Един от най-добрите футболисти на България Димитър Бербатов даде ексклузивно

Един от най-хубавите футболисти на България Димитър Бербатов даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по TV+. Предлагаме ви втора част от диалога с именития нападател, който приготвя благотворителен мач на 14 юни в София.

- През 2008 година три часа преди да затвори трансферният прозорец, на летището имаш най-скъпият водач в света – сър Алекс Фъргюсън.
- Това беше като по филмите. Не го чаках. Бяха ни пратили аероплан, кацнахме в Манчестър. Емо Данчев знаеше какво се случва и кой ще ни чака, само че не ми сподели. Слизам разчувствуван, не знам къде се намирам. Започвам да си представям по какъв начин нося фланелката, играя и въвеждам голове. В същия миг слушам: „ Хай, Берба! “ И кого да видя? Сър Алекс. Изпаднах в потрес, губиш мозъка и дума като видиш подобен по-известен човек. Идва да ни посреща. Мисля си, че той си е с неговата кола, а ние с друга. Кани ни в неговата кола всички дружно. Аз не преставам да съм в потрес. Влизаме в колата и тръгваме – аз, той, Емо Данчев и още някой имаше, само че не мога да се сетя кой. Караме и мълчим. Аз не мога да кажа нищо. На мен мълчанието не ми пречи – седнал съм си и си мисля всякакви работи. По едно време стартира да приказва нещо, с цел да разчупи леда. Още имах компликации да разбирам Съра, не бях привикнал с акцента. Пътуването беше неловко, само че пък занимателно.

- И още една история – 10 минути преди края на трансферния прозорец – факсът от Тотнъм го няма…
- Имаше един под напрежение миг. Сега си мисля, че тези неща не престават да се случват в Англия, тъй като там обичат драматизма. Всичко би трябвало да се случва в последния миг, да не изпуснем нещо по-добро, макар че нервите на футболистите се опъват. Въпреки че съответно в моя случай имаше факс. Аз бях пред инфаркт, Емо също. Съра и Дейвид Гил бяха спокойни. Казват: „ Спокойно, всичко ще бъде наред! “ Викам си: „ Как умерено? Ще си изпусна шанса! “ Вече губех вяра и по едно време факса пристигна. Бях в цялостен потрес и не знаех къде се намирам. Имаше една купчина с документи за сключване. Мислех си по какъв начин ще успеем да ги подпишем в период. Успяхме някак си. Последваха целувки и обятия. Накрая всички бяха удовлетворени.

- И си в Театъра на фантазиите.
- Да. Съра ме пита: „ Ти с кой номер искаш да играеш? “ Вече бяхме подписали и бях удовлетворен. Викам си: „ Вече няма какво да стане, не може да ме върнат “ и споделих „ девети “.

- Три сезона и половина при „ алените дяволи “...
- Аз си ги броя четири.

- Да, действително са по този начин. Четири сезона при „ алените дяволи “ – триумфи, малко разочарования. Какво въпреки всичко най-вече се е запечатало в съзнанието ти?
- Като цяло съвсем всички неща. Вече бях на най-високото ходило. Успях заради труда си, упоритостта си и тъй като не се предадох. Това беше моята премия за всички компликации, които изпитах в кариерата ми. Всеки път, когато отивах на подготовка или имах мач, даже и сложните моменти или когато съм бил печален заради разнообразни аргументи, постоянно съм оценявал обстоятелството, че съм в Манчестър Юнайтед, упражнявам под управлението на най-хубавия треньор, играя с едни от най-хубавите футболисти и също по този начин се изправям против някои от най-хубавите футболисти. Разбира се всичко това бе съпроводено с възходи и падения, положителни резултати и загуби, с купи. Като цяло всичко беше като в парадайса.

- Датата 19 септември 2010 година приказва ли ти нещо?
- Не знам какво се е случило. Аз съм доста зле с датите.

- Димитър Бербатов – Ливърпул 3:2.
- Да, апропо другари непрекъснато ми припомнят тази паметна дата, а аз все не помня и запитвам какво се е случило на 19-ти. Може би тогава беше моментът, в който даже тези, които към момента подлагаха на подозрение качествата ми, ги признаха. Особено вторият гол. Малко хора могат да вкарат по сходен метод. Това не е безочливост и надменност, а виждане за личните си качества. Аз знам какво мога и какво не мога. Точно подобен тип голове в никакъв случай не са ми били сложни, тъй като обичам импровизацията. Специално този мач освен за мен, а и за тима беше готин миг.

- И още една дата 27 ноември 2010 година – там головете не са три, а пет против Блекбърн.
- Странното след това беше, че някой ми обясняваше, че е трябвало да вкарам шест. Все едно пет не са достатъчни… Окей, ненапълно имат право, тъй като в случай че бяха шест, щях да съм единственият футболист с толкоз голове в един мач. Но по-късно даже не се бях замислял какви футболисти са в тази ранглиста, както и че съм първият чужденец вкарал пет гола и т. н. Мачът беше от тези, в които в случай че бях ритнал от центъра, топката щеше да влезе. На четвъртия-петия гол се пробвах да депозирам, само че топката се връщаше при мен, рикушира… Всичко беше подредено.

- Както споделя легендата във волейбола Борислав Кьосев: „ Искам да сбъркам и не мога. “
- Не можех, каквото и да направех, всичко се получаваше.

- Не ти ли пречеше тази твоя философия в Англия? Преди време сподели: " За какво да я пъдя тази топка, която е безнадеждна. Ще се изправят да ми пляскат, а аз ще съм се изхабил. По-добре да съм пресен за тази, която мога да отиграя. "
- Това е тъкмо по този начин. И сега, и аз като играех, футболисти вършат безусловно същото. Просто, когато се съсредоточиш върху някой прекомерно доста, е мъчно да изместиш фокуса си от него и да видиш, че сходен вид нападатели вършат същото. Веднага давам образец с Ибрахимович. Рядко го виждам да гони непотребни топки. Пазиш си силите за точния миг и точното място. Малко хора разсъждават по този начин. Затова в един тим не може всички да са като мен, тъй като тогава ще сме на последно място. Трябва да имаш някои, които „ ръмжат “ към топката, борят се и след това я дават на тези, които могат. Аз не мога без тях и противоположното. Хората желаят да гледат и красива игра. Всичко е микс от отборни качества. Затова тимът е най-съществен.

- Преживя ли финала в Шампионската лига през 2011 година, когато остана отвън групата?
- Преди известно време Съра сподели, че е било неверно решение. Това е най-голямото самопризнание, че в тази ситуация може би е постъпил неверно.

- И най-големите бъркат.
- Факт. Въпросът беше, че не се откри един човек, който да одобри това решение като обикновено, защото особено този сезон станах голмайстор и отново имах чувството, че откъдето ритна топката, ще я вкарам. От коляното в носа да ми се удари, щеше да влезе. Не че щяхме да победим, само че се усещах във форма. Самочувствието ми беше такова, че със затворени очи ще вкарам. Разбира се беше изненада, даже потрес за мен, само че се случи.

- В този мач Барса скри топката на Юнайтед.
- И в предходния бе по този начин. В последна сметка тогава Барса беше в апогея си. В първия мач може би започнахме по-добре. Роналдо имаше един късмет за гол. Ако се бяхме възползвали, нещата щяха да се развият по различен метод, само че към този момент е минало.

- Спомена Роналдо – по какъв начин си партнираше с него?
- Продължавам да изяснявам на младите момчета в България и в другите тимове за него. Всички му се радват. Имитират го – кой може, кой не може. Понякога се получават и циркаджийски осъществявания. Казвам: „ Окей, няма неприятно, че желаете да имитирате, само че този човек идваше първи на подготовка и работеше като животно “. Арогантността му е заслужена. Той има вяра в качествата си и ги поддържа с игра, голове, купи и т. н. Но тренираше свиреп. Всеки ден плуване, фитнес, коремни преси. Оставаше след подготовка и се виждаше, че упоритостта му е толкоз огромна и в последна сметка му оказа помощ да успее. Той отново беше сполучлив, само че по-късно съумя на доста по-високо равнище. Не е единствено да се опитваш да подражаваш на някого, а би трябвало да работиш крепко. Особено тези, които нямат неговия гений или този на Меси. Веднага давам образец с Гари Невил, който ще пристигна за мача и е супер пич. Един път ми обясняваше: „ Берба, би трябвало да сме реалисти, аз нямам гения на Роналдо, Руни и т. н., обаче всеки ден съм тук първи, всеки ден упражнявам като вманиачен и никой не може да ми каже, че упражнявам по-малко от някой различен. С това наваксвам и по тази причина съм тук толкоз години “. Какво можеш да кажеш? Евала.

- Дълголетник стана с тази политика.
- Без такива футболисти примерно Роналдо и аз не можем, тъй като те вършеха „ черната “ работа.

- Затваряме " британската страница " с Фулъм.
- Във Фулъм беше супер. Мартин Йол ми даваше топката и знаеше, че няма потребност да ми споделя каквото и да е. А когато някой прави по този начин с мен, знае, че аз няма да му се кача на главата, а ще направя по този начин, че да не го отчайвам. Разбира се би трябвало да ме познава и да ми даде цялостна независимост. Той го знаеше и по тази причина по този начин добре се разбирахме. Вкарах с едно воле против Стоук Сити. Беше доста прекрасен гол. Виждах, че той е напрегнат, въпреки че в никакъв случай няма да си признае, тъй като всички имаме достолепие и его. Виждам, че му е обезпокоеното преди мача. Казвам му: „ Спокойно “. Стана 1:0. Отидох да го поздравя. Понякога може да видиш по реакцията на човек по какъв начин изпитва облекчение. Като ме хвана и щеше да ме „ счупи “. Имаше дори сълзи в очите му. Толкова му беше готино, тъй като този мач беше значим и успяхме да победим. Този човек за мен е супер. Винаги сме се разбирали и продължаваме да го вършим.

- От дребен си почитател на Нюкасъл. Имаше ли опция да преминеш при „ свраките “?
- Не. Смея се и се удивлявам на нещата, които се пишат. Понякога се разгласяват за да се раздвижи някакъв тип интерес от страна на дадения тим. Не се прави единствено за мен, а и за други хора. Това отново са маркетингови тактики. Не е имало опция, просто тъй като тези хора не са имали потребност от мен. Аз добре знам, че нямат потребност от мен. Те си имат добър тим. Не е имало изгода от такова нещо.

- Говорил ли си в миналото с Алън Шийрър?
- Да, представяте ли си Алън Шийрър ми взимаше изявление, мисля че за Би Би Си. Беше пристигнал на „ Олд Трафорд “, аз отново бях обезпокоен. Алън Шийрър е голмайстор номер 1, макар че не блестеше с техника, а на мен ми харесват технични футболисти. Незнайно за какво ме привличаше този футболист с това по какъв начин вкарваше голове отвред и по какъв начин ги бореше с лакти. Говорили сме, прецизен е и като човек.

- Не би трябвало да подминаваме и тематиката за националния тим. Сега като мина време по какъв начин оценяваш решението си да спреш като вярно, преждевременно или неопределено?
- Може да се пояснява по доста способи. Най-важното в тази ситуация беше, че аз не съм се отказал от националния тим, а се отдръпнах, тъй като взех решение, че е верният миг. Вече е минало, виждам да не се връщам към тези моменти. Някой ден, когато излезе книгата ми, която пиша, в нея ще бъде конкретизирано кое по какъв начин е било. По разбираеми аргументи не мога да кажа всичко в този момент. Пазя си най-хубавите неща за книгата.

- Кажи за марковите лафове – „ трите коня, които теглят каляската “. Харесваш ли си го?
- Във всеки тим има хора, които теглят отбора. Харесвам си, за какво? Не е неприятен. Както мен са ме теглили в тимове, по този начин и аз съм теглил в националния тим. Все някой е бил конят в избран миг.

- Друг откъс - „ Ще дойда да ви оправя футбола един ден “.
- Но споделих, в случай че ме поканите. Истината е, че във всяко нещо, което върша, би трябвало да се усещам квалифициран, а не да се впускам в нещо без да имам и най-малката визия кое по какъв начин се случва. Ако пристигна въобще подобен ден, би трябвало да съм квалифициран. Да знам, че ще се оправя, ще имам средствата и екипа за това. За момента виждате с какво съм зает. Други неща са ми на напред във времето. За момента целите са ми фамилията, мача на 14 юни… Впоследствие всичко ще се подреди. Аз все си мисля, че нещата се подреждат. Трябва да уцелиш верния миг за това, което искаш да правиш.

- Ще се наредят ли нещата за българския футбол?
- Ще се наредят.

- Как?
- Не знам. Ето, виж базата, която се направи на Българския футболен съюз е доста хубава. Бях да я видя. На хубаво място, хубави терени, прекрасен хотел. Предразполага те като отидеш да искаш да играеш футбол. Готино е направено. Някаква стъпка към нещо по-добро. Но по какъв начин ще се оправи е въпрос, който в този момент в случай че седнем да приказваме, ти имаш едно мнение, аз имам друго, различен има трето… Може да не се съобразите с моето, само че постоянно е хубаво да гледаш гледната точка на хората, които са били вътре в играта. Винаги ще подкрепям мнението, че те схващат най-много какво би трябвало да се прави. Ако аз почна да споделям, че мога да разясня и да повеждам предаване по-добре от вас, несъмнено няма да е прелестно и да звучи добре, нали? По същата логичност футболистите, когато чуят нещо сходно от хора, които не са играли футбол, не им става прелестно. Това са естествени неща. И аз желая да съм доктор, и аз ще дам мнение, само че не си разрешавам да го върша. Има си една просвета, която малко хора я имат тук.

- Малко хора знаят, че наблюдаваш умерено мачовете от А група в една стаичка в Стара Загора на твоите другари Александър Томаш, Тодор Кючуков и Константин Мирчев. Запази си другарството с тях.
- Аз съм предан човек и одобрявам такива хора. Особено към другарствата и хората, които са ми помогнали, се стремя постоянно да бъде предан, прецизен и явен. Хората, които ме познават, знаят какъв съм. Имам другарства от доста време и са се запазили. Гледам да не се трансформирам, тъй като славата и парите са двете неща, които хората минимум могат да понесат и да се оправят с тях. За мой шанс или съм бил около хора, които са ми давали верните препоръки, или съм се „ очукал “ от грешките и самичък съм проумял някои неща. Хората, които са най-близо до мен, са изпитани във времето. Аз познавам доста хора, доста хора също ме познават, само че единствено това, което разрешавам да видят. Има доза истина в това, което сподели. Да, вървя и виждам, тъй като ми е забавно. Подкрепям приятелите си и се веселя с тях, когато се развиват. А и в България би трябвало да се дава път на млади треньори и млади футболисти. Аз съм за това, което се покрива с фондацията ми, тъй като оказвам помощ на деца. Искам повече деца, млади играчи да се постановат в тимовете, което е мъчно. Успехите са преди всичко и няма самообладание.

- Кога смяташ, че можем да забележим една генерация като тази на Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров?
- Според мен ще има. Иска ми се да има. Винаги се пробвам да виждам положително. Може да не го доживеем да го забележим, само че ще има. Ако след време се занимавам с футбол, изхождайки от това какво съм постигнал и по какъв начин на мен са ми помогнали, ще ми е кеф да има млади футболисти, които да съумеят. Това е и повода да поканим някои надарени момчета на мача. Защо го върша? За да могат да се " отъркат ", пък нека някой прихване нещо от тези футболисти. Може и да не играеш, само че като дойдеш в съблекалнята, като поговориш с индивида, като го питаш един обикновен въпрос или му искаш съвет, след това като се прибереш у дома, ще искаш отново да се видиш с тези хора и да си в тяхната компания. Но с цел да се случи, би трябвало да работиш доста.

- Обичаш киното, не се ли изкушаваш да се появиш в някой български сериал? Не имам вяра, че нямаш предложения, само че може би нашите продуценти не могат да си го позволят…
- Да, може би чакат да ме поканят и аз да отида ей по този начин. Трябва да ми предложат нещо. Имам копнеж и предпочитание. Направих един клип, може би сте го гледали.

- Да, даваш анонс за заложбите си.
- Скрит гений.

- Какво стана с рисуването?
- Рисуването си върви, когато имам опция и се отпущам. Сега с две деца е по-трудно да намеря такова време, само че когато мога си релаксирам. Интересите ми са разнообразни в доста области. Футболът за жалост е до време, само че той си остава моята обич. Но не може да играем постоянно и би трябвало да се ориентираме в други поприща.

- Какво последно нарисува?
- Рисувам татуировки и скечове. Трябва самичък да си измисля безусловно всичко. Не мога да очаквам някой да ми каже. Едната ми щерка също е художничка и непрекъснато ми дава препоръки. Обменяме опит.

- С дъщерите ти ли се чувстваш най-щастлив?
- Да, с дъщерите. Всеки човек може да разбере, че когато примерно си имал под напрежение ден в офиса, като се прибереш може да се почувстваш един тип дете. Може да си приказваш детски приказки. По-малкото ми дете е доста малко и от време на време рамене такива неща, че няма по какъв начин да не ти стане смешно и ти да не се включиш и да започнеш да приказваш някакви нелепости. Детските неща изключват за миг действителните проблеми или нещата, които би трябвало да свършиш, и ти вкарват стрес и знаеш, че от теб зависят доста работи. Прибираш се и ти става готино.

- Значи детето в теб не си е отишло?
- Според мен това е най-хубавото качество, в случай че един мъж може да резервира детето в себе си. Всички сме момчета и демонстрираме детското в себе си в избрани моменти. Трябва да знаеш кое по кое време да вадиш на показ.

- Защо избра да живееш в България?
- За момента съм тук. Казах и преди, че се усещам добре. Семейството ми се усеща добре. Докато това е по този начин, ще бъдем тук. Имам работа за извършване с фондацията ми, с мача. Изхождайки от ситуацията ми, би трябвало да се опитам да дам образец на младежите. Който желае, да слуша несъмнено. Важното е да можеш да чуеш, тъй като ми омръзна неправилните хора да се пробват да дават препоръки и децата да подражават на тях. Това не е вярно. Хората се отъждествяват с мен като съумял футболист и състезателен човек, само че изхождайки от това по какъв начин съм съумял, може да успееш в разнообразни сфери на живота. Затова се пробвам да бъда най-хубавият образец. Разбира се и аз имам своите недостатъци и минуси като всеки човек, само че се старая да давам допустимо най-хубавия образец на всички подрастващи. Трябва да видят, че в случай че можеш да се лишиш от някои неща в кратковременен проект, ще береш плодовете в дълготраен. Ще имаш спадове, само че в следствие ще спечелиш доста повече, в случай че си твърдоглав и знаеш какво искаш в живота. Затова съм тук – имам работа за извършване и го върша на драго сърце. Пък и ми харесва страната. За какво върша този мач тук? За да дойдат и да видят. Постоянно съм им приказвал на всички какъв брой хубава страна имаме – море, планина, всичко. Да, и ние си имаме нашите недостатъци, обаче страните, в които съм бил имат същите проблеми. Хората, с които съм приказвал в чужбина, изясняват същото, което и нашите. Егати страната! Каква страна сме! Какви политици имаме! Мислил съм си да се сменим, да идим какво ще се случи. Трябва да се радваме на това, което имаме.

- Как гледаш на политиката?
- Далеч съм от нея към момента, само че в никакъв случай не се знае. В момента имам други цели. Опитвам се да се занимавам с нещата, които разбирам, само че не всички мислят по този метод.

- Може би най-доволен ще е Рио Фърдинанд, тъй като най-сетне ще му сбъднеш фантазията да види България и нашите нощни заведения, а освен неговия ресторант в Манчестър…
- Абсолютно, само че истината е, че Манчестър се разраства. Останах сюрпризиран какъв брой доста се строи, по какъв начин стопанската система на града се развива. Когато аз бях там, в действителност имаше два ресторанта, дори един и половина. Сега са три-четири. Вече влагат повече и в Манчестър, и в Бирмингам и другите градове. Специално Рио го видях. Позитивно надъхан е. За мен ще е наслаждение да пристигна, тъй като знам, че е прецизен пич. Ще му хареса, пък и ние ще се опитаме да създадем по този начин, че хората, които дойдат, да желаят да се върнат. Ако щеш нашето море, нашата планина. По този метод демонстрирам на света каква страна имаме. София е столица на спорта. Каква по-добра реклама от нашия мач? Това е верният миг, с цел да се случат нещата.

- И да поканим всички на мача на 14 юни.
- Абсолютно. Всички на мача, тъй като са донори за нашите деца. Това не е моят мач, а нашият мач. След това всички деца ще берат плодовете на триумфа.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+