Един от емблематичните изпълнители в родната музика – Христо Кидиков

...
Един от емблематичните изпълнители в родната музика – Христо Кидиков
Коментари Харесай

Певецът Христо Кидиков пред „Труд“: Системата няма да ме откаже от сцената

Един от емблематичните реализатори в родната музика – Христо Кидиков ще взе участие на 18 септември в състезанието за нова българска поп и рок ария, проведен за празника на София и в НДК. Дали той продължава ли да се вълнува преди излизането на сцената? И с коя ария ще се показа? „ Всеки конкурс ме кара да се вълнувам – признава Христо. –На този преди две години с Марги Хранова взехме първа премия с песента „ Колко доста дни “ на композитора Камен Николов, по текст на Георги Василев. Тази година ще се явим с „ Любовно самопризнание “ на същите създатели в дует с Нели Рангелова.

– Г-н Кидиков, предходната година направихте 45 години на сцена. Имате ли ентусиазъм за нови песни?
– 45 години! Звучи доста далечно, само че като че ли беше през вчерашния ден. От 15 година не се възнамерявам по кое време ще завършвам, само че ви убеждавам, че ще бъда на сцената, до момента в който ме желаят. Дай Боже, да е по-дълго! Сега се приготвям за моят 50-годишен креативен празник и към този момент работя по песните в новият ми албум.

– Някои ваши сътрудници се изкушиха от политиката. А вие?
– На мен никой не ми е предложил, само че аз знам от остаряло време, че политиката е най-мръсната дума, която може да съществува. Някои сътрудници влязоха депутати, само че излязоха ужасно разочаровани по-късно и се удостовери, че политиката не е за хора със светли идеали, тъй като там всеки гледа да излъже и нещата са шменти-капели, както във кино лентата на Влади Въргала. Аз бях доста отчаян след 1990 година, тъй като си мислех – ето, идва един нов строй, ще има независимост на словото, а то какво – същите секрети ченгета… Ако аз имах опция да предложа закон, щеше да е за културата. Много ми се желае тя да не е безпардонно натикана последна в задния двор, както е в този момент.

– Парламентът към този момент заседава, следите ли дебатите?
– Подходяща за Народното събрание е песента на Лили Иванова – „ Панаири, панаири “. За страдание всеки панаир е еднакъв – още веднъж се драха, клаха, заплашваха, че ще се разделят, само че властта е ужасно сладко нещо и отново взеха решение, че ще дадем още веднъж нещата в ръцете на същия ръководител, а и нали най-после всички вървят в едно гърне… Иначе се карат в Парламента, огромни актьори станаха, какви думи си приказват, а по-късно още веднъж се събират дружно, сядат в кафето и ядат, и пият на цени национални, а за елементарния човек няма нищо, цялостна покруса!

– Пенсиите за музикантите са доста ниски, за какъв брой време ви стигат тези пари?
– Болно ми е да приказвам за това. Унизително е да се мъчиш да оцеляваш с по-малко от 200 лева, а някои от моите сътрудници, дори не доживяха до пенсии… Унижен и обезчестен се усещам, когато приказвам на тази тематика, само че системата няма да ме откаже от това да съм на сцената, тъй като тя е моя живот и преминавам през него с ария. По въпроса за пенсиите сме осквернени, към този момент сме останали едвам 7-8 доайени и даже по 500 лева да създадат пенсиите, отново ще е нещо. Но май чакат по-скоро да си отидем, като че ли нищо не сме създали за страната ни… Както споделяше починалият към този момент сътрудник Борислав Грънчаров: „ Ние с тези пари, които отчислявахме на страната, тя цялостен замък се построи – НДК “. Искам да има истина за всички, тъй като освен ние сме ощетени, само че и селскостопанските служащи да вземем за пример, а и освен – и те са блъскали по през целия ден, а и техните пенсии са минимални. Не ми се приказва – болна тематика, само че съм оптимист и имам вяра в положителното, че то рано или късно ще пристигна.

– Коя друга тематика ви вълнува най-силно?
– Председателството ни на Европейския съюз, тъй като мисля, че се доказахме като почтени и равностойни сътрудници и показахме, че с нищо не сме по-лоши от другите. Поздравления за държавното управление, което устояваше правата ни на равностойни сътрудници.

– Подкрепяте ли концепцията за наложителен % на българска музика в ефира? Защо у нас звучат основно западни шлагери?
– Отново доста болна тематика. Имал съм опция да обикалям цяла Европа – французи, гърци, германци – всички пеят даже международните шлагери на техния си език, а в оригинал ги пускат на други честоти. В тези страни се регистрират и авторските права, до момента в който тук сме… Спомням си къде бяхме през 70-те и 80-те години, когато като ходехме в Съветския съюз и хората там се учеха от нас – смятаха, че ние сме западняците и купуваха нашите принадлежности, облекла, носеха ни на ръце…А,какво стана в този момент?! Музиката при тях е национална политика. Защото геният е благосъстоянието на всеки един народ – какво друго ще остави за поколенията!

– След месец имате рожден ден и ставате на 72 години, а изглеждате доста по-млад. Това ген ли е при вас, или полагате и старания?
– В началото на третата възраст имам огромни и прелестни деца, имам огромни и дребни внуци с които съм благополучен. И най значимото е, че до мен имам жена, която ме обича и ме прави благополучен. Колкото до моята младоликост, има и малко ген, само че и доста спорт – ски, плуване, туризъм и работа на вилата. Залудо не спри, напразно работи!

– Успявате ли да преминавате през живота с ария, както пеете във вашия шлагер „ Хей, живот, здравей, здравей “?
– Тази ария на огромния Тончо Русев по стихове на Михаил Берберов със своята философска мисъл още в младите ми години ме научи, че животът е прекрасен, когато се усмихваш и минаваш през него с ария на уста. От дребен спомня, че на лицето ми постоянно цъфти усмивка. Няма нищо по неприятно от това да се поддаваш на неприятното, на завистта, на низките пристрастености. Вдигни глава, усмихни се, подай ръка и Господ ще ти покаже правия път. Вярвай, че до теб има постоянно добър човек.

– Вие сте работил доста с Тончо Русев. Какво ви даде досегът с този неповторим музикант?
– Бях студент в Консерваторията когато се запознахме. Даде ми песента „ Приказка “- с изискването, че в случай че не стане шлагер, повече няма да работим. Песента се изкачи до върха на музикалните ранглисти и аз имах щастието да пея негови песни до края на неговия земен път. Маестрото беше освен огромен създател, само че и огромна персона. Няма сътрудник от сектора, който да не е пял ария от него и тя да не е шлагер.

– А какви са усещанията ви от Лили Иванова?
– За Лили – реверанс – пред нейната безрезервност и професионализъм към тази сложна специалност. Да си на върха толкоз дълги години е мъжество. На върха ветровете са най-силни. Тя удостовери позицията си, изпявайки песента,,Ветрове‘‘.

– Как протича един ваш ден?
– Ще ви отговоря с откъс от книгата ми – „ Цъкни вефа “. „ Аз съм привързан към селския живот. Когато бях на 40 година направих първата си вила в с. Байкалско -Радомирско. На 70 година построих втората си вила в с.Кладни дял, търновско. В последните години, когато работата ми понамаля от ранна пролет до късна есен съм на вилите си. Събуждам се към 6 часа от звуците на природата. Съседските петли се надпяват, птиците огласят небесата, съседският псе прилайва. Аз с отвращение се отстранявам от топлото тяло на моята обич. Слизам необут по стълбите и стартирам разходката си по росната трева. С бруса милвам наклепаната от през вчерашния ден коса и стартирам утринната си физзарядка. Вдишвам надълбоко аромати на треви и билки,планински въздух. Няма телефони, няма музика, няма смог и други,,екстри‘‘ на градския живот. След обяда – сънливост под сайванта, а когато слънцето намалее, още веднъж се понечвам за работа. В селска къща работа да искаш. После настава вечерта. Вземам си душ и се понечвам с барбекюто. Жена ми прави една екологична салата от градината, изваждам изстудената ракийка от хладилника и… Цър, цър, църкат щурците, цър-пър църкат пържолите, фъс-фъс фъска студената бира. Няма дрън-дрън на трамваите и бръм-бръм на колите. Райско място.

– След три женитби успяхте ли да разберете кое е разковничето на сполучливия брак?
– Невероятно, само че факт! И от трите си брака съм си взел поука. Никога не подценявай дамата. Тя е тайнството в природата. Тя е майка, жена, държанка и сателит. И в случай че мъжът е главата,то дамата е шията. Накъдето се завърти шията, натам потегля и главата.

– Вие се дамите за трети път на по-късна възраст. Затова ли сте по този начин витален и деятелен?
– Да! Ожених се на 55 година, а жена ми беше на 44. Това, че наподобявам по младолик може би има връзка с браковете ми. Когато имаш нова връзка постоянно се стараеш да изглеждаш по-стегнат, по-приятен и по-добър в фамилното ложе.

– Живял сте в Германия…
– Да, през 80-те години на предишния век. За няколко години в Германия разбрах какво значи дисциплинираност и качество. Едни хора, които след войната потеглиха от нула, имат в този момент най- развитата стопанска система в Европа. Бих желал в България да бъдем по- дисциплинирани и по-отговорни към всеобщото богатство, което ще ни възкачи до мястото, което заслужаваме.

– А в случай че можехте да измененията нещо в страната или в връзките сред хората тук, какво би било?
– Искам хората да не са мрънкащи и непрекъснато да се оплакват, че няма работа. Работа единствено да искаш. Селата опустяха, земята залиня, а кафенетата цялостни с оплаквачи, че в страната нищо не се прави за хората. Ако самичък не се напънеш и Господ не може да те избави. Ако искаш да си победител, напъни се самичък. Всичко друго е бошлаф.

– Как успяхте да се справите със промяната на режима, когато така наречен естрадни реализатори бяха изпаднали надали не в немилост…
– След 90-те години настъпи смяна. Закриха се,,Концертна дирекция‘‘, Културни домове и други публични бази за културна активност. Постепенно работата на гилдията позамря. Много сътрудници започнаха да се насочват и към други действия. И аз имах деца и жена за изхранване, а спестените пари доста бързо свършват. Започнах да развъртвам комерсиална активност. Паралелно с това поддържах формата си в очакване на по положителни времена. В края на 90-те нещата си пристигнаха на мястото си. Наистина, не всички оцеляха, само че на война без жертви не може.

– В момента имате ли задоволително концертни изяви?
– Не се окайвам, имам по две три участия на месец – да не отчайвам публиката ми.

– Какво стана с фантазията ви да отворите личен ресторант „ При Кидика “?
– Все още ми е фантазия и понякога си взимам билет от Националната лотария и очаквам.

– По разпореждане от партията сте бил отхвърлен от трагичния полет, в който почина Паша Христова. Вярвате ли, че всичко е орис?
– Не единствено, че имам вяра, само че съм уверен, че от ориста не можеш да избягаш. Още в зачатието се поставя твоя чип и до края на живота си ти го следваш. Ние хората сме единствено производители на деца, само че те в никакъв случай не са наши. Няколко пъти ориста ме е срещала с необикновени феномени, които са потвърждавали моите интуиции, че на тази земя не сме сами.

– Вие казвате, че сте виждал НЛО. Защо с учените настойчиво отхвърлят да признаят съществуването на такива феномени?
– Трябва да си огромен добряк да си мислиш, че сме единствените рационални същества във Вселената. В нашата слънчева система има една планета с живот. Във Вселената има милиарди слънчеви системи и в случай че в една от тях има разсъдък, значи има милиарди планети с разсъдък. „ Това е толкова просто и разумно “ -Вапцаров.

– Признавате, че във значими моменти от живота ви сте получавали обръщение свише, които са ви помагали.
– Да. На връщане през нощта от Варна от лявата ми страна се появи една светла точка, която не изоставаше от мен, без значение, че увеличавах или намалявах скоростта. В главата ми някой споделяше да спра да налея бензин. Спрях в Търново. Като потеглих, ми замириса на гориво. Реших с жена ми да преспим в града. На сутринта потърсихме занаятчия и се откри, че бензиновия кабел е пресечен а гориво се стича по мотора. Иди, че не вярвай, че ориста ми оказа помощ.

– А срещали ли сте се с Ванга?
– Да,,по мотив раждането на третото ми дете. Имахме концерт в Петрич с Катя Филипова, а жена ми и беше поръчала да идем при Ванга да попитаме за пола на детето. Направихме всичко допустимо да влезем, само че беше огромна лудница. Вече си тръгвахме, когато на двора излезе самата светица. Погледна към нас и рече: „ На вас, артистите няма какво да кажа. Само на мъжа, който си мисли, че ще има момиче – да се готви още веднъж за момче! “

– Кои са най-важните уроци, които сте научил в живота?
– Усмивка, добрина, колегиалност и възприятие за комизъм. Но най-важното – Вярата, тъй като в нея са Надеждата и Любовта.

– Любимата ви мисъл?
– Живеят единствено влюбените, другите съществуват. Шекспир.

Нашият посетител

Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 година в Пловдив, на който става “Почетен жител ” през 2016 г. Любовта му към музиката е предизвикана от татко му, който му дава първите уроци по китара, макар че по специалност е ветеринарен доктор. Още от дребен, Христо стартира да пее във вокална група, а през 1963 година го одобряват в Музикалното учебно заведение в Пловдив, където е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. В Консерваторията още веднъж е дружно с други огромни имена в родната музика, като Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова и Михаил Йончев, в класа на Ирина Чмихова. През 1972 година е определен за солист на оркестър “София ”, а по-късно – на известната група “Сребърни звезди ”. През 1976 година е отличен с огромната премия на фестивала “Златния Орфей ”. Печелил е награди от интернационалните състезания и е изнасял концерти в Германия, Русия, Куба, Сърбия, Полша, Чехия, Унгария, Алжир и други През 1994 година печели влиятелния конкурс “Мелодия на годината ” с песента “Македонка ”. Автор е на няколко книги – “Хей, живот, здравей, здравей ”, “Едно момче на 60 ”, “Цъкни вефа ” и “Живот и песни ”.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР