Митко Павлов: 90`те минаха с бой
Един от обичаните ни герои, Митко Павлов не обича да го назовават „ прочут “ или „ звезда “, макар че съгласно нас е измежду дребното, които в действителност са такива. Но го разбираме, тъй като в България смисълът на тези думи се е поизкривил. На нас господин Павлов постоянно ни е занимателен и с забавна позиция. Ето, една от последните му такива е „ Разкошно “, серията от забавни и откровени видео изявленията с превъзходен асортимент на гостите, поканени да седнат в тоалетната. Прочетете в нашия диалог какво мисли Митко за катаджиите и за Кобилкина, какво сънува нормално, на какво се дължи младоликостта му и по какъв начин му е викал чичо му като дребен:
Кога да чакаме новият сезон на „ Разкошно “?
Забавих се, признавам, само че желая да е подплатено финансово. Тоест, желая да се продаде, с цел да може да имам свободата да върша още безумия вътре. За момента единствено договарям с разнообразни организации и обособени клиенти.
Кого в никакъв случай няма да поканиш там?
Няма подобен човек. По-скоро въпросът би трябвало да е противоположен, тъй като доста от по този начин наречените „ звезди “ (щот` тук е цялостно със звезди и нямза кой да работи), та, множеството от по този начин наречените звезди отхвърлят. Не обичат да ги бъзикат, да седнат на тоалетна, да се вадят от зоната си на комфорт. Това единствено по себе си е комично, само че и тукашните звезди са такива – комични сами по себе си.
Изглеждаш като огромен празнословец и в персоналния си живот, по този начин ли е?
Уви, да. Философствам доста. Чичо ми, когато бях дребен, ми викаше „ Досьо “. Мисля, че е показателно (смее се).
Когато те е спирал катаджия или са желали да те бият примерно – съумяват ли да те взимат насериозно и да си нямаш проблеми в такива обстановки?
Както се споделя „ били сме ги и отново че ги биеме “... Когато те спре КАТ, знаеш, че има постоянно едно в началото стъписване. Дори без да си отговорен, започваш мислено да изреждаш вероятни аргументи. Защото тук те стопират по всевъзможни аргументи. В общи линии, когато ме е спирал КАТ, и двете страни сме съществени. Хубавото е, че макар наложеното мнение по отношение на общественото животно „ катаджия “, аз мога единствено положителни неща да кажа за тези хора. Когато съм бил отговорен, съм си понасял наказването, отнемана ми е и книжката, както и са ми правили компромис за дребни неща като колан или фарове. Мисля, че това е двупосочен развой, когато подходиш към различен човек с експанзия и ненужни нападки, той няма по какъв начин да ти отговори с усмивка. Да, евентуално и там има доста „ слаб материал “, само че аз съм се сблъсквал единствено с извънредно общителни и професионални чиновници.
А по отношение на багра... Навремето доста пердах имаше. 90-те минаха с пердах. Аз нормално бягах, тъй като не блестях с физика, само че пък имах много яки другари, които спасяваха ситуацията. По кварталите доста пердах се ядеше. По непознатите такива. А ние много ходехме по купони и нормално всичко завършваше с пердах. Прибирал съм се полугол от Люлин, примерно (смее се) и то не от обич към еротиката.
Да, тъй като не ни приличаш на човек с такива увлечения. Кога си бил най-сериозен? Ако може да ни отговориш съществено на този въпрос
Мисля, че на заравяне. И на една женитба.
А какъв би бил несериозният ти отговор на " Кога си бил най-сериозен? "?
По време на секс.
Има хора, които като деца са вярвали, че имат единствено избран брой думи, които могат да изговорят и като той свърши, ще изгубят умеенето да приказват. Ти очевидно не си от тях. Но какви други странни вярвания си имал като дете?
Не си припомням. Честно! По-късно имах мои си суеверия. Че ми върви когато излизам с тъкмо избрани гащи, примерно. Или избрана ария. Но и това отмина.
Кога си бил най-мълчалив в живота си?
Когато съм отговорен. И ме е гняв на мен си.
А като се нацупиш, по какъв начин реагираш? Млъкваш и не приказваш на индивида или?
Напоследък, да. Преди се обяснявах първоначално за какво съм сърдит. Което е мега неуместно. Сега отново се изяснявам, ма след време. Което също е мега неуместно.
Кога те е било най-вече позор от хората? А от себе си?
От хора не си припомням да ме е било позор. От мен си – относително скоро, когато си разреших да кажа неща, които не биваше. И то на непосредствен другар. Той елементарни, само че мисля, че постоянно ще ми е терсене в тоя аспект. И извинението тук не върви. Щот` към този момент е сторено.
А по кое време си се чувствал най-най-велик последно и си стъпвал на 5 сантиметра над земята?
Мога да отговоря с най-малко три ситуационни клишета. Не съм се чувствал чак толкоз най-най. Всяка позитивна страст или самопризнание от близките те кара да повярваш в себе си и да летиш.
Изглеждаш ни по този начин, както преди 10-15 години. Каква е тайната на младостта ти? Скрит портрет някъде с действителната ти възраст и греховете ти, изобразени на него, или?
Пия анасон (смее се).
Любимият ти инфуенсър/влогър/мотиватор?
Наталия Кобилкина. Изумявам се от находчивостта на тази жена и по какъв начин съумява от тъпотията и откровената идиотия на други дами да изкарва напълно приятни приходи. Дълбок реверанс без никакъв подбив. Иначе се надявам скоро тая тъпота с инфлуенсъри и тем сходни изкопаеми да завърши. Едно на ръка, че не продават нищо, както се чака, само че напълно друго е, че всеки искащ да е прочут с това, че е прочут, откри своето его (смее се) или алтер его. Доста неясен отговор, признавам, само че не мисля, че хората имат потребност да бъдат направлявани, водени и така нататък А може би бъркам.
Последно какво те разплака?
Филм. „ Животът подобен, какъвто е “. Препоръчвам. Сладникав, само че такова ми беше настроението.
А по кое време последно плака поради себе си, от самосъжаление?
Отдавна би трябвало да е било. Не помня. Не помня да съм се самосъжалявал в миналото. Било ме е гняв на мен си, търсил съм способи да се впиша примерно в нещо, само че в никакъв случай не съм се съжалявал. Не познавам сходно възприятие.
Застраховал ли си си гласа? Този, с който приказваш, не за гласоподаване по време на избори, нали.
Не. Защото би трябвало да съблюдавам тъкмо избран режим, който застрахователят ще съгласува с доктор. А нямам предпочитание. Другият глас постоянно го продавам, издирван съм доста при балотажи (смее се).
Какво сънуваш най-често?
Сънувам филми. В множеството случаи някакви екшъни. Обикновено сънувам спорове. И заран чета съновник.
Мъчно ли ти е, че си роден на 30 декември, събираш ли посетители, непретенциозно ли минава? Защото въпреки всичко кой би желал да посреща Нова година с махмурлук?
Е, теб мъчително ли ти е, че си роден?! Мъчно ми е доста, да. Да не се бях раждал. Баси нелепостта. Вече 42 години пребивавам в тъга, че съм роден.
Коя е най-веселата дивотия, която си прочел за себе си в медиите?
Че съм спрял алкохола. Казвам го с презумпцията, не че пия доста, а че го четох с татко ми в един ресторант, тъкмо когато поръчвахме и беше доста смешно тъй като сервитьорът ми донесе вестника и ме попита „ Сигурен ли си, че това поръчваш? “. Но аз не съм забавен, тъй като повеждам напълно ординарен метод на живот и не се върша на забавен, и не ме касаят проблемите на известните. Да не приказваме, че имам познати из жълтите издания и нормално съгласуват с мен това, което ще пишат.
А какъв брой постоянно те бъркат с вицеадмирал Димитър Павлов?
Всеки път на учèния.
Има ли бранд, чийто маркетолози би желал да подсетиш какъв брой отлично рекламно лице си за него?
За нищо не ставам аз, има си известни.
Нещо супер умно за край?
Здрави да сме!
Интервю на Милен Антиохов
Кога да чакаме новият сезон на „ Разкошно “?
Забавих се, признавам, само че желая да е подплатено финансово. Тоест, желая да се продаде, с цел да може да имам свободата да върша още безумия вътре. За момента единствено договарям с разнообразни организации и обособени клиенти.
Кого в никакъв случай няма да поканиш там?
Няма подобен човек. По-скоро въпросът би трябвало да е противоположен, тъй като доста от по този начин наречените „ звезди “ (щот` тук е цялостно със звезди и нямза кой да работи), та, множеството от по този начин наречените звезди отхвърлят. Не обичат да ги бъзикат, да седнат на тоалетна, да се вадят от зоната си на комфорт. Това единствено по себе си е комично, само че и тукашните звезди са такива – комични сами по себе си.
Изглеждаш като огромен празнословец и в персоналния си живот, по този начин ли е?
Уви, да. Философствам доста. Чичо ми, когато бях дребен, ми викаше „ Досьо “. Мисля, че е показателно (смее се).
Когато те е спирал катаджия или са желали да те бият примерно – съумяват ли да те взимат насериозно и да си нямаш проблеми в такива обстановки?
Както се споделя „ били сме ги и отново че ги биеме “... Когато те спре КАТ, знаеш, че има постоянно едно в началото стъписване. Дори без да си отговорен, започваш мислено да изреждаш вероятни аргументи. Защото тук те стопират по всевъзможни аргументи. В общи линии, когато ме е спирал КАТ, и двете страни сме съществени. Хубавото е, че макар наложеното мнение по отношение на общественото животно „ катаджия “, аз мога единствено положителни неща да кажа за тези хора. Когато съм бил отговорен, съм си понасял наказването, отнемана ми е и книжката, както и са ми правили компромис за дребни неща като колан или фарове. Мисля, че това е двупосочен развой, когато подходиш към различен човек с експанзия и ненужни нападки, той няма по какъв начин да ти отговори с усмивка. Да, евентуално и там има доста „ слаб материал “, само че аз съм се сблъсквал единствено с извънредно общителни и професионални чиновници.
А по отношение на багра... Навремето доста пердах имаше. 90-те минаха с пердах. Аз нормално бягах, тъй като не блестях с физика, само че пък имах много яки другари, които спасяваха ситуацията. По кварталите доста пердах се ядеше. По непознатите такива. А ние много ходехме по купони и нормално всичко завършваше с пердах. Прибирал съм се полугол от Люлин, примерно (смее се) и то не от обич към еротиката.
Да, тъй като не ни приличаш на човек с такива увлечения. Кога си бил най-сериозен? Ако може да ни отговориш съществено на този въпрос
Мисля, че на заравяне. И на една женитба.
А какъв би бил несериозният ти отговор на " Кога си бил най-сериозен? "?
По време на секс.
Има хора, които като деца са вярвали, че имат единствено избран брой думи, които могат да изговорят и като той свърши, ще изгубят умеенето да приказват. Ти очевидно не си от тях. Но какви други странни вярвания си имал като дете?
Не си припомням. Честно! По-късно имах мои си суеверия. Че ми върви когато излизам с тъкмо избрани гащи, примерно. Или избрана ария. Но и това отмина.
Кога си бил най-мълчалив в живота си?
Когато съм отговорен. И ме е гняв на мен си.
А като се нацупиш, по какъв начин реагираш? Млъкваш и не приказваш на индивида или?
Напоследък, да. Преди се обяснявах първоначално за какво съм сърдит. Което е мега неуместно. Сега отново се изяснявам, ма след време. Което също е мега неуместно.
Кога те е било най-вече позор от хората? А от себе си?
От хора не си припомням да ме е било позор. От мен си – относително скоро, когато си разреших да кажа неща, които не биваше. И то на непосредствен другар. Той елементарни, само че мисля, че постоянно ще ми е терсене в тоя аспект. И извинението тук не върви. Щот` към този момент е сторено.
А по кое време си се чувствал най-най-велик последно и си стъпвал на 5 сантиметра над земята?
Мога да отговоря с най-малко три ситуационни клишета. Не съм се чувствал чак толкоз най-най. Всяка позитивна страст или самопризнание от близките те кара да повярваш в себе си и да летиш.
Изглеждаш ни по този начин, както преди 10-15 години. Каква е тайната на младостта ти? Скрит портрет някъде с действителната ти възраст и греховете ти, изобразени на него, или?
Пия анасон (смее се).
Любимият ти инфуенсър/влогър/мотиватор?
Наталия Кобилкина. Изумявам се от находчивостта на тази жена и по какъв начин съумява от тъпотията и откровената идиотия на други дами да изкарва напълно приятни приходи. Дълбок реверанс без никакъв подбив. Иначе се надявам скоро тая тъпота с инфлуенсъри и тем сходни изкопаеми да завърши. Едно на ръка, че не продават нищо, както се чака, само че напълно друго е, че всеки искащ да е прочут с това, че е прочут, откри своето его (смее се) или алтер его. Доста неясен отговор, признавам, само че не мисля, че хората имат потребност да бъдат направлявани, водени и така нататък А може би бъркам.
Последно какво те разплака?
Филм. „ Животът подобен, какъвто е “. Препоръчвам. Сладникав, само че такова ми беше настроението.
А по кое време последно плака поради себе си, от самосъжаление?
Отдавна би трябвало да е било. Не помня. Не помня да съм се самосъжалявал в миналото. Било ме е гняв на мен си, търсил съм способи да се впиша примерно в нещо, само че в никакъв случай не съм се съжалявал. Не познавам сходно възприятие.
Застраховал ли си си гласа? Този, с който приказваш, не за гласоподаване по време на избори, нали.
Не. Защото би трябвало да съблюдавам тъкмо избран режим, който застрахователят ще съгласува с доктор. А нямам предпочитание. Другият глас постоянно го продавам, издирван съм доста при балотажи (смее се).
Какво сънуваш най-често?
Сънувам филми. В множеството случаи някакви екшъни. Обикновено сънувам спорове. И заран чета съновник.
Мъчно ли ти е, че си роден на 30 декември, събираш ли посетители, непретенциозно ли минава? Защото въпреки всичко кой би желал да посреща Нова година с махмурлук?
Е, теб мъчително ли ти е, че си роден?! Мъчно ми е доста, да. Да не се бях раждал. Баси нелепостта. Вече 42 години пребивавам в тъга, че съм роден.
Коя е най-веселата дивотия, която си прочел за себе си в медиите?
Че съм спрял алкохола. Казвам го с презумпцията, не че пия доста, а че го четох с татко ми в един ресторант, тъкмо когато поръчвахме и беше доста смешно тъй като сервитьорът ми донесе вестника и ме попита „ Сигурен ли си, че това поръчваш? “. Но аз не съм забавен, тъй като повеждам напълно ординарен метод на живот и не се върша на забавен, и не ме касаят проблемите на известните. Да не приказваме, че имам познати из жълтите издания и нормално съгласуват с мен това, което ще пишат.
А какъв брой постоянно те бъркат с вицеадмирал Димитър Павлов?
Всеки път на учèния.
Има ли бранд, чийто маркетолози би желал да подсетиш какъв брой отлично рекламно лице си за него?
За нищо не ставам аз, има си известни.
Нещо супер умно за край?
Здрави да сме!
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ