Истината за горещата връзка между Овалния кабинет и Кремъл
Един от най-големите знаци на Студената война - Червеният телефон , все още стои на бюрото на американския президент.
Но защо в действителност се употребява той? В своята автобиография Ричард Брансън споделя, че Барак Обама употребявал аления телефон... да поръчва чай за гостите си . Американски медии към този момент писаха, че и актуалният президент Доналд Тръмп употребява апарата, с цел да поръчва питиета. „ Седяхме и към този момент се готвехме да си тръгваме, когато обърнах внимание на алената слушалка на бюрото му. Обама видя, че виждам в тази посока и сподели: „ По-рано такива телефони са се употребявали за изключителни обстановки, само че в този момент ги употребявам, с цел да поръчвам чай на гостите си ”, споделя английският милиардер.
„ Горещата линия ” сред държавните глави на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е открита през 1963 година след привършване на Кубинската ракетна рецесия (както е американското й наименование, за руснаците тя е „ Карибската рецесия ”, а за кубинците - „ Октомврийска рецесия ”). Това е най-острият спор по време на Студената война , който поражда в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по отношение на разполагането на руски установки за балистични ракети в Куба.
Кризата стартира на 16 октомври 1962 година, когато американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди , разкриващи стартови площадки на руски нуклеарни ракети на острова , и приключва 13 дни по-късно , когато руският водач Никита Хрушчов афишира, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
Gulliver/Getty Images-->
В момента, когато напрежението е във връхна точка, значимо известие от 3000 думи на Хрушчов е получено и разкодирано в границите на 12 часа - рисково дълъг интервал в подтекста на опасността от нуклеарен удар. Докато Съединени американски щати приготвят отговора си, от Москва идва последващо по-остро известие, с което се изисква изтеглянето на американските ракети от Турция. Това става мотив за мнения сред съветниците на Белия дом , че рецесията би могла да бъде преодоляна, даже избегната , в случай че съществува по-бърза връзка сред двете държавни управления.
Първоначално основаният „ червен телефон ” не е същински телефон, а система от телепринтери, употребяващи криптирана връзка . За първи път горещата линия влиза в приложимост през 1967 година по време на шестдневната Арабско-израелска война - тогава двете суперсили съгласуват между тях военните си ходове, с цел да се избегнат недоразумения. В средата на 70-те години се вкарва и същинска телефонна връзка.
Gulliver/Getty Images
През интервала, водещ до Кубинската рецесия, Америка има уверено предимство над Съветския съюз във връзка с въоръжаването. През 1961 година Съединени американски щати стартират разполагането на ракети „ Юпитер ” край Измир, Турция, които непосредствено заплашват градовете в западните елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският министър председател Никита Хрушчов обществено показва своя яд и приема този акт като лична засегнатост.
Разполагането на ракети в Куба се смята за пряк отговор на Хрушчов на американските ракети в Турция, защото те могат да доближат Вашингтон, както и половината от американските военни бази. През нощта на 8 септември 1962 година първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида идва на 16 септември. Планираният боеприпас е 40 стартови площадки, които ще усилят потенциала на Съюз на съветските социалистически републики за първи удар със 70%. Това незабавно e видяно от кубинците и към 1000 известия доближават Маями, само че в началото са сметнати за подправени от американското разузнаване.
Gulliver/Getty Images
Информацията дълго се пази в загадка и едвам на 22 октомври в телевизионна тирада Кенеди оповестява за съществуването на инсталациите и анонсира, че всяка ракетна офанзива от Куба ще се смята за офанзива на Съюз на съветските социалистически републики и ще й бъде отговорено по подобаващ метод. В същото време обаче американското разузнаване няма точна информация за броя на бойците в Куба, както и за 12-те нуклеарни бойни глави, ситуирани там. По стичане на събитията е определен по-добрият вид - морска обсада на Куба, с цел да се предотвратят последващи доставки на оръжие, вместо инвазия на острова, която може да докара до нуклеарен удар.
Кризата стартира да се уталожва, откакто през октомври Хрушчов изпраща писма на Кенеди, гарантиращи мирните планове на Съветския съюз. Съюз на съветските социалистически републики предлага две разнообразни спогодби на американското държавно управление. На 26 октомври те оферират евакуиране на ракетите в подмяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба.
Втората конвенция е излъчена обществено по радиото на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на изискванията от предходното съглашение. На идващия ден Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на руските ракети от Куба. В отговор Кенеди подрежда да бъде вдигната блокадата на Куба на 20 ноември, с което е комплициран завършек на Кубинската рецесия.
ThinkStock/Getty Images
Дали „ аленият телефон ” сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики избавя света от нуклеарна война?
Линията е употребена в идващите години при повишаване на политическото напрежение. След военния спор сред Индия и Пакистан през 1971 година „ горещата линия ” е усъвършенствана - появил се канал за сателитна връзка посредством американската система „ Интелсат ” и руския уред „ Молния-2 ”. През 1985 година връзката още веднъж е осъвременена, като е прибавен канал за факсимилна връзка.
А замлъква ли „ топлата връзка ” сред Белия дом и Кремъл? За чудноват случай по „ горещата линия ” описа преди години някогашният консултант в Кремъл Фьодор Бурлацкий. Той си спомня по какъв начин през 1979 година президентът на Съединени американски щати Джими Картър позвънил на Леонид Брежнев и го попитал правилно ли е, че Москва приготвя навлизане в Афганистан. „ Не съм чувал, чакайте да попитам военния министър ”, отвърнал му Брежнев и се престорил, че приказва с някого. После го успокоил, че няма такива проекти.
ThinkStock/Getty Images
През 2016 година Барак Обама употребява „ аления телефон ” за директна връзка сред Вашингтон и Москва, за да разиска с съветския водач Владимир Путин проблемите с хакерските офанзиви в интервала на предизборната акция в страната.
Тогава представителят на Кремъл Дмитрий Песков означи, че „ това е естествена закрита линия за връзка, която държавните глави употребяват за телефонни диалози ”, с което остави усещане у публиката, че всички диалози сред двамата президенти се организират по тази линия. Американските медии обаче твърдяха, че в никакъв случай по-рано Белият дом не е употребявал системата „ червен телефон ” за връзка с Кремъл, което в действителност подчертавало и сериозността на обстановката.
Но защо в действителност се употребява той? В своята автобиография Ричард Брансън споделя, че Барак Обама употребявал аления телефон... да поръчва чай за гостите си . Американски медии към този момент писаха, че и актуалният президент Доналд Тръмп употребява апарата, с цел да поръчва питиета. „ Седяхме и към този момент се готвехме да си тръгваме, когато обърнах внимание на алената слушалка на бюрото му. Обама видя, че виждам в тази посока и сподели: „ По-рано такива телефони са се употребявали за изключителни обстановки, само че в този момент ги употребявам, с цел да поръчвам чай на гостите си ”, споделя английският милиардер.
„ Горещата линия ” сред държавните глави на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики е открита през 1963 година след привършване на Кубинската ракетна рецесия (както е американското й наименование, за руснаците тя е „ Карибската рецесия ”, а за кубинците - „ Октомврийска рецесия ”). Това е най-острият спор по време на Студената война , който поражда в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати по отношение на разполагането на руски установки за балистични ракети в Куба.
Кризата стартира на 16 октомври 1962 година, когато американското разузнаване изнася данни пред президента Джон Кенеди , разкриващи стартови площадки на руски нуклеарни ракети на острова , и приключва 13 дни по-късно , когато руският водач Никита Хрушчов афишира, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
Gulliver/Getty Images--> В момента, когато напрежението е във връхна точка, значимо известие от 3000 думи на Хрушчов е получено и разкодирано в границите на 12 часа - рисково дълъг интервал в подтекста на опасността от нуклеарен удар. Докато Съединени американски щати приготвят отговора си, от Москва идва последващо по-остро известие, с което се изисква изтеглянето на американските ракети от Турция. Това става мотив за мнения сред съветниците на Белия дом , че рецесията би могла да бъде преодоляна, даже избегната , в случай че съществува по-бърза връзка сред двете държавни управления.
Първоначално основаният „ червен телефон ” не е същински телефон, а система от телепринтери, употребяващи криптирана връзка . За първи път горещата линия влиза в приложимост през 1967 година по време на шестдневната Арабско-израелска война - тогава двете суперсили съгласуват между тях военните си ходове, с цел да се избегнат недоразумения. В средата на 70-те години се вкарва и същинска телефонна връзка.
Gulliver/Getty Images През интервала, водещ до Кубинската рецесия, Америка има уверено предимство над Съветския съюз във връзка с въоръжаването. През 1961 година Съединени американски щати стартират разполагането на ракети „ Юпитер ” край Измир, Турция, които непосредствено заплашват градовете в западните елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският министър председател Никита Хрушчов обществено показва своя яд и приема този акт като лична засегнатост.
Разполагането на ракети в Куба се смята за пряк отговор на Хрушчов на американските ракети в Турция, защото те могат да доближат Вашингтон, както и половината от американските военни бази. През нощта на 8 септември 1962 година първата пратка от ракети SS-4 е разтоварена в Хавана, а втора партида идва на 16 септември. Планираният боеприпас е 40 стартови площадки, които ще усилят потенциала на Съюз на съветските социалистически републики за първи удар със 70%. Това незабавно e видяно от кубинците и към 1000 известия доближават Маями, само че в началото са сметнати за подправени от американското разузнаване.
Gulliver/Getty Images Информацията дълго се пази в загадка и едвам на 22 октомври в телевизионна тирада Кенеди оповестява за съществуването на инсталациите и анонсира, че всяка ракетна офанзива от Куба ще се смята за офанзива на Съюз на съветските социалистически републики и ще й бъде отговорено по подобаващ метод. В същото време обаче американското разузнаване няма точна информация за броя на бойците в Куба, както и за 12-те нуклеарни бойни глави, ситуирани там. По стичане на събитията е определен по-добрият вид - морска обсада на Куба, с цел да се предотвратят последващи доставки на оръжие, вместо инвазия на острова, която може да докара до нуклеарен удар.
Кризата стартира да се уталожва, откакто през октомври Хрушчов изпраща писма на Кенеди, гарантиращи мирните планове на Съветския съюз. Съюз на съветските социалистически републики предлага две разнообразни спогодби на американското държавно управление. На 26 октомври те оферират евакуиране на ракетите в подмяна на гаранция за ненападение или инвазия на Куба.
Втората конвенция е излъчена обществено по радиото на 27 октомври и изисква премахването на ракетите в Турция в допълнение на изискванията от предходното съглашение. На идващия ден Хрушчов оповестява, че е наредил премахването на руските ракети от Куба. В отговор Кенеди подрежда да бъде вдигната блокадата на Куба на 20 ноември, с което е комплициран завършек на Кубинската рецесия.
ThinkStock/Getty Images Дали „ аленият телефон ” сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики избавя света от нуклеарна война?
Линията е употребена в идващите години при повишаване на политическото напрежение. След военния спор сред Индия и Пакистан през 1971 година „ горещата линия ” е усъвършенствана - появил се канал за сателитна връзка посредством американската система „ Интелсат ” и руския уред „ Молния-2 ”. През 1985 година връзката още веднъж е осъвременена, като е прибавен канал за факсимилна връзка.
А замлъква ли „ топлата връзка ” сред Белия дом и Кремъл? За чудноват случай по „ горещата линия ” описа преди години някогашният консултант в Кремъл Фьодор Бурлацкий. Той си спомня по какъв начин през 1979 година президентът на Съединени американски щати Джими Картър позвънил на Леонид Брежнев и го попитал правилно ли е, че Москва приготвя навлизане в Афганистан. „ Не съм чувал, чакайте да попитам военния министър ”, отвърнал му Брежнев и се престорил, че приказва с някого. После го успокоил, че няма такива проекти.
ThinkStock/Getty Images През 2016 година Барак Обама употребява „ аления телефон ” за директна връзка сред Вашингтон и Москва, за да разиска с съветския водач Владимир Путин проблемите с хакерските офанзиви в интервала на предизборната акция в страната.
Тогава представителят на Кремъл Дмитрий Песков означи, че „ това е естествена закрита линия за връзка, която държавните глави употребяват за телефонни диалози ”, с което остави усещане у публиката, че всички диалози сред двамата президенти се организират по тази линия. Американските медии обаче твърдяха, че в никакъв случай по-рано Белият дом не е употребявал системата „ червен телефон ” за връзка с Кремъл, което в действителност подчертавало и сериозността на обстановката.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ