Издателят Манол Пейков разкри как Бай Ганьо прережда колоните от коли на ГКПП Кулата
Един от най-големите издатели у нас - Манол Пейков, пусна прелюбопитен пост на профила си в обществената мрежа Facebook. Синът на Божана Апостолова осветлява методите, по които шофьори-тарикати пререждат колоните от коли на Граничен контролно-пропусквателен пункт " Кулата " и стигат до заветните си дестинации в Гърция с няколко часа по-рано. Това става за сметка на дисциплинираните водачи, които избират да съблюдават разпоредбите и законите. А призваните да спомагат за реализирането на придвижването по разпоредбите - служителите на реда, както нормално, се вършат на слепи и глухи.
ЕТО Гражданско отделение ЦЯЛОТО ОБЯСНЕНИЕ НА БЕЗУМНАТА СИТУАЦИЯ ОТ МАНОЛ ПЕЙКОВ:
Ето по какъв начин се случват нещата на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата:
Чакаме на спретната опашка в междинната лента. Днес – от към 2 часа и 45 минути.(До момента.)
Отдясно минават тировете.
Веднага след бензинстанция ОМV (около 3 км преди границата) на шосето има паркирана полицейска кола, която стопира придвижването и пропуща коли на партиди от по 40-50 броя по подаден по радиостанцията сигнал от граничния пункт.
Целта е да не се задръства шосето и да има опция за достъп на коли за спешна помощ или коли със специфичен режим при потребност.
Дотук – отлично.
Обаче.
Колоната от чакащи да преминат границата се точи с километри. В другия й край има различен полицейски екип, който (уж) съблюдава за спазването на реда.
От време в точния момент в дясната лента (тази, дето е отделена за тирове) се подреждат коли.
Младият сержант им изяснява, че лентата е единствено за тирове.
В резултат на това някои (разбраните) минават в свободната най-лява лента (движението е магистрално, еднопосочно, трилентово) и се връщат на края на опашката на заден ход.
Други, обаче – най- " печените " (хитрите, отворените, неебавците, ербаплийте) упорстват, че отиват " единствено до бензиностанцията " (или до Хезбургера, който се намира на същата отбивка).
И той ги п у с к а.
Докато стояхме по този начин на опашката, вдясно от нас минаха няколко десетки коли. Може би стотина.
Виждаше се, че завиват в бензиностанцията и стопират там, само че не се виждаше къде отиват по-късно.
И ето какво.
Когато стигнахме до мястото незабавно след отбивката на бензиностанцията, където втората полицейска кола блокира придвижването и го пуска на партиди, ни стана ясно, че тези от бензиностанцията почтително се подреждат, с цел да се влеят дружно с всички нас.
След като следих процеса към половин час, се приближих до служителите на реда и общително им обясних какво се случва.
Ние чакаме с часове в колите си и се редуваме зад кормилото, с цел да отидат първо жена ми и детето, след това аз до тоалетната и (евентуално) да хапнем нещо, до момента в който другия кеса в колата и чака да я мръдне малко напред, когато пуснат колоната.
Онези тарикатчета задминават ц я л а т а колона отдясно, паркират си почтително на паркинга на бензиностанцията, влизат, хапват, зареждат, пикаят – всичко на всичко петнайсетина минути – след което се подреждат отдясно, с цел да ги пуснат дружно с другите, дето са чакали с часове.
И служителите на реда ги п у с к а т.
Защо го вършиме?, запитвам. Не разбирате ли, че като вършиме по този начин, всички ние от опашката ще чакаме приблизително с час (или час и половина, или два) повече?
Отвръщат ми, че преди седмица (или колкото там), от OMV подали недоволство, че не пускат клиентите им да излязат от бензиностанцията.
Ама казусът не е в излизането, а във влизането, изяснявам им. Н и т о една от колите, които излизат от OMV-то, не е от и с т и н с к а т а опашка. Всички са хитреци (или опортюнисти, в случай че би трябвало да сме малко по-политкоректни), които са заобиколили с т о т и ц и коли, заредили са си колите и стомасите и в този момент – ни лук яли, ни лук мирисали – се подреждат на пол-позишън, с цел да минат преди цялата колона вляво от тях.
Моля ви, обадете се на сътрудника си при започване на опашката, с цел да му кажете просто да не ги пуска!, упорствам (за очевидното!) аз.
Че за какво не му кажете в и е, ами ние да му споделяме, отвръщат ме индиферентно служителите на реда.
О-о.
Защото сте му сътрудници?
Защото задължението за съблюдаване на реда е ваш?
Защото е на километри обратно?
Защото имате връзка с него, а аз нямам?
Най-сетне – тъй като не може всичко да се взема решение с разправии, блокади, непокорство и цивилен комитети, по дяволите!
Те малко се съпикясват и ми изясняват, че въобще нямат концепция кой е дежурен на другия край. Май са група от Благоевград. (А самите те са от Петрич, доколкото разбирам — и нямат н и к а к в а връзка с тези от другата страна!)
Преглъщам целия си трупан с часове яд и най-любезно им споделям, че в случай че не желаят да събера всички водачи от колоната, да им обясня какво се случва (понеже то не е по никакъв начин явно, в случай че не си минал по цялото продължение на опашката и не си видял с очите си по какъв начин тъкмо стават нещата) и да провеждам обсада и панаир посред пътя, ще би трябвало да се вдигнат и да отидат до началото на колоната, с цел да кажат на сътрудниците си да не пускат повече коли.
Старшината ме поглежда с присвити очи.
Правете каквото щете, ми вика. Ако желаете звъннете на 112. Изобщо не ми пука. Аз тука съм господин никой. Най-малката допустима бурмичка. И заставам в жегата от 10 часа.
Добре, ще се обадя. Само ми дайте името си.
Марио Георгиев се споделям.
Звъня на 112 и изяснявам в детайли обстановката.
За моя изненада ме изслушват търпеливо, записват името ми и ме свързват с дежурния в Петрич.
Докато изяснявам и на него, най-накрая идва и нашия ред да ни пропуснат към границата. Яна стопира, с цел да ме качи, в това време аз не преставам да подреждам, най-после желая името на дежурния, не го слушам добре (Каналджиев? Аналжиев?), само че не го апелирам да повтори.
Обещава да се погрижи.
Аз пък вземам решение, че съм приключил задоволително. Или п о ч т и задоволително.
Сега сме на самата граница. Тук има втора опашка и ще чакаме най-малко още час.
Онези, които ни изпревариха отдясно и заредиха на OMV-то преди към три часа, най-вероятно към този момент си пият кафето в Солун.
Това е. , мамка му.
П.П. Ако чакате на същата опашка някъде зад мен, кажете на благоевградското полицайче да с п р е да пуска хитрягите, дето упорстват да минат по ТИР-лентата, щото са " единствено до бензиностанцията ".
Иначе може да чакате и до сабале.
ЕТО Гражданско отделение ЦЯЛОТО ОБЯСНЕНИЕ НА БЕЗУМНАТА СИТУАЦИЯ ОТ МАНОЛ ПЕЙКОВ:
Ето по какъв начин се случват нещата на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата:
Чакаме на спретната опашка в междинната лента. Днес – от към 2 часа и 45 минути.(До момента.)
Отдясно минават тировете.
Веднага след бензинстанция ОМV (около 3 км преди границата) на шосето има паркирана полицейска кола, която стопира придвижването и пропуща коли на партиди от по 40-50 броя по подаден по радиостанцията сигнал от граничния пункт.
Целта е да не се задръства шосето и да има опция за достъп на коли за спешна помощ или коли със специфичен режим при потребност.
Дотук – отлично.
Обаче.
Колоната от чакащи да преминат границата се точи с километри. В другия й край има различен полицейски екип, който (уж) съблюдава за спазването на реда.
От време в точния момент в дясната лента (тази, дето е отделена за тирове) се подреждат коли.
Младият сержант им изяснява, че лентата е единствено за тирове.
В резултат на това някои (разбраните) минават в свободната най-лява лента (движението е магистрално, еднопосочно, трилентово) и се връщат на края на опашката на заден ход.
Други, обаче – най- " печените " (хитрите, отворените, неебавците, ербаплийте) упорстват, че отиват " единствено до бензиностанцията " (или до Хезбургера, който се намира на същата отбивка).
И той ги п у с к а.
Докато стояхме по този начин на опашката, вдясно от нас минаха няколко десетки коли. Може би стотина.
Виждаше се, че завиват в бензиностанцията и стопират там, само че не се виждаше къде отиват по-късно.
И ето какво.
Когато стигнахме до мястото незабавно след отбивката на бензиностанцията, където втората полицейска кола блокира придвижването и го пуска на партиди, ни стана ясно, че тези от бензиностанцията почтително се подреждат, с цел да се влеят дружно с всички нас.
След като следих процеса към половин час, се приближих до служителите на реда и общително им обясних какво се случва.
Ние чакаме с часове в колите си и се редуваме зад кормилото, с цел да отидат първо жена ми и детето, след това аз до тоалетната и (евентуално) да хапнем нещо, до момента в който другия кеса в колата и чака да я мръдне малко напред, когато пуснат колоната.
Онези тарикатчета задминават ц я л а т а колона отдясно, паркират си почтително на паркинга на бензиностанцията, влизат, хапват, зареждат, пикаят – всичко на всичко петнайсетина минути – след което се подреждат отдясно, с цел да ги пуснат дружно с другите, дето са чакали с часове.
И служителите на реда ги п у с к а т.
Защо го вършиме?, запитвам. Не разбирате ли, че като вършиме по този начин, всички ние от опашката ще чакаме приблизително с час (или час и половина, или два) повече?
Отвръщат ми, че преди седмица (или колкото там), от OMV подали недоволство, че не пускат клиентите им да излязат от бензиностанцията.
Ама казусът не е в излизането, а във влизането, изяснявам им. Н и т о една от колите, които излизат от OMV-то, не е от и с т и н с к а т а опашка. Всички са хитреци (или опортюнисти, в случай че би трябвало да сме малко по-политкоректни), които са заобиколили с т о т и ц и коли, заредили са си колите и стомасите и в този момент – ни лук яли, ни лук мирисали – се подреждат на пол-позишън, с цел да минат преди цялата колона вляво от тях.
Моля ви, обадете се на сътрудника си при започване на опашката, с цел да му кажете просто да не ги пуска!, упорствам (за очевидното!) аз.
Че за какво не му кажете в и е, ами ние да му споделяме, отвръщат ме индиферентно служителите на реда.
О-о.
Защото сте му сътрудници?
Защото задължението за съблюдаване на реда е ваш?
Защото е на километри обратно?
Защото имате връзка с него, а аз нямам?
Най-сетне – тъй като не може всичко да се взема решение с разправии, блокади, непокорство и цивилен комитети, по дяволите!
Те малко се съпикясват и ми изясняват, че въобще нямат концепция кой е дежурен на другия край. Май са група от Благоевград. (А самите те са от Петрич, доколкото разбирам — и нямат н и к а к в а връзка с тези от другата страна!)
Преглъщам целия си трупан с часове яд и най-любезно им споделям, че в случай че не желаят да събера всички водачи от колоната, да им обясня какво се случва (понеже то не е по никакъв начин явно, в случай че не си минал по цялото продължение на опашката и не си видял с очите си по какъв начин тъкмо стават нещата) и да провеждам обсада и панаир посред пътя, ще би трябвало да се вдигнат и да отидат до началото на колоната, с цел да кажат на сътрудниците си да не пускат повече коли.
Старшината ме поглежда с присвити очи.
Правете каквото щете, ми вика. Ако желаете звъннете на 112. Изобщо не ми пука. Аз тука съм господин никой. Най-малката допустима бурмичка. И заставам в жегата от 10 часа.
Добре, ще се обадя. Само ми дайте името си.
Марио Георгиев се споделям.
Звъня на 112 и изяснявам в детайли обстановката.
За моя изненада ме изслушват търпеливо, записват името ми и ме свързват с дежурния в Петрич.
Докато изяснявам и на него, най-накрая идва и нашия ред да ни пропуснат към границата. Яна стопира, с цел да ме качи, в това време аз не преставам да подреждам, най-после желая името на дежурния, не го слушам добре (Каналджиев? Аналжиев?), само че не го апелирам да повтори.
Обещава да се погрижи.
Аз пък вземам решение, че съм приключил задоволително. Или п о ч т и задоволително.
Сега сме на самата граница. Тук има втора опашка и ще чакаме най-малко още час.
Онези, които ни изпревариха отдясно и заредиха на OMV-то преди към три часа, най-вероятно към този момент си пият кафето в Солун.
Това е. , мамка му.
П.П. Ако чакате на същата опашка някъде зад мен, кажете на благоевградското полицайче да с п р е да пуска хитрягите, дето упорстват да минат по ТИР-лентата, щото са " единствено до бензиностанцията ".
Иначе може да чакате и до сабале.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ