Веселина Седларска описва своята борба с депресията в Депресията ме обича
Един от най-хубавите български публицисти с невероятна амалгама от лирика, занимателна хроника на възприятията и разказ.
След триумфа на психологическия разказ „ Кладенецът” и пъстрия букет „ България за начинаещи” журналистът и публицист Веселина Седларска се изправя лице в лице с една от най-близките си спътници в живота – депресията.
„ Депресията ме обича” единствено видимо е книга за това постоянно бъркано с горест безчувствие. В 212 страници Веселина извървява дългия път към себе си. Припомня си трагични за България и за себе си дати. Изживява своята и непознатата болежка писмен знак по писмен знак, с цел да сътвори невероятна амалгама от лирика, спомен, хроника и разказ.
Борещ се със личните си страхове, един от най-хубавите публицисти в България застава почтено и искрено пред читателите си, прави ги част от една помитаща сценография, напълно неосъзнавайки, че „ споделената болежка е половин болка”.
„ Депресията ме обича” е на първо място книга за себе си и за другите. За всеки един, на който му е била нужна цяла безкрайност, с цел да надживее тази „ фрактура на душата”. И най-много – книга за светлината.
Разказ за транспарантната мрачевина, която все в миналото избелява в вяра, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината. Това не е книга за самопомощ. Но най-вероятно се нуждаете тъкмо от нея.
Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, в случай че си от „ хората с дежурни сърца “. Когато сред доброволния избор да подреждаш дребните части от един свят, сходен на „ село, в което идентични хора се молят за идентични неща на разнообразни богове “ и необозримото пространство на душата ти има строшаване. В тази фрактура, наречена меланхолия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ пропаст и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки облик. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се желае да я подчертаеш цялата, с цел да разполагаш постоянно с най-ефикасния комплект за избавяне на оголели от чувстване души.
Мария Касимова-Моасе
Веселина Седларска написа намерено, мъдро, тъкмо. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, с цел да ни преведе през всичко, което можем да забележим в него и оттатък него, надалеч и надълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем още веднъж с тях.
„ Депресията ме обича “ не е учебник по логика на психиката, въпреки че е единодушие с това, което се знае от науките. Не е разказ, въпреки че има хубав лиричен език, ярки герои, остри обстановки.. Не е журналистика, въпреки че слага персоналното страдалчество, разболяване и изцеление в подтекста на живото модерно българско общество. Тя е всичко това, само че и нещо друго, освен това. Не е справочник за самопомощ, само че имам вяра, че ще помогне на доста хора.
Мария Донева
След триумфа на психологическия разказ „ Кладенецът” и пъстрия букет „ България за начинаещи” журналистът и публицист Веселина Седларска се изправя лице в лице с една от най-близките си спътници в живота – депресията.
„ Депресията ме обича” единствено видимо е книга за това постоянно бъркано с горест безчувствие. В 212 страници Веселина извървява дългия път към себе си. Припомня си трагични за България и за себе си дати. Изживява своята и непознатата болежка писмен знак по писмен знак, с цел да сътвори невероятна амалгама от лирика, спомен, хроника и разказ.
Борещ се със личните си страхове, един от най-хубавите публицисти в България застава почтено и искрено пред читателите си, прави ги част от една помитаща сценография, напълно неосъзнавайки, че „ споделената болежка е половин болка”.
„ Депресията ме обича” е на първо място книга за себе си и за другите. За всеки един, на който му е била нужна цяла безкрайност, с цел да надживее тази „ фрактура на душата”. И най-много – книга за светлината.
Разказ за транспарантната мрачевина, която все в миналото избелява в вяра, за лабиринта на скръбта и за пропукването на тишината. Това не е книга за самопомощ. Но най-вероятно се нуждаете тъкмо от нея.
Това е книга за живота. Такъв, какъвто ти се случва, в случай че си от „ хората с дежурни сърца “. Когато сред доброволния избор да подреждаш дребните части от един свят, сходен на „ село, в което идентични хора се молят за идентични неща на разнообразни богове “ и необозримото пространство на душата ти има строшаване. В тази фрактура, наречена меланхолия, можеш да се загубиш. Но можеш и да се взреш в тъмната ѝ пропаст и там в процепа да откриеш светлина. Тази книга е тази светлина. Написана с откровеността на духа и силата на най-съвършения език. Преживяна до всяка буквичка. Споделена във всеки облик. Мъдра и човечна, топла и нехленчеща. Книга, която четеш с молив и ти се желае да я подчертаеш цялата, с цел да разполагаш постоянно с най-ефикасния комплект за избавяне на оголели от чувстване души.
Мария Касимова-Моасе
Веселина Седларска написа намерено, мъдро, тъкмо. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, с цел да ни преведе през всичко, което можем да забележим в него и оттатък него, надалеч и надълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем още веднъж с тях.
„ Депресията ме обича “ не е учебник по логика на психиката, въпреки че е единодушие с това, което се знае от науките. Не е разказ, въпреки че има хубав лиричен език, ярки герои, остри обстановки.. Не е журналистика, въпреки че слага персоналното страдалчество, разболяване и изцеление в подтекста на живото модерно българско общество. Тя е всичко това, само че и нещо друго, освен това. Не е справочник за самопомощ, само че имам вяра, че ще помогне на доста хора.
Мария Донева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ