Матей Казийски за националния отбор: Нямам желание,
Един от най-хубавите български волейболисти Матей Казийски даде искрено изявление пред NOVA, в което бе наранена на дълго и необятно тематиката за националния отбор и развиването на спортна у нас. Посрещачът показа своето виждане и още веднъж означи, че завръщането му в редиците на „ трикольорите “ не стои на дневен ред.
Припомняме, че Казийски разгласи, че приключва изявите си с екипа на България през 2012-а година. Тогава той разгласи, че жертва фантазиите си с националния за една идея. Волейболистът приказва и в тази тенденция, като показа коствало ли си е.
„ Професионалният спорт за жалост към този момент не е доста за здраве. Това се вижда и в националния ни отбор. Проблемите, които има в този момент, доста контузени състезатели има. Натоварването е огромно, когато става дума за спорт на високо равнище. И изключително в тази Лига нациите в този момент, това е огромен проблем и това води до травми “, разяснява Казийски.
„ Новият формат на лигата е много тежък. Пътуванията, които се насъбраха за националите съгласно мен са мъчно търпими, от който и да е организъм. Въпреки че сме с млади състезатели, дистанциите си споделят думата. Не е елементарно да пътуваш толкоз и да играеш. Според мен първо са неравностойно разпределени пътуванията. Не всички отбори имат толкоз пътувания като нас. Като се вземе поради, че има вървене до Азия, по-късно връщане в Европа и отново вървене до Азия. Това единствено в границите на три седмици е убийствено за организма. После би трябвало да играеш и на високо равнище, а това е мъчно. Следя резултатите, мачовете нямам опция да ги виждам “.
„ Според мен този формат не е въображаем предвид на здравето на спортистите. Тенденцията, която се следи, нещата да стават по-зле и по-зле, на мен персонално не ми харесва. Очевидно хората, които се занимават с програмирането на тези неща, мислят единствено от страна на маркетинга, само че не преценяват с обстоятелството, че играят хора и те имат потребност от възобновяване и подготовка за тези мачове “.
„ Със сигурност компликациите са свързани и с това, че имаме доста контузени и доста в сивата зона – те стискат зъби и се оправят за един мач и прочие. Това още повече утежнява ситуацията. Няма никакво време за подготовка. Като прибавим и ротацията на състезатели, за сработка не може да става дума. Това прави ситуацията още по-деликатно “.
„ Честно казано аз съм надалеч сега от тима. Не знам какви са опциите от вътрешната страна и не мога да дам преценка. Може би има нещо такова, хората с право чакат по-високи резултати. Дали, тъй като помнят по-високите резултати от едно време, или пък просто на човек му се желае да види тима, който мечтае да е победител, да играе добре. Когато има разминаване в упованията и резултатите, има конфликт на визии. Не знам каква е действителната обстановка на тима в този момент. Очакванията са такива, каквито бяха преди няколко години – да сме четвърти на Олимпиада, да сме трети на Европейско, да сме с положителни класирания. Не знам до каква степен това е допустимо в този момент “.
Запитан за идното Световно през есента, чието домакинство е поделено сред България и Италия, и дали може Матей Казийски да облече още веднъж екипа на „ трикольорите “, волейболистът отговори: „ Диалог за вероятно завръщане, съгласно мен не е действително. Първо не е действително аз да съм подготвен за това съревнование. Сега съм в отмора и имам напълно други персонални задължения. Не съм в спортна форма, а с цел да вляза в такава, се изисква един значителен интервал от време. Дори да имаше подобен диалог, той не е действителен. За момента няма. Не сме имали срещи и диалози в тази тенденция и аз не виждам действителна опция това да стане. Нямам предпочитание, нито съм трансформирал по някакъв метод позицията “.
„ Благодарен съм. Имали сме няколко срещи и с президента и със селекционера, само че не е на дневен ред това “.
Що се отнася до високите упования на хората при едно вероятно завръщане, Казийски сподели: „ Това е обикновено, хората не виждат работата, която се прави за подготовка и положително показване. Изисква се време за един тим да се приготви и заиграе добре дружно. Това би трябвало да се възнамерява, не е действително да се случи. Връща се Казийски, стартира да прави точки и започваме да бием. Това за жалост не става по този начин. Когато става дума за спорт на високо равнище, има потребност от тренировки, подготовка, сработване и други фактори, които въздействат на резултатите “.
„ Емоцията от играта пред родна аудитория ми липсва, несъмнено. Хубави мемоари имам. Особено от Варна. За страдание, аз малко играх в София, май една подготовка, само че спомените от Варна, залата бе цялостна, поддържаше ни непрестанно, тя и в този момент е по този начин. Липсва страстта. Това са хубави моменти “.
Майтей Казийски бе върнат обратно на едно свое изявление, в което споделя, че е жертвал фантазиите си с националния за една идея. А дали си е коствало?
„ Струваше ли си? Не съм получил никакви дивиденти от това, тъй че от тази позиция най-вероятно не. Но считам, че бе миг да се изкаже позиция, която би била значима за развиването на бъдещия волейбол. За жал, не даде никакъв резултат. Но това не значи, че позицията е неверна и проблеми в нашия волейбол няма. Според мен проблемите са налице и продължава да се прави малко или нищо по въпроса “.
„ За страдание от самия български волейбол виждам малко. Това, което знам, е, че по тимовете играят млади момчета. Продължава да превъзхожда логото „ Ние сътворяваме състезатели за обмен “, а не да се търси качество или триумф у нас. Повечето тимове работят на парче. Да създадем някакъв състезател, който е първокласен, да мине през националния тим и да го продадем, и да вземем част от парите. Това е моделът, по който българските тимове не преставам да съществуват. Това е погрешно и продължава да ни слага в ужасно неизгодна позиция спрямо другите шампионати. Доколкото разбирам, моделът не е променян. От тук, там излиза тим, който е повече или по-малко съзнателен в тази тенденция, и се оправя по-добре. Нещата може би в някакъв муден темп се усъвършенстват, само че с цел да търсим триумфи усъвършенстване и на шампионата, и на състезателите ни, като цяло измененията стават постепенно. Те стават по-скоро натурално, в сравнение с водени от Федерацията или волейболните хора, като цяло “.
„ Това, което се следи на днешната сцена на волейбола е появяването на тимове, които преди пет-десет години не съществуваха на картата на волейбола. Държави като Иран, за които никой преди не е мислел, че ще бъдат на положително равнище, в този момент внезапно стартират да побеждават огромни тимове във волейбола. Това не е единственият образец. Всеки, които желае да прави нещо, не е чак толкоз мъчно и комплицирано. Въпросът е да има организация, това би трябвало да е подплатено и с финанси, и малко по малко нещата стартират да вървят по по-добър път. Трябва работа, организация и доста предпочитание на хората. Не да се работи на парче, единствено и единствено да продадем някого, с цел да изкараме още една година “.
„ В Сърбия имат много сходства с нашия шампионат. Изпитват същите проблеми. Но мисля, че са по-добре проведени. Не знам по какъв начин го вършат. Не съм имал по-задълбочени контакти с тях, само че явно вършат нещо по-добре и се оправят по-добре “, разяснява Казийски.
„ Следя българския шампионат дотолкоз, доколкото проследявам новините. Нямам опция да виждам мачове. От Япония имах проблем с връзката и часовата разлика. Но общо взето, продължава да е същото. Един-два тима се пробват да създадат нещо, другите по-скоро кретат, в сравнение с да се пробват да се опълчват. Изглежда като че ли тази година, Нефтохимик изглеждаше с една глава над другите и нямаше опция въобще да се спори с тях. Има някои тимове, които внезапно намират спонсори и нещата при тях се случват, а другите стопират и чакат друга година – по-добра или по-лоша за тези, които са били по-добри от тях. Трябва съгласно мен да се направи такава организация, че всеки да има късмет да се бори, в случай че не тяхното равнище, то най-малко да се приближат равнищата на последния и първия “, показа Казийски.
Припомняме, че Казийски разгласи, че приключва изявите си с екипа на България през 2012-а година. Тогава той разгласи, че жертва фантазиите си с националния за една идея. Волейболистът приказва и в тази тенденция, като показа коствало ли си е.
„ Професионалният спорт за жалост към този момент не е доста за здраве. Това се вижда и в националния ни отбор. Проблемите, които има в този момент, доста контузени състезатели има. Натоварването е огромно, когато става дума за спорт на високо равнище. И изключително в тази Лига нациите в този момент, това е огромен проблем и това води до травми “, разяснява Казийски.
„ Новият формат на лигата е много тежък. Пътуванията, които се насъбраха за националите съгласно мен са мъчно търпими, от който и да е организъм. Въпреки че сме с млади състезатели, дистанциите си споделят думата. Не е елементарно да пътуваш толкоз и да играеш. Според мен първо са неравностойно разпределени пътуванията. Не всички отбори имат толкоз пътувания като нас. Като се вземе поради, че има вървене до Азия, по-късно връщане в Европа и отново вървене до Азия. Това единствено в границите на три седмици е убийствено за организма. После би трябвало да играеш и на високо равнище, а това е мъчно. Следя резултатите, мачовете нямам опция да ги виждам “.
„ Според мен този формат не е въображаем предвид на здравето на спортистите. Тенденцията, която се следи, нещата да стават по-зле и по-зле, на мен персонално не ми харесва. Очевидно хората, които се занимават с програмирането на тези неща, мислят единствено от страна на маркетинга, само че не преценяват с обстоятелството, че играят хора и те имат потребност от възобновяване и подготовка за тези мачове “.
„ Със сигурност компликациите са свързани и с това, че имаме доста контузени и доста в сивата зона – те стискат зъби и се оправят за един мач и прочие. Това още повече утежнява ситуацията. Няма никакво време за подготовка. Като прибавим и ротацията на състезатели, за сработка не може да става дума. Това прави ситуацията още по-деликатно “.
„ Честно казано аз съм надалеч сега от тима. Не знам какви са опциите от вътрешната страна и не мога да дам преценка. Може би има нещо такова, хората с право чакат по-високи резултати. Дали, тъй като помнят по-високите резултати от едно време, или пък просто на човек му се желае да види тима, който мечтае да е победител, да играе добре. Когато има разминаване в упованията и резултатите, има конфликт на визии. Не знам каква е действителната обстановка на тима в този момент. Очакванията са такива, каквито бяха преди няколко години – да сме четвърти на Олимпиада, да сме трети на Европейско, да сме с положителни класирания. Не знам до каква степен това е допустимо в този момент “.
Запитан за идното Световно през есента, чието домакинство е поделено сред България и Италия, и дали може Матей Казийски да облече още веднъж екипа на „ трикольорите “, волейболистът отговори: „ Диалог за вероятно завръщане, съгласно мен не е действително. Първо не е действително аз да съм подготвен за това съревнование. Сега съм в отмора и имам напълно други персонални задължения. Не съм в спортна форма, а с цел да вляза в такава, се изисква един значителен интервал от време. Дори да имаше подобен диалог, той не е действителен. За момента няма. Не сме имали срещи и диалози в тази тенденция и аз не виждам действителна опция това да стане. Нямам предпочитание, нито съм трансформирал по някакъв метод позицията “.
„ Благодарен съм. Имали сме няколко срещи и с президента и със селекционера, само че не е на дневен ред това “.
Що се отнася до високите упования на хората при едно вероятно завръщане, Казийски сподели: „ Това е обикновено, хората не виждат работата, която се прави за подготовка и положително показване. Изисква се време за един тим да се приготви и заиграе добре дружно. Това би трябвало да се възнамерява, не е действително да се случи. Връща се Казийски, стартира да прави точки и започваме да бием. Това за жалост не става по този начин. Когато става дума за спорт на високо равнище, има потребност от тренировки, подготовка, сработване и други фактори, които въздействат на резултатите “.
„ Емоцията от играта пред родна аудитория ми липсва, несъмнено. Хубави мемоари имам. Особено от Варна. За страдание, аз малко играх в София, май една подготовка, само че спомените от Варна, залата бе цялостна, поддържаше ни непрестанно, тя и в този момент е по този начин. Липсва страстта. Това са хубави моменти “.
Майтей Казийски бе върнат обратно на едно свое изявление, в което споделя, че е жертвал фантазиите си с националния за една идея. А дали си е коствало?
„ Струваше ли си? Не съм получил никакви дивиденти от това, тъй че от тази позиция най-вероятно не. Но считам, че бе миг да се изкаже позиция, която би била значима за развиването на бъдещия волейбол. За жал, не даде никакъв резултат. Но това не значи, че позицията е неверна и проблеми в нашия волейбол няма. Според мен проблемите са налице и продължава да се прави малко или нищо по въпроса “.
„ За страдание от самия български волейбол виждам малко. Това, което знам, е, че по тимовете играят млади момчета. Продължава да превъзхожда логото „ Ние сътворяваме състезатели за обмен “, а не да се търси качество или триумф у нас. Повечето тимове работят на парче. Да създадем някакъв състезател, който е първокласен, да мине през националния тим и да го продадем, и да вземем част от парите. Това е моделът, по който българските тимове не преставам да съществуват. Това е погрешно и продължава да ни слага в ужасно неизгодна позиция спрямо другите шампионати. Доколкото разбирам, моделът не е променян. От тук, там излиза тим, който е повече или по-малко съзнателен в тази тенденция, и се оправя по-добре. Нещата може би в някакъв муден темп се усъвършенстват, само че с цел да търсим триумфи усъвършенстване и на шампионата, и на състезателите ни, като цяло измененията стават постепенно. Те стават по-скоро натурално, в сравнение с водени от Федерацията или волейболните хора, като цяло “.
„ Това, което се следи на днешната сцена на волейбола е появяването на тимове, които преди пет-десет години не съществуваха на картата на волейбола. Държави като Иран, за които никой преди не е мислел, че ще бъдат на положително равнище, в този момент внезапно стартират да побеждават огромни тимове във волейбола. Това не е единственият образец. Всеки, които желае да прави нещо, не е чак толкоз мъчно и комплицирано. Въпросът е да има организация, това би трябвало да е подплатено и с финанси, и малко по малко нещата стартират да вървят по по-добър път. Трябва работа, организация и доста предпочитание на хората. Не да се работи на парче, единствено и единствено да продадем някого, с цел да изкараме още една година “.
„ В Сърбия имат много сходства с нашия шампионат. Изпитват същите проблеми. Но мисля, че са по-добре проведени. Не знам по какъв начин го вършат. Не съм имал по-задълбочени контакти с тях, само че явно вършат нещо по-добре и се оправят по-добре “, разяснява Казийски.
„ Следя българския шампионат дотолкоз, доколкото проследявам новините. Нямам опция да виждам мачове. От Япония имах проблем с връзката и часовата разлика. Но общо взето, продължава да е същото. Един-два тима се пробват да създадат нещо, другите по-скоро кретат, в сравнение с да се пробват да се опълчват. Изглежда като че ли тази година, Нефтохимик изглеждаше с една глава над другите и нямаше опция въобще да се спори с тях. Има някои тимове, които внезапно намират спонсори и нещата при тях се случват, а другите стопират и чакат друга година – по-добра или по-лоша за тези, които са били по-добри от тях. Трябва съгласно мен да се направи такава организация, че всеки да има късмет да се бори, в случай че не тяхното равнище, то най-малко да се приближат равнищата на последния и първия “, показа Казийски.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ