Един от митовете за алкантарата гласи, че тя се прави

Един от митовете за алкантарата гласи, че тя се прави от животното алкантара, което е самобитен хибрид сред лама и щраус. В това изказване в действителност няма и капка истина. Алкантарата е напълно синтетичен артикул, изобретен през 1970 година от един японски академик на име Миеши Окамото.

По това време той работи за компанията Toray Industries. Впоследствие производството е пренесено в Милано, където италианците му дават името алкантара. Самият плат съставлява тъкан от микровлакна, 80% от които са полиестерни, а останалите 20% от материала е полиуретан.

На досег алкантарата се усеща като натурален велур, само че е доста по-издръжлива, както на деформации, по този начин и на петна и нечистотия. Цветът и се променя доста по-бавно от този на естествената кожа и може да се пере в автоматизирана пералня. Тъканта алкантара е безусловно идентична и от двете страни.

Самото име, както към този момент споменахме, е италианско. Звучи привлекателно, изключително що се отнася до първокласни коли. След като Окамото мести производството на апенините и продуктът получава щампа "Made in Italy ", японецът е почетен с премията Леонардо.

Виждате ли какъв брой е просто - нещо японско се продава под италиански бранд и работата потръгва. Днес алкантарата се води за най-луксозната тапицерия в колите и даже е желана пред най-скъпите естествени кожи.