животи. Хората са склонни да имат доста слаба емпатия и тези, които приказват обществено за интернационалните каузи, не са изключение.
Второ, способността за съответна оценка на дейностите на непознати за нас страни се обезпечава от относително надълбоко и всеобхватно познаване на тяхната просвета и история. Същият Иран е многохилядолетна цивилизация, която има необикновен брой ярки победи и трагични провали. Подобно на Китай и Индия, тя вижда света надълбоко по собствен метод. Повечето от нас не могат да схванат вътрешната логичност на решенията, които се вземат в Техеран в отговор на следващата офанзива от Израел или неговите американски съдружници.
По същия метод през август 2022 година всички гледаха с неразбиране на сдържаното държание на Китай в отговор на провокативното посещаване в Тайван на водача на американския парламент. Фактът, че след многочислени предизвестия към Съединени американски щати китайските управляващи не ескалираха, беше общопризнат като симптом на уязвимост.
Но всичко, което направи формален Пекин тогава, не се възприемаше като уязвимост в китайското общество. Разбираме, че за китайските управляващи мнението на личното им население има значение, само че по какъв начин чужденците правят оценка решенията му, е като цяло безразлично? Би трябвало да е по този начин, най-малко като се има поради, че за съветското държавно управление е значима единствено оценката на жителите.
По същия метод иранските управляващи изхождат от това какъв отговор на дейностите на Израел ще се схване от обществото и какво ще му се стори прекалено поради мащаба на актуалната борба. Мнозинството от иранците не желаят безусловно директен конфликт с Израел или Съединени американски щати и техните съдружници, които стоят зад тях.
В същото време сдържаният отговор на Техеран върна топката назад към съперниците, тества, както пишат специалистите, опциите на израелската противовъздушна защита и също по този начин всее известно комплициране на Запада. Във Вашингтон, да вземем за пример, откровено не желаят да водят огромна война в Близкия изток тъкмо в този момент. Това ще докара до още по-голямо раздробяване на към този момент намаляващите им качества за дейности на разнообразни „ фронтове “.
Иран, явно, изхожда от обстоятелството, че борбата с Израел е от стратегически характер; рано или късно тя въпреки всичко ще приключи със гибелта на еврейската страна и по тази причина няма безусловно никаква потребност да бърза и да се излага на риск.
Израел е в друга обстановка. По мнението на един интелигентен чужденец, това е копие на източноевропейския шовинизъм от началото на ХХ век. С всички съпътстващи функционалности. Но даже и в този случай авантюризмът надали ще бъде толкоз мощен, че да се втурне стремително към огромен спор.
И двата народа, както и съседите им араби, се държат в сходство с културния си код и индивидуален мироглед за това какво е належащо за реализиране на победа. Особено в този момент, когато историческият развой престана да се изправя изкуствено, както беше по време на Студената война или директно след нея.
Последното основава нова интернационална рамка, чиято действителност в цялата й разцъфтяваща трудност е доста сложна за схващане. И още повече, че няма нито време, нито интелектуален потенциал за това в ера, когато всевъзможни съждения живеят доста малко време.
Външните наблюдаващи обаче не са сами: страните от района също към момента се приспособяват към новите интернационалните условия. И главният фактор, определящ, желаеме или не, положението на международната политика е отслабването на Съединените щати. По едно време Вашингтон съществено се надяваше да размени със себе си неосъществилото се „ международно държавно управление “. И даже имаше много съществени сили за това.
Но всичко това мина доста бързо. Силите бяха пропилени и в този момент американците могат да управляват единствено най-близките си спътници в Европа. Е, и режимът в Киев, несъмнено. Въпреки че в последния случай не е належащо да се приказва за битие на страна.
В същото време никоя друга мощ не е подготвена да размени американците като най-силния световен състезател. Русия не се стреми към това и не разполага с задоволително запаси. Китай може и желае да размени Съединени американски щати отпред на международната политика, само че също по този начин няма силата и решимостта да го направи.
И като цяло съществуването на нуклеарно оръжие към този момент не ни разрешава да разчитаме просто на промяна на един водач с различен. В резултат на това Съединени американски щати отслабват, само че никой не може просто да ги смъкна от високата им позиция. Международната политика става в действителност динамична. Това плаши мнозина, само че явно ще би трябвало да свикнат.
В този многополюсен свят страните, които резервират своя суверенитет, няма да имат непрекъснати съдружници в обичайния смисъл на думата. Или ще бъдат извънредно малко от тях, като Русия, която може да разчита единствено на Беларус. Няма потребност да споделяме, че Съединените щати имат съдружници, защото страните от НАТО нямат суверенитет по въпросите на военното обмисляне - и затова не са пълноправни страни.
Подобно на Иран или Израел, самостоятелните страни от един многополюсен свят ще изхождат единствено от личните си ползи, ще вземат решения въз основа на своите културни обичаи и вътрешни политически съображения. И най-разумно би било просто да изоставим всевъзможни общоприети хрумвания за това по какъв начин сякаш би трябвало да работят страните.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Дискред.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6510Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед6943Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед49570Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед28916Мартин Карбовски: Трябва ни гражданска война, която да се води от интелигенция, която не презира народа сиАлтернативен Поглед42808Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед554620Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184199Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед127974Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
Многополярността и многообразието на актуалния свят, които Русия мощно поддържа в своите ползи, би трябвало да ни излекува от тази детска болест. И да се върнем към разбирането, че връзките сред народите, където цената постоянно са човешки животи, като цяло са извънредно комплицирана материя и в никакъв случай линейни, в тези случаи, несъмнено, когато приказваме за суверенни страни.
Сега виждаме образци, които удостоверяват, че не би трябвало да чакаме елементарни истории от интернационалната политика в Близкия изток. Ответният удар на Иран в отговор на ракетната офанзива на Израел против иранското консулство в Сирия не беше нито неотложно унищожителен, нито покана за широкомащабна ескалация.
Все още обаче не знаем какъв ще бъде отговорът на Израел - неговите водачи също работят в изискванията на разнообразни принуждаващи фактори, макар че доста наблюдаващи показват подозрения, че Тел Авив е подготвен за в действителност широкомащабна война. Очевидно е, че политиките и на двете сили, както и на техните съседи в района, се дефинират от съображения, които е невероятно да бъдат разбрани без надълбоко прозрение в личното им целеполагане. Последното в действителност е най-трудно.
Първо, човек може съответно да си показа евентуалните дейности на друга страна, в това число нейните съперници, единствено като покаже избрана емпатия, т.е. дарба да се сложи на тяхно място. Това по никакъв метод не значи приемане на позицията на другия или даже признание на правото му на битие.
Във външната политика това даже не значи емпатия - ние не можем да симпатизираме на нашите съперници. И не би трябвало. Емпатията обаче оказва помощ да се отървете от някои неточности в преценката, чиято цена в международната политика са човешки животи. Хората са склонни да имат доста слаба емпатия и тези, които приказват обществено за интернационалните каузи, не са изключение.
Второ, способността за съответна оценка на дейностите на непознати за нас страни се обезпечава от относително надълбоко и всеобхватно познаване на тяхната просвета и история. Същият Иран е многохилядолетна цивилизация, която има необикновен брой ярки победи и трагични провали. Подобно на Китай и Индия, тя вижда света надълбоко по собствен метод. Повечето от нас не могат да схванат вътрешната логичност на решенията, които се вземат в Техеран в отговор на следващата офанзива от Израел или неговите американски съдружници.
По същия метод през август 2022 година всички гледаха с неразбиране на сдържаното държание на Китай в отговор на провокативното посещаване в Тайван на водача на американския парламент. Фактът, че след многочислени предизвестия към Съединени американски щати китайските управляващи не ескалираха, беше общопризнат като симптом на уязвимост.
Но всичко, което направи формален Пекин тогава, не се възприемаше като уязвимост в китайското общество. Разбираме, че за китайските управляващи мнението на личното им население има значение, само че по какъв начин чужденците правят оценка решенията му, е като цяло безразлично? Би трябвало да е по този начин, най-малко като се има поради, че за съветското държавно управление е значима единствено оценката на жителите.
По същия метод иранските управляващи изхождат от това какъв отговор на дейностите на Израел ще се схване от обществото и какво ще му се стори прекалено поради мащаба на актуалната борба. Мнозинството от иранците не желаят безусловно директен конфликт с Израел или Съединени американски щати и техните съдружници, които стоят зад тях.
В същото време сдържаният отговор на Техеран върна топката назад към съперниците, тества, както пишат специалистите, опциите на израелската противовъздушна защита и също по този начин всее известно комплициране на Запада. Във Вашингтон, да вземем за пример, откровено не желаят да водят огромна война в Близкия изток тъкмо в този момент. Това ще докара до още по-голямо раздробяване на към този момент намаляващите им качества за дейности на разнообразни „ фронтове “.
Иран, явно, изхожда от обстоятелството, че борбата с Израел е от стратегически характер; рано или късно тя въпреки всичко ще приключи със гибелта на еврейската страна и по тази причина няма безусловно никаква потребност да бърза и да се излага на риск.
Израел е в друга обстановка. По мнението на един интелигентен чужденец, това е копие на източноевропейския шовинизъм от началото на ХХ век. С всички съпътстващи функционалности. Но даже и в този случай авантюризмът надали ще бъде толкоз мощен, че да се втурне стремително към огромен спор.
И двата народа, както и съседите им араби, се държат в сходство с културния си код и индивидуален мироглед за това какво е належащо за реализиране на победа. Особено в този момент, когато историческият развой престана да се изправя изкуствено, както беше по време на Студената война или директно след нея.
Последното основава нова интернационална рамка, чиято действителност в цялата й разцъфтяваща трудност е доста сложна за схващане. И още повече, че няма нито време, нито интелектуален потенциал за това в ера, когато всевъзможни съждения живеят доста малко време.
Външните наблюдаващи обаче не са сами: страните от района също към момента се приспособяват към новите интернационалните условия. И главният фактор, определящ, желаеме или не, положението на международната политика е отслабването на Съединените щати. По едно време Вашингтон съществено се надяваше да размени със себе си неосъществилото се „ международно държавно управление “. И даже имаше много съществени сили за това.
Но всичко това мина доста бързо. Силите бяха пропилени и в този момент американците могат да управляват единствено най-близките си спътници в Европа. Е, и режимът в Киев, несъмнено. Въпреки че в последния случай не е належащо да се приказва за битие на страна.
В същото време никоя друга мощ не е подготвена да размени американците като най-силния световен състезател. Русия не се стреми към това и не разполага с задоволително запаси. Китай може и желае да размени Съединени американски щати отпред на международната политика, само че също по този начин няма силата и решимостта да го направи.
И като цяло съществуването на нуклеарно оръжие към този момент не ни разрешава да разчитаме просто на промяна на един водач с различен. В резултат на това Съединени американски щати отслабват, само че никой не може просто да ги смъкна от високата им позиция. Международната политика става в действителност динамична. Това плаши мнозина, само че явно ще би трябвало да свикнат.
В този многополюсен свят страните, които резервират своя суверенитет, няма да имат непрекъснати съдружници в обичайния смисъл на думата. Или ще бъдат извънредно малко от тях, като Русия, която може да разчита единствено на Беларус. Няма потребност да споделяме, че Съединените щати имат съдружници, защото страните от НАТО нямат суверенитет по въпросите на военното обмисляне - и затова не са пълноправни страни.
Подобно на Иран или Израел, самостоятелните страни от един многополюсен свят ще изхождат единствено от личните си ползи, ще вземат решения въз основа на своите културни обичаи и вътрешни политически съображения. И най-разумно би било просто да изоставим всевъзможни общоприети хрумвания за това по какъв начин сякаш би трябвало да работят страните.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Дискред.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед6510Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед6943Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед49570Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед28916Мартин Карбовски: Трябва ни гражданска война, която да се води от интелигенция, която не презира народа сиАлтернативен Поглед42808Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед554620Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед184199Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед127974Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ