В СССР не казваха окей, нямаше и храна за котки
Един от огромните плюсове на вдигналия доста звук американски сериал "Чернобил " е неговата изключителна акуратност при възпроизвеждането на руската реалност. И в това няма нищо инцидентно - измежду консултантите на сценариста Крейг Мазин е украинката Елена Козлова-Пейтс, която от 20 години живее в Съединените щати и съвсем инцидентно се свързва с Мазин, когато схваща, че приготвя филм за нуклеарната повреда – тя сама му предлага услугите си и той неотложно я ангажира, споделя "Дойче Веле ".
Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 година е една от най-ужасяващите произшествия в най-новата история на Европа. Вследствие на детонацията, изпуснатата радиация визира Украйна, Белорусия и Русия, а радиоактивният облак стига чак до Западна Европа и скандинавските страни.
Режисьорът бе влюбен в своите герои
"Не съм имала доста работа по кино лентата - сюжетът беше съвсем съвършен ", споделя Козлова, която споделя пред "Дойче Веле " някои елементи от съдействието си с Мазин. Например в една сцена от първата серия, която демонстрира по какъв начин ученият Валерий Легасов малко преди да се самоубие оставя на котката си паничка с храна. Първоначално в сюжета е било записано, че той оставя „ котешка храна “ в паничката.
А по това време в Съюз на съветските социалистически републики не е имало специфична храна за котки - подробност, която Крейг няма по какъв начин да е знаел. И той неотложно нанася корекции за този епизод.
Много ме впечатли това, че човек, който в никакъв случай не е бил в тази част на света и дълго време не я е познавал, единствено за няколко години е съумял да се приближи в такава степен до историята и културата ѝ. А най-вече от всичко ме порази това, че Крейг напряко се бе влюбил в своите герои ", споделя консултантката.
Двамата със сценариста работели взаимно най-много върху разговорите, в които били променяни обособени думи. На няколко пъти, да вземем за пример, се срещала думата "окей ", която несъмнено не се е употребила в Съветския съюз през 1986, изключително пък в средите на партийните членове или миньорите. Или различен епизод - когато пожарникарят Василий Игнатенко се разсънва и двамата с жена си потеглят да видят от прозореца какво е станало – по сюжета той носел тениска, а тогава тениските бяха необичайност - хората носеха потници, споделя Елена Козлова-Пейтс.
Филмът постоянно е подложен на критика за това, че в сериала прекомерно постоянно се чува обръщението „ другарю “. В едно свое изявление Мазин споделя, че това се дължи частично на обстоятелството, че на чужденците им било доста мъчно да произнасят нормалните съветски обръщения по лично и бащино име. А що се отнася до сцената, в която изтъкнат партиен началник от Минск е показан по какъв начин пие водка в кабинета си, консултантката не счита, че това е прекомерно - въпреки всичко са минали цели 33 години от тези времена, доста от нещата са се позабравили, а и сходни случаи сигурно е имало.
В памет на героите и жертвите
Покрай работата си по кино лентата консултантката открива и за себе си нови обстоятелства, свързани с Чернобил. "Бях ученичка и помня какво се случи тогава. Отлично помня и манифестацията на 1 май 1986-та, помня лятото, в което не биваше да събираме липов цвят, имаше и доста други забрани. Бащата на момчето от прилежащата къща отпътува за Чернобил още в първите дни след повредата и когато се върна, съвсем незабавно умря. Бях доста впечатлена - индивидът се бе пожертвал поради другите. "
Според Козловска, сценаристът на "Чернобил " е желал тъкмо това - да направи сериал в памет на тези, които са страдали и са се пожертвали. Важно е и събитието, че нещастието е сложена в подтекста на другите руски закононарушения против човечеството, против жителите на страната. А най-важно - по думите на консултантката - е проявлението на героизма на основните настоящи лица, на метода, по който са се опитвали да се борят с невидимия зложелател, с цел да спасят хората в района и в цяла Европа.
Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 година е една от най-ужасяващите произшествия в най-новата история на Европа. Вследствие на детонацията, изпуснатата радиация визира Украйна, Белорусия и Русия, а радиоактивният облак стига чак до Западна Европа и скандинавските страни.
Режисьорът бе влюбен в своите герои
"Не съм имала доста работа по кино лентата - сюжетът беше съвсем съвършен ", споделя Козлова, която споделя пред "Дойче Веле " някои елементи от съдействието си с Мазин. Например в една сцена от първата серия, която демонстрира по какъв начин ученият Валерий Легасов малко преди да се самоубие оставя на котката си паничка с храна. Първоначално в сюжета е било записано, че той оставя „ котешка храна “ в паничката.
А по това време в Съюз на съветските социалистически републики не е имало специфична храна за котки - подробност, която Крейг няма по какъв начин да е знаел. И той неотложно нанася корекции за този епизод.
Много ме впечатли това, че човек, който в никакъв случай не е бил в тази част на света и дълго време не я е познавал, единствено за няколко години е съумял да се приближи в такава степен до историята и културата ѝ. А най-вече от всичко ме порази това, че Крейг напряко се бе влюбил в своите герои ", споделя консултантката.
Двамата със сценариста работели взаимно най-много върху разговорите, в които били променяни обособени думи. На няколко пъти, да вземем за пример, се срещала думата "окей ", която несъмнено не се е употребила в Съветския съюз през 1986, изключително пък в средите на партийните членове или миньорите. Или различен епизод - когато пожарникарят Василий Игнатенко се разсънва и двамата с жена си потеглят да видят от прозореца какво е станало – по сюжета той носел тениска, а тогава тениските бяха необичайност - хората носеха потници, споделя Елена Козлова-Пейтс.
Филмът постоянно е подложен на критика за това, че в сериала прекомерно постоянно се чува обръщението „ другарю “. В едно свое изявление Мазин споделя, че това се дължи частично на обстоятелството, че на чужденците им било доста мъчно да произнасят нормалните съветски обръщения по лично и бащино име. А що се отнася до сцената, в която изтъкнат партиен началник от Минск е показан по какъв начин пие водка в кабинета си, консултантката не счита, че това е прекомерно - въпреки всичко са минали цели 33 години от тези времена, доста от нещата са се позабравили, а и сходни случаи сигурно е имало.
В памет на героите и жертвите
Покрай работата си по кино лентата консултантката открива и за себе си нови обстоятелства, свързани с Чернобил. "Бях ученичка и помня какво се случи тогава. Отлично помня и манифестацията на 1 май 1986-та, помня лятото, в което не биваше да събираме липов цвят, имаше и доста други забрани. Бащата на момчето от прилежащата къща отпътува за Чернобил още в първите дни след повредата и когато се върна, съвсем незабавно умря. Бях доста впечатлена - индивидът се бе пожертвал поради другите. "
Според Козловска, сценаристът на "Чернобил " е желал тъкмо това - да направи сериал в памет на тези, които са страдали и са се пожертвали. Важно е и събитието, че нещастието е сложена в подтекста на другите руски закононарушения против човечеството, против жителите на страната. А най-важно - по думите на консултантката - е проявлението на героизма на основните настоящи лица, на метода, по който са се опитвали да се борят с невидимия зложелател, с цел да спасят хората в района и в цяла Европа.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ